№ 10493
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110171007 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени документи, които са допустими,
относими и необходими, и като такива следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи „Вътрешни правила за работа и работна заплата“, доколкото документът е
представен към отговора на исковата молба.
Следва да бъдат уважени исканията на страните за допускане на съдебно –
счетоводна експертиза по задачи, поставени в исковата молба и отговора.
Следва да бъде уважено искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение
със съдържанието, посочено в отговора на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени
в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 380,00 лева, от
които 230,00 лева, платими от бюджета на съда, и 150,00 лева – вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лица С. Ф. В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 186 ГПК, съдебно удостоверение на ответника,
което да послужи пред НЗОК, за издаване на удостоверение от НЗОК, което да съдържа
сведения за това какво включва плащането на НЗОК към „МБАЛ Вита“ ЕООД през месец
септември 2024 г. – като дейността да се посочи по пера за кой период се отнася, и на коя
1
дата е изплатено.
ПРЕДОСТАВЯ на ответника срок най – късно до първото по делото открито съдебно
заседание да представи документите, с които се е снабдил въз основа на издаденото съдебно
удостоверение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з на 24.04.2025 г. от 10:00 часа, за когато
да се призоват страните и вещото лице В..
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
В исковата молба ищецът Р. И. Чалъков - Кенанова твърди, че по силата на трудов
договор от 03.04.2006 г. е заемал длъжността „акушерка“ при ответника по делото – „МБАЛ
Вита“ ООД. Посочва, че със заповед от 25.10.2024 г., считано от 27.10.2024 г. трудовото му
правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, при придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че въз основа на фиш за изплащане на
сума за месец октомври на 2024 г. му е заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
формирано като сбор на основната заплата (2070 лв.) + 24,6 % клас прослужено време за
срок от 6 месеца, или в общ размер на 15475,32 лв. Излага твърдения, че при определяне на
размера на обезщетението не е включено възнаграждението за извършена работа от него по
клинични пътеки в месец септември на 2024 г., заплатено му и в посочения месец, който
месец сочи и за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото
правоотношение между страните. Излага довод, че именно полученото брутно трудово
възнаграждение за месец септември следва да послужи за база при определяне на размера на
следващото му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Счита, че възнаграждението за
извършена работа по клинични пътеки, макар и да няма постоянен характер, е
възнаграждение над основната работна заплата, определено по системата за заплащане на
труда според изработеното, прилагана от работодателя, т.е. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, поради което и по арг. от
нормата на чл. 17, ал. 1 НЗОРЗ, следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при
определяне на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Сочи, че за това
възнаграждение е решаващ приносът на ищеца към общия доход на болницата и
отделението с оглед количеството и качеството на извършената дейност. При съобразяване
на изложеното, моли да ответникът да бъде осъден да заплати неизплатения остатък от
следващото му се обезщетение в размер на 7560,00 лева, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба пред съда – 21.11.2024 г., до погасяването.
Претендира разноските в производството.
Ответникът „МБАЛ Вита“ ЕООД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор в който оспорва исковете, като признава фактите относно съществуването
и прекратяването на правоотношението. Излага довод, че доколкото възнаграждението за
2
медицинска дейност няма постоянен характер не следва да бъде включвано в базата за
изплащане на обезщетения, за което и се съдържа изрична регламентация във Вътрешните
правила за работната заплата на работодателя. Оспорва заплатеното на ищеца, със заплатата
за месец септември 2024 г., възнаграждение по клинични пътеки да е било за труд, положен
през посочения месец. Поддържа, че сумата от 1260,00 лева е начислена през месец
септември, но дейността по нея е извършвана през месец август 2024 г., а медицинските
изследвания и лекарства по принцип се заплащат след 27 число на месеца и се отнасят за два
месеца преди месеца на плащане, като така сочи, че се формира цялостното плащане на
НЗОК към лечебното заведение, процент от което се разходва за фонд работна заплата и се
разпределя между медицинския персонал, изпълнил приетите от НЗОК медицински
дейнсоти. В този смисъл моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по делото.
По иска с пр. осн. чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуване на
трудово правоотношение с ответника, прекратяването му, обстоятелството, че е придобил
право на пенсия към датата на прекратяване, размера на брутното възнаграждение за
съответния период, включително фактите, обуславящи право на допълнителни
възнаграждения по КТ.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си за обезщетение при
прекратяването.
Страните не спорят относно съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение помежду им, при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от ищеца, относно обстоятелството, че на същия е заплатено обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ в размер на 15475,32 лева, както и че месец септември на 2024 г. е последният
пълен отработен месец на ищеца преди преустановяване на трудовоправната връзка между
страните, поради което и тези обстоятелства не се нуждаят от доказване и съдът приема
същите за безспорни по делото.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3