М О Т И В И
към Присъда № 18/ 06.06.2012 год.
по НОХД № 20/ 2012 год.
Производството по делото е образувано по
повод обвинителен акт на Районна прокуратура, гр. Царево, против К.К.К.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН **********, за това,
че за времето от неустановена дата в началото на месец септември 2009 год. в
гр.П., Б. област, ***, в хотел *** до 29.09.2009 год. в гр.П., в условията на
продължавано престъпление, като се представил за длъжностно лице- управител на
хотел "Банско СПА и Холидейз" гр. Банско, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у св. В.Д.С., св. Т.Н.Н., св. Ж.Т.В.,
св. И.Х.Н. и св. З.Е.Н., като ги уверил, че ще им осигури работа в хотел
"Банско спа Холидейз" гр. Банско, след като заплатят сума, необходима
за закупуване на работно облекло, обувки и официални костюми и с това им
причинил имотна вреда на всеки един от тях в размер на по 100.00 лева или общо
в размер на 500.00 лева, като деянието е извършено повторно и не представлява
маловажен случай.
Престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл.
първо и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Досъдебното производство по
делото е приключило задочно по отношение на подсъдимия К..
В първото по делото съдебно
заседание, съдът е констатирал, че подсъдимия е обявен за общодържавно
издирване, но въпреки проведените ОИМ към момента не е установен.
С оглед на това, съдът е дал
ход на делото при условията на чл.269 от НПК, защото местоживеенето на подсъдимия
в страната не е известно и след щателно издирване не е било установено. Предвид
това, съдът е счел, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за
разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия: същия не е намерен на
посочения в РБългария адрес, разглеждането на делото в негово отсъствие няма да
осуети разкриването на обективната истина и правото и на защита е гарантирано
чрез участието на назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК служебен защитник-
адв. Т.С..
В съдебно
заседание прокурорът подържа изцяло обвинението, което счита че е доказано по
несъмнен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изтърпяването на което да бъде при първоначален
строг режим в затвор.
Защитникът
на подсъдимия намира, че обвинението е доказано и пледира съда да наложи
наказание в минимален размер.
В
хода на делото беше предявен и граждански иск от пострадалите Ж.Т.В. и З.Е.Н.,
за сумата от 100,00 лв. за всяка една от тях, представляващи причинени от
деянието имуществени вреди.
Гражданските
ищци молят съда да уважи предявените искове изцяло, като основателни и доказани.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните в хода на делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2009 год. подсъдимия К.К.К. започнал
работа в гр.П., ***- хотелски комплекс *** на длъжност администратор.
Св. Ж.В. също работела в хотелския комплекс ***
на длъжност счетоводител, св. Т.Н., св. В.С. и св. З.Н. работели като
камериерки в същия комплекс и били колеги с подсъдимия К., с когото се
запознали при започване на работа през летния сезон. Докато работели в
хотелския комплекс подсъдимия К. споделил на св. В., че по принцип работи като
комплексен управител в хотел „Банско спа и холидейз" гр. Банско, но през
летния сезон си взимал неплатен отпуск, за да работи по Черноморието. Подсъдимия
К. предложил на св. В. да я назначи на работа в комплекса в гр. Банско за
зимния сезон, като същевременно я помолил да не разгласява за това, тъй като
работните места били малко на брой и той следвало да прецени кой ще вземе на
работа. Св. В. казала на подсъдимия К., че ще си помисли за предложението за
работа. След няколко дни на работното си място в хотел *** върху бюрото си св. В.
видяла оставен лист с изписан ръкописен текст „Щатно разписание за Банско спа и
Холидейз" с описани длъжности, бройки и основна заплата, с което още
повече се уверила за възможността, която й предлага подсъдимия К. да започне
работа в гр. Банско.
Св. В.С. работела като камериерка в хотел ***
*** гр.П. и на 01.09.2009 год. разбрала, че нейните колежки св. В. и св. З.Н.
ще започнат работа през месец октомври 2009 год. за зимния сезон в хотел в гр. Банско,
за чийто управител се представял подсъдимия К.. Св. В.С. решила и тя да започне
работа във въпросния хотел в гр. Банско. Подсъдимият я уверил, че ще започне
работа през месец октомври 2009 год. като за целта поискал от св. С. да му
заплати сумата от 100.00 лева, за да може да закупи работно облекло и обувки,
като записал мерките й за облекло и номера на обувките, които трябвало да
закупи. На неустановена дата в началото на месец септември 2009 год. св. С.
дала на подсъдимия К. на ръка сумата от 100.00 лева пред св. З.Н..
По същия начин подсъдимия К. уверил и други
свои колеги от хотел *** ***- П., че е управител на хотел „Банско спа и
холидейз" гр. Банско и, че ще им осигури работа за зимния сезон 2009 год.
в хотела, след като му заплатят сумата от 100.00 лева за изработване на
униформи и облекло, като през цялото време подсъдимият показвал на колегите си
снимки на хотела по интернет.
На св. Т.Н. подсъдимия К. обещал, че ще я
назначи на работа в хотела в гр. Банско на длъжност „домакин" но при
условие, че трябва да заплати сумата от 100.00 лева за работно облекло, която
сума св. Н. дала на 07.08/09.2009 год. в брой на подсъдимия К. в гр.П., ***-
хотел ***. Последният съставил разписка за получената от него сума от св. Н.,
но екземпляр от документа не получила от подсъдимия.
Св. Ж.В. също се съгласила да започне работа
в хотел „Банско спа и холидейз" гр. Банско за зимния сезон, за което
написала и съответна молба за започване на работата до управителя на хотела и я
връчила на подсъдимия К.. Тогава подсъдимия К. казал на св. Ж.В. и на св. Т.Н.,
че е необходимо да му дадат мерките си за облекло и обувки, за да може да ги
поръча от фирма „Парушев" гр. София, както и съответно сумата от 100.00
лева за ушиването на униформите. Св. В. уведомила подсъдимия К., че при други
работодатели, стойността за изработеното облекло се удържат от ведомост по
заплата, но подсъдимия К. й казал, че сумата трябва да се заплати сега, тъй
като често се случвало работниците да напускат работа след първата работна
седмица. Така св. В. се съгласила с подсъдимият и на 10.09.2009 год. му дала в
брой сумата от 100.00 лева, поискала документ за платената от нея сума, но
подсъдимия К. й казал, че ще й даде документ в гр. Банско.
Св. З.Е.Н. работела също в хотел *** ***- П.
като камериерка през лятото на 2009 год. При разговор с подсъдимия К.,
последният и на нея предложил работа в хотел „Банско спа и холидейз" при
същите условия, каквито предлагал и на другите пострадали лица. В средата на
месец септември 2009 год. подсъдимия К. я потърсил по телефона, за да я покани
да заплати сумата от 100.00 лева, за да започне работата в гр. Банско. Св. З.Н.
се съгласила, но му казала, че ще преведе сумата в края на месец септември 2009
год. По указания на подсъдимия, св.З.Н. следвало да преведе сумата на името на
баща му К.К.К.. На 29.09.2009 год. синът на св. З.Н. превел чрез пощенски запис
сумата от 100.00 лева на името на бащата на подсъдимия.
В средата на месец септември 2009 год. св. И.Х.Н.
разговарял със своята съседка от гр. А. св. З.Н., която го уведомила, че лицето
К.К. търси работници за зимния сезон в гр. Банско. Св. Н. не познавал лично
подсъдимия К., но се свързал по телефона с него, за да заяви желанието си да
започне и той работа в хотел „Банско спа и холидейз" гр. Банско на
длъжност „ел.техник". Подсъдимия К. уверил св. Н., че ще започне работа в
началото на месец ноември 2009 год. в хотела, но преди това предварително
следвало да заплати сумата от 100.00 лева за работно облекло, които условия св.
Н. приел. Договорили се св. Н. чрез пощенски запис да изпрати сумата от 100.00
лева на името на бащата на подсъдимия, К.К.К.. На 24.09.2009 год. св. Н. бил
ангажиран и изпратил майка си Г.М.Н. да изпрати пощенски запис за сумата от
100.00 лева.
На 13.09.2009 год. св. Ж.В. напуснала работа
по здравословни причини и постъпила в болница в гр. Пловдив. Докато била в
болницата по телефона била уведомена от своя колежка- А./с неустановена
самоличност по делото/, на която подсъдимия К. също предложил работа, но решила
да позвъни в хотела и да провери дали действително подсъдимия К. е управител в
комплекса. След проведен телефонен разговор с действителния управител на хотела
„Банско спа и холидейз" гр. Банско- П.К., се установило, че лице с име К.К.
не е работил никога в посочения хотел в гр. Банско и че всички са били изменени
от подсъдимия.
В края на месец октомври 2009 год. св. С.
узнала от своята колежка св. В., че са били измамени от подсъдимия К., който се
укрил и връзката с него била неосъществима. Св. В. провела няколко телефонни
разговора с подсъдимия К. и поискала от последния да й върне сумата от 100.00
лева, като подсъдимия К. я уверил,че ще й върне парите, но това така и не се
случило. След известно време св. Н., св. З.Н. и св.Н. също разбрали, че са
измамени от подсъдимия К..
С телеграма № 468/ 12.11.2009 год. на РУП гр.
Приморско К.К.К. е обявен за издирване и до настоящия момент не е издирен.
