РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Сливен, 30. 06. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 49 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Министъра на земеделието,
подадена срещу Виза за проектиране от 24.02.2022 г., издадена от Главния архитект
на Община С., за реконструкция – без да се изменя външното очертание в
хоризонтално и вертикално отношение, и без промяна предназначението, на
съществуваща сграда за временно обитаване – б. п. с., сграда с идентификатор
67338.303.157.2 по КК на г. С., при спазване на действащите норми и нормативи и
предварително съгласуване на скицата по реда на ЗУТ.
В жалбата си оспорващият твърди, че визата е
незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, съществени
нарушения на административното производство и противоречие с материалноправните
разпоредби. Излага съображения, че: визата засяга поземлен имот - горска
територия, представляваща държавен горски фонд, публична държавна собственост;
предвидената с визата реконструкция на сграда представлява „строеж“ по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ; съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от Закона
за горите /ЗГ/, строителство в горските територии без промяна на
предназначението се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, а процесната
сграда не е сред изрично посочените обекти, поради което е необходимо да се
проведе процедура за промяна на предназначението, каквато не е извършена;
визата е
издадена върху скица на сграда, а не като копие/извадка от действащ ПУП, което
представлява нарушение на установената от закона форма; позовава се и на чл.74,
ал. 1 от ЗГ; чл.
8, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ; чл. 12, ал. 3 от ЗУТ. Моли оспорената виза да бъде
отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя списък с разноски. По
списъка с разноски, представен в съдебно заседание на 22.06.2023 г., прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният орган – Главният архитект на Община
С., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованото лице П.Д.Д., редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да
бъде отхвърлена, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представя списък с разноски.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на оспорващия
и на заинтересованото лице, събраните по делото относими към спора
доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Процесната сграда с идентификатор 67338.303.157.2 по КК на г. С.
е с. на заинтересованото лице П.Д.Д., видно от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 150 том XII дело
№ 2941/ 2008 г. по описа на Служба по вписванията – С. В нотариалния акт сградата
е описана като к., т., на два етажа, със застроена площ 117 кв. м., построена в
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 67338.303.157 по КК на г. С., адрес: К., с площ на ПИ
3724 кв. м., трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: за т. б.,
х. Същите данни за поземления имот, в който е построена сградата, се съдържат и
в Скица № 15-198382 от 21.02.2023 г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър– С. В скицата на ПИ, като собственик по данни от КРНИ, е
отразено: ДГФ-ДАГ. Цитираната скица е неразделна част от Удостоверение Изх. №
РД-10-306 от 22.02.2023 г. на Общинска служба по земеделие – С., съгласно
което, на основание чл. 27, ал. 5, т. 3 във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗГ, поземлен
имот с номер 303.157 в землището на г. С., с площ 3,724 дка, вид на
територията: за нуждите на горското стопанство, в м. К., е публична държавна
собственост, с предоставени права за управление на Министерство на земеделието.
Производството пред административния орган е
образувано по Заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране,
подадено от П.Д.Д. /заинтересовано лице в производството/, с Вх. № 9400-1743 от
26.01.2022 г. по описа на Община С., с което е поискано, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване
на скица с виза/или виза за проектиране на масивна сграда, т. х. на два етажа –
ремонт и реконструкция, в ПИ 67338.303.157, м. К.
В документите по приложеното административно дело №
203 / 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, се съдържат следните
данни за процесната сграда и за поземления имот, в който е изградена: Видно от
извадка от действащ ОУП за Община С., одобрен с Решение № 1509 от 21.03.2019 г.
на Общински съвет – С., ПИ 67338.303.157 по КККР, м. „К.“, землище г. С., вид територия
– горска, НТП – „За т. б., х.“, попада в територия, определена като „Ок1-
курортни устройствени зони и комплекси в ПП „С. к.“; Видно от извадка от ТУП на
отдиха на Община С., м. „К.“ е обозначена като „Зона за о. о. със застрояване“;
Видно от извадка от кадастрален и регулационен план на м. „К.“ от 1978 г., в
същия е отразена двуетажна масивна жилищна сграда с предназначение „Г. к. „К.“.
Главният архитект на Община С. се е произнесъл по
подаденото заявление с издаване на оспорения в настоящото производство акт –
Виза за проектиране за реконструкция – без да се изменя външното очертание в
хоризонтално и вертикално отношение, и без промяна предназначението, на
съществуваща сграда за временно обитаване – б. п. с., сграда с идентификатор 67338.303.157.2
по КК на г. С., при спазване на действащите норми и нормативи и предварително
съгласуване на скицата по реда на ЗУТ. Във визата е посочено, че същата се
издава на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 5 вр. чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, при
условията на § 5, т. 38 и т. 44 от ДР на ЗУТ, съгласувано с централната
администрация, стопанисваща имота.
Оспорената виза е съобщена на оспорващия на 26.01.2023
г. Жалбата срещу визата е подадена на 09.02.2023 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. М.З.Д.
със с. „П. и г. с.“, чието заключение съдът възприема като изготвено
компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал.
