Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
гр. Варна, 09.03.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Венета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1442/2016г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба
от М.Л.Ж. срещу Прокуратурата на Република България, като са предявени следните
искове:
Иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
200 000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие задържането
му по сл.д. № 1022/2005 г., към което са присъединени сл.д.№ 6049/2000 г. и
сл.д.№ 7047/2001 г. на ОСС – Варна извършено в нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС;
Иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
400 000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие нарушаване на
правото по чл. 6 от ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок.
Иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие предоставяне от
органите на прокуратурата на неверни сведения на медиите във връзка с
публикацията във вестник ”Труд” от 01.08.2005г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01.08.2005 г., до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата и
уточняващите молби се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в
резултат на незаконни действия на органите на Прокуратурата на Република
България, като е бил лишен от свобода в нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС, във
връзка със задържането му на 27.07.2005г., което е станало по унизителен за
него начин, както и с оглед невъзможността му да ползва адвокатска защита при
задържането му, с което е нарушено правото му на защита, гарантирано от чл.5 от
ЕКЗПЧОС. Ищецът твърди, че е бил задържан неправомерно от органите на МВР, като
е бил пребит пред погледите на съседите си. След ареста му и отвеждането му в
Трето РПУ на МВР поискал юридическа помощ от адв. Р. Ж. Иванов, но последният
не бил допуснат до среща със задържания, както тогава, така и на следващия ден,
за което защитникът изготвил жалба и я предал на дежурния полицай в Трето РПУ,
но впоследствие жалбата била укрита. Твърди се, че няколко часа преди да се яви
в съда в гр. Варна за разглеждане на мярката за неотклонение разследващите
органи неправомерно предоставили на обществена медия – вестник „Труд“,
информация от воденото разследване срещу ищеца и с това изложили на опасност
живота и здравето на близките му. Според отразеното в статията, ищецът бил
направил пълни самопризнания пред адвокат и следовател, което не отговаряло на
истината, като изнасянето на факти и обстоятелства от случая в медиите преди да
е приключило разследването е довело до манипулиране на общественото мнение и до
предварително произнасяне на осъдителна присъда. Твърди се, че е нарушено
правото му, гарантирано от чл.6 т.2 от ЕКЗПЧОС, съгласно която разпоредба
„всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до
доказване на вината му в съответствие със закона“. Излага се, че само три дни
след задържането под стража на ищеца, преди да му е било повдигнато обвинение,
същият е обявен за виновен от една обществена медия. Ищецът твърди, че всички
извършени нарушения, от страна на следствените органи по сл.дело № 1022/2015г.
по описа на ОСС – Варна са довели до невъзможност за разкриване на обективната
истина и до постановяване на осъдителна присъда, като в продължение на около 11
години търпи болки, страдания, непрекъснат страх и стрес, унижения и
ограничения, вследствие воденото разследване, съдебни процеси и осъдителна
присъда, като отношението на неговите близки, приятели и познати към него се
променило и станало негативно. След първоначалния му разпит, проведен на
28.07.2005г. след задържането му, в продължение на 1 година и 3 месеца не е бил
разпитван, нито са били извършвани някакви следствени действия, което е довело
до сериозно забавяне на наказателното производство пред съда и нарушаване на
правото му на справедлив съдебен процес. Прави се искане за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, като
недопустими и неоснователни. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност. Възразява се, че доколкото не са констатирани процесуални нарушения от
наказателния съд във връзка с разследването по делото, предвид наличието на
осъдителна присъда и поради недоказаност на твърдяните неимуществени вреди,
предявените искове се явяват неоснователни, а по отношение на обезщетението за
публикацията в печатно издание се поддържа, че не е доказано, че служители на
прокуратурата са предоставили информация за разследването.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото са
представени заверени преписи на част доказателствата, по преценка на страните,
съдържащи се в сл.д. № 1022/2005г., към което е присъединено сл.д. №
6049/2000г. по описа на ОСС – Варна, внесения обвинителен акт от прокурор при
Окръжна прокуратура – гр. Варна срещу ищеца, доколкото тези дела са приложени
към друго гражданско дело, разпечатки на постановени съдебни актове: решение №
449/05.12.2008г. по н.д.№ 425/2008г. на ВКС, НК, Второ наказателно отделение и
решение № 95/22.03.2010г. по нохд № 749/2009г. на ВКС, Първо наказателно
отделение.
