№ 280
гр. Плевен, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430202390 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на М. СТ. ХР., с ЕГН: ********** от ***
против наказателно постановление № 21-0938-003428 от 10.09.2021 г. на ***
Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на М. СТ. ХР., глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и с адв. П.Е. от АК – Плевен. Поддържат подадената жалба.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
1
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 21-0938-003428 от
10.09.2021 г. е издадено от *** Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР -
Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA № 59390 от 21.08.2021, от който е видно, че:
-на 30.08.2021 г. в 23:23 часа в гр. Плевен, *** управлява товарен
автомобил „***, с регистрационен номер ***, собственост на фирма *** на
паркинг с посока от вход *** към вход ***, с цел паркиране.
1.Водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол в
23:15 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 751** с фабр. Номер
ARBA 0164.
На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 006477 и 8 броя
холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А041909,
който отказва да подпише и получи.
Нарушил е чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Иззето е СУМПС № ***; констролен талон № ***** СРМПС № ***, 2
броя регистрационни табели с номер ***.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
АУАН-а и НП-то са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на
деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство против него.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определените от ръководителите на
ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия.
Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи
съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна
полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”,
съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези
служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал.
1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по
пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН-а е съставен от полицейския служител ХР. ВЛ. Д. и
в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор
“ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол
при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДв.П и в този смисъл
съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН
длъжностно лице.
Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателят възражения
и такива направени в о.с.з., че не е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по
делото достатъчни писмени доказателства и гласни такива, а именно
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които
са дадени непосредствено и устно в съдебно заседание.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ХР. ВЛ. Д., ***, Т. КР.
ХР., ***, ***, ***, П. ИВ. К. и СТ. ИВ. Т. относно обстоятелствата, свързани с
установяване на авторството на нарушението и на обстоятелствата, изложени
в АУАН-а и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
3
останалия събран доказателствен материал.
Свидетелите ***, Т. КР. ХР., ***, ***, ***, П. ИВ. К. и СТ. ИВ. Т. са
участвали пряко в разигралите се събития и имат преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било
управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че водачът
сам е спрял, както и относно самоличността на водача на превозното
средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството на
нарушението.
За последната група факти, а именно тези, свързан с процедурата по
съставяне на АУАН-а и конкретно за категоричния отказ на жалбоподателя
да даде проба за алкохол с техническо средство, съдът дава вяра и на
заявеното от свидетелите в съдебно заседание ,а и това обстоятелство не беше
оспорено .
В дадените обяснения от страна на жалбоподателя в хода на
съдебното следствие, същият отрича да е управлявал процесното МПС.
Съдът не дава вяра на дадените обяснения на жалбоподателя, че не е
управлявал процесното МПС, тъй като счита, че това е една негова
защитна теза категорично противоречаща на свидетелските показания
посочени по горе.
С разпоредбата на чл. 174. ал. 3 от Закона за движение по пътищата
законодателят е предвидил различни изпълнителни деяния, и в този смисъл
два различни състава на административно нарушение – отказ на водач да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на
алкохол и неизпълнение на водач на предписание за медицинско
изследване за установяване на алкохол в кръвта.
По делото се събраха неопровержими доказателства, че водачът
категорично и демонстративно е отказал да бъде изпробван за алкохол,
което е видно от действията му, които осъществява с такъв отказ.
Безспорно в конкретния случай от разпита на свидетелите
непосредствено при извършване на проверката е, че жалбоподателят
категорично е отказвал и не е желаел да бъде изпробван за алкохол по
надлежния за това ред.
Към момента на проверката липсват каквито и да са данни, водачът да
4
е бил болен или към момента на проверката да е бил в такова медицинско
състояние, което да не му е позволявало да бъде изпробван с техническото
средство, а и той не го е заявил нито на актосъставителя нито в последствие
на съда .
Следователно, като не е оказал минимално необходимото
съдействие на контролните органи да бъде тестван с техническото
средство и да даде проба, в съответствие с нормативните изисквания,
жалбоподателят де юре и де факто е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и е осуетил проверката .
Изложеното категорично обосновава извод за осъществяване от
обективна страна признаците на състава на административно нарушение по
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, като правилно
деянието е квалифицирано от административно наказващия орган.
От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не
оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното
нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
– пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които
регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това
умишлено е отказал да ги спази.
Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили
определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват
причините за извършването му.
При налагане на наказанието глоба от 2000 лева и лишаването от право
да управлява МПС за срок 24 месеца наказващият орган стриктно се е
съобразил с разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата,
в която законодателят е определил точно вида и размера на санкциите.
Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид
административни нарушения.
С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че с така
определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите
5
визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и
предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в
движението по пътищата към спазване на правилата за движение по
пътищата.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0938-003428 от
10.09.2021 г. на *** Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено на
М. СТ. ХР., с ЕГН: ********** от ***, глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети общо 12 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6