Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен
състав в открито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛОЯН ГЕРГОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
2.
Мл.с. СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря: Евгения Луканова
с участието
на прокурора: Искра Ганева
като
разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова ВНАХД №684 по описа за 2019г.
по описа на ОС-Плевен, въз основа данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
„Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод протест на Районна прокуратура-Плевен против Решение №576 от 05.08.2019 г.,
постановено по НАХД №1612/2019г. по описа на Районен съд Плевен.
С
атакуваното решение Районен съд-Плевен е признал обвиняемата Р.А.К. - родена
на *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
не работи, неосъждана, с ЕГН – ********** за невинна в това, че на 16.11.2018г.
в гр. Плевен, *** не изпълнила Заповед №56/26.09.2017г. на Районен съд – Плевен
по Закона за защита срещу домашното насилие по гр.дело №6548/2017г. по описа на
РС-Плевен, с която Заповед била задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо П.А.И. ЕГН:********** *** - престъпление по чл. 296,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 304 от НПК и чл. 9, ал.
2 от НК я оправдал по
повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл.296,
ал.1 от НК.
В протеста и
допълнителното становище към него се изразява недоволство от постановеното
решение, като се съдържат оплаквания за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Развити са съображения, че
деянието е с висока степен на обществена опасност и първоинстанционният съд
неаргументирано е приел наличието на предпоставките на чл. 9, ал.2 НК, тъй като
обвиняемата е демонстрирала явно
неуважение към постановения съдебен акт.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което
обвиняемата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 296,
ал.1 НК.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.Плевен поддържа подадения
протест, като развива съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил закона. Посочва, че Р.К. не е посетила дома на П.И.
в ден за свиждане с детето, а в предходен ден. В
тази връзка счита, решението следва да бъде отменено, а обвиняемата следва да
бъде призната за виновна.
В съдебно
заседание пред ОС-Плевен, проведено на 09.10.2019г. ответникът по
протеста-обвиняемата Р.К. се явява лично. Заявява, че действително има ден за свиждане, но тъй като два
месеца нямала никаква връзка с бащата на детето и той не отговарял на
телефонните й повиквания, тя не могла да осъществи режима на контакти с детето.
Твърди, че при посещението й е имало реплики от страна на П.И., че не е повече майка, не е фактор за това дете
и повече никога няма да го види. Сочи, че
емоциите ескалирали, след като се появила майката на П.И. и казала, че
детето е здраво, добре и всичко е наред. Тогава К. твърди, че хвърлила цигара по
майката на П.И., който поискал да я
защити и избутал К. по стълбите. В последната си дума Р.К. твърди, че не е
посягала на П.И., а просто е искала да се разберат и тя да види детето. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Плевенски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан. Разгледан
по същество, протестът е неоснователен.
Не са налице основания за отменяване
или изменяване на постановеното от РС-Плевен решение, поради следните
съображения:
Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Обвиняемата Р.К. и свидетелят П.И.
живеели в гр. Плевен. Двамата били във фактическо съжителство до 2017г. Били в дотолкова лоши отношения след раздялата, че по депозирана
молба от П.И. до РС-Плевен била издадена
Заповед №56 от дата 26.09.2017г., по Закона за защита от домашно насилие,
постановена по гр.д. №6548/2017г. по описа на РС-Плевен. С горецитираната
заповед, РС-Плевен постановил мярка за закрила по отношение на П.И. и задължил
обвиняемата Р. К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на П.И.. Със Заповед №45 от дата 24.08.2017г., по Закона за
защита от домашно насилие, постановена по гр.д. №6548/2017г. по описа на
РС-Плевен на К. е забранено да се приближава до жилището на свидетеля П.А.И.,
находящо се в гр. Плевен, *** на разстояние не повече от
На 16.11.2018г. обвиняемата Р.К.
решила да посети жилището на П.И.. След пререкания помежду им пред входната
врата, последвало и кратко физическо съприкосновение, съпроводено от обидни
думи, вследствие на което тениската на П.И. била скъсана, а врата му –одраскан.
По случая на 09.01.2019г. е
образувано и проведено досъдебно производство № Д 63/2019 г. по описа на
РП-Плевен за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
За нанесените му травматични увреждания П.И.
представил пред органите на досъдебното производство съдебномедицинско
удостоверение №6602018. Назначена и изготвена е съдебномедицинска експертиза по писмени данни №6/2019г., като вещото лице
Д-р П.Т. посочва, че уврежданията на П.И. – охлузване в областта на шията и по предната част на лявата предмишница са
травматични. Дава заключение, че могат да да бъдат получени при контакт между
тъканите на лицето и нещо ръбесто под остър ъгъл, като нокти и подобни. Вещото
лице посочва, че при скъсването на тениската, ръбът на същата при триене по кожата на шията също
може да причини ивицовидно охлузване.
В хода на производството пред
РС-Плевен били приети и вложени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – обяснения на обвиняемата Р.К. дадени в хода на
съдебното следствие, протокол за разпит на обвиняем; протоколи за разпит на
свидетели П.А.И., Д.В.И., А.П.И., Д.С.П. и С.И.П., приложени към делото по
досъдебно производство № Д-63/2019 г. по описа на РП-Плевен.
В хода на досъдебното производство в
разпита си свидетелят П.А.И. твърди, че обвиняемата е наркозависима и след
употреба на наркотици става агресивна, посещава дома му и го напада, прави
скандали.
От органите на досъдебното
производство е изискана справка от УМБАЛ „***“ ЕАД Плевен, като е получен
отговор, че Р.К. не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ-Плевен и няма
данни да е лекувана или настанявана, включително и по принудителен ред в
психиатричните клиники на УМБАЛ „***“ ЕАД Плевен от 2000г. до настоящия момент.