Видно от
Заповед за полицейско задържане № 1127/26.07.2005г. е, че ищецът е бил задържан
на 26.07.2005г. в 23,20 часа по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, като
съгласно отразеното в заповедта, е уведомен да правата му по чл.70 ал.3 и 4 от ЗМВР и му е връчен екземпляр от заповедта срещу разписка. Ищецът е подписал
декларация от 26.07.2005г., че е запознат с правото му на адвокатска защита,
декларирал е, че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед и
че желае член от семейството му или друго заинтересовано лице за бъде уведомено
за задържането му.
С
Постановление за предварително задържане от 27.07.2005г. по сл.дело №
1022/2005г. по описа на ОСС – Варна на следовател от ОСС – Варна е разпоредено
да се задържи М.Л.Ж. за 24 часа, считано от 17,00 часа на 27.07.2005г., като
задържането му е продължено на основание чл.203 ал.2 от НПК до три дни, считано
от 17,00 часа на 27.07.2005г. по разпореждане на прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна.
От приложеното
по делото пълномощно от 27.07.2005г. се установява, че ищецът е упълномощил
адвокати Антонина Панкова, Стефан Панов и Р. Ж. да го представляват по сл.дело
№ 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна.
Видно от
представения протокол от 27.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело №
1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, проведен на ищеца в това му качество за
времето от 17,30 часа до 17,55 часа е, че разпитът е извършен в присъствието на
защитника му адв. Р. Ж. Иванов, положил подпис върху протокола.
Представен е
протокол от 28.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по
описа на ОСС – Варна, като съгласно отразеното в него разпитът на ищеца, в
качеството му на заподозрян, е проведен за времето от 13,30 часа до 15,25 часа,
отново в присъствието на защитника му адв. Р. Ж. Иванов, положил подпис върху
протокола.
От протокол
от 29.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на
ОСС – Варна се установява, че разпитът на ищеца, в качеството му на заподозрян,
е проведен за времето от 13,58 часа до 14,06 часа в присъствието на защитника
му адв. Р. Ж. Иванов, който е подписал протокола.
С
постановление от 30.07.2005г. на следовател при ОСС – Варна ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС –
Варна и по отношение на него е направено предложение за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, като е постановено задържането му за 24
часа, считано от 18,00 часа на 30.07.2005г. до довеждането му пред съда, като
тези действия са извършени в присъствието на защитника му адв. Р. Ж. Иванов,
положил подпис върху постановлението.
Съгласно
протокол за разпит на обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна
от 30.07.2005г. на следовател при ОСС – Варна, проведен за времето от 16,05
часа до 16,20 часа, на разпита е присъствал защитникът на обвиняемия/ищеца/
адв. Р. Ж. Иванов, който е подписал протокола.
Видно от
протокол от съдебно заседание от 01.08.2005г. по ЧНД № 4102/2005г. на ВРС – XXII състав, влязло в сила на
05.08.2005г., съгласно извършеното върху него удостоверяване, по отношение на М.Л.Ж.
– обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
Приложени са
документи от горепосоченото следствено дело: писмо от окръжния прокурор на ОП –
Варна до Директора на ОСС – Варна № 363/17.09.2005г. за продължаване срока на
разследването по сл.дело с още два месеца, считано от 26.09.2005г. до
26.11.2005г.; съдебно-медицинска експертиза от 20.09.2005г. от д-р Иван
Станкулов; протокол за очна ставка от 16.08.2003г.; протокол за разпит на
свидетел от 15.11.2005г.; протокол за оглед на местопроизшествие от
18.11.2005г.; съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по
метода на ДНК профилиране № 188/2005г. от НИКК при МВР; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 20.12.2005г. на
следовател при ОСС – Варна, с което М.Ж. е привлечен като обвиняем за
извършването на четири престъпления: две по чл.152 ал.1 т.2 от НК, по чл.116
ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК, по чл.116 ал.1 т.11 пр.2 от НК; протокол от
20.12.2005г. за разпит на ищеца в качеството му на обвиняем; молба от ищеца за
промяна на мярката му за неотклонение; протокол от 27.02.2006г. по ЧНД №
371/2005г. на ВОС, НО, видно от който е, че молбата му за изменение на мярката
за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека е била оставена без
уважение; две справки за хода на сл.дело № 1022/2005г. на ОСС – Варна до ВОП;
предложение от следователя, водещ разследването до Главния прокурор за
продължаване срока на разследването по сл.дело до 9 месеца, считано от
25.07.2005г.; постановление от 18.08.2005г. на прокурор при ВОП за
възобновяване на наказателното производство по сл.дело № 6049/2000г. по описа
на ОСС – Варна и обединяване на същото към сл.дело № 1022/2005г. по описа на
ОСС – Варна; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 17.08.2006г. на следовател при ОСС – Варна; четири писма от ВОП
до ОСС – Варна; писмо рег.№ 363/05 от 10.07.2006г. от ВОП до ОСС – Варна, с
което е изпратено сл.дело № 1022/2005г. за продължаване на работата по него;
протокол от 21.08.2006г. за предявяване на разследването; заключително
постановление от 21.09.2006г. на следовател от ОСС – Варна, обвинителен акт по
преписка № 363/2005г. по описа на ВОП по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС –
Варна.
С решение №
449/05.12.2008г. по н.д.№ 425/2008г. на ВКС, НК, Второ наказателно отделение е
оставено в сила въззивно решение № 122/17.07.2008г., постановено по НОХД № 224/2008г.
по описа на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдена присъда №
38/25.03.2008г. по НОХД № 2244/2006г. по описа на Варненския окръжен съд за две
престъпления по чл.152 ал.3 т.4 вр.ал.1 т.2 от НК, като на ищеца по настоящото
дело по реда на чл.23 ал.1 от НК е определено наказание от тринадесет години
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С решение №
95/22.03.2010г. по нохд № 749/2009г. на ВКС, Първо наказателно отделение е оставено
в сила решение по внохд № 212/2009г. на Апелативен съд – гр. Варна, с което е
потвърдена присъда по нохд № 1873/2008г. на Окръжен съд – гр. Варна, с която е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.12 от НК и в извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.12 от НК, като на
основание чл.23 от НК му е определено общо наказание доживотен затвор без
замяна, което да изтърпи при първоначален строг затворнически режим.
От показанията на свид. М. – сестра на ищеца, се установява, че същата не е присъствала при задържането на брат й, тъй като тогава
не била в гр. Варна. Около 22,35 часа й се обадили Н.И. и другия й брат – М. М.,
които й казали, че в момента гледат от балкона задържането на М.Ж., а впоследствие
разбрали, че е отведен в Трето РУП. Те се свързали с адв. Р. Ж., но той не бил
допуснат да се срещне със задържания, което разбрала от самия него по-късно
когато вече брат й бил наел друг адвокат да го защитава. На 7 август се прибрала в гр. Варна
и тогава Н. й дала вестник ,,Труд“ от 1 август. В статията имало материали за
това какво са намерили по убийствата, че той е сериен убиец и изнасилвач.
Всичко това му се отразило зле и той не го приел нормално. Според свидетелката,
повечето от съседите и до днес са в негова защита, но други гледат с много лошо
око на него.
Видно от
показанията на свид. И.-К., живееща на съпружески начала с ищеца към 27.07.2005г. е, че същата не си спомня точната
дата на задържането на М., нито по кое време на денонощието е станало то. По
време на задържането живеели в дома на ищеца, тъй като била в лошо здравословно
състояние – не можела сама да излиза и да се движи, била почти изцяло на легло,
имала проблеми със сърцето. Била изпаднала в психична криза, защото скоро била
загубила детето си, което родила на 20 април, като единствения й спомен от този
период е болката, която изпитвала от загубата на детето. Известно време ходела
на свиждане на ищеца в ареста, но не си спомня как е изглеждал тогава.
От показанията на свид. В.
се установява, че към месец май 2005г. същият работел като оперативен работник
към група „Престъпления“ или „Убийства“. През 2005г. или 2006г., след като били
събрани достатъчно доказателства за участието на М.Л. в две убийства и няколко
сексуални престъпления, било взето решение той да бъде задържан, поради това,
че вероятно личността не е с ниска степен на обществена опасност. Месец или два
преди това ищецът доброволно се явявал за разговори в областната дирекция. Направена
била организация за задържането му, в която и свидетелят взел участие. Ищецът
бил задържан с участието на специализирана тактическа група за задържане на
лица. Д.Н. бил началник на групата по онова време. Той участвал в оперативно -
издирвателната дейност и в организацията по задържането. Използването на тази
група се налагало, тъй като се касаело за множество тежки престъпления, а
групата била специализирана в задържането без да бъде упражнявано никакво
физическо насилие. Задържането станало в тъмната част на денонощието, след
получен сигнал, че ищецът е излязъл, мигновено след напускане на адреса когато
ищецът отивал към автомобила си. Свидетелят нямал видимост към мястото на
задържането, но имал чуваемост и разбрал, че ищецът е излязъл и че е задържан. Веднага
след това отишъл с автомобил да изтегли групата. Имало кордон с полицейски
патрул, който да обезпечи на място и свидетелят останал до задържания, като заяви,
че не му било известно М.Ж. да е оказал съпротива. След задържането на ищеца
свидетелят работил с него в районното управление, като не си спомня дали тогава
е имало практика да се разяснява дали има право на адвокатска защита или
лекарска помощ, но ищецът не бил искал лекарска помощ и по него нямало
физически белези и наранявания.
От показанията на свид. К. се установява, че през месец май 2005г. същият
е бил оперативен работник в група 01 - Престъпления против личността в ОДП -
Варна. Включил се в работата по делото относно М.Ж. в движение, докато колегите
му Д.Н. и В.В. работили по няколко случая на извършени тежки престъпления. М.Ж.
бил задържан в края на лятото, но поради изминалите повече от 12 години, свидетелят
не можа да си спомни точната дата на задържането му. По време на работа
преценили, че са събрани достатъчно доказателства и се пристъпило към
задържането му. Поради това, че бил заподозрян в извършването на тежки умишлени
престъпления на сексуална основа и убийства, обстоятелството, че ищецът бил
осъждан и е бил проверяван във връзка с няколко от тези случаи, било взето
решение от водещия разследването да се използва оперативна група за задържането.
По време на задържането на ищеца свидетелят и колегата му Д.Н. били в Трето
районно. При срещата на свидетеля с ищеца му снел писмени обяснения, не си
спомня да е имал някакви наранявания, а ако е имал такива е следвало да бъде
прегледан от лекар. Свидетелят заяви, че ако М.Ж., когото не познавал отпреди
това, е имал оплаквания и ако при снемане на обясненията е искал адвокат, би
следвало да ги е заявил в декларацията, която се попълва. При снемане на
обясненията ищецът бил видимо спокоен, в стаята били колегите на свидетеля В. и
Никифоров.
По делото е представено копие от статия, озаглавена „Таксиджия – сериен
убиец и изнасилвач“, публикувана във вестник ”Труд” от 01.08.2005г., сочеща ищеца като
извършител на тежки умишлени престъпления срещу личността – посегателство върху
живота и половата неприкосновеност на повече от едно лице.
Като съобрази установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената
му работа причини виновно вреди на пострадалия.
За да възникне тази отговорност е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия
ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, тези вреди да са причинени при или по повод
на изпълнението й и по вина на изпълнителя, която се предполага, при наличието
на причинна връзка между тях.
