РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500344 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Профи кредит
България“ЕООД против решение № 2222/23.11.2021г. по гр.д.№ 855/2021г. на ПдРС, VІІІ
гр.с., в частта, с която предявените от жалбоподателя искове са отхвърлени по отношение на
главница в размер от 414,83 лева, представляваща част от цялата главница от 2000 лева по
договор за потребителски кредит Стандарт № ***г.. Във въззивната жалба се сочи, че
дължима сума от 414,83 лева се явява остатъчната част от главницата, съобразно
разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, относно реда за погасяване на разноски, лихви и
главница. Сочи се също така, че съгласно чл.26 от ЗЗД, нищожността на отделни части на
договора не влече нищожност на целия договор. В този смисъл се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и искът за
посочената сума да бъде уважен.
От въззиваемия Д.Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
решението на ПдРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Изложени са
подробни доводи в подкрепа на това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 855/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с. са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.422, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от “Профи Кредит България”ЕООД против
Д.Д. за това да бъде признато за установено, че последният му дължи сумата от 1279, 38
лева- главница по договор за потребителски кредит Стандарт № ***г., сумата от 463,26
лева- договорна лихва за периода от 26.06.2019г. до 11.08.2020 г., сумата от 290,28 лева-
обезщетение за забава за периода от 27.11.2017г. до 11.08.2020 г., сумата от 56,54 лева-
обезщетение за забава за периода от 11.08.2020г. до 19.10.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 20.10.2020г. до
окончателното й погасяване. За горепосочените вземания по ч. гр. дело № 15729/2020г. на
ПдРС, ХVІІІ гр.с. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
1
ГПК № 261994/30.11.2020г.. Предявен е и осъдителен иск за сумата от 1206, 95 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
С подадения от ответника Д. П. Д. отговор на исковата молба исковете са оспорени.
Заявено е възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, сключен
между страните.
Безспорно е, а и от събраните по първоинстанционното дело доказателства се
установява, че действително между страните е сключен горепосочения договор за
потребителски кредит, по силата на който жалбоподателят е предоставил на въззиваемия
кредит в размер от 2000 лева. Безспорно е също така, че е заплатил на ищеца сумата от общо
3272,12 лева. С разпореждане, инкорпорирано в Заповедта за изпълнение, съдът е
отхвърлил искането на ищеца да бъде разпоредено ответникът да му заплати и сумата
1206,95 лева – незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Поради това с исковата молба това възнаграждение е претендирано чрез предявяване на
осъдителен иск. Във въззивната жалба изрично се сочи, че първоинстанционното решение не
се обжалва в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск за сумата от 2534,26 лева, като
същата е приспадната от общо начислената по кредита дължима сума от 6034,02 лева.
Спорът по делото се свежда до това, дали нищожността на клаузата за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги и по- точно на споразумението за предоставяне на
пакет допълнителни услуги обосновава недействителност на целия договор за
потребителски кредит или не влияе на действителността на останалите договорни клаузи.
На практика със споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат от които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишният процент на разходите реално са значително по- големи размери от
тези, посочен в договора за потребителски кредит. При всяко положение ГПР надхвърля
петкратния размер на законната лихва по чл.19, ал.4 от ЗПК. Действително в договора, освен
дължимата сума по кредита от 3513,24 лева, е посочено дължимото възнаграждение за
допълнителните услуги в размер от 2534,76 лева и общото задължение по договора и
споразумението в размер от 6048 лева. Тази информация обаче е подвеждаща, тъй като
предполага разходите по споразумението да са отделни и независими от тези по договора,
което очевидно не е така.
Клаузите, отнасящи се до допълнителния пакет услуги са в противоречие с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но освен това включването им в предмета на договора
води до нарушения и на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като нито
лихвеният процент по кредита, нито ГПР не са посочени коректно. Възнаграждението по
пакета допълнителни услуги представлява скрита печалба на дружеството- кредитодател,
което личи и от погасителния план към договора за потребителски кредит, в който това
възнаграждение е включено на равни месечни вноски в общия размер на месечните вноски
по кредита. Некоректното посочване на изискуемата съгласно чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК
информация се приравнява на пълна липса на информация. Съответно- съобразно с
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, не само споразумението за допълнителни услуги, но и целият
договор за паричен заем, се явяват недействителни.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Чистата стойност по кредита е в размер от 2000 лева, а са
платени 3272,12 лева, като по този начин главницата изцяло е погасена. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2222/23.11.2021г. по гр.д.№ 855/2021г. на ПдРС, VІІІ
гр.с., в частта, с която предявените от жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД
искове против въззиваемия Д. П. Д. са отхвърлени по отношение на главница в размер от
414,83 лева, представляваща част от цялата главница от 2000 лева по договор за
потребителски кредит Стандарт № ***г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3