От показанията на свидетелката Д.П. – майка на
обвиняемата Р.К., се установява че обвиняемата
постоянно е плачела, била е разстроена от това, че П.И. отказвал да й даде да
види детето в периода от месец септември
до месец ноември 2018г.
В обясненията си обвиняемата Р.К. сочи,
че към онзи период от време с П.И. са имали сериозни пререкания, поради факта,
че той й отказвал достъп до детето, дори в указаните от съда дни. Твърди, че
към настоящият момент нямат пререкания с П.И., който след инцидента вече й
давал да се среща с детето и поддържат нормални отношения. В хода на съдебното следствие пред РС-Плевен обвиняемата
К. сочи, че не е посягала да удря и къса тениската на свидетеля П.И., а това е
станало вследствие на бутане от страна на И. и залитане от нейна страна.
Съдът възприема изцяло изложената по-горе
фактическа обстановка, тъй като тя кореспондира с всички писмени доказателства
събрани в хода на досъдебното производство.
Предвид така
установеното от фактическа страна, Окръжен съд –Плевен намира от правна страна
следното:
Правните изводи на районния съд са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона.
Доказателствата,
върху които първоинстанционния съд е
изградил своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Настоящият въззивен състав отбелязва, че РС-Плевен е проявил необходимата процесуална активност
за събиране на всички относими към делото доказателства. С оглед на наведените в жалбата и пред съда
твърдения във връзка с доказаността на обвинението, въззивният съд направи свой
собствен доказателствен анализ и намери, че горепосочената фактическа
обстановка отговаря на обективно станалото в действителността.
Първоинстанционният
съд подробно и коректно в мотивите към постановения съдебен акт е посочил от
кои гласни и писмени доказателства е приел, че се установяват фактите по
делото, като е извършил анализ на показанията на разпитаните свидетели.
Правилни са изводите на РС-Плевен,
че постановената забрана, имайки предвид характера и
целите на защитата, която тя осигурява, обхваща и неприближаването на
обвиняемата до дома на П.И., в който живее роденото от съвместното им
съжителство малолетно дете, както и че
разстоянието на това приближаване изключва възможна среща на обвиняемата с П.И.
и детето.
Окръжен съд-Плевен кредитира като
последователни и непротиворечиви всички свидетелски показания, както и
обясненията на обвиняемата К., дадени пред първата и пред въззивната инстанция.
Обвиняемата К. не отрича, че на инкриминираната дата е посетила дома на П.И..
Правилни са изводите на РС-Плевен, че преценката дали постановената забрана е била нарушена
или не, следва да се извършва с оглед на особеностите на всеки отделен случай.
Окръжен съд-Плевен намира, че в конкретния случай посещаването на адреса от
страна на К. не е било с намерение за създаване на проблеми между нея и П.И., а
единствено с намерение да види детето, до което не е имала достъп в продължение
на два месеца. Действително поведението на К. е било емоционално и е
ескалирало, но по съществото си то не е било насочено да създаде опасност за
живота или здравето на пострадалото лице, а само и единствено за да получи достъп до детето. Р.К. е неосъждана, а от характеристичната
справка, изготвена от Първо РУ-Плевен се установява, че няма регистрирани
заявителски материали в масивите на МВР, както и няма данни К. да поддържа
отношения с лица от криминалния
контингент. В тази връзка възраженията в
протеста на РП-Плевен за висока обществена опасност на деянието и демонстриране
на явно неуважение към постановен съдебен акт от страна на
обвиняемото лице, са неоснователни.
Изнесените данни от П.И., за употреба на наркотици от
страна на Р.К., не се подкрепят от каквито и да е доказателства по делото,
включително и от обсъдената по-горе в изложението справка от УМБАЛ „***“
ЕАД Плевен. За П.И.
съществува възможност да инициира гражданско производство за лишаване от
родителски права на К., ако счита, че
нейното поведение е несъвместимо с качеството родител. Към настоящият
момент и двамата родители имат родителски права над детето, като Р.К. има право
да го вижда в определените за това дни.
Съображенията, че К. е посетила дома на И. в дни,
извън разрешените за посещение на детето не следва да се изследват изолирано от
всички останали обстоятелства по делото. Нужно е да се отчете обстоятелството,
че родителите на детето са в лоши отношения, поради което Р.К. не е могла да
реализира правата си в разрешените за това дни. В допълнение, в обясненията си К.
сочи, че след инцидента вече й е предоставян безпроблемно достъп до детето и
няма ограничения от страна на бащата по отношение на постановения от съда режим
на лични контакти.
Правилни са съображенията на РС-Плевен за приложение
на чл. 9, ал.2 НК. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Обосновано РС-Плевен се е
аргументирал, че в случая решаващ е личния мотив. Режимът на лични контакти с
детето е неблагоприятен по отношение на обвиняемата, предвид наличието на
издадена заповед в полза на П.И. и провокирана от майчинско чувство, обвиняемата е пренебрегнала заповедта. Това й поведение би
било законово укоримо и би подлежало на санкция, но в случая единствено личния
мотив да се срещне с детето е бил водещ при поведението й. Предвид горното,
Окръжен съд-Плевен споделя изводите на РС-Плевен, че обществената опасност на
деянието, извършено от обвиняемата Р.А.К. е явно незначителна и деянието не е
престъпление по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Въззивният съд приема, че
първоинстанционният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
При извършената на основание чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваният съдебен акт,
не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №576
от 05.08.2019 г., постановено по НАХД №1612/2019г. по описа на Районен съд
Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.