От
събраните по делото доказателства – писмени и гласни/показанията на свидетелите
К. и В./ се установи, че ищецът е бил задържан законно, предвид наличните данни
за съпричастността му към разследваните престъпления. По преценка на водещия
разследването и с оглед тежестта на престъпленията, в извършването на които
ищецът е бил заподозрян, е използвана специализирана група по задържането му, с
което не е нарушен закона, а и такива твърдения самият ищец няма в исковата
молба. Същевременно с това, по делото не се събраха доказателства задържането
на ищеца да е станало по унизителен за него начин, независимо от това, че е бил
поставен с лице към земята и че са му били поставени белезници и че задържането
е станало в тъмната част на денонощието. Ищецът не твърди, че задържането чрез
специализирана група не следва да се извършва по начина, по който е сторено при
неговото задържане. Предвид изложеното, съдът намира, че върху ищеца не са
наложени ограничения по-големи от предвидените в закона и че не е доказано
разследващите органи да са извършили действия, накърняващи честта и
достойнството му.
Установи
се същевременно с това, че още в деня след задържането на ищеца – на
27.07.2005г., му е бил проведен разпит в качеството на заподозрян в присъствието
на упълномощения от него на 27.07.2005г. защитник – адв. Р. Ж. Иванов. Този
адвокат е присъствал при разпита на ищеца като заподозрян по сл.дело №
1022/2005г. по описа на ОСС – Варна на 28.07.2005г., при привличането на ищеца
в качеството на обвиняем с постановление от 30.07.2005г. и разпита му в това му
качество, проведен на същата дата. Не се доказа, че адв. Р. Ж. И.е подал жалба
срещу недопускането му да се срещне със задържания. Липсват доказателства и
твърдения, че ищецът се е свързал лично с адвоката и че е настоявал пред
органите на полицията същият да присъства в районното управление веднага след
задържането му. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение на
чл.5 от ЕКЗПЧОС.
В
случая не са налице елементите на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД на прекия причинител, тъй като
не се доказа твърдените вреди, за които не се събраха доказателства да са били
причинени на ищеца и чието обезщетяване се иска, да са в причинна връзка с
действията на лицата, на които е била възложена работата по задържането на
ищеца и работата по разследването в хода на досъдебното производство.
Предвид
наличието на осъдителна присъда във връзка с разследването по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна., към което са присъединени сл.д. №
6049/2000 г. и сл.д. № 7047/2001г., съдът намира, че действията на органите на
прокуратурата във връзка със събирането на доказателства в хода на досъдебното
производство не се явяват противоправни. Не е налице твърдяното нарушение на
чл.6 от ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок, поради следното: с
постановление от 30.07.2005г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем
по сл.дело № 1022/2005г. на ОСС - Варна и е бил разпитан в това си качество на
същата дата, като на 01.08.2005г. по отношение е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. По делото са изготвени няколко експертизи
– съдебно-медицинска експертиза от 20.09.2005г. от д-р Иван Станкулов,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на
ДНК-профилиране. Сл.дело № 60489/2000г. на ОСС – Варна е било възобновено с
постановление от 18.08.2005г. на прокурор от ВОП и е било обединено към сл.дело
№ 1022/2005г. Извършен е оглед на местопроизшествие от 18.11.2005г., проведен е
разпит на свидетел на 15.11.2005г. Срокът на разследването е бил продължаван на
няколко пъти, но това е било необходимо с оглед събиране на доказателства във
връзка с воденото разследване, като предвид събраните доказателства за съпричастност
на ищеца към извършването на няколко тежки престъпления, с постановление от
20.12.2005г. на следовател при ОСС – Варна М.Л.Ж. е бил привлечен като обвиняем
за извършването на четири тежки престъпления: две по чл.152 ал.1 т.2 от НК, по
чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК и по чл.116 ал.1 т.11 пр.2 от НК, като на същата
дата е разпитан в качеството му на обвиняем. Разгледана е била подадена от него
молба за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, като с определение
от 27.02.2006г. по ЧНД № 371/2005г. на ВОС, същата е била оставена без
уважение. С протокол от 21.08.2006г. са му предявени матириалите от
разследването, като заключителното постановление на следователя, водещ
разследването е изготвено на 21.09.2006г., след което е внесен и обвинителен
акт в съда, като са постановени две осъдителни присъди присъда №
38/25.03.2008г. по НОХД № 2244/2006г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна и
присъда № 62/13.05.2009г. по НОХД № 1873/2008г. по описа на Окръжен съд – гр.
Варна.
С оглед
изложеното, съдът намира, че липсва нарушение и на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като
разследването е приключило в разумен срок с оглед сложността на фактите по
делото, големия брой доказателства, които са събрани, необходимостта от
провеждане на няколко експертизи, т.е. не е налице прекомерна продължителност
на наказателното дело, приключило с осъдителна присъда, по която е било
зачетено задържането на ищеца.
В представено копие от
статия, озаглавена „Таксиджия – сериен убиец и изнасилвач“, публикувана във вестник ”Труд” от 01.08.2005г.,
сочеща ищеца като извършител на тежки умишлени престъпления срещу личността –
посегателство върху живота и половата неприкосновеност на повече от едно лице,
като източник на информация е посочен Главния секретар на МВР, а не
Прокуратурата на Република България. Не се събраха доказателства информацията,
публикувана в пресата да е станала достояние на журналистите в резултат на
поведение на прокуратурата, като от значение е и обстоятелството, че по
отноение на ищеца е постановена осъдителна присъда. Предвид изложеното, съдът
счита, че липсва виновно поведение на разследващите органи.
На
обезщетяване, съгласно чл.45 и чл.51 от ЗЗД подлежат действителните преки и
непосредствени вреди, произходящи от увреждането. Преки вреди са само тези,
които оказват директно въздействие върху правната сфера на увредения по такъв
начин, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бяха твърдените
незаконосъобразни действия, а такива в
случая не бе доказано да са претърпени. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат.
В
случая не е доказано както настъпването на твърдените от ищеца неимуществени
вреди, така и наличието на причинно-следствена връзка между действията на
прокуратурата и вредите, които се излага от ищеца, че са му причинени. По делото
не е
доказано осъществяването на фактическия състав на деликта, вкл.действия на
органите на прокуратурата, с които пряко и непосредствено да са нанесени
неимуществени вреди на ищеца, подлежащи на обезвреда по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.
Ето защо
съдът намира, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на Държавата чрез Прокуратурата на
Република България.
Съдът, като
съобрази разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. по т. д. № 5/2005г. на ОСГК и
ОСТК относно това откога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане,
кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране и прекъсване на
давностния срок, намира, че претенциите на ищеца са погасени по давност, което
е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове. Съгласно
дадените разяснения в цитираното Тълкувателно решение, началната дата на
погасителната давност е моментът на изискуемостта на вземането, а това е денят
на извършване на непозволеното увреждане, ако деецът е известен, а ако не е
известен - денят на неговото откриване. С оглед разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца,
от който момент то става изискуемо, като от този момент длъжникът изпада в
забава, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. По отношение на иска за главница, приложима
е общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД – пет години, а досежно
претендираните лихви – специалната давност по чл.111 б.”в” от ЗЗД – три години.
В
случая от твърдяните от ищеца увреждащи действия - задържането му и
приключването на разследването по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС –
Варна, включително от влизане в сила на осъдителната присъда по НОХД № 1873/2008г. по описа на
Окръжен съд – гр. Варна, до
предявяването на исковете в настоящото производство – 15.07.2016г., са изминали
повече от пет години, поради което и претенциите са погасени по давност и
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж., ЕГН **********,
адрес за призоваване: Затвора – гр. Варна, срещу
Прокуратурата на Република България искове, а именно: иска с правно основание
чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
200 000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие задържането
му по сл.д. № 1022/2005 г., към което са присъединени сл.д.№ 6049/2000 г. и
сл.д.№ 7047/2001 г. на ОСС – Варна, извършено в нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС;
иска с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 400 000лв. за причинените му неимуществени вреди,
вследствие нарушаване на правото по чл.6 от ЕКЗПЧОС за приключване на делото в
разумен срок; иска с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000лв. за причинените му неимуществени вреди,
вследствие предоставяне от органите на прокуратурата на неверни сведения на
медиите във връзка с публикацията във вестник ”Труд” от 01.08.2005г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 01.08.2005 г., до окончателното ѝ изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: