РЕШЕНИЕ
№ 1160
гр. Кюстендил, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520100977 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 4944/23.04.2024г на Р. К. М.
срещу „Д.-И.“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че страните били в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „охранител“ с
работно място – обект, охраняван от работодателя, а именно: „Обединен
осигурителен архив“, находящ се в с. Н., общ. К., за което получавал
възнаграждение в размер на минималната работна заплата. С Допълнително
споразумение към трудов договор № 3-33/31.01.2023г., сключен между
страните, е изменен размерът на основното трудово месечно възнаграждение
на 933 лева, считано от 01.01.2024г. предвид Постановление на МС № 193,
обн. ДВ бр.87/2023г. Въпреки това ищецът не получил така уговореното
възнаграждение, доколкото след 01.01.2024г. му било изплащано месечно
трудово възнаграждение на база МРЗ от 780 лева. Твърди се, че на 01.03.2024г.
на ищеца била връчено Предизвестие № 111/29.02.2024г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение считано от същата дата поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, както и процесната заповед
за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.12 КТ. Представителят на работодателя, връчил посочените документи на
ищеца, му заявил повече да не идва на работа. Твърди се, че не било налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Счита се, че процесната заповед е незаконна, доколкото в
същата не се съдържали мотиви за издаването й, нито същата препраща към
1
документ, удостоверяващ обективна невъзможност ищецът да изпълнява
трудовите си задължения. Твърди се, че ответникът не бил изплатил
обезщетения на ищеца за неизползван от него годишен отпуск в размер на 10
дни за 2023г. и в размер на 3 дни за 2024г., както и за неспазен срок на
предизвестие. Дължало му се обезщетение и за времето, през което бил
останал без работа. Моли съда да уважи така предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Твърди, че
бил обвързан като изпълнител въз основана на договор № 1005-09-
1/19.01.2023г., сключен с ТП на НОИ – гр. К., с предмет „Предоставяне на
услуги по охрана на имоти на ТП на НОИ – К.“. Дейността по изпълнение на
договора се осъществявала с два поста, единият от които – денонощен, а
обектът се нахождал в с. Н. и представлявал архив – РАЦ – с. Н.. Дирекция
„Инспекция по труда – гр. К. била осъществила проверка на процесния обект
на 09.01.2024г., при която се установило, че ищецът полагал труд извън
определените нормативни разпоредби, поради което на ответника като
работодател била наложена санкция в размер 1500 лева. На 21.02.2024г. бил
постъпил сигнал от РАЦ – с. Н., с което уведомявали, че ищецът бил поставил
лични електроуреди за ползване в помещението за съхранение на архив. РАЦ –
с. Н. била констатирало множество други нарушения от страна на ищеца,
поради което и изисквали от ответника да отстрани ищеца с оглед на
горецитирания помежду им договор № 1005-09-1/19.01.2023г. Ответникът бил
длъжен да се съобрази с искането, но доколкото не разполагал с други обекти
на територията на област К., бил в обективна невъзможност да предостави
друго работно място на ищеца, поради което и прекратил трудовия му договор
на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Ищецът бил запознат с всички тези
обстоятелства. Наред с това, ответникът счита, че бил изплатил на ищеца
всички дължими обезщетения, включително и това за неизползвания отпуск за
7 дни, като искането му за обезщетение за 10 дни неизползван отпуск било
неоснователно. Моли се съда да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
С допълнителна молба вх.№ 12673/04.11.2024 г. от ищцовата страна се
твърди, че преди образуване на делото ответникът заплатил на ищеца трудови
възнаграждения за м. 01.2024 г. в размер на 630 лв. и за м. 02.2024 г. също в
размер на 630 лв. Плащането не било в пълен размер, както и не били
заплатени дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за
2023 г. и 2024 г., обезщетението за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор и обезщетението за времето, през което
ищецът е останал без работа – 2 месеца от 01.03.2024 г. до 30.04.2024 г.