От заключението на вещото лице е установено, че: Процесната сграда е на два
етажа, с частично запазени носещи зидове, изпълнени с каменна и тухлена
зидария; покривната конструкция от дървен скатен покрив липсва; За м. „К.“, в
която попада ПИ с идентификатор 67338.303.157 със съществуващата процесна
сграда, няма разработен ПУП, но всеки устройствен план се съобразява с
предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен - с ОУП; Действащият
Общ устройствен план /ОУП/ на Община С., одобрен с Решение № 1509 от 21.03.2019
г. на Общински съвет С., указва границите на м. „К.“, в които е определена
устройствена категория Ок1- курортни устройствени зони и комплекси в ПП „С. к.“;
ПИ 67338.303.157 попада в територия със статут, съгласно ОУП, курортни
устройствени зони и комплекси в ПП „С. к.“; Приетият ОУП определя
преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части
от територията; Съгласно извадки от ТУП /териториално-устройствен план/ на
отдиха на Община С., м. „К.“, където се намира процесната сграда, от 1988 г. е
обозначена като „Зона за о. о. със застрояване“; В кадастрален план на м. „К.“
от 1978 г., процесната сграда е отразена като съществуваща масивна жилищна
сграда на 2 етажа с предназначение „Г. к. „К.“; Визата за проектиране е
издадена като извадка от действащата кадастрална карта, в която са интегрирани
съществуващи кадастрални данни от предходни планове, в т.ч. съществуващи
сгради; Процесната сграда, която ще се ремонтира, е нанесена със своята площ и
данни за височината в КККР; Визата е издадена за реконструкция на съществуваща
сграда, при която няма да се променят характеристиките във вертикално и
хоризонтално отношение; сградата е нанесена на кадастрален план от 1978 г.,
нанесена е на кадастралната карта и попада в горска територия с НТП „За т. б.,
х.“ по действащата КККР, отредена като устройствена зона категория Ок1-
курортни устройствени зони и комплекси в ПП „С. к.“, съгласно действащ ОУП на
Община С.; Процесната виза за проектиране не допуска ново строителство и
отклонение от съществуващите параметри на сградата, която ще се ремонтира;
Видно от приложените по делото документи, сградата е съществувала преди близо
60 години в к. м. „К.“; Съществуващите кадастрални данни за това са интегрирани
в действащата КК на г. С.; Сградата е съществуваща и към момента на издаване на
оспорената виза, но се нуждае от основен ремонт и реконструкция.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Визата за проектиране е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл. 214 от ЗУТ.
Визата касае сграда– частна собственост, изградена в поземлен имот,
представляващ горска територия–държавна собственост. Собствеността на Държавата
върху поземления имот е удостоверена по реда на чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ. Съгласно
чл. 27, ал. 6 от ЗГ, по дела, които се отнасят до горски територии – държавна
собственост, Държавата се представлява пред съда от Министъра на земеделието. А
съгласно чл. 154, ал. 1 от ЗГ, държавната политика в областта на горското
стопанство се осъществява от Министъра на земеделието. С оглед на изложеното и
по аргумент от разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която предвижда
съобщаване на визата на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, оспорващият
има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Оспорената виза е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 140, ал. 7 от ЗУТ.
Визата е мотивиран от фактическа и правна страна
административен акт и отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Липсват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на визата. В съответствие
с чл. 35 от АПК, визата е издадена след изясняване на правно значимите факти и
обстоятелства.
Визата е съответна на материалния закон.
От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице е установено, че оспорената виза за проектиране е
за реконструкция на к., т. с., на два етажа, без промяна на външното очертание в хоризонтално
и вертикално отношение и без промяна на предназначението. Сградата е ч. с. – на
заинтересованото лице П.Д.Д., а издадената виза е въз основа на подадено от
него заявление, в качеството му на в. по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ.
Сградата е изградена в поземлен имот, представляващ горска територия–държавна
собственост, с начин на трайно ползване: за т. б., х. Визата е издадена при
условията на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която норма, без промяна на
предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 /земеделски, горски
и защитени територии/ се допуска застрояване на обекти, чиито функции са
съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата
нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за
проектиране, издадена от Главния архитект на Общината. Следователно, цитираната
разпоредба допуска, без промяна на предназначението, застрояване на обекти в поземлени
имоти – горски територии, без изработване на ПУП, само въз основа на виза за
проектиране, при условие, че функциите на обектите са съвместими с
предназначението на поземлените имоти и при спазване на действащата нормативна уредба. В
разглеждания случай функциите на процесната сграда са съвместими с
предназначението на поземления имот, тъй като сградата е к., т., а поземленият
имот е с начин
на трайно ползване: за т. б., х. Липсват доказателства за несъобразяване на
визата с действащата нормативна уредба. Визата за проектиране не допуска ново
строителство и отклонение от съществуващите параметри на сградата. Сградата, за
реконструкция на която е издадена визата, е нанесена на кадастрален план от
1978 г.; нанесена е на кадастралната карта; попада в горска територия с начин на трайно ползване:
за т. б., х., по действащата КК, отредена като устройствена зона категория Ок1-
курортни устройствени зони и комплекси в ПП „С. к.“, съгласно действащ ОУП на
Община С.
Във връзка с изложеното, неоснователно е извършеното
от оспорващия позоваване на чл. 74, ал. 1 от ЗГ.
Не се споделя и твърдението на оспорващия за
несъобразяване на визата с разпоредбите на чл. 152, ал. 1 във връзка с чл. 54,
ал. 1 от ЗГ, тъй като цитираните разпоредби от ЗГ са относими към ново
строителство в горски територии, а оспорената виза е за реконструкция на
съществуваща сграда.
По изложените съображения, оспорената виза е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, претенцията на заинтересованото лице за присъждане на разноски е основателна,
поради което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лева –
договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за
прекомерно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министъра на земеделието, подадена
срещу Виза за проектиране от 24.02.2022 г., издадена от Главния архитект на
Община С., за реконструкция – без да се изменя външното очертание в
хоризонтално и вертикално отношение, и без промяна предназначението, на
съществуваща сграда за временно обитаване – б. п. с., сграда с идентификатор 67338.303.157.2
по КК на г. С., при спазване на действащите норми и нормативи и предварително
съгласуване на скицата по реда на ЗУТ.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да
заплати на П.Д.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
заинтересованото лице П.Д.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: