№ 185
гр. Б.С., 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20211410100644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159,
бул.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от П.Х. и В.Л.С. – членове на управителния
съвет на дружеството, представлявано от АЛ. Ф. Ф. – юрисконсулт, с правно основание
чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД, с която се иска
да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу
ответника М. К. М., с ЕГН **********, от с.Т., обл.В., ул.“И.С.“ № 14, за общата сума от
1371,16 лв. – главница, фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия за електроснабден имот в с.Т., обл.В.,
ул.“И.С.“ № 14, за което са съставени констативни протоколи №3027792/27.08.2019г. и
№3027113/15.05.2019г. , която длъжникът е бил длъжен да заплати, мораторна лихва в общ
размер от 107,00 лв. за периода 13.08.2019г. до 09.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете
производства /заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1
от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М. К. М., не е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
1
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца юрк.Ф. поддържа, че иска е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Претендира разноските.
В съдебно заседание ответника поддържа, че иска не е доказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 82/2021г. по
описа на БСлРС.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор,
след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 82/2021г. по описа на БСлРС срещу длъжника М. К. М., с
ЕГН **********, от с.Т., обл.В., ул.“И.С.“ № 14 е издадена заповед в полза на кредитора
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159, бул.Бенч Марк, Бизнес център, за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 260031/25.01.2021г., за общата сума от 1371,16 лв. –
главница, фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия за електроснабден имот в с.Т., обл.В., ул.“И.С.“ №
14, за което са съставени констативни протоколи № 3027792/27.08.2019г. и №
3027113/15.05.2019г. , която длъжникът е бил длъжен да заплати, мораторна лихва в общ
размер от 107,00 лв. за периода 13.08.2019г. до 09.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 29,560 лв.
внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на
който е образувано настоящето исково.
При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а действащите ОУ
на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159, бул.Бенч Марк, Бизнес център,
на договора за продажба на ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за
процесният недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено приемане.
Безспорно е, че ищецът и ответника са в облигационна връзка, като ответникът потребява
предоставените от ищеца услуги предвидени в общите условия за обект къща, присъединен
към разпределителната мрежа, намиращ се в с.Т., на ул. „И.С.“ № 14. На 15.05.2019г.
2
служители от отдел „Нетехнически загуби“ към ищеца са извършили проверка на СТИ с
фабричен № 50610822, обслужващ обекта, като за извършване на проверката чрез
позвъняване на телефон 112 е уведомено МВР. В момента на проверката е съставен КП №
3027113/15.05.2019г., като потребителят, ползващ обекта, е потърсен на служителите на
ищеца непосредствено преди проверката, но не е открит на адреса. По време на проверката е
установено, че електромера на абоната е с тъмен дисплей вследствие на разкачен нулев
проводник от клемния блок. По този начин е променена схемата на свързване и
електроенергията, която се консумира, не се измерва и не се заплаща. Предвид установеното
са предприети действия за преустановяване на електрозахранването на абоната.
Електромерът не е изпращан на метрологична експертиза, тъй като манипулацията е била
промяна в схемата на свързване, а не въздействие върху самия електромер. На ответника е
изпратено писмо с изх. № NTZ120053/16.05.2019г., с което е уведомен за извършената
проверка и му е изпратен съставения КП. Писмото е получено лично от ответника, видно от
обратната разписка. На база КП е извършено преизчисление на сметката по реда на чл.50,
ал.2 от ПИКЕЕ за периода от 15.02.2019г. до 15.05.2020г., който е посочен в приложението
към фактура № **********/30.07.2019г.
На 27.08.2019г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към ищеца се извършили
техническа проверка на СТИ с фабричен № 50610822, обслужващ процесния обект. За
извършване на проверката с позвъняване в 10.12 часа на телефон 112 е уведомено МВР. При
проверката е съставен КП № 3027792/27.08.2019г. Потребителят е потърсен непосредствено
преди извършване на проверката, но същия не е открит на адреса. При проверката е
установено, че липсват пломби на щита, клемния блок, фирмена и метрологична. Направена
е промяна в схемата на свързване. Прекъсната е измервателната нула на електромера.
Цялата консумирана електроенергия не се измерва от СТИ и не се заплаща от абоната.
Възстановена е нормалната схема и абоната е прекъснат от таблото. След проверката са
предприети действия по преустановяване на електрозахранването, като електромера не е
изпращан на метрологична експертиза. Поставени са нови пломби на щита и клемния блок
на електромера. На клиента е изпратено писмо с изх. № NTZ125648/28.08.2019г., с който
същият е уведомен за извършената проверка и му е изпратен констативния протокол.
Писмото е получено лично от ответника, видно от приложената обратна разписка. На база
КП е извършено преизчисляване на сметката по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ за периода от
27.05.2019г. до 27.08.2020г. като периода и процесната сума са посочени в приложението
към фактура № **********/04.09.2019г.
За изясняване на делото от фактическа страна на страната на ищеца са допуснати и
разпитани свидетелите ХР. П. ЦВ., ИВ. Г. ИВ. и Г.Т.С., които потвърждават с показанията
си изложените в КП констатации.
От заключението по изготвената СТЕ, което не беше оспорено от страните и което съдът
възприема като обективно, всестранно и пълно, е видно, че и в двата случая е установено
прекъсване на връзката между електромера и нулевия проводник. Това представлява
нерегламентирана промяна на схемата на свързване на СТИ. Целта на тази промяна е
3
консумираната в дома на ответника електроенергия да не се отчита и да не се заплаща, тъй
като за да отчита, електромерът трябва да има връзка едновременно и към фазата, и към
нулата. Преизчисляването на сметката правилно е извършено по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, тъй
като в случая няма точен измерител на неотчетената от електромер, консумирана в обекта
на ответника електроенергия. През периода, през който е действала промяната на схемата на
свързване на електромера, който не е установен, електромерът не е отчитал консумираната в
имота на ответника електроенергия. В материалите по делото няма данни и доказателства за
извършена друга техническа проверка на СТИ от служители на ЧЕЗ в период от 90 дни
преди съставяне на КП от проверките, извършени съответно на 10.05.2019г. и на
27.08.2019г., поради това корекциите на сметката са направени за максимално допустимия
от ПИКЕЕ срок – 90 дни. Дотаксуваната електроенергия правилно е изчислена по формулата
I.U.8.90/2.1000 квтч. Преизчисляването на сметката е извършено по утвърдените от КЕВР
цени, действащи през периода на корекцията на сметката. Тъй като през периода на втората
корекционна фактура /27.05.2019г. – 27.08.2019г./, а именно: на 01.07.2019г. е извършена
промяна на цената на електроенергията от КЕВР, при корекцията са използвани
пропорционално и двете цени.
Безспорно ответникът в исковия период се е намирал в облигационни правоотношения с
ищеца, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
ищеца, който е абонат на дружеството за адреса на електроснабдения имот.
Претендираното вземане се основава на съдържащите се в изложените в приложените по
делото КП констатации, като обстоятелствата, посочени в констативния протокол по делото
разпитаните свидетели са потвърдили отразените в констативния протокол обстоятелства.
Съдът намира, че отразените в констативния протокол факти се потвърждават и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно –техническа експертиза
В случая е налице външно целенасочено въздействие върху схемата на свързване, довело до
неотчитане на потребяваната в обекта електроенергия, при което е приложима разпоредбата
на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ, предвиждаща, че при установена промяна на схемата на свързване
се извършва преизчисляване на консумираната електрическа енергия по реда на чл.48 ал.1
само въз основа на констативния протокол, съставен по реда на чл.47, в присъствието на
служители на полицията и подписан от тях, което изискване в случая е било спазено. Съдът
приема от доказателствата по делото, че в конкретния случай корекционната процедура по
чл.47 и чл.48 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия е приложена
точно, включително по отношение на дължимата сума, отразена в приетата по делото
фактура.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи исковата сума, тъй като през
процесния период не е живял в имота. В случая е безспорно, че ответника е абонат на
дружеството за адреса на електроснабдения имот, както и че ищцовото дружество е
доставчик (краен снабдител) на електрическа енергия и свързаните с нея услуги на
територията, в която се намира обектът, за който се отнася вземането, респ. съгласно чл. 97
от Закона за енергетиката тези правоотношения са при регулирани цени от Комисия за
4
енергийно и водно регулиране / преди ДКЕВР/ .Партидата и електромерът са зачислени на
името на ответника, което той не оспорва.
За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди
не е необходимо да се сключва писмен договор, каквато възможност съществува само
факултативно, което е видно и от разпоредбата на чл. 98в от ЗЕ. Следователно отношенията
между страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството "клиент". Това качество е определено в разпоредбата на § 1, т. 27г от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката - "краен клиент" е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Не се спори, че доставената електроенергия е такава за битови нужди. Затова същевременно
ответникът следва да има качеството на битов потребител(клиент) по смисъла на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, съгласно която "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97,
ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това
същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти.
Качеството "потребител" е дефинирано в чл. 4,ал.2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД и е свързано с
притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху даден
имот, тъй като съгласно разпоредбата потребител на електрическа енергия за битови нужди
е собственикът или титулярът на съответното право на ползване на електрифицирания имот.
От изложената фактическа обстановка е видно, че по отношение на ответника не липсва
качеството „клиент” по смисъла на закона и Общите условия, тъй като не се установява
собственикът – ответника, да е представил изрично писмено съгласие пред продавача- респ.
по реда, предвиден в чл.4,ал.3 от ОУ друго лице да бъде потребител на ел.енергия за обекта
и то за определен срок, съвпадащ с исковия период.
С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
нормативно и договорно предвидени изисквания, които дават правото на
електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца през
процесният период по КП, която е извършена при съобразяване и на процедурните правила
за това.
С оглед обсъденото до тук съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и ще
следва да бъде уважен.
Предвид изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на ищеца разноски по делото, които са поискани още с исковата молба и е
представен списък с разноски по чл.80 от ГПК за тях в размер общо на 579,56 лева, от които:
29,56 лв. внесена държавна такса, 300,00 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 100,00 лв. за
5
свидетели и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8
ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство в общ размер на 79,56 лв., от които: 29,56 лв. заплатена държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. М., с ЕГН **********, от с.Т.,
обл.В., ул.“И.С.“ № 14, че ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско
шосе” № 159, бул.Бенч Марк, Бизнес център на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 1371,16 лв. – главница, фактурирана
сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия за електроснабден имот в с.Т., обл.В., ул.“И.С.“ № 14, за което са
съставени констативни протоколи № 3027792/27.08.2019г. и №3 027113/15.05.2019г., която е
бил длъжен да заплати, мораторна лихва в общ размер от 107,00 лв. за периода 13.08.2019г.
до 09.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 20.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 260031/25.01.2021г. по ч.гр.д.№ 82/2021 г. по
описа на РС-БялаСлатина.
ОСЪЖДА М. К. М., с ЕГН **********, от с.Т., обл.В., ул.“И.С.“ № 14, ДА ЗАПЛАТИ на
ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159, бул.Бенч Марк, Бизнес център,
направените в исковото разноски в размер на общо 579,56 лева, както и направените
разноски по заповедното производство в общ размер на 79,56 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6