Заявява се, че на 19.06.2024 г., след предявяване на исковете, ответникът
заплатил по банков път на ищеца следните суми: 154,81 лв. като доплащане за
м. 02. към МРЗ; 253,33 лв. като доплащане МРЗ м. 01.2024 г.; 433,44 лв. –
обезщетение по чл.224 КТ за 3 дни отпуск за 2024 г. и 7 дни за 2023 г.; 910,23
лв. – обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. С оглед горното, както и изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, е отправено искане за изменение на
размерите на предявените искове. Посочва се, че на основание чл.76 ЗЗД
2
ищецът приема, че със сумата от 433,44 лв. са му заплатени изцяло
обезщетението за м. 01. 2024 г. в размер на 337,12, както и част от
обезщетението за м. 02.2024 г. в общ размер на 144,48 лв. Дължими оставали
48,16 лв. Счита се, че на ищеца се дължи и сумата от 101,14 лв. от размера на
обезщетението за неспазения срок за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор. Посочва се още, че тъй като на работника е заплатено
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за периода от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г. му
се дължи обезщетение по чл.225 КТ само за периода от 01.04.2024 г. до
30.04.2024 г. в размер на 1 011,37 лв. Претендират се разноски.
На основание чл.214, ал.1 ГПК съдът допусна изменение на иска по
отношение на търсено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
през 2024г., като същият да се счита предявен за 48.16 лева, по отношение на
иска за обезщетение за неспазения от ответника месечен срок при
прекратяване на трудовия договор, да се счита същият за изменен до размера
на 101.14 лева. По иска да се заплати на ищеца обезщетение за времето от
01.03.2024г. до 30.04.2024г. включително, за времето през което ищецът е
останал без работа поради неговото незаконно уволнение, съдът допусна да се
счита същото като предявено в размер на 1011.37 лева от датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани,
не се явиха, изпратиха процесуални представители. Поддържат исканията и
възраженията си.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена е съдебно-
счетоводна експертиза. Разпитан е един свидетел на страната на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.224,
ал.1 КТ от страна на ищеца срещу ответника с искане:
1. Да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца със Заповед №
3- 94/01.03.2024г., издадена от ответника, с която на основание чл.328, ал.1,
т.12 КТ трудовото му правоотношение с ответника било прекратено;
2. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10
лева, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен
годишен отпуск от 10 дни през 2023г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска;
3. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 48.16
лева, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен
годишен отпуск от 3 дни през 2024г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска;
4. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 101.14
лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при
3
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска;
5. Да се осъди ответникът да заплати обезщетение на ищеца за времето
от 01.03.2024г. до 30.04.2024г., включително, през което е останал без работа
поради уволнението му в размер на 1 011.37 лева;
6. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10
лева, представляваща разликата от изплатеното му месечно трудово
възнаграждение за месец януари 2024г. до дължимия размер на трудовото му
възнаграждение за този месец;
7. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10
лева, представляваща разликата от изплатеното му месечно трудово
възнаграждение за месец февруари 2024г. до дължимия размер на трудовото
му възнаграждение за този месец.
С Определение № 1226/06.09.2024г. съдът разпредели доказателствената
тежест между страните и обяви за безспорни фактите, че е бил налице
сключен трудов договор между Р. К. М. и „Д.-И.“ ЕООД, прекратен със
Заповед № 3-94/01.03.2024г.
От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от
Заповед № 3-94/01.03.2024 г. се установява, че трудовото правоотношение
между страните по договор № 3-33/31.01.2023 г. е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, считано от 01.03.2024 г.
Разпитан е свидетелят К. Р. Х. – охранител по СОТ към Охранителна
фирма „Д.-И.“ ЕООД. Припомня си, че в началото на месец февруари 2024 г.
му се обадила К. Х. – началник-отдел „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ
К. и го запознала с обстоятелството, че Р. К. М. – охранител към ответното
дружество на обекта, е сложил свои лични вещи – ел. уреди: хладилник,
микровълнова печка, и други, в служебното помещение, което създава
затруднения на служителите към ТП на НОИ да изпълняват служебните си
задължения. Свидетелят заявява, че изготвил докладна записка до управителя
на фирмата и го уведомил писмено за случая. Твърди, че при разговор с г-жа
К. Х. тя го помолила ищецът да бъде преназначен на друг обект, на което
свидетелят отговорил, че няма други обекти за охрана към ТП на НОИ освен в
К. и Н., а решението следва да бъде взето от управителя.
От заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице М. В., което съдът кредитира напълно
като обективно и компетентно съставено, се установи, че начисленото брутно
трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец
февруари 2024 г. е в размер на 1 011,37 лв., формирано от основна заплата –
933 лв. и нощен труд – 78,37 лв., а среднодневното брутно трудово
възнаграждение е 48,16 лв. Посочено е, че за 10 дни отпуск обезщетението би
било 481,16 лв., за 7 дни отпуск – 337,12 лв., а за 3 дни отпуск през 2024 г. –
144,48 лв. Отбелязано е, че служителят не е представил трудовата си книжка
след изтичане на изискуемия период и не е удостоверил оставането си без
работа, поради което не му е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а това
4
обезщетение би било в размер на 1 011,37 лв.
На 19.06.2024 г. на ищеца били изплатени следните суми: 433,44 лв. с
посочено основание „обезщетение чл.224/2023/2024 г./“ и допълнително
пояснение „7 дни 2023/3 дни 2024 г.“; 910,23 лв. – обезщетение по чл.220, ал.1.
на същата дата били изплатени и сумите от 253,33 лв., 154,81 лв. и 910,23 лв.
С Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. е определен
размер на минималната месечна работна заплата за страната от 933 лв.
По иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Според дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение №
4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК работодателят може да
прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо
право само на предвидените в закона основания, които законодателят е
предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на
икономически по-слабата страна.
Хипотезите на прекратяване на трудовия договор от работодателя с
предизвестие са уредени в чл.328, ал.1 КТ. Упражняването на потестативното
право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез
едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира
чрез съдържанието си, а това са правните последици, които се цели да
предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за
прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация.
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ
целенасочено е формулирано общо от законодателя - "при обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор". Доколкото всяка
потенциална обективна невъзможност за изпълнение, която би могла да стане
причина за прекратяване на трудовия договор не може да бъде изрично
предвидена, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване
на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят следва да
посочи фактическата причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание
в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, е в
съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита
произтича от упражненото от работодателя право на уволнение, но за да може
работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят
следва да посочи фактическото основание за уволнението.
В издадената Заповед № 3-94/01.03.2024 г. работодателят – ответник в
производството се позовава от правна страна на разпоредбата на обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор без изрично да е цитирана
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 КТ и без посочване на фактическата
причина за прекратяване на договора, т. е. без посочване на конкретни факти и
данни, относими към възложената работа на работника или служителя по
трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за
5
законността на уволнението като провери съществуването на фактите от
действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под
правната норма.
Тези фактически причини могат да имат различен характер като в
практиката обективната невъзможност по чл. 328, ал.1, т.12 КТ се свързва с
наличието на законна пречка, извън волята на страните по трудовия договор,
работникът или служителят да изпълнява работата по трудовото
правоотношение – например осъждане за престъпление, което е несъвместимо
с изпълняваната работа (материално-отчетническа длъжност); непоносимост
към имунизации, без които не може да изпълнява работата; налагане на мярка
за процесуална принуда, какъвто е случаят в решение № 946 от 14.05.2002 г.
на ВКС по гр. д. № 1289/2001 г., III г. о. В този смисъл също и решение №
2169 от 11.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3223/2002 г., III г. о.
Предвиденото в чл. 328, ал.1, т.12 КТ основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, според настоящия съдебен състав, изисква
настъпване на обстоятелства, при които преценката на работодателя за
възможността трудещият се да изпълнява работата се изключва.
В настоящия случай в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не са посочени каквито и да било факти и обстоятелства, от
които да може да се достигне до извод в какво точно се състои „обективната
невъзможност“ на работника да изпълнява длъжността „охранител“. От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е уволнен в
резултат на искане на представител на РАЦ с. Н., защото е донесъл свои лични
вещи – електроуреди, на работното си място. Не се установява това поведение
на ищеца да е възприето от работодателя като нарушение на трудовата
дисциплина и на работника да са дадени указания да премахне вещите,
защото същите пречат на останалите служители в РАЦ – с. Н. да изпълняват
трудовите си задължения. Действително в чл.3.8 от Споразумение към
Договор № 1005-09-1/19.01.2023 г., сключен между ответника работодател
като изпълнител и ТП на НОИ – К. като възложител е уговорено право на
възложителя да поиска от изпълнителя да отстрани от обектите работници,
които нарушават правилата за безопасност и здраве при работа. Този договор
обаче обвързва единствено страните по него и не може да регулира трудовото
правоотношение на ищеца. Не може да се приеме, че субективната преценка
на работодателя или трети лица, с които същият се намира в облигационни
отношения, че работникът държи неправомерно лични вещи на работното си
място, представлява обективна невъзможност на служителя да изпълнява
функциите си или нарушаване на правилата за безопасност на труда.
Недоказани са и твърденията на ответника, че служителят не може да бъде
преместен на друго работно място, а това е и неотносимо към посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовия договор.
В приложения по делото правилник за организацията на дейността и
вътрешния трудов ред в дружество за сигурност и охрана „Д. - И.“ ЕООД са
посочени задълженията на работниците и служителите при изпълнение на
възложената работа – чл.15, както и нарушенията на трудовата дисциплина –
чл.39. Ищецът е запознат с този правилник и правилата за безопасност на
6
работното място, видно от служебна бележка от 31.01.2023 г. /л.30 от делото/.
Ако наистина от ищеца при изпълнение на трудовите му функции са
допуснати нарушения, същият е следвало да бъде санкциониран по
предвидения в закона или вътрешния правилник ред, а не да бъде уволнен
поради „обективна невъзможност“ да изпълнява възложената му работа. Още
веднъж, „обективността“ на предвидената от законодателя невъзможност
категорично изключва субективната преценка на работодателя. Ето защо
искът с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и ще бъде
уважен.
По иска с правно основание по чл.220, ал.1 КТ:
По делото безспорно се установи, че при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца работодателят не е спазил едномесечния срок за
предизвестие. Предизвестие №111/29.02.2024 г. е връчено на работника на
01.03.2024 г., от която дата се счита за прекратено и трудовото
правоотношение. Когато трудовото правоотношение се прекратява чрез
отправяне на предизвестие, поначало страната, която го отправя, следва да
спази неговия срок. Нормата на чл. 220, ал. 1 КТ предоставя възможност на
тази страна да не спази срока на предизвестие, което поражда задължението й
да заплати на другата страна по правоотношението обезщетение. Неговият
размер се равнява на трудовото възнаграждение на работника или служителя
за неспазени срок на предизвестие. В т. 4 от приетата по делото експертиза е
посочено, че размерът на това обезщетение е 1 011,37 лв. Не е спорно между
страните, а и от преводно нареждане от 19.06.2024 г. /л.18 от делото/ се
установява, че ответникът е заплатил част от дължимата сума, а именно
910,23 лв. Следователно дължима остава сумата от 101,14 лв. Ето защо искът
по чл.220, ал.1 КТ е основателен в пълния претендиран размер от 101,14 лв. и
ще бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ:
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. С оглед установеното по-горе относно
незаконосъобразността на уволнението и представената от ищеца Справка
актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН **** за периода от
01.01.2024 г. до 01.11.2024 г. от ТП на НАП /л.69 от делото/, съдът приема, че
ищецът е останал без работа в периода от 01.03.2024 г. – от когато се счита за
прекратено правоотношението му с ответника, до 30.04.2024 г., когато е
сключил нов трудов договор. Тоест му се дължи обезщетение за този период
(2 месеца) в размер на брутното му трудово възнаграждение.
В практиката се приема, че обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.225, ал.1
КТ обезщетяват една и съща по естеството си вреда – оставането на уволнения
без работа, тоест обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен
срок на предизвестие подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Така и в Решение №
770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г. о., ГК. Ето защо в
7
настоящия случай обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се дължи само за периода
от изтичане на срока за предизвестие до започването на нова работа от ищеца
– 30.04.2024 г. Според вещото лице това обезщетение възлиза на 1 011,37 лв.
Претендира се от ищеца в този размер и претенцията ще бъде уважена изцяло.
По исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ:
В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ е регламентирано, че работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Това задължение е неизменна част от
основното съдържание на възмездното трудово правоотношение, по което
работникът или служителят престира работната си сила. В т.9 от заключението
по съдебно-счетоводната експертиза дължимата на работника чиста сума при
начислено трудово възнаграждение в размер на 933 лв. за месец януари 2024 г.
е 883,53 лв. В т.8 е посочено, че на ищеца е изплатена чиста сума в размер на
630 лв. без да е включено увеличението на минималната работна заплата за
страната. Отчитайки приложеното платежно нареждане от 19.06.2024 г. на
сумата от 253,33 лв. с основание „доплащане мрз м.01.2024 г.“, експертът
заключава, че неизплатена е останала сума в размер на 0,20 лв. Така искът да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева,
представляваща разликата от изплатеното му месечно трудово
възнаграждение за месец януари 2024г. до дължимия размер на трудовото му
възнаграждение за този месец, се явява частично основателен до размера от
0,20 лв.
Относно претенцията за месец февруари 2024 г., експертът констатира,
че първоначално е заплатена сумата от 630 лв., а е останало неизплатено
възнаграждение в размер на 154,81 лв. Отчитайки приложеното платежно
нареждане от 19.06.2024 г. за сумата от 154,81 лв. с основание „доплащане
м.02 към МРЗ“ /л.19 от делото/ експертът заключава, че не са останали
дължими суми. Ето защо искът да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата в размер на 10 лева, представляваща разликата от изплатеното му
месечно трудово възнаграждение за месец февруари 2024г. до дължимия
размер на трудовото му възнаграждение за този месец се явява неоснователен
и ще бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Правото на работника или служителя на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото
правоотношение, ако работникът /или служителят/ не е използвал изцяло
полагащия му се платен годишен отпуск. В този см. Решение № 564 от
5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 100/2010 г., III г. о., ГК.
Ищецът по делото твърди, че за 2023 г. не е ползвал платен годишен
отпуск в размер на 10 дни. Ответникът възразява, че ищецът е ползвал 11 от
полагащите му се 18 дни платен годишен отпуск за 2023 г. Видно от
приложеното в трудовото досие на ищеца заявление от 10.08.2023 г. /л.28 от
делото/, Р. М. е поискал да ползва платен годишен отпуск в размер на 11 дни,
считано от 14.08.2023 г. В заключението по съдебно-счетоводната експертиза е
отбелязано, че трудовият договор между страните е сключен на 31.01.2023 г., а
8
съгласно чл.32 от Правилника за организация на дейността и вътрешния
трудов ред в Дружеството за сигурност и охрана „Д.И.“ ЕООД, работниците с
не по-малко от 4 месеца трудов стаж имат право на основен платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни. Няма данни ищецът да е имал право на
повече дни отпуск от законоустановения и уговорен минимален размер. Съдът
приема, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 7 дни отпуск
за 2023 г. Изчислено по реда на чл.177 КТ, според вещото лице това
обезщетение възлиза на 337,12 лева.
Неизползваният платен годишен отпуск за 2024 г., съобразен с периода,
през който работникът е полагал труд, се равнява на 3 дни, като вещото лице
посочва, че дължимото обезщетение е в размер на 144,48 лева. Общо
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на
481,60 лева.
Видно от преводно нареждане от 19.06.2024 с посочено основание
„обезщетение чл.224/2023/2024“ и допълнителни пояснения „7 дни 2023/3 дни
2024“ /л.19 от делото/ на ищеца е преведена сумата от 433,44 лева. Дължима
остава сумата от 48,16 лв. Съобразявайки изявлението на ищеца, че на
основание чл.76 ЗЗД прима, че с горното плащане му е изплатено изцяло
вземането за 2023 г., както и част от това за 2024 г., съдът приема, че искът да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева,
представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск от 10 дни през 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска, е неоснователен поради извършено в хода на процеса
плащане, а искът да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер
на 48,16 лева, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен
годишен отпуск от 3 дни през 2024г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска, е основателен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, само на
ищеца се дължат разноски, но тъй като в настоящото производство същият е
освободен от заплащането на държавни такси (чл.83, ал.1, т.1 ГПК във вр.
чл.359 КТ), при изхода на делото, дължимата такава, следва да бъде заплатена
от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всеки от
предявените искове, като в случая таксата се равнява на 380 лева: държавна
такса в размер на 80.00 лева за неоценяемия иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, както и държавна такса в размер на по 50 лева за всеки от
шестте оценяеми иска. В тежест на ответника следва да се възложи и
заплатеното от бюджета на съдебната власт възнаграждение за вещо лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 335 лева.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в
размер на 1 333 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
този хонорар, което съдът счита за неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение се претендира в рамките на предвидените в чл.7, ал.1, т.2 и
чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба 1/2004 г. минимални размери. Следва да се
отбележи, че разноски се дължат на ищеца и по отхвърлените искове, тъй като
9
същите са неоснователни, поради извършено плащане от ответника в хода на
процеса. Съдът ще присъди на ищеца исканото адвокатско възнаграждение в
размер на 1 333 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ уволнението на Р. К. М., ЕГН **********, от с. ****, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със Заповед № 3-94/01.03.2024г. на
работодателя „Д. - И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. *****,
представлявано от управителя И. Д. П..
ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 КТ „Д. - И.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище в гр. ****, представлявано от управителя И.Д. П., да заплати на Р. К.
М., ЕГН **********, от с. ****., сумата от 101.14 лева, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „Д. - И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. ****, представлявано от управителя И. Д.
П. да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, от с. ****, сумата в размер на 1
011.37 лева, представляваща обезщетение на ищеца за времето от 01.03.2024г.
до 30.04.2024г., включително, през което е останал без работа поради
незаконното му уволнение.
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 КТ „Д. - И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище в гр. ****, представлявано от управителя И. Д. П., да заплати на Р.
К. М., ЕГН **********, от с. ****, сумата от 0.20 лева, представляваща
разликата от изплатеното на ищеца месечно трудово възнаграждение за месец
януари 2024г. до дължимия размер на трудовото му възнаграждение за този
месец.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.128, т.2 КТ иск „Д. - И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. ****, представлявано от управителя И. Д.
П., да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, от с. ****, сумата в размер на 10
лева, представляваща разликата от изплатеното на ищеца месечно трудово
възнаграждение за месец февруари 2024г. до дължимия размер на трудовото
му възнаграждение за този месец, поради плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.224, ал.1 КТ иск „Д. - И.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище в гр. ****, представлявано от управителя И.
Д. П., да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, от с. ****, сумата от 10.00
лева, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен
годишен отпуск от 10 дни през 2023г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 23.04.2024 г, поради плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 КТ „Д. - И.“ ЕООД, ЕИК****, със
седалище в гр. ****, представлявано от управителя И. Д. П., да заплати на Р.
10
К. М., ЕГН **********, от с. ****, сумата от 48.16 лева, представляваща
обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск от 3 дни през
2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
23.04.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Д. - И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище в гр. ****, представлявано от управителя И. Д. П., да заплати на Р.
К. М., ЕГН **********, от с. ****, сумата от 1 333 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Д. - И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище в гр. ***, представлявано от управителя И. Д. П., да заплати по
сметка на Районен съд - Кюстендил, сумата от 380 лева, представляваща
дължима държавна такса, както и сумата от 335 лева – възнаграждение за
вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11