№ 3813
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Колева
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Административно
наказателно дело № 20241110207295 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „********” АД с ЕИК ******** срещу Наказателно
постановление № 92-02-21 от 19.04.2024г., издадено от Главния секретар на Агенция по
вписвания, с което на юридическото лице на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл.
63, ал. 6 от ЗМИП, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер
на 1000,00 лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на
материалния закон. Излага се становище за приложимост на изключението на § 2, ал. 1, т. 1
от ДР на ЗМИП. Алтернативно се претендира маловажност на нарушението. Моли се НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител. По
делото е постъпило писмено становище от 27.06.2024г. от изпълнителния директор на
дружеството, в което се моли жалбата да бъде уважена. Прави се възражение за
прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение или адвокатско такова, в
случай, че въззиваемата страна се представлява от адвокат.
Въззиваемата страна редовно призована ведно с препис от разпореждането за
насрочване, в което са били дадени указания за представяне на доказателства относно
материалната компетентност на актосъставителя и лицето, издало НП, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
1
„********” АД с ЕИК 81689202 е търговско дружество със седалище гр. София,
вписано в ТР през 2008г.
Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП - учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са
длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 на действителните си собственици по § 2 от ДР,
ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани
юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение
възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал.
1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи
във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на
територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни
образувания не са учредени на територията на Република България.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и
Законът за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП – лицата, за които се прилага изискването за вписване
на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок
до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1 – 31.01.2019г.
Този срок за дружеството изтекъл на 31.05.2019г.
На 16.03.2024г. длъжностно лице по вписванията в Дирекция „ДЛР и ДЛВ” към АВ –
Р.Н.Х. извършила проверка по партидата на „********” АД с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: *********** в информационната система на ТР и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, при което установила, че не е заявен действителния
собственик на дружеството. Всъщност имало подадено заявление Б7 от 29.05.2019г. за
действителни собственици, във връзка с което имало постановен отказ от вписване, като
впоследствие нова заявление не било подадено.
Във връзка с проверката бил издаден констативен протокол, в който било посочено, че
срокът за подаване на заявлението за вписване на данните за действителните собственици на
дружеството съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП в регистъра по чл. 63 ЗМИП, бил 4 месеца,
считано от 31.01.2019г., т.е. до 31.05.2019г.
Въз основа на така направените констатации на 28.03.2024г. свид. Л. Р. Р. издала АУАН
№ 92-02-21 от 28.03.2024г. срещу „********” АД за извършено нарушение на чл. 63, ал. 6
ЗМИП, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Актът бил изготвен в присъствие на представителя на дружеството Т.Т., който го
подписал с отбелязване, че допълнително ще представи възражение. Препис от акта му бил
връчен.
Въз основа на акта на 19.04.2024г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелката Л. Р. Р.; Констативен протокол от 16.03.2024г.; 1 бр. АУАН; разпечатка от
партидата на „********” АД.
Съдът постанови в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелката Л.
Р. – главен специалист в АВ – актосъставител, която посочи релевантните обстоятелства,
касаещи начина, по който конкретното нарушение е било установено – след проверка по
партидата на дружеството.
Показанията й намират подкрепа в приобщените по делото писмени доказателства, а
именно: 1 бр. констативен протокол и разпечатка от електронната партида на дружеството.
Видно от последната заявление № Б7, е било подадено на 29.05.2019г., като по отношение
2
на него е бил постановен отказ. Видно е също така, че след този отказ ново заявление Б7 не
е било подавано.
Самата фактическа обстановка не се оспорва от дружеството – жалбоподателя, като
основните възражения касаят правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП - учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са
длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 на действителните си собственици по § 2 от ДР,
ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани
юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение
възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал.
1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи
във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на
територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни
образувания не са учредени на територията на Република България.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и
Законът за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП – лицата, за които се прилага изискването за вписване
на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок
до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1 – 31.01.2019г.
Този срок за дружеството – жалбоподател изтекъл на 31.05.2019г.
Доколкото се касае за неизпълнение на вменено със закон задължение за подаване на
заявление за вписване на действителните собственици на дружеството, което е следвало да
бъде извършено в определен срок, с изтичането му, дружеството е осъществило състава на
вмененото нарушение.
Нарушението е извършено на 01.06.2019г., доколкото се касае за бездействие, като с
бездействието си дружеството е осъществило състава на нарушение на чл. 63, ал. 6, ЗМИП,
вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Юридическите лица носят обективна – безвиновна отговорност.