Подсъдимия К.К.К. е ***, осъждан, както
следва :
С присъда по НОХД № 2357/2004 год. на РС
гр.Пловдив, е осъден за извършено престъпление за времето 2002/20003 год. по
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година , като на основание чл.66, ал. 1 от НК,
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
С присъда по НОХД № 441/2004 год. на РС
гр.Пловдив, е осъден за извършено престъпление през 2001 год. по чл.210, ал.1,
т.5, вр.чл.209, ал.1 и чл.54 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, като на основание чл.66, ал. 1 от НК,
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години.
С присъда по НОХД № 130/2007 год. на РС
гр.Пловдив, е осъден за извършено престъпление през 2003 год. по чл.209, ал.1 и
чл.55 ал.1, т.2 б."б", пр.първо, вр.чл.2, ал.2 от НК и му е наложено
наказание глоба в размер на 200.00 лева.
С присъда по НОХД № 179/2009 год. на РС
гр.Пещера, влязла в сила на 08.06.2009 год. е осъден за извършено престъпление
през 2006 год. по чл.209, ал.З вр.ал.1и чл.26, ал.1 от НК и вр.чл.55, ал.1,т. 2
б."в" от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства: от
показанията на свидетелите, от приложените разписки, свидетелство за съдимост,
протоколи и др.
Показанията на свидетелите са логични,
последователни, кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, както и по между си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Правна
квалификация:
При така установената фактическа обстановка,
съдът намери за безспорно установено, че К.К.К., роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, ЕГН **********, за това, че за времето от неустановена дата в
началото на месец септември 2009 год. в гр.П., Б. област, ***, в хотел *** до
29.09.2009 год. в гр.П., в условията на продължавано престъпление, като се
представил за длъжностно лице- управител на хотел "Банско СПА и
Холидейз" гр. Банско, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у св. В.Д.С., св. Т.Н.Н., св. Ж.Т.В., св. И.Х.Н. и св. З.Е.Н.,
като ги уверил, че ще им осигури работа в хотел "Банско спа Холидейз"
гр. Банско, след като заплатят сума, необходима за закупуване на работно
облекло, обувки и официални костюми и с това им причинил имотна вреда на всеки
един от тях в размер на по 100.00 лева или общо в размер на 500.00 лева, като
деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.
От обективна страна подсъдимия
е извършил действия /волеви акт/, като е въвел в заблуждение /дейност извършена
човешки усилия/ свидетелите. С тези си активни действия, той е мотивирал измамените
свидетели да се разпоредят в негова полза с лични парични суми.
Обективно, деянието е
извършено в условията на повторност- видно от свидетелството за съдимост на
подсъдими, същия е нееднократно осъждан, вкл. и за престъпление по чл. 210 от НК.
Формата
на вината, при която е извършено престъпното деяние е пряк умисъл съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимия, като човек с нормална психика е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял настъпването им.
В контекста на горното, съдът намира, че
подсъдимия следва да носи наказателна отговорност по следния състав на
престъпление: престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 4, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Мотив- като
мотив за извършване на престъплението, следва да се посочи незачитането на установения
обществен ред от страна на подсъдимия и стремежа към престъпно
облагодетелстване.
Определяне
на наказанието:
Съдът,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК, извърши преценка на основните
фактори които оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимата.
Освен това съдът взе предвид и обществената опасност на дееца и на деянието, които
прецени, че са високи- дееца е бил нееднократно неосъждан, нанесената от
деянието щета не е възстановена, деянията са извършени с явна престъпна
упоритост от автора им, още повече, че същите са осъществени в изпитателния
срок на присъда за същото престъпление.
Във връзка
с това, съда намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер около минималния, законоустановен такъв. При
определяне точния размер на наказанието, съдът освен от цитираните по горе
основания, се ръководи от целите на наказанието и прецени, че целта да се
въздейства предупредително върху дееца и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления в случая се явява основна, тъй като подсъдимият, въпреки
предходните си осъждания, не се е поправил и превъзпитал. В тази връзка целта
на наказанието– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави се поставя на второ място в случая. Предвид горното, наказанието
на подсъдимия следва да бъде една година и шест месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим. Отделно от това, съдът счете, че
следва да бъде постановена и конфискация на част от имуществото на подсъдимия,
като съда определи размера да е ¼ от имуществото му.
Съдът
счете, че така определеното наказание, отговаря по тежест на извършеното
престъпление и личността на неговия автор и ще мотивира подсъдимия да спазва
законите на страната, като ще въздейства предупредително върху него и
останалите членове на обществото, склонни към извършване на подобни
престъпления.
Граждански
иск:
Гражданските
искове беше предявен при спазване на всички изисквания на чл. 84 и сл. От НПК,
поради което и съдът намери, че същите следва да бъде уважени изцяло, като
доказани по основание и размер и подсъдимия следва да бъде осъдена да заплати
на пострадалите от престъплението лица пълния размер на причинените вреди,
ведно с лихвите върху тази сума считано от датата на увреждането до
окончателното и изплащане.
Накрая, предвид осъдителната присъда, съдът
възложи в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: