Номер 247317.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело №
20203100502090 по описа за 2020 година
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез пълномощник адв. Г. срещу разпореждане №25417/21.07.20г. по
ч.гр.д.5300/20г по описа на ВРС 20 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сума от 702.21лв, заявена като цена на
предоставени на потребител мобилни услуги и такса за абонаментно обслужване.
Жалбоподателят твърди, че в заявлението и подробно уточнение след указанията на
съда, е обосновал претенцията си за различните видове вземания, като е разграничил
отделните основания и договорите по които са били начислени съответни претендирани от
доставчика суми за абонаменти такси, потребление на услугите и лизингови вноски по
предоставено за ползване устройство. Сочи, че е пояснил както размерите, така и
обстоятелствата по възникване на задълженията, включително и отчетено от доставчика
получено частично плащане и съответно е заявил за плащане от потребителя само остатък от
начислените и фактурирани суми. С доводи за необоснованост на извода за неяснота на
сезирането, жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и
вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за тази част от заявеното
вземане.
Жалбата е регистрирана с вх. №53279/06.08.20, постъпила е с куриерска пратка,
предадена за доставка на 05.08.2020г, поради което е спазен преклузивния седмичен срок,
считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението е на
надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и
производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово
дължимата такса в минимален размер е внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до
съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270
ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост
и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице –
потребител с адрес в седалището на сезирания съд. Длъжницата е посочена с фамилия
Гочева, съответно на индивидуализацията й в първоначален договор и в съставяни от
доставчика фактури на този клиент, макар че при изписването на имената й при подписване
на следващите споразумения е посочвана и фамилия Доцина, отразена в нов документ за
самоличност, издаден към 2017г. Явно е, че физическото лице е употребявало и двете
фамилии в отношенията си с този доставчик и идентифицирането му с коя да е от тях не го
затруднява. Допълнителната идентификация с непроменливия номер ЕГН в достатъчна
степен позволява да се установи кой е длъжника по заявения като безспорен дълг.
Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това
сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2
ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана сборна
претенция, формирана от две групи вземания, индивидуализирани в т. 9 б. „а“ като две
главници, произтичащи от два договора, съответно в размер на 819.21лв, начислено сборно
задължение по договора за ползване на мобилни услуги и 326.85лв по договора за лизинг на
мобилно устройство. Предмет на обжалване е само претенцията по първия договор.
В т.12 от формуляра си, заявителят е пояснил обстоятелства по фактическите
състави, пораждащи вземанията по този договор , като е описал първоначално сключване на
31.05.2015г с приложими към него общи условия и тарифни цени и изменението на клаузи
по него със споразумение от 11.10.2018г с уговорена абонаментна програма за определено
потребление. Позовал се е на издадени фактури за потреблението в периода 05.06.2018 –
04.10.2018г, които не са били заплатени от потребителя. Допълнително с уточнителна молба
заявителят е пояснил, че сборното задължение е формирано като остатък след последно
получено частично плащане ( отразено във фактура от м. 07.2018г.), формиран при сумиране
на абонаментни такси в размер на по 30.99лв месечно (съответно на фактурирани данъчни
основи 25.82лв без ДДС) и начислена цена за услуги извън пакетната абонамента цена,
ползвани в отчетен период, фактуриран с № **********/05.07.2018г. Това допълнително
таксувано потребление е пояснено като цена за други услуги с добавена стойност, кратки
текстови съобщения и сума за такси на роуминг услуги. Макар и да не е пояснил
конкретното изражение на този остатък, той е ясно индивидуализиран като основания. В
това уточнение недвусмислено е подчертано, че заявлението не се основава на фактурите, в
които са били отразявани текущи месечни салда по всички задължения на потребителя,
независимо от основанието на което са възниквали, както и са признат факта, че общо
направените неконкретизирани по основания плащания от клиента са усвоени за погасяване
на така общо оповестен натрупан дълг.
Въззивният съд преценява, че с това описание претенциите, разграничени по
договора за доставка на мобилните услуги са напълно индивидуализирани, но не чрез
фактуриране, за което е признато, че е общо, а чрез начисляване на цена за абонаментно
обслужване и допълнително потребление извън абонаментния пакет. И двете вземания се
основават на клаузи от същественото съдържание на сделката(цена на доставка), поради
което по отношение на тях неравноправно договаряне не може да се предполага( арг. от чл.
145 ал.2 ЗЗП).
Твърденията относно извършеното от доставчика прихващане на изпълнението на
потребителя до достигане на заявения за плащане остатък не са част от правопораждащ
фактически състав на вземането и съответно не го индивидуализират. Те ще имат значение
едва при оспорването на резултата от действията на доставчика с възражение от длъжника.
В заключение въззивният съд намира заявлението за надлежно основано на
твърдения за изискуеми вземания, дължими от потребител на мобилна услуга, поради което
и искането на кредитора за издавана на заповед за цялата заявена от него сума следва да се
уважи. Поради различния извод по прилагане на чл. 411 ал. 2 т.1 ГПК обжалвания отказ
следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционният съд за произнасяне по
редовното заявление като към уважената част от искането се добави и сумата от 702.21лв до
общия заявен сборен размер на съответно индивидуализирани по основание задължения.
По тези съображения и на осн. чл. 413 ал.2 вр. чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №25417/21.07.20г. по ч.гр.д.5300/20г по описа на ВРС 20 с-
в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за фактурирана сума от 702.21лв, заявена като цена на предоставени на потребител
мобилни услуги и такса за абонаментно обслужване като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Допуска издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление вх. №
31600/28.05.2020г. за сума от 702.21лв, представляваща допълнителна горница над
сумата от 117лв до общ сбор от 819,21лв, заявени остатъчни задължения от доставчик на
мобилна услуга по договор за предоставяне на абонаментно обслужване на номер
************, формиран от потребление на услуги извън абонаментен пакет и месечни
абонаментни такси, начислени за период 05.06.2018 – 04.10.2018г, и оповестени на
потребителя като части от текущи задължения с издадени фактури №
**********/05.07.2018г., № 7277715269805.09.2018г и № **********/05.10.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от ТР4/2013 на
ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________