Санкционната разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП предвижда налагане на
имуществена санкция на виновните лица в интервала от 1 000 лв. до 10 000 лв. В случая е
наложена санкция от 1000,00 лева, което е в предвидения от закона минимум.
Принципно, в случая не може да се приложи и институтът на "маловажен случай". В
тази насока съдът съобрази, че със ЗМИП се регулират специфичен кръг обществени
отношения, свързани с превенция на използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари. В закона са очертани ясни критерии на понятието "изпиране на пари"
като в най-общия случай това е преобразуването или прехвърлянето на имущество,
придобито от престъпна дейност или активно участие в такава дейност, за да бъде укрит или
прикрит незаконният произход на имуществото, или да се подпомогне лице, което участва в
извършването на такова действие, с цел да избегне правните последици от деянието си. Т.е.,
общественоопасните последици от всяко от деянията, визирани в закона и предмет на
административните санкции по него, са с изключително тежки последици за обществото. По
този начин и деянията, обект на административните санкции, не могат да бъдат
окачествявани като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в ЗАНН, като са спазени и
сроковете по чл. 34, ал. 2 ЗАНН за издаване на АУАН и НП – съответно шест месеца от
3
откриване на нарушителя, но не по-късно от пет години от извършване на нарушението за
АУАН и шест месеца от издаване на АУАН – за НП.
Въпреки това, този състав счита, че НП следва да бъде отменено със следните
аргументи:
На първо място, въпреки дадените от съда указания в разпореждането за насрочване за
представяне на доказателства от страна на въззиваемата страна относно материалната
компетентност на актосъставителя и лицето, издало НП, а именно: доказателства относно
заеманата от Л. Р. длъжност към датата на издаване на АУАН; заповед на изпълнителния
директор на АВ, с която са определени лицата с правомощия да издават АУАН при
констатирани нарушения на чл. 63, ал. 1-8 от ЗМИП, съгласно изискването на чл. 123, ал. 2
ЗМИП, както и заповед на изпълнителния директор на АВ, с която Н.И.И. е била
оправомощена да налага административно наказания и санкции при установени нарушения
на чл. 63, ал. 1-8 ЗМИП съгласно изискванията на чл. 123, ал. 2 ЗМИП, такива не бяха
представени. Т.е., липсват доказателства относно материалната компетентност на лицето
издало АУАН и лицето, издало НП, което води до незаконосъобразност на АУАН и НП.
Отделно от това, НП подлежи на отмяна и поради изтичане на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване. Аргументите на съда за това са следните:
По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН - по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, се прилагат
разпоредбите на НК. За съдебната фаза на административнонаказателното производство,
изрична уредба в ЗАНН няма, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в
този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност в НК.
За давността съдът е длъжен да следи служебно, като съобразно разпоредбата на чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено
в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези, дадени в
предходните точки на същата алинея. В чл. 81, ал. 3 от НК е предвидена абсолютна давност,
с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл.
80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). Тъй като наложеното наказание е
глоба, то съгласно предвиденото в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давността по отношение на този
вид наказание е три години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на
нарушителя, е четири години и шест месеца, която безспорно е изтекла на 31.11.2023 година,
считано от 31.05.2019г, когато е извършено нарушението.
Този състав счита, че предвидените в чл. 34, ал. 2 ЗАН срокове за издаване на АУАН и
НП /съответно шест месеца от откриване на нарушителя, но не повече от пет години от
извършване на нарушението/ не изключват приложението на абсолютния давностен срок,
предвиден в НК, още повече, че касаторът в качеството му на контролен орган е имал
процесуалната възможност чрез активния свой почин да предприеме действия и да установи
нарушението и да издаде наказателното постановление в по- кратки срокове.
С оглед на всичко изложено дотук, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради
изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и поради
допуснати процесуални нарушения поради издаване на АУАН и НП от материално
некомпетентни лица.
Крайният изход на делото прави безпредметно обсъждане на възражението на
жалбоподателя за приложимост на изключението на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, което,
обаче, според този състав принципно не е налице.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя. Такива, обаче, не се
претендират от негова страна. Такива не са и били направени.
4
Така мотивиран, Софийски районен съдия, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21 от 19.04.2024г., издадено от Главния
секретар на Агенция по вписвания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5