Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас.
АНД № 16/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от
управителя Р.Й.Д., против Решение №1391/27.10.2022 г. по АНД № 20223110203120/2022
г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200387/18.05.2022 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.2, ал.2, т.5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр.чл.121а, ал.1,
т.1, б. “а“ и ал.8 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.414, ал.1 от КТ на „Диаком 7“ ЕООД е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв., като
размерът на имуществената санкция е намален на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В
касационната жалба са изложени доводи, повече от които се съдържат и в жалбата
до Районен съд - Варна и по естеството си са такива за незаконосъобразност на
процесното НП: АУАН и НП са издадени от некомпетентни лица; в нарушение на
процесуалните правила АУАН е съставен извън сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН и
в присъствието на само един свидетел. Застъпено е становище, че органът
необосновано и неправилно е издал срещу дружеството 6 /шест/ отделни
наказателни постановления за допуснати нарушения на трудовото законодателство,
вместо да издаде едно, с което да му наложи една обща санкция. Във връзка с
това се твърди, че доколкото нарушенията, за които е ангажирана отговорността
на дружеството, съобразно отличителните си белези, наподобяват продължавано
престъпление, за тях са приложими разпоредбите на чл. 26, ал.1 от Наказателния
кодекс /НК/, поради което изложеното в оспореното решение становище на съда в
обратен смисъл е неправилно. Според
изложеното в касационната жалба, съдът не е коментирал в решението си
възможността да приложи чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, въпреки че такова искане е
било отправено към него. Счита, че и такъв изход на правния спор е достатъчен
за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, заложени в чл.
12 от ЗАНН. В заключение се иска от касационната инстанция да постанови
решение, с което да отмени решението на РС -
Варна, като неправилно ведно с оспореното наказателно постановление. В съдебно
заседание не се явява представител за дружеството. Депозирано е писмено
становище от процесуалния представител на „Диаком 7“ ЕООД
с.д. № 1138/25.01.2023 г., по хода на делото, по доказателствата и по
съществото на касационния спор - жалбата се поддържа.
Ответната
страна – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата като неоснователна. Отправено е искане за оставяне в сила
решението на РС – Варна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и пледира оспореното решение да
се остави в сила.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното:
На
07.04.2022 г. служители на „Дирекция по труда“ – Варна извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство по повод постъпила жалба от работник на
дружеството относно командироването му в Швеция. При проверката е установено,
че работодателят е командировал лицето Н. С. У. на длъжност „тръбар“ в рамките
на предоставяне на услуги на територията на друга държава-членка на ЕС – Швеция.
Установено е, че между страните по трудовото правоотношение е подписано
допълнително споразумение от 02.09.2021 г. по договор с „Тура монт“, Чешка
Република, като в споразумението работодателят не е посочил дните на
официалните празници на приемащата държава. Тези констатации са квалифицирани
като нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /ДВ, бр.2, 2017 г./, вр. чл.121а, ал.1, т.1, б. “а“ и ал.8 от Кодекса на
труда /КТ/, за което срещу дружеството е съставен АУАН. По-късно въз основа на
АУАН ответникът по касация – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна е издал оспореното НП № 03-2200387/18.05.2022 година. В него изцяло са възприети
описаните в АУАН факти, както и правната им квалификация. На „Диаком 7“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
РС
– Варна е приел, че в разглеждания случай е налице командироване на лице по
смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ. Съдът е намерил че АНО е дал вярна
правна квалификация на деянието, при доказаност от обективна страна на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на работодателя. Правилно е установена и кореспондиращата с нея
санкционна норма. В мотивите към съдебното решение е коментирано, че
административнонаказателна отговорност се носи за всяко едно отделно
административно нарушение, поради което като е съставил 6 АУАН срещу
дружеството за извършени 6 различни административни нарушения, респ. като са
издадени 6 различни НП, АНО не е допуснал нарушение на процесуалните правила,
налагащо отмяна на НП като незаконосъобразно. Според съда, извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай, доколкото не са
налице смекчаващи вината обстоятелства. Поради липсата на данни и за отегчаващи
вината обстоятелства, както и такива за извършени от дружеството други такива
нарушения, за които да е санкционирано и НП да са влезли в сила, съдът е приел,
че размер на имуществената санкция в рамките на определения с КТ минимум – 1500
/хиляда и петстотин/ лева, е достатъчен, за да въздейства на нарушителя
предупрпедително и възпиращо. С оглед на горните съображения съдът е постановил
решението си, с което е редуцирал размера на наложената с процесното НП
имуществена санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението е правилно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Настоящият касационен състав намира, че Районен
съд - Варна правилно е установил фактите по делото, въз основа на което е извел
съответни на закона правни изводи. Противно на оплакването в касационната
жалба, в мотивите към оспореното решение съдът е коментирал всички възражения
на дружеството.
Дружеството не оспорва, че е осъществило
състава на нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. В цитираната разпоредба са посочени
основните данни, които следва да съдържа допълнително писмено споразумение за
изменение на съществуващото между страните трудово правоотношение за срока на
командироването като същите са лимитативно изброени в точки от 1 до 9. В хода
на касационния контрол настоящата съдебна инстанция установи, че в съставения
АУАН е посочено, че при изготвяне на допълнителното споразумение с работника
работодателят е нарушил разпоредбата чл.2, ал.2, т.2 от Наредбата за условията
и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, а в НП е посочено, че нарушената разпоредба е на чл.2,
ал.2, т.5 от същата Наредба. В съответствие с чл. 53, ал.2 от ЗАНН, АНО е издал
НП поради наличието на нарушение.
Нарушението е извършено на 02.09.2021 г.
Установено е на 07.04.2022 г. със съставяне Протокол за извършена проверка,
следва че процесния АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. НП е
издадено на 18.05.2022 г. в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както законосъобразно
е приел и РС – Варна
АУАН е съставен на 27.04.2022 г. от главен
инспектор в ДИТ – Варна, в присъствието
на един свидетел – Д.. Спазено е изискването на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, поради
това, че АУАН е съставен към момента на установяване на нарушението. В случая
не намира приложение чл. 40, ал.3 от ЗАНН, поради което доводът, че е допуснато
нарушение в тази насока е неоснователен.
В чл. 11 от ЗАНН са посочени случаите за
които в административнонаказателните
производства са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, като
не е уредена възможност дадено административно нарушение да се квалифицира като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. В съответствие с
чл.18 от ЗАНН е издадено процесното НП.
Доводите на жалбоподателя за неправилност на
оспореното решение, поради факта, че в мотивите към него съдът не е обсъдил,
респективно – не е приложил чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН също са неоснователни.
Според текста на тази разпоредба, съдът може да отмени наказателното
постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. От анализа на правната норма е
видно, че една от законовите предпоставки за нейното приложение е нарушението да представлява маловажен случай. В мотивите на
оспореното решение съдът категорично е посочил, че констатираното нарушение не
представлява маловажен случай. Този извод също се споделя от настоящата съдебна
инстанция, тъй като с извършеното нарушение се създават предпостави за
нарушаване правото на почивка.
По изложените
съображения настоящия състав на Административен съд – гр. Варна приема, че следва
да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на спора искането от ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Жалбоподателят
следва да бъде осъден за заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв. на основание чл.63д, ал.3, 4 и
5, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП.
На основание чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1391/27.10.2022 г.
постановено по АНД № 20223110203120/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.