№ 473
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200829 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4739067, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В.Н.Д. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:
-неправилно е установена фактическата обстановка по делото;
-за процесния пътен участък липсвал валидно поставен пътен знак В26;
-в електронния фиш липсвала дата на издаване, което препятствало
правото на защита на наказаното лице;
-административно наказателната отговорност на дееца била погасена по
давност;
-били налице пороци при връчване на ЕФ;
-ЕФ бил издаден в нарушение на чл. 39, ал.4 ЗАНН.
Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар й не по всички
изложени в нея съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 15.04.2021 г. в 18:22 часа,
на републикански път II-64, км 49 + 800, посока село Труд, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. №
******* се движело с установена наказуема скорост от 75 км/ч. и наказуемо
превишение 15 км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е В.Н.Д..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство "CORDON-
M"2 MD1196
Противно на възраженията в жалбата, посочената в ЕФ фактическа
обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
CORDON-M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази
камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера
на МПС- тоест за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които
все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при
процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен
това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и
този, който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна
2
идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия
номер, означен на гърба на представеното по делото статично изображение
- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да
понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение
на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с
АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. №
1727 по описа на съда за 2021 г.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е
действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото
СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се
анулира, като се издава нов на посоченото лице.
3
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на
МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра
на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на
основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи
регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в
този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да
посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е
било различно от него.
Така Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от
21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1892 от 19.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1810 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2380 от 21.12.2020 г.
по к. адм. н. д. № 2877 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 492 от 06.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един
от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при
отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно
+/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е
отчело скорост на движение на процесния автомобил 78 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за
4
която е наказан дееца с ЕФ- 75 км/ч. и която скорост законосъобразно е
посочена в ЕФ като наказуема.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Противно на възраженията в жалбата, в случая са налице всички
кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията
към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от
16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
5
приложеното по делото писмо за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване
под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо от БИМ.
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол за последваща проверка № № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
-противно на възраженията в жалбата, надлежно е съставен и попълнен
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа
всички необходими реквизити.
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и
подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство
за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
6
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване
на ограничението, въведено с пътен знак В26- коректната правна
квалификация е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика
на Административен съд- Пловдив.
Така изрично Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2819 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 255 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3091 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1845 от 22.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1918 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 266 от 31.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3685 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2165 от
30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2072 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 1569 от 18.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1093 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1857 от
07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1957 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив.
Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.2
ЗДвП, доколкото превишение от 15 км/час в извън градски условия попада
именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция
кореспондира с законоустановения размер.
7
Противно на възраженията в жалбата за процесния пътен участък е
налице валидно въведено ограничение с пътен знак В26 -60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното
отбелязване в този смисъл в протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от
получените писма от стопанина на пътя –ОПУ Пловдив.
В писмата изрично се сочи, че цитираният в ЕФ участък от път II-64
км 49+800 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на
километража на пътя е в посока Труд-Пловдив. Процесният пътен участък се
регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, който е
поставен във връзка с пътна връзка към крайпътен обект „Фабрика за
парфюми и козметика „Рефан“. За обекта е проведена процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата. Вертикалната и
хоризонтална сигнализация в района на пътната връзка са извършени по
одобрен проект съгласуван с ОД на МВР Пловдив и ОПУ-Пловдив .
Пътният знак В26 фигурира в екзекутивния проект за организация на
движението при км. 49+860. Действието на пътния знак се изчерпва след
забавителния шлюз и изхода на Рефан на км. 49+736. Процесният пътен
участък км. 49+800 се намира преди кръстовище, което означава че
въведеното с поставения на км. 49+860 пътен знак ограничение важи и за
него. Пътният знак е бил наличен към датата на извършване на
нарушението. Поставянето на пътния знак и на останалата вертикална и
хоризонтална сигнализация са приети от ОПУ-Пловдив с констативен
протокол от 04.10.2019г.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото съответства на
приложените към писмото писмени доказателства- извадка от ГИС на АПИ и
констативен протокол от 04.10.2019г., поради което се кредитира от съда и се
цени като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо
наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
1/ Изцяло неоснователно е възражението досежно начина на връчване
на ЕФ, доколкото това обстоятелство е относимо единствено към спазване
срока за обжалване, но не и към законосъобразността на ЕФ. В случая
8
жалбата е счетена за процесуално допустима и е разгледана по същество,
поради което в максимална степен са охранени правата на наказаното лице.
Така изрично Решение № 1988 от 27.10.2021г. на Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав по к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021
година, Решение № 974 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 530 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1760 от 04.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1637 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
2/ Неоснователно е възражението на жалбоподателя свързано с
реквизитите на ЕФ.
В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания, дадени
с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, които в случая са налице.
В тази връзка следва да се съобрази, че ЕФ се издава по бланка-
образец, като видно от приложения по преписката образец същия в
процесния случай стриктно е спазен. Нито в чл. 189, ал.4 ЗДвП, нито в
бланката образец е предвиден реквизит дата на издаване на ЕФ, поради което
не може да се говори за каквото и да било процесуално нарушение.
Така изрично Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259
от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
3/ Относно възражението, че отговорността на дееца е погасена по
9
давност следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху
задължителните разрешения на ТР 1/2014, приемаща, че ЕФ представлява
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който
по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН,
така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират
приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за
издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от
27/02/2015 на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност
от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по
преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна
преследвателна давност от 4,5 години.
Така Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив,
ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3087/2021, Решение № 2278 от 24.11.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2294 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2013 от
18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1631 от 11.10.2017 г. по н. д. №
1864 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 786 от 16.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 354 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 534 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай процесното нарушение е извършено и установено
на 15.04.2021г., като видно от справката за намерени фишове процесният
фиш е издаден още на 21.04.2021г. Същият е връчен на дата 15.01.2022г.
Към тази дата не е изтекла нито обикновената 3 годишна давност по чл.
80, ал.1, т.5 НК, нито абсолютната давност. Тези давностни срокове не са
изтекли и към момента на постановяване на съдебното решение, поради което
възражението се явява неоснователно.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Основателно е обаче последното възражение, че издаването на ЕФ
противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според
която за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
10
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване
на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на
нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл.
186, ал.4 ЗАНН.
При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните
изводи:
-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при
извършването им, за които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при
липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1
ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до размера, предвиден в
съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е сред
лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита
на нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им,
за които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева , при липса на
оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на
място се издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или
указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно
изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол,
поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е
до 50 лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят
11
не оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш,
която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В
случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената
глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което
подлежи на обжалване по общия ред.
-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е
над 50 лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4
ЗАНН са извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с
измененията на чл. 189, ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в
позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае
не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена
законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с
глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да
се налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на
оспорване и по общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от
нарушителя.
Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм.
н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на
чл. 85а ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в
случаи от категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред
разпоредбите на ЗДвП.
Така изрично Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 740 /
12
2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал 1, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е
съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е
следвало да процедира по реда уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3
ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя
или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по
общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева,
съществува безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице
забрана за издаване на ЕФ, по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и
кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице
процесуалната възможност за това, същият следва да бъде отменен.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
Административен съд- Пловдив: Решение № 62 от 14.01.2022 г. по к. адм.
н. д. № 2896 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2549 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2732 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 09.12.2021 година,
Административен съд-Пловдив, ХХІ к.с. по АНД № 2292 по описа за 2021,
Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година
Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно
известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под
необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева,
а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е
изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при
словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид
разкритата по-горе действителна воля на законодателя чрез систематичното
тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН
13
и чл. 186, ал.4 ЗДвП.
В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4
ЗАНН се разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10
лева), а минималния праг на налаганото наказание, над който е
допустимо да се издава ЕФ (тоест 50 лева).
В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в
което този въпрос е нарочно обсъден и е прието, че необжалваемия
минимум, над който могат да се издават ЕФ е именно 50 лева.
Следва да се съобрази и последно постановеното решение на
Административен съд Пловдив, а именно Решение № 325 от 23.02.2022 г.
по к. адм. н. д. № 3245 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, според което за случаи на установени с техническо средство
нарушения на режима на скоростта, ако стойността на глобата е равна или по-
ниска от 50 лв. следва да се издаде фиш по смисъла на чл. 186 ЗДвП, а на
електронен фиш по чл. 189 ЗДВП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 100
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 50
лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
14
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата,
но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 100 лева е дори по-
нисък от минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално представителство, при материален
интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4739067, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В.Н.Д. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на В.Н.Д., ЕГН **********
сумата от 100 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
пред Районен съд- Пловдив
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15