Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
открито заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: В.П.
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 172
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Ш.Б.Щ., ЕГН **********,***,
срещу Наказателно постановление № **-****-******/ 16.04.2019 г. на Н. на РУ МВР
гр.Луковит, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че атакуваният административен
акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден е в нарушение на
нормите на ЗАНН. Отправено е доказателствено искане за допускане до разпит на
двама свидетели при довеждане, с които ще бъдат опровергани твърденията в
обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния
си представител адв. Р.М. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното
наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 07.03.2019 г. около 16.30 часа в с.Дерманци, жалбоподателят
Ш.Б.Щ. като водач притежаващ СУМПС № *********, кат. В, АМ, управлявал моторно
превозно средство лек автомобил марка „Пежо 206 с рег. № *********, при което на
ул. „В.Л.“ № ** бил спрян за проверка от полицейските служители и свидетели по
делото В. Д.П. *** и Д.Й.Д. ***. При проверката чрез служебно извършена справка
се установило, че автомобилът управляван от жалбоподателя е със служебно
прекратена регистрация, за без сключена застраховка гражданска отговорност по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
С Постановление от 12.04.2019 г. на Районна
прокуратура - Луковит е направен отказ да се образува досъдебно производство по
чл. 345, ал. 2 от НК и преписката е изпратена на Н. РУ МВР – Луковит за
налагане на административно наказание на Щ..
На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от 07.03.2019 г. с бланков номер 233850 от Л.Н.К.
- младши полицейски инспектор при РУ МВР Луковит, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът е бил подписан от
актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението В. Д.П., както и от
жалбоподателя Ш.Б.Щ., като последният получил препис от него и не вписал
възражения. От страна на жалбоподателя не са представени и възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Според представената справка /л.10, стр.2/ за
автомобил с рег. номер *********, се установява, че същият е собственост на А.М.О.от
с.Галата, област Ловеч и е отбелязано „прекратен“ служебно на 16.01.2018 г.
Въз основа на АУАН е съставено Наказателно
постановление № **-****-******/ 16.04.2019 г. на Н. на РУ МВР гр.Луковит, с което
за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки, за това, че на 07.03.2019 г. около 16.30 часа в с.Дерманци,
ул. „В.Л.“ № **, е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *********, като
при проверката се установило, че автомобилът управляван от жалбоподателя е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. С Постановление №
263/ 2019 г. от 12.04.2019 г. Районна прокуратура - Луковит отказва да образува
досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 от НК и изпраща преписката за налагане
на административно наказание на Щ..
Съдът изиска от административнонаказващия орган да
представени доказателства, че от страна на Гаранционен фонд е изпратено
уведомление до собственика, за прекратяване регистрацията на автомобила му с
рег. № *********.
От приетите и приложени по делото като писмени
доказателства - писмо от РУ МВР - Луковит с вх. № 3449/ 02.08.2019 г. с
приложен приемно-предавателен протокол № 4 от 27.02.2018 г. е видно, че лицето А.М.О.е
уведомено за прекратяване регистрацията на МПС с рег. № *********, като
уведомлението е изправено като обикновена пратка, но без да се представят
доказателства за получаване му от Орлинов – лично или чрез друго лице.
Представена е заповед с рег. № *********/ 14.05.2018
г. на М. на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя /т.1.4/
и административно-наказващия орган /т.2.8/.
Горната фактическа обстановка се установява от
посочените писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства в
съдебно заседание чрез разпита на свидетелите Л.Н.К., В.Д.П., Д.Й.Д., Г.М.К.и Ч.М.Ч.,
чиито показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Показанията на свидетелите спомогнаха
за изясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за разкриване на
обективната истина по делото.
От показанията на свидетеля Ч.М.Ч. се установява, че е
закупил процесния автомобил „от едни момчета“, без да сключват договор, което
станало около една седмица преди да предостави автомобила на Ш..
От показанията на свидетеля Г.М.К.се установява, че
жалбоподателят се занимава с животновъдство като отглежда крави. Двамата били
заедно, когато по телефона жалбоподателят бил уведомен, че неговите крави са в
някаква частна нива. Тогава двамата помолили свидетеля Ч.М.Ч. да им даде
процесния автомобил за да отидат до местото, където били кравите. Ч. уверил
жалбоподателя, че автомобилът е редовен, след което жалбоподателят управлявайки
автомобил, заедно с К., тръгнали да търсят кравите, при което жалбоподателят
бил спрян за проверка от полицейските служители. Същият категорично заяви, че
автомобилът имал застрахователна полица и двамата /той и жалбоподателят/ си
мислели, че автомобилът е редовен. Също така свидетелят К. категорично заяви,
че двамата с жалбоподателя са разбрали за прекратената регистрация на
автомобила по време на полицейската проверка. Този
факт се потвърждава и от показанията на полицейските
служители, които заявиха в с.з., че жалбоподателят и свид. К. са се учудили, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу
наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление
е връчено на жалбоподателя на 05.06.2019 г. и е обжалвано на 12.06.2019 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като
при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на материалния
закон, налагащи отмяна на последното. Съображението за това са следните:
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП освен санкционна, е и материално-правна, защото в себе си съдържа и
описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В
случая административно-наказващият орган, като е посочил, че описаното в НП
деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която е обща и не
съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е
извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в
наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не е съществено. АНО е
приел, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, тъй като регистрацията му била прекратена служебно на 19.03.2018 г. на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в
наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена
регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това
обстоятелство, че за автомобила не е имало действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ не се оспорва и от страна на самия жалбоподател.
В същото време обаче от материалите по делото не се
установява собственикът на автомобила - А.М.О./непознат жалбоподателя/ да е бил
уведомен по някакъв начин лично или чрез другиго за обстоятелството, че
регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Съответно не се
доказа по несъмнен начин, че жалбоподателя на инкриминираната дата е знаел, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в производството
пред съда за разглеждането на жалба срещу процесното наказателно постановление
се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административното нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, тоест деянието
на жалбоподателя, следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на
чл. 7 ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на
съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може
да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на
превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОД МВР
за тази прекратена регистрация.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11 ЗДвП служебно
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите,
предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част
2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
В настоящия случая, при служебното прекратяване на
регистрацията, няма доказателства да е изпълнено задължението по чл. 143, ал.
10 ЗДвП за уведомяване собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. От представения по делото приемно-предавателен протокол № 4 от
27.02.2018 г. е видно, че лицето А.М.О.е уведомено за прекратяване регистрацията
на МПС с рег. № *********, но без от страна на АНО да се представят
доказателства за получаване му от Орлинов – лично или чрез друго лице. От
страна на АНО не се представиха и доказателства дали известният собственика на
автомобила е известил последващите ползватели.
Не е изпълнено и задължението по ал. 11 на чл. 143 ЗДвП да се отнемат регистрационните табели на автомобила. И тъй като това не е
направено, понеже не са налице доказателства самият собственик на автомобила да
е бил уведомен за прекратената регистрация, а и по категоричен начин се
установи, че жалбоподателят е управлявал процесното си МПС, без да знае за
отмяната на регистрацията на превозното си средство, то по този начин
извършеното от жалбоподателя деяние е безвиновно, респ. той няма вина за
неговото извършване.
Относно действията на участниците в административното
производство, следва да се отбележи, че на посочените дата, място и час, жалбоподателят
e управлявал МПС, като при извършената полицейска проверка не е представил
валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и
не е представил валиден стикер за „Гражданска отговорност”, което е нарушила
чл. 638, ал. 3 КЗ. Актосъставителят, респ. и АНО не е квалифицирал нарушението
по посочения текст от Кодекса за застраховането, тъй като нарушителят като
водач на МПС е бил длъжен да се увери, преди да управлява автомобила, че същият
има сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което
обстоятелство е лесно установимо със стикер, надлежно поставен на предното
стъкло на автомобила. Очевидно в тази насока проверка по случая не е извършена,
с което е пропусната възможността да се квалифицира поведението на жалбоподателя
като нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
Понеже вмененото на жалбоподателя деяние не е виновно
извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява
административно нарушение, при което съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и за
това наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-****-******/
16.04.2019 г. на Н. на РУ МВР гр.Луковит, с което на Ш.Б.Щ., ЕГН **********,***,
за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени наказания глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: