РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Плевен, 27 октомври 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН в открито
съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар: Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 632
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Н.В.Л. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-14-50/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с
което е потвърдено разпореждане № 11/07.05.2021 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ /ПО/ като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят излага твърдения, че не е
съгласен с това, че за периода от 01.04.1999 г. до 31.12.2006 г. не му е
зачетен осигурителен стаж. Твърди, че през този период от време е работил в
„Мекон“ ООД гр. Плевен. Сочи, че е представил трудова книжка, в която са
нанесени записвания за целия период. Проблема е, че при заверката в правоъгълния
печат няма подписи на счетоводител и
управител. Твърди, че фирмата е преустановила дейност, най-вероятно със задължения
към различни институции и е с прехвърлена регистрация в гр. Шумен, където не
може да се открие нищо. Заявява, че през посочения период е работил в нея и е
получавал работна заплата. Моли да бъде коригирано Решение №
2153-14-50/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и да се прибави към
осигурителния му стаж и посочения стаж в „Мекон“ ООД гр. Плевен.
Жалбоподателят е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа жалбата и посочените в
нея аргументи. Сочи, че в част от периода от 01.04.1999 г. до 31.12.2006 г. е
бил на работа на половин работен ден.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ
– Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява. Представлява
се от юрк. Ж.Т., която моли да се остави
без уважение жалбата. Счита, че в решението са изложени подробни мотиви относно
отказа на административния орган да зачете осигурителен стаж за
периода от 01.04.1999 г. до 31.12.2006 г. Навежда доводи, че от административният орган са предприети всички
необходими действия, с оглед изясняване на стажа за посочения период, като от
преписката е видно, че са изпращани писма, както и до осигурителя, така и до
неговия представител с цел осъществяване на контакт с последния за издаване на
съответно образец УП-3, който да удостовери по безспорен и категоричен начин
стажът за посочения период. Сочи, че такъв контакт с осигурителя не е
осъществен. При липса на други писмени доказателства по преписката, счита че
административният орган правилно е направил извод, че стажът за спорния период
не следва да бъде зачитан и правилно е изключен от общия осигурителен стаж на
жалбоподателя. Моли съдът да потвърди
решението на директора на ТП на НОИ-Плевен като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна се установява:
Решение № 2153-14-50/23.07.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е
получено на 29.07.2021 г. (л.90). Съгласно разпоредбата
на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ
е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 02.08.2021 г., видно от поставения вх.№1012-14-139#4 от същата дата на административния орган /л.3/. Следователно жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Със
заявление вх. №Ц2113-14-202/29.04.2020 г. /л.7 и сл./ жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ.
Към заявлението са приложени документи за трудов/осигурителен стаж.
С
разпореждане №4/27.11.2020 г. на ръководител ПО /л.л.64,65/ му е отпусната лична
пенсия за ОСВ по чл. 68. ал. 1, 2 от КСО при навършена възраст 64 год. и 03
месеца и зачетен осигурителен стаж, както следва:
осигурителен стаж от II категория труд – 0 год.
04 месеца 07 дни,
осигурителен стаж от III категория труд – 34 год. 05 месеца 20 дни, осигурителен стаж по
чл.9а, ал.2 от КСО – 03 год. 11 месеца и 01 дни.
На
основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 38
год. 10 месеца 00 дни.
При
определяне размера на пенсията е съобразен осигурителния доход за периодите
01.06.1988 г. - 31.05.1991 г. - 9581.00 лв. и осигурителния доход за периода 01.02.1998
г. - 28.04.2020 г. - 65870.49 лв. Определеният размер на пенсията е 315.96 лв. Разпореждането
е получено на 04.12.2020 г. /л.66/, като срещу същото е подадена жалба по
административен ред на 08.12.2020 г., видно от вх.№Ц1012-14-189 на органа /л.л.68-69/, в
която е изразил несъгласието си с отказа на пенсионния орган да зачете за
осигурителен стаж периода 01.04.1999 - 31.12.2006 г. в осигурителя „Мекон“ ООД.
С решение №Ц 2153-14-90/29.12.2020 г. на
директора на ТП на
НОИ – Плевен /л.л.71-73/ е отхвърлена жалбата на Л. и е потвърдено разпореждане
№4/27.11.2020 г. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно. Решението
не е обжалвано по съдебен ред.
За да отхвърли тази
жалба, директорът на ТП на НОИ е приел, че за
посочения период е представена трудова книжка без номер от 01.02.1998 г., в
която има вписан стаж за периода от 01.02.1998 г. до 10.03.2011 г. в „Мекон“
ООД на длъжности „монтажник“ и „стъклар“, който не е редовно заверен, тъй като
няма подписи на счетоводител и ръководител на предприятието. Посочил е, че
съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по
чл. 5. ал. 4, т. 1 КСО с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. А съгласно ал. 2
от наредбата осигурителният доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с
осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Документите но ал.
1 и ал. 2 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане па труд.
Съгласно
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 в РОЛ (Регистър на осигурените лица) има подавана
информация от 01.02.1998 г. до 31.03.1999 г„ от 01.01.2007 г. до 13.12.2010 г.
и от 01.01.2011 г. до 14.02.2011 г., които периоди
са зачетени за осигурителен стаж.
Във
връзка с липсващата
информация за периода от 01.04.1999 г. до 31.12.2006 г. до осигурителя „Мекон“ ЕООД е изпратено писмо изх.
№Ц2113-14-202#1/05.06.2020 г., с което е изискано да се представи удостоверение
УП-3 за периода 01.02.1998 г. - 10.03.2011 г. с посочване на брой дни в
неплатен отпуск по години, тъй като липсват подписи на главен счетоводител и
управител при заверката на трудовата книжка на лицето. Изискано е и издаване на
удостоверение УП-2 за
периодите 01.04.1999 г. — 31.12.1999 г. и 01.01.2000 г. — 31.12.2006
г. помесечно, тъй като липсват данни в РОЛ за посочените периоди.
Писмото е изпратено на адреса на осигурителя в гр. Шумен 9700, ул. „С.“ **, но
се е върнало с отметка „непотърсен“. С допълнителна декларация вх.
№Ц2113-14-202/19.09.2020 г. Л. уточнил, че няма актуална информация къде се
намира офиса на фирмата, а също така, че не може да получи и информация от
бивши колеги.
С
оглед обстоятелството, че писмото не е получено от осигурителя и с цел
предприемане на необходимите действия за уточняване на осигурителния стаж и
доход на жалбоподателя за периода 01.04.1999 г. - 31.12.2006 г. с писмо изх.
№Ц2113-14-202#7/04.08.2020 г. до началник на отдел КПК при ТП на НОИ Шумен е
изискано извършване на проверка на „Мекон“ ЕООД - гр. Шумен. Получен е отговор
изх. №Ц4022-27-16#1/24.09.2020 г. от ТП на НОИ -
Шумен, в който е посочено, че не може да бъде извършена проверка, тъй като
адресът по регистрация не е достатъчен, а изпратените писма на адреса на
седалище на дружеството и на личния адрес на управителя се връщат като
неполучени. При изложените обстоятелства и предвид невъзможността за извършване
на проверка в осигурителя „Мекон“ ЕООД – гр. Шумен административният орган не е зачел осигурителен стаж на лицето за
периода 01.04.1999 г. - 31.12.2006 г. При изключване на периода 01.04.1999 г. -
31.12.2006 г. общия осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към трета
категория е в размер на 34 години 10 месеца и 29 дни, т.е под изискуемия за
мъжете за 2020 г. (38 год. и 10 мес.) В тази връзка е
приложена разпоредбата на чл.9а, ал.2 от КСО, като с уведомително писмо
изх.№Ц2113-14-202#9/30.10.2020
г. на жалбоподателя е дадена възможност за закупуване на недостигащ стаж в
размер на 3 години 11 месеца и 01 дни със заплащане на осигурителни вноски. Жалбоподателят
е заплатил недостигащия му осигурителен стаж за придобиване на пенсия за ОСВ. В
резултат общо осигурителния стаж на Л. става 38 год. 10 месеца и 0 дни, от
които: втора категория – 00 год. 04 мес. 07 дни; трета категория 34 год.05 мес.
20 дни и осигурителен стаж по чл.9а, ал.2 от КСО 03 год. 11 м. 01 дни. На
основание чл.104 от КСО общия осигурителен стаж превърнат към III категория
труд – 38 год.10 мес. 00 дни. На тези
основания жалбата е била отхвърлена.
Със
заявление вх. №21115-14-143/10.02.2021 г. /л.79/ Л. е поискал ежегодно
преизчисляване на пенсията за трудова дейност по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО с
допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след
пенсионирането, ако това е по - благоприятно. При обработка на документите в
пенсионното досие и при съобразяване на наличната информация в РОЛ (Регистър на
осигурените лица) административният орган е установил, че е допусната
техническа грешка при зачитане на осигурителния доход на жалбоподателя за
периода 01.07.1999 г. - 24.08.2020 г. С
разпореждане №11/07.05.2021 г. на ръководител ПО /л.л.81-82/ е изменено
разпореждане № 4/27.11.2020 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО.
Изменена е личната пенсия за ОСВ от 29.04.2020 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1,
т. 2, б. „д“ от КСО и същата с определена в размер на 317.36 лв. Като мотив в
разпореждането е посочено, че пенсията се изменя от 29.04.2020 г. поради
допусната техническа грешка в осигурителния доход за 2020 г. Посочено е също, че с последващо разпореждане ръководител
„ПО“ ще се произнесе по изявление вх. №21115-14-143/10.02.2021 г. за преизчисление
на пенсията по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО. Разпореждане №11/07.05.2021 г. е получено на
14.06.2021 г. /л.83/ и е обжалвано по административен ред с жалба
вх.№1012—14-139/23.06.2021 г. С Решение № 2153-14-50/23.07.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ – Плевен е потвърдено разпореждане № 11/07.05.2021 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“, като е приел, че с разпореждане
№4/27.11.2020 г., с което е отпусната пенсията на лицето, същият е определен в
размер на 65121.39 лв., но в резултат на извършената нова проверка на данните в
информационната система е установено, че доходът за посочения период е в
по-висок размер 65406.53 лв. Това от своя страна е довело до определяне на
пенсията на лицето в неправилен размер. Посочено е, че по повод подаденото
заявление от жалбоподателя от 10.02.2021 г. за ежегодно преизчисляване на
пенсията административният орган е
установил допуснатата грешка и именно в тази връзка е постановено разпореждане
№11/07.05.2021 г., с което е изменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“
от КСО разпореждане № 4/27.11.2020 г., с което е отпусната пенсията. Същото е
постановено при съобразяване с правилния осигурителен доход за периода
01.07.1999 г. - 28.04.2020 г. - 65406.53 лв., като е определен и индивидуален
коефициент в по-висок размер - 0.678. Това от своя страна е довело и до промяна
размера на пенсията, като същия става 317.36 лв. Пенсията е изменена от
29.04.2020 г. - датата на нейното отпускане. В разпореждането посоченият
осигурителен стаж не е променен като същият остава 38 год. 10 мес. 00 дни.
Отразено
е, че по подаденото заявление с вх. №21115-14- 143/10.02.2021 г. за ежегодно
преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО е постановено ново
разпореждане №15/08.06.2021 г. на ръководител ПО, като пенсията на г-н Л. е
преизчислена от 01.03.2021 г. с допълнително придобит стаж и доход след пенсионирането,
както следва:
-
осигурителен стаж от II категория труд - 0 год. 04 мес. 07 дни
-
осигурителен стаж от III категория труд - 35 год. 03 мес. 21 дни
-
осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО - 03 год. 11 мес. 01 дни
На
основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд
39 год. 08 мес. 01 дни. Зачетеният допълнително придобит осигурителен стаж и
доход са за периода 29.04.2020 г. -
28.02.2021 г., определеният индивидуален коефициент е 0.701, а размерът на пенсията е 351.93 лв.
В
решението е посочено, че тъй като към жалба си лицето не е приложило някакви
нови доказателства или данни за периода 01.04.1999 г. - 31.12.2006 г. не са
налице основания същият да бъде зачетен за осигурителен стаж. Възпроизведени са
фактите и мотивите, изложени в предходното решение относно стажа в „Мекон“ ЕООД.
По
преписката и делото е приобщено разпореждане №15/08.06.2021 г., с което е
направено произнасяне по искането за преизчисляване, като е пенсията е
преизчислена, и е определен размер на същата 335,17 лева, считано от 01.03.2021
г. От 01.07.2021 г. ПОСВ е увеличена съгласно чл.100 КСО и от тази дата е в размер
на 351,93 лева /разпореждане на л.91/.
Така установеното от фактическа
страна води до следните правни изводи:
Подадената
жалба е неоснователна.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките
на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.117 ал.1 т.2, буква „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на
НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно
определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, като ал. 3 от същата
норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Ето защо съдът
намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3
от КСО, а потвърденото с
него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и
място орган. При неговото издаване са спазени административно производствените
правила, като административният орган е събрал и ценил приобщените
доказателства, изложил е точно и конкретно фактите, които приема за установени
и доказателствата за тях. Посочил е приложимите правни норми и е обосновал
подробно крайния си извод.
Следователно при издаването на решението не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Относно спазване на материалноправните
разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 2, б. "а" КСО в относимата редакция,
пред ръководителя на съответното Териториално поделение на Национален
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, какъвто е настоящият случай. Видно от текста на чл. 118, ал. 1 КСО решението на ръководителя на ТП на НОИ
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния
съд.
На основание чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО създава право
на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за
инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука
или професионална болест, да поискат не повече от веднъж в една календарна
година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след
пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след
пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се
извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77 КСО. В този смисъл
подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НПОС предвижда
преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен
стаж, придобит след пенсионирането да се извършва по заявление на пенсионера не
повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя
от датата на заявлението по чл. 70, ал. 1 от КСО - за пенсиите
за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 от КСО - за пенсиите
за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 от КСО - за пенсиите
за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
Със заявление вх. №21115-14-143/10.02.2021
г. Л. е поискал ежегодно преизчисляване на пенсията за трудова дейност по чл.
102, ал. 1, т. 2 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж и
осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по - благоприятно за лицето.
С разпореждане
№11/07.05.2021 г. на ръководител ПО е изменено разпореждане № 4/27.11.2020 г.
на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Изменена е личната пенсия за ОСВ от 29.04.2020
г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и същата с определена в размер
на 317.36 лв. Прието
е, че поради техническа грешка в предходното разпореждане №4/27.11.2020 г. е
бил посочен осигурителен доход, по-нисък от действителния. В разпореждане
№4/27.11.2020 г. осигурителния доход е 65121.39 лв.,
докато в разпореждане №11/07.05.2021 г. осигурителният доход за периода
01.07.1999 г. - 28.04.2020 г. е в размер
на 65406.53 лв., като с оглед на по-високия размер е определен и индивидуален
коефициент в по-висок размер - 0.678. Това от своя страна е довело и до промяна
размера на пенсията, която става 317.36 лв. Пенсията е изменена от 29.04.2020
г. - датата на нейното отпускане. В разпореждането посоченият осигурителен стаж
не е променен като същият остава 38 год. 10 мес. 00 дни.
В настоящия случай
промяната е благоприятна за жалбоподателя, тъй като в резултат на изменението
размерът на пенсията вече е 317, 36 лв. и той е по-висок в сравнение в сравнение
с размера, определен с предходното Разпореждане №4/27.11.2020 г., който е 315,
96 лв.
Тук следва да се отбележи, че жалбоподателят не обжалва така изменения размер
на пенсията с оглед по-високия осигурителен доход, поради което това обстоятелство
следва да се приема за безспорно доказано между страните. Спорът се свежда до правния въпрос
правилно ли органите на ТП на НОИ-Плевен са отказали да зачетат осигурителен
стаж на жалбоподателя за периода 01.04.1999 г. - 31.12.2006 г., и може ли да се
правят възражения в тази насока в настоящето производство.
Съобразно
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО,
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
"д"от КСО, основание на процесното разпореждане на пенсионния
орган, влязлото в сила разпореждане по чл. 98
може да се измени или отмени от органа, който го е издал - по инициатива на
органа - когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер.
Личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Л. е определена с влязъл в сила, стабилен
административен акт – разпореждане №4/27.11.2020 г., потвърдено при обжалване
по административен ред. Както е посочено по-горе, това потвърдително решение на
директора на ТП на НОИ не е обжалвано по съдебен ред, с оглед на което е влязло
в сила.
Влезлият в сила
административен акт, с който е определена ПОСВ, може да бъде отменен или
изменен, като това не става в производството по възобновяване, уредено в чл. 99 и следв. от АПК, а
по реда на приложимия специален закон - КСО, който дерогира общия ред. В чл. 99 на Кодекса за социално
осигуряване са уредени случаите, когато влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО
(какъвто е и обсъжданият случай), може да се отмени или измени от органа, който
го е издал. В ал. 1, т. 2 са предвидени хипотези, при които това може да стане
по инициатива на органа, измежду които е и визираната в б. "д" на
нормата - пенсията е определена в неправилен размер (в случая поради неправилно
зачетен по-нисък осигурителен доход).
В този смисъл е Решение № 8225 от
18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2017 г.
