Решение по дело №10321/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20197060710321
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

 

гр. Велико Търново, 28.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕЛИНА ЯНЕВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

 

при секретар

С.Ф.

и с участието

на прокурора

Д.М.

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

по касационно наказателно-административен характер дело № 10321 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

 

Касаторът И.И.Н. *** Търново, чрез представителя си *** С.Л. от ВТАК обжалва решение №492/07.11.2019 г., постановено по АНД №1123/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно.

Оплакванията в жалбата са, че необосновано съдът приема наличие на пороци в административно-наказателния процес, които не са съществени, а и липсва обсъждане на съответствието на административно – наказателния състав, по който е ангажирана отговорността му с нормативен акт от по-висок ранг. Най – сетне, касаторът намира, че в противоречие със закона районният съд не е обсъдил приложимостта на института на маловажност по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение, с което да се отмени наказателното поставновление, на което той е адресат.

Ответникът по касация Община Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността на касационната жалба. Подробни аргументи за този претендиран резултат излага в представените писмени бележки по делото. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

 

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателно постановление №0000007 от 28.5.2019 г. на кмета на община Велико Търново, с което на настоящият касатор за нарушение на чл.6, ал.2, т.4, буква „б“ от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и регламентиране  правилата за отглеждане на кучета на територията на Община Велико Търново /Наредбата за лаконичност/ и на основание чл.16 от тази Наредба е наложена глоба от 100 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че според акта за установяване на административно нарушение от 01.04.2019 г. с №0000259 се установява от актосъставителя, че на същата дата, около 15,10 часа касаторът разхождал куче порода „кокер шпаньол“, кафяво, на име Арчи в алея от парк „Марно поле“ във Велико Търново. Този акт се връчва на касатора, който отбелязва в него просто, че има възражения. Въз основа на този акт се издава и процесното пред съда постановление, с което на основание чл.16 от Наредбата се налага глоба от 100 лв. Тази обстановка, описана и в обстоятелствената част на АУАН и на НП е възприето от съда като достоверна предвид показанията  на разпитаните от него свидетели.

От правна страна съдът приема, че както АУАН, така и НП са формално законосъобразни, не са допуснати съществени нарушения на административно-наказателните правила при провеждане на производството, актовете отговарят на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.  Посочено е в този контекст, че действително липсвало ЕГН и адреса на свидетеля, но това нарушение е несъществено, тъй като не компрометира правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Като несъществено е възприето и нарушението на чл.52, ал.1 от ЗАНН, тъй като посоченият там срок е инструктивен, а не преклузивен или давностен.

Най – сетне, по същество съдът приема, че с поведението си касаторът /жалбоподател пред въззивната инстанция/ нарушава разпоредбата на чл.6, ал.2, т.4, буква „б“ от Наредбата, като посоченото е съставомерно по текста на чл.16 от нея.

 

Решението е неправилно, тъй като е нарушен закона в хипотезата на неправилното му прилагане – касационно основание по чл.348, ал.2, предложение първо от НПК.

Видно от публикуваната на общодостъпния публичен мрежови ресурс https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/velikotarnovski-obshtinski-savet/naredbi Наредба, същата се издава в изпълнение на Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Велико Търново, като целта е чрез установяването на контрол върху популацията на безстопанствените и домашни кучета, да се гарантира безопасността на градската среда. Освен този предметен обхват, чл.1, ал.2 от Наредбата регламентира реда и начина на придобиване, регистрация, деклариране, притежаване, отглеждане и развъждане на домашни кучета на територията на Община В. Търново, както и взаимоотношенията между общинската администрация, ветеринарномедицинските клиники, Областна дирекция по безопасност на храните и собствениците на животни.

Съответно, според разпоредбата на повторно посочения чл.1, ал.1 от този нормативен акт /в Раздел Общи положения/ Наредбата се издава на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и в изпълнение на Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Велико Търново, като целта е чрез установяването на контрол върху популацията на безстопанствените и регламентиране реда за отглеждане на домашните кучета, да се гарантира безопасността на градската среда.

Следва да се отбележи, че районният съд не е съобразил, че разпоредбата на чл.40, ал.5 от ЗЗЖ не делегира на общинските съвети като органи на местно самоуправление правомощие да уреждат с нормативен акт на местно равнище обществените отношения, които са уредени чрез Наредбата.

Посочената законова разпоредба на ЗЗЖ нито в редакцията си, ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г. нито в редакцията си, обнародвана в ДВ, бр. бр. 58 от 2017 г., предвижда делегиране на правомощия на общинските съвети да приемат наредби, които да уреждат на местно ниво обществените отношения, които са уредени в посочената Наредба. Такава не се предвижда или споменава и в НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, приета с решение на МС № 136 от 14.03.2019 г. На практика, нито посочената разпоредба от ЗЗЖ, нито разпоредбата на чл.35, т.4 от ЗВД предвижда възможност на общинския съвет да се делегира правомощие да урежда в съответствие със закон част от уредената на законово ниво материя с такъв предметен обхват.

Всъщност, видно от предметният обхват на общинската Наредба, част от него преповтаря предметния обхват на ЗВД – чл. 2 от този закон. При това положение е обоснован извода, че общинският съвет на Община Велико Търново не е бил компетентен да приема наредба, която да урежда отчасти такива обществени отношения, които са уредени със закон, при положение, че освен това в закона  липсва такова законово оправомощаване. Затова нормите на посочената наредба са неприложими с аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА, като това с особена строгост важи за предвидената административно – наказателна отговорност.

Извън горното и независимо от него следва да се отбележи, че според АНО деянието е нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.2, т.4, буква „б“ от Наредбата, според която се забранява е разхождането на кучета-компаньони На територията на тревните площи на следните градски паркове и градини: парк „Марно поле”. При съпоставката на тази забрана със забраната, разписана  разпоредбата на чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД се установява, че текстът на наредбата обхваща частен случай на забрана, установена със закон. Както се отбеляза, липсва законова делегация орган на местно самоуправление да урежда законовия институт на Раздел Шести от Глава Седма на този закон, поради което посочената императивна норма в Наредбата е несъобразима. Всъщност следва да се констатира, че нарушаването на законовата разпоредба е скрепено със санкцията по чл.428 от ЗВД, като прилагането на санкцията, предвидена в чл.16 от Наредбата на практика би довело до нарушаването на принципа ne bis in idem, приложим и в административно-наказателния процес.

 

Следва решението да бъде отменено, като се отмени и наказателното постановление.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение №492/07.11.2019 г., постановено по АНД №1123/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 0000007/28.05.2019 г. на кмета на община Велико Търново,с което на И.И.Н. *** Търново, ЕГН **********, на основание чл.16 от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и регламентиране правилата за отглеждане на кучета на територията на Община Велико Търново е наложена глоба от 100 лв.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

      ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.