№ 87
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20241450100324 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
И. С. Ц., ЕГН ********** от гр. Мездра, е предявил обективно
съединени искове против Професионална гимназия „Васил Левски“ гр.
Мездра, с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за периода от 07.04.2023 г. до 07.10.2023 г. през който е останал
без работа, поради незаконното му уволнение, в размер на 7088.10 лв., ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от 26.03.2024 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, в който същия
не оспорва иска.
Исковете са с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ и
чл. 86 вр. с чл. 84 ал. 2 ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, приема от фактическа страна следното:
В исковата молба ищецът твърди, че с ответната Професионална
гимназия „Васил Левски“ били в трудовоправни отношения, като изпълнявал
1
длъжността “Работник - поддръжка“ до 07.04.2023 год., когато със Заповед №
522 от 07.04.2023 год. на директора на учебното заведение, трудовият му
договор бил прекратен на основание чл. 330 ал. 1 т. 6 и във вр. с чл. 190 ал. 1
т. 1, 2, 3 и 4 от Кодекса на труда, и издадена Заповед на Директора
№521/06.04.2023 г.
Видно от представеното копие от Решение №206/28.11.2023 г., горната
заповед е отменена, и ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди
уволнението. След влизане на решението в сила на 15.12.2023 г., на 02.01.2024
г. ищецът подал заявление до директора на ответната гимназия /л. 10 от
делото/ да бъде допуснат да заеме длъжността от преди уволнението, и да му
бъде изплатено обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ. На 25.04.2024 г. отправил
покана за доброволно изпълнение до директора на ответната гимназия /л. 11
от делото/, на не му било изплатено обезщетението, поради което предявява
настоящия иск.
В с. з. е извършена констатация от трудовата книжка на ищеца серия И
№ 731665, като на стр. 10 - 11 от същата е отразено, че трудовото
правоотношение на ищеца с ответната гимназия е прекратено на 07.04.2023 г.,
като основание за прекратяване е посочено чл. 330 ал. 2 КТ и е отразено
прослужено време. След това е отразено, че прекратяването на трудовото
правоотношение е отменено и ищеца е възстановен на работа на 01.01.2024 г.,
след което трудовото правоотношение отново е прекратено на 03.01.2024 г.,
като основание за прекратяване е посочен чл. 325 ар. 1 т. 1 КТ. За периода от
07.04.2023 г. до 01.01.2024 г. няма отметки да е сключван друг трудов
договор.
От правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ и чл. 86 вр. с чл. 84 ал. 2 ЗЗД, които
искове са основателни и следва да бъдат уважени, по следните
съображения:
- За да бъде уважен иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ , съдът следва да установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1. уволнението на съответния работник или
служител да бъде признато за незаконно; 2. работникът или служителят да е
претърпял вреди, имащи имуществен характер; 3. претърпените вреди да са
2
следствие от незаконното уволнение.
Настоящия съдебен състав приема, че посочените три предпоставки са
налице в процесния случай. На първо място с Решение №206/28.11.2023 г.,
посочената по-горе заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение
е отменена, и ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди
уволнението, като посоченото решение е влязло в сила. На основание чл. 297
ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил,
както и за всички други съдилища в Република България, поради което съдът
е длъжен да го зачете. На второ място по делото е доказано, че ищецът е
претърпяла вреди, имащи имуществен характер, тъй като от момента на
незаконното уволнение до изтичане на 6 месеца, не работил по трудово
правоотношение. Не се спори в случая дали всички вреди са в пряка
причинна връзка с незаконното уволнение, обективирано в Заповед № 522 от
07.04.2023 год. В настоящия случай, за 6 месечния срок, за който се дължи
обезщетение, ищецът не е сключвал друг трудов договор. Съдът споделя
извода, обективиран в Решение № 169/29.03.2011 г. на ВКС по дело №
1699/2009 г., съгласно което хипотезите са различни, в зависимост от това,
дали в шестмесечния срок незаконно уволненият работник е започнал работа
при друг работодател по срочен или по безсрочен трудов договор, като е
прието, че причинната връзка между незаконното уволнение и причинената
вреда се прекъсва, само ако в предвидения шестмесечен срок работникът
сключи трудов договор за неопределено време с друг работодател. В
настоящия случай това не е сторено, поради което следва да се приеме,че
е налице пряка причинно-следствена връзка между уволнението и
причинената вреда.
Обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ се определя на базата на
последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на
длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение, което, видно
от педставения от ответната страна документ за размера му за последния
отработен пълен месец преди уволнението, възлиза на 1180.35 лв. При
посочения механизъм на изчисляване обезвредата, която следва да бъде
присъдена, възлиза на 6 х 1180.35 лв.
Следователно ответника - Професионална гимназия „Васил Левски“ гр.
Мездра, следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7088.10 лева.
3
- по иска за присъждане на законната лихва с правно основание чл. 86
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, следва да се има предвид, че
задължението по чл. 225 ал. 1 от КТ е парично и при забавеното му
изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник
или служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя
и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва
върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за
задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията. Съгласно
нормата на чл. 86 ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Следва да се отбележи, че при безсрочните задължения,
каквото е това по чл. 225 ал. 1 от КТ, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора. Или поканата, като условие за изпадане на
длъжника в забава, е абсолютно необходима, когато няма определен срок за
изпълнение. В хипотезата на чл. 225 ал. 1 от КТ вземането за обезщетение
възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът
по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е конститутивен. Конститутивното действие на
решението, с което този иск се уважава, важи с обратна сила, т.е. уволнението
се счита за незаконно към момента на извършването му. Тъй като вземането
по чл. 225 ал. 1 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна
отговорност, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. От
деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за
закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се
дължи от деня, в който е предявен искът /вж. Тълкувателно решение
№3/19.03.1996 г. по т. д. № 3/1995 г., ОСГК/. В конкретния случай лихви като
обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението се дължат от датата
на първата покана – 02.01.2024 г., но тъй като иска по чл. 86 ЗЗД е предявен
от датата на подаване на исковата молба в съда - считано от 26.03.2024 г. до
окончателното изплащане, от тази дата следва да се присъди лихвата, тъй
като съдът не може да се произнася свръхпетитум.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца законната лихва върху сумата 7088.10 лева, считано от 26.03.2024 г.
/датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
сумата.
- по разноските и държавната такса:
4
Ищеца претендира заплащане на направените от него разноски по
делото, в размер на 1000 лева - платено адвокатско възнаграждение. Поради
обстоятелството, че предявените искове са уважени изцяло, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева. Не са налице основания за присъждане на разноски в полза на
ответника. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
283.52 лева /4% върху исковата сума 7088.10 лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Мездра, да
заплати на И. С. Ц., ЕГН **********, сумата от 7088.10 лв., - обезщетение по
чл. 225 ал. 1 КТ, за периода от 07.04.2023 г. до 07.10.2023 г., през който е
останал без работа, поради незаконното му уволнение, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от 26.03.2024 г. до окончателното
изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 1000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Мездра, да
заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 283.52 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5