ОПРЕДЕЛЕНИЕ №165
гр. Варна,15.03.2017г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 44/17г., намира следното:
Производството е образувано по
въззивни жалби, подадени от всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство срещу решение №
244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ОС-Шумен, както следва:
1.
Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, подадена чрез
прокурор при ОП-Шумен против решението в
частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца Р.П.Х. *** 000 лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата от 3665
лв. като обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
незаконни обвинения в
престъпления по чл.282, ал. 3 вр. чл.282, ал. 2 и ал.1 от НК и чл.311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на
РПУ гр. Нови
Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на
обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за
горните престъпления по НОХД № 451/2009г.
по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане
на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД
№130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД
№1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., както и сумата от 514,15 лева, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковите претенции. С
въззивната жалба се обжалва и решението
в частта му, с която е отменено определение № 286/13.07.16г. по гр.д. №
268/16г., в частта му с която ОД на МВР-Шумен е конституирана като трето
лице-помагач на страната на ответника и искането на последния в тази насока е
оставено без уважение. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност
на решението в посочените му части и е отправено искане за отмяната му, вкл. и
в частта, имаща характера на определение за отмяна на конституирането и отказа
да бъде конституирана като трето лице-помагач ОД на МВР-Шумен. Няма отправени
доказателствени искания до въззивната инстанция.
В предвидения срок не е депозиран
отговор на тази въззивната жалба от насрещната страна.
2.
Въззивна жалба от Р.П. Х. чрез адв.
Г. П. *** срещу решението в частта му, с която са били отхвърлени исковете на
ищеца за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди /за разликата над
присъдения размер от 15 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв./
и за имуществени вреди /за разликата над присъдения размер от 3 665 лв. до
предявения размер от общо 18 179 лв./. В тази връзка във въззивната жалба
липсва посочване на обжалваемите части, но обема на обжалване от ищеца следва
да се изведе от петитума на самата жалба – претендира се предявените искове да
бъдат уважени в пълния им предявен размер. Изложени са подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Счита
се, че решението на ШОС, в частта, с която е била отхвърлена претенцията за
заплащане на сумата от 3 000 лв. като обезщетение на имуществените вреди
на ищеца, съизмерими с направени от същия разноски за транспорта му за явяване
по делата, е постановено при допуснати нарушения, тъй като не е била приложена
нормата на чл. 162 от ГПК при доказаност на иска по основание, но не и по
размер. Освен това се поддържа, че при липсата на оспорване от насрещната
страна на достоверността на датата на частен документ, представляващ договора
за правна помощ и защита по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС, съдът е приел
недостоверност на неговата дата и не е уважил претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с платеното от ищеца по този
договор адвокатско възнаграждение. Във връзка с последното е отправено искане
да се допусне да бъде представено като веществено доказателство – адвокатски
кочан с договора за правна помощ, от който може да се удостовери датата на
непризнатия от съда договор за правна помощ по посоченото дело.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от Прокуратаурата на РБ, представлявана от прокурор
при ОП-Шумен, с който същата е оспорена като неоснователна. Претендира се
доказателственото искане да не бъде уважавано, тъй като е налице забраната на
чл. 266, ал. 1 от ГПК.
С окончателно по своя характер
определение № 106/17.02.17г. по в.ч.гр.д. № 61/17г. ВАпС се е произнесъл по
частната жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор при ОП-Шумен,
потвърждавайки решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ШОС в частта му,
имаща характера на определение, с която е отменено определение № 286/13.07.17г.
по същото дело, в частта му, с която ОД на МВР гр. Шумен е конституирана като
трето лице-помагач на страната на ответника и е оставено без уважение искането
на ответника за конституирането на ОД на МВР гр. Шумен като трето лице-помагач
на негова страна.
Междувременно настоящото
производство и производството по исковата молба са оставени без движение с
определение № 94/14.02.17г. и на ищеца /въззивник/ Р.Х. е била дадена
възможност да уточни: дали е заплатил
сумата от 1749лв. като разноски за досъдебното производство, за която е бил
осъден с присъда № 5 по НОХД № 130/15г. Ако твърди, че е заплатил тази сума,
съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване на
този факт, за което не е представил писмени доказателства. Освен това е дадена
възможност ищецът да уточни дали сумата от 3 000 лв. е направена само за
транспортни разходи или в същата се включват и други разходи - да посочи техния
вид, време на извършването и отделните стойности; да уточни и с какъв транспорт
/превозните средства и ако е автомобил – марка на автомобила и вида на
горивото/ са осъществени пътуванията, кога и колко на брой са били същите и по
какви маршрути.
Дадена е още възможността на ищеца да
представи оригинала или заверено копие от адвокатски кочан с договора за правна
помощ по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС
/с препис за насрещната страна/, за да може съдът да се произнесе по
направеното доказателствено искане.
С молба от 27.02.17г. Р. Х. чрез
процесуалния си представител е направил изявление, че присъдените за
досъдебното производство разноски в размер на 1 749 лв. не са заплатени,
но ОД на МВР са се снабдили с изпълнителен лист, което следва да е видно от
отбелязването върху самата присъда. Във
връзка с претендираните имуществени вреди, представляващи разходи за транспорт,
въззивникът е уточнил, че се е придвижвал с личния си автомобил марка „Ситроен
С 5” с дизелово гориво, като данни относно датите на пътуванията се съдържат в
приложените наказателни дела, които съответстват на броя на съдебните
заседания. Освен това е посочено, че преди всяко заседание ищецът е посещавал
адв. Г. П. *** за консултации и организиране на защитата му. Освен това го е
посещавал безброй пъти в период, когато делото „отлежавало” при органите на
досъдебното производство, за да се интересува за неговия развой. Пътуванията са
били осъществени по маршрут гр. Нови пазар- гр. Шумен и обратно, както и по
маршрут гр. Нови пазар – гр. Шумен – гр. Варна и обратно, по двете въззивни
дела.
Представен е оригинал на адвокатския
кочан с договори за правна помощ от № 36041 до 36073, както и копие от самия
договор от кочана за другата страна.
С определение № 139/01.03.17г.
въззивният съд е дал последна възможност на ищеца да уточни конкретните дати и конкретните маршрути за
всяка дата, по които е пътувал във връзка с воденото срещу него наказателно
производство. Указано е на ищеца, че носи доказателствената тежест за доказване
на твърдяните от него факти – както за извършването на пътуванията на посочени
дати и по посочени маршрути, така и за притежаването на описания лек автомобил
с марка „Ситроен С 5” за посочения период.
С подадена в срок молба на
14.03.17г. въззивникът /ищец/ Р. Х. чрез процесуалния си представител е
посочил, че въпреки голямото си желание да изпълни указанието на съда,
практически това е невъзможно, тъй като става дума за период от 10 години и не
е възможно да са налице спомени у ищеца или неговия адвокат за всяко едно от
пътуванията, неговите дати и маршрути. Единственият достоверен източник е броя
на съдебните заседания по наказателните дела, за които се предполага, че ищецът
„не се е телепортирал” до съответните съдилища, но дори и за тези пътувания
ищецът не е в състояние да представи списък, тъй като не разполага с източник
за тези данни. Колкото до посочения по-горе лек автомобил „Ситроен С 5”, то
ищецът е продал същия и няма връзка с купувача, за да представи евентуално
препис от договора. Тъй като обективно е налице пречка за събиране на
доказателства за тази претенция, то е било отправено искането за произнасяне на
съда по реда на чл. 162 от ГПК. Моли да се даде ход на делото в открито с.з.
Тъй като преценката на
въззивния съд относно наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 от ГПК може да се материализира в съдебен акт единствено след провеждането на
открито с.з. по въззивното производство в допустимата му част, то и настоящият
състав на съда намира, че след като настоящото производство е образувано по
въззивните жалби на всяка от насрещните страни по делото и при наличието на
интерес от обжалването на първоинстанционното решение в съответните части, то
производството по делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваването на
страните.
Сравняването на
оригинала на договора за правна помощ, приет от първоинстанционния съд и
приложен на л. 23 от делото му, с копието на договор от кочан № 136062, серия Б
от заверените от АК-Шумен кочан на договори, представен с молбата от
27.02.17г., ще бъде осъществено в открито с.з. с оглед възможността за
предварително изслушване становището на насрещната страна.
Липсата на конкретизация
на датите, маршрутите и превозните средства, с които ищецът претендира да е
осъществил транспорта си във връзка с воденото срещу него наказателно
производство /за явяване пред органите на досъдебното производство, за
„безброй” консултации с адвоката, докато делото „отлежавало” на тази фаза на
процеса, за явяване в съдебни заседания/ не дава възможност да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 162 от ГПК с оглед на оплакванията за допуснати
нарушения от ШОС който не е назначил експертиза. Във въззивната жалба обаче не
е формулирано такова доказателствено искане, поради което и съдът не следва да
се произнася с изричен акт, с който да оставя без уважение искането, отправено
до ШОС за назначаване на експертиза по реда на чл. 162 от ГПК, въпреки че с
оглед изложеното по-горе го намира за неоснователно.
Тъй като ШОС не е приобщил с нарочен съдебен акт материалите по наказателните дела като
доказателство по гражданското дело, то същите следва да се приемат като
доказателства в откритото с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва
делото в открито с.з. на 05.04.17г. от 09.30
ч., за която дата и час да се призоват страните – въззивникът Р. Х. чрез
адв. Г. П., а въззивникът Прокуратурата на РБ – чрез АпП-Варна, на която да
се изпратят преписи от уточняващите молби от 27.02.17г. и от 14.03.17г. с оглед
възможността да се изрази становище в открито с.з.
ОТЛАГА
извършването на сравняване на оригинала на договора за правна помощ, приет от
първоинстанционния съд и приложен на л. 23 от делото му, с копието на договор
от кочан № 136062, серия Б от заверените от АК-Шумен кочан на договори,
представен с молбата от 27.02.17г., в открито с.з. и след изслушване
становището на представителя на ответната страна.
ОТЛАГА
приобщаването на материалите по наказателните дела към материалите по
настоящото дело за открито с.з., тъй като ШОС не го е извършил с нарочен
съдебен акт.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: