№ 5525
гр. с., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110168733 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от Е. Г. Р., ЕГН
**********, срещу С. Г. М., ЕГН **********, лице, от което молителката има дете и с което
съжителства при условията на фактическо съпружеско съжителство, с искане за налагане на
мерки за защита на молителката, на детето на страните - Т. С. М., ЕГН **********, както и
детето на молителката - Д. А. Б., ЕГН ********** /конституирани като страни по делото на
основание чл. 9, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН/, при твърдения за извършени от ответника
актове на домашно насилие, както следва:
- на 07.11.2024 г., около 19,00 ч., ответникът влязъл в кухнята на съвместно обитаваното от
страните жилище на адрес: гр. с., ж.к. “г.м.”, ул. “л." 22, бл. 257, вх. Г, ет. 5, ап. 52, където
молителката пушела под абсорбатора, и започнал да вика - „Ти защо пушиш без мен, бе,
курво? За нищо ли ме нямаш?”. Тя му обяснила, че го е уведомила за това, че отива да пуши
и не е знаела, че той иска да бъде изчакан от нея. Тогава ответникът започнал да крещи с
думите: “курво, боклук”, “мен майка ми и сестра ми не ме обичат, та ти ли ще ме обичаш”,
“сега ще видиш аз нищо ли съм”, и започнал да чупи стол, абсорбатор и кухненски плот.
Ударил шамар на молителката и я нерекъл с думите „боклук мръсен”. В този момент влязло
детето на молителката - Д. А. Б., ЕГН **********, като ответникът му казал да се маха и
детето излязло от кухнята. След това ответникът хванал молителката с две ръце за гушата и
я е натискал с палци по гръкляна, от което молителката не можела да си поеме въздух,
вдигнал я във въздуха и я хвърлил на земята. След това я вдигнал, ударил я в областта на
дясното слепоочие, от което тя се свлякла на земята до кухненските шкафове и й причерняло
1
пред очите. Опитала се да се изправи, молила ответника да спре, но той я вдигнал от земята,
засилил я и я блъснал в прозореца, като я натиснал и с пръсти я стискал под долната челюст.
Впоследствие спрял да я души, но с длан я ударил в задната част на главата, при което
отново й причерняло и тя се свлякла. След известно време се посвестила и бавно се опитала
да стане. Изправила се, подпирайки се на перваза на прозореца, но той я хванал, замъкнал я
до кухненската маса, хвърлил я отгоре и започнал да удря главата й в масата. Молителката
изпитвала болка и го молела да спре с обещания, че няма да пуши без него, но агресията на
ответника се увеличавала. Той започнал да бърка в устата й, от което молителката получила
гадене и позиви за повръщане. От болка не чувала какво крещи ответникът. Последният я
изправил и започнал да я блъска в стената със засилка. След поредното блъскане
молителката паднала на земята, като видяла, че детето Д. А. Б., ЕГН **********, отново
влязло в стаята. Чула думите на ответника „Е, сега ще видиш аз никой ли съм”, след което
той започнал да съблича дрехите и бельото на молителката пред детето. Молителката се
опитала да се съпротивлява на това, но ответникът я повдигнал и я хвърлил отново на
масата. Детето Д. А. Б., ЕГН **********, му казвало - „Спри! Ще убиеш мама”, но той
мятал молителката и заплашвал детето да се маха, за да не почне и нея. Взел крак от стол и
подгонил детето. Хванал Д. А. Б., ЕГН **********, и се опитал да вземе телефона от ръката
на детето. През това време общото дете на молителката и ответника - Т. С. М., ЕГН
**********, което спяло в спалнята, се разплакало. Това спряло ответника. Детето Д. А. Б.,
ЕГН **********, изтичало и се заключило в стаята си, а молителката влязла в спалнята, за
да гушне бебето Т. С. М., ЕГН **********. Видяла, че то се е напикало, сложила го на
повивалника и започнала да го преобува. Тогава ответникът влязъл в спалнята, заключил
вратата, хвърлил молителката на леглото и отново започнал да я удря с длани по лицето,
главата и тялото. Тя му казала да спре, защото детето ще падне от повивалника, а той само
отговорил - „Падне ли, ще ти сцепя главата”, като спрял да бие молителката. Последната
станала и сменила памперса на детето Т. С. М., ЕГН **********, и гушнала детето. Тогава
ответникът бутнал молителката, която заедно с детето паднала на леглото, изпуснала го и то
паднало до нея. Тогава ответникът се качил върху молителката и започнал да й удря шамари,
а между ударите започнал да я души. Молителката усетила, че й прималява и нямала
спомени до момент, в който чула детето Т. С. М., ЕГН **********, да пищи. Ответникът го
нямало, молителката гушнала детето, за да го успокои. След това отишла в стаята на детето
Д.. По едно време, докато молителката все още се намирала в стаята на детето Д., се чуло
чукане от входната врата на апартамента. Ответникът се появил в коридора с крак от стол.
Молителката чула, че се казва - „Отворете, полиция”. Ответникът стоял в коридора и им
казал, че ако гъкнат, ще ги убие. Явно полицаите си тръгнали, тъй като никой не отворил
входната врата. Малко след това ответникът хванал молителката за краката, вдигнал ги и
започнал да я влачи, като я извлякъл от стаята на детето Д., а главата й се влачела по пода и
от това я боляло ужасно. Д. била гушнала т. и казала на ответника - „Какво правиш с мама.
Пусни я”, но той й отвърнал - „Махай се от тук. Ще ви убия”. Т. не спирала да плаче.
Молителката отново загубила съзнание до момент, в който осъзнала, че ответникът й бие
шамари, като в този момент двамата се намирали в коридора, където били и двете деца. В
2
един момент входната врата се отключила. Ответникът започнал да вика - „Махайте се
оттук”, като отново държал крак от стол в ръката си. Проявил агресия и към полицаите,
които давали на молителката и детето Д. инструкции, като молителката с децата успели да
излязат от апартамента. Долу ги чакал братът на молителката, който по инструкция на
полицаите ги закара в 01 РУ-СДВР. Впоследствие молителката разбрала, че детето Д. е
звъняло на сестрата на молителката - ц. Г. Р., многократно за помощ и че последната е
подала сигнал на телефон 112, както и че полицаите са се качили със сестрата на
молителката до апартамента и са успели да отключат вратата, тъй като детето Д. им е
хвърлило ключ от терасата.
Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, заявява, че не оспорва молбата и
признава изложените в същата обстоятелства.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка”.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно
насилие, както и за защита на низходящ, поради което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е лице, с което първата
молителка живее при условията на фактическо съпружеско съжителство и от което същата
има дете, едновременно с това същият е баща на пострадалото дете Т. С. М., ЕГН
**********, както и се явява лице, с което майката на пострадалото дете Д. А. Б., ЕГН
**********, живее при условията на фактическо съпружеско съжителство. Предвид
изложеното дотук ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита –
чл. 3, т. 2, 3, 4 и 10 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и
физическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Ответникът признава всички факти, изложени в молбата за защита, като заявява, че след
признаване на вината си е осъден с влязла в сила присъда за деянието, предмет на молбата за
защита. Съдът намира молбата за защита за основателна предвид и декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, както и липсата на доказателства, които да опровергават нейното съдържание. Ето
защо същата следва да бъде уважена и да бъде издадена заповед за защита.
По отношение на последиците спрямо молителката по делото е представена медицинска
3
документация за причинените травматични увреждания. По отношение на последиците
спрямо детето Д. - в представения и приет по делото социален доклад се установява, че
детето е споделило в хода на проучването да изпитва страх от ответника и да не желае
повече да го вижда. Детето Т. е едногодишно и поради това не е изслушвано в хода на
проучването.
ПО ВИДА НА МЯРКАТА ЗА ЗАЩИТА:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие и при преценка
на риска, съдът намира, че следва да бъдат наложени спрямо ответника мерките за защита,
предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се въздържа
от домашно насилие спрямо молителката и пострадалите деца, забраняване на ответника да
се доближава до молителката и детето Д., както и до дома, който обитават молителката и
децата, включително и до училището на детето Д.. Следва също да бъде определено
местоживеенето на детето Т. при пострадалия родител, като бъде постановено ответникът да
осъществява супервизиран контакт с него. Съдът намира, че не следва да бъде налагана
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН /отстраняване от съвместно обитаваното жилище/,
доколкото молителката изрично заявява да се е установила в друго жилище заедно с децата.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН също намира за ненужно да бъде налагана, доколкото не се
спори, че молителката и ответникът са постигнали съгласие относно родителската
отговорност по отношение на детето Т., предвид което е възможно да възникне
необходимост същите да осъществяват контакт помежду си чрез средства за отдалечена
к.уникация във връзка с детето. Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се
въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение/ следва да се
наложат за срок от 10 месеца, който - след приспадане срока на действие на издадената
заповед за незабавна защита № 422/19.11.2024 г. /съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗЗДН/, следва да бъде определен до 19.09.2025 г. Съдът намира, че срокът е подходящ с
оглед предоставяне възможност на пострадалите лица за възстановяване, както и на
ответника за преосмисляне на извършените деяния и на своето бъдещо поведение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в размер
на 1000,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да бъдат присъдени в
този размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
4
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 75,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с уважената молба за защита за трите пострадали
лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. Г. М., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Г. М., ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Е. Г. Р., ЕГН **********, Т. С. М., ЕГН
**********, и Д. А. Б., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН С. Г. М., ЕГН **********,
да не доближава Е. Г. Р., ЕГН **********, и Д. А. Б., ЕГН **********, на разстояние, по-
малко от 200 метра, за срок до 19.09.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН С. Г. М., ЕГН **********,
да не доближава обитаваното от Е. Г. Р., ЕГН **********, Т. С. М., ЕГН **********, и Д. А.
Б., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. с., кв. „о.“, ул. „к.“ № 17, на разстояние, по-
малко от 200 метра, за срок до 19.09.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗЗДН С. Г. М., ЕГН **********,
да не доближава училището, в което детето Д. А. Б., ЕГН **********, се обучава – 39 СУ
„Петър Динеков“, находящо се в гр. с., ж.к. „м. 2“, ул. „Васил Карагьозов“ № 6, на
разстояние, по-малко от 200 метра, за срок до 19.09.2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 вр. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН временно местоживеенето на
детето Т. С. М., ЕГН **********, при майката Е. Г. Р., ЕГН **********, при следните
условия: бащата С. Г. М., ЕГН **********, има право да се вижда с детето всяка първа и
трета събота от месеца, за продължителност от не повече от три астрономически часа,
единствено в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, с адрес: гр.
с., ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-mail:
***************@*******.***; като всяка една от срещите се провежда в присъствие и под
надзор на психолог; продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на
детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в центъра, който да
уведомява поне три дни предварително бащата С. Г. М., ЕГН **********, както и майката Е.
Г. Р., ЕГН **********, за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната
продължителност, за срок до 19.09.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. Г. М., ЕГН **********, ЕГН
**********, да заплати на Е. Г. Р., ЕГН **********, сума в размер на 1000,00 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. Г. М., ЕГН **********, ЕГН
**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
5
производството в размер на 75,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните,
както и на Фондация „Център отворена врата“, за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6