Със заявлението от
10.02.2021 г. Л. не е искал изменение на пенсията за ОСВ. Със същото е поискал
преизчисляване на пенсията с допълнително придобит след пенсионирането
осигурителен стаж и осигурителен доход, ако това е по-благоприятно за него. Във
връзка с разглеждането на това заявление, ръководителят на ПО е установил, че е
допусната техническа грешка, като в разпореждането, с което е отпусната
пенсията, неправилно е посочен по-нисък размер на осигурителния доход. С
разпореждане №11/07.05.2021 г. е зачетен реалният осигурителен доход, и поради
по-големия му размер е определен по-висок индивидуален коефициент и по-висок
размер на ПОСВ, считано от датата на отпускането й. Въпреки че по-високият по
размер осигурителен доход е установен при обработката на заявлението от
10.02.2021 г., ръководителят на ПО е действал служебно, доколкото искане за
изменение на пенсията поради неправилно посочен осигурителен доход не е
подавано от Л.. По искането от 10.02.2021 г. е постановено последващо
разпореждане, с което пенсията за ОСВ е преизчислена, и за което няма данни да
е обжалвано.
Съгласно чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ от КСО,
влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал: 1. по заявление на пенсионера – когато същият представи нови
доказателства за: a) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането,
извън случаите по чл. 70, ал. 17;
Следователно, по отношение на периода 01.04.1999 г. –
31.12.2006 г., който не е зачетен още с първоначалното разпореждане за отпускане
на ПОСВ за осигурителен стаж, Л.
има право да подаде заявление за изменение, като представи съответни
доказателства.
Според чл.
40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният
стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Тези
документи се издават въз основа на изплащателни ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (чл.40, ал.3 от
НПОС). В случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по
изключение могат да издадат удостоверения за осигурителен стаж и трудово
възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични
документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителен стаж и за
осигурителен доход (чл.40, ал.5 от НПОС). Съгласно чл.347 от КТ, трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Редовно
издадена трудова книжка, която не съдържа зачерквания, изтривания, добавки
между редовете и други външни недостатъци е доказателство за тези обстоятелства
с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила.
Тази
доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ да приемат,
че удостоверяваните в нея
факти съответстват на обективната действителност. В този
смисъл и тълкувателно решение № 53 от 10.10.1980 г. по гр.д. № 49/80 г. на ОСГК
на ВС. С такава доказателствена сила се ползват само надлежно водените трудови
книжки, оформени съобразно изискванията на действащата нормативна уредба към
датата на попълването им. Видно от
съдържанието на представената
от жалбоподателя трудова
книжка без номер от 01.02.1998 г. има вписан стаж за периода 01.02.1998 до
10.03.2011 г. в „Мекон“ ООД на длъжности „монтажник“ и „стъклар“, който не е редовно
заверен, тъй като няма подписи на счетоводител и ръководител на предприятието.
При тази непълнота на записите в трудовата книжка, която не може да се вмени
във вина на жалбоподателя, за установяване на осигурителния му стаж следва да
се ползва алтернативният предвиден в чл. 40, ал.1 от НПОС начин – т.е. следва да е налице документ издаден от
осигурителя по утвърден образец. Документа
удостоверяващ осигурителен стаж издаван
от осигурителя е УП-3, като същият се
издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС.
За пълнота
съдът отбелязва, че още при първоначалното произнасяне с разпореждане за
отпускане на ПОСВ Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен е спазил процедурата
предвидена в чл. 1, ал.5 от НПОС, предвиждаща задължение при прието
заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат
поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в
НОИ, да уведомява лицето за неизправностите с препоръчано
писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Доколкото жалбоподателят не е
представил писмени доказателства, а именно исканото УП-3 касателно
осигурителният стаж за периода 01.04.1999 г. до 31.12.2006 г., то
правилно длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е издало разпореждането си въз
основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
съобразно чл.1, ал.5, изр. 2-ро от НПОС и това обстоятелство правилно е
констатирано от Директора на ТП на НОИ-Плевен още в предходното решение, с
което се потвърждава разпореждане №4/27.11.2020 г.
Доколкото не са представени
доказателства относно осигурителния стаж за периода 01.04.1999 г. до
31.12.2006 г., правилно е отказано същият период да се зачете като осигурителен
стаж.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение
на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са
правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните
доказателства. Жалбата, поставила начало на настоящото производство като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Плевен, седми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Л. ***, ЕГН **********, против Решение №
2153-14-50/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е
потвърдено разпореждане № 11/07.05.2021 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/