Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6442 по описа на съда за 2017
г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „И.“ АД
срещу М.П.Ц. за признаване за установено, че дължи, в качеството си на авалист,
сумата от 30 000 евро, частичен иск от 330 000 евро по запис на заповед от 23.04.2013 г. за сумата
от 330 000 евро, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Поради подадено срещу заповедта възражение предявява иск
за установяване на вземането по записа на заповед.
Ответникът М.Ц. е подала отговор, в който оспорва иска по
подробно изложени съображения. Счита, че за обезпечаване на вземанията на ищеца
са учредени ипотеки и залози по реда на ЗОЗ и банката е недобросъвестна, тъй
като се домогва да получи сумите в двоен размер. Сочи и нередовност на записа
на заповед от външна страна и непредявяването му за плащане на авалиста.
Евентуално възразява за погасяване на вземането по давност.
Третото
лице помагач на страната на ответника – И.Е. А. - О. оспорва обезпечителната
функция на процесния запис на заповед. Ищецът се снабдил с изпълнителен
лист срещу „К.“ ООД като издател на
записа на заповед и предприел изпълнителни действия по събиране на вземането.
Поради това банката се домогвала да събере вземането няколко пъти и в този
смисъл била недобросъвестен кредитор.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 13.12.2016 г., видно от датата на пощенското
клеймо, „И.“ АД е подала срещу И.Е. А. – О. и М.П.Ц. заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за солидарното им осъждане да
заплатят сумата от 30 000 евро, част от 330 000 евро главница по
запис на заповед от 23.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане и 2 865.64 лева разноски
по делото.
Срещу постановената
заповед за незабавно изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 3785/2017 г. по описа
на СРС, 120 състав постъпило възражение от длъжника М.П.Ц..
На
22.02.2017 г. от заявителя „И.“ АД е получено съобщение с указание за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок и представяне на
доказателства за завеждане на искова молба.
Видно от
приложена към молба вх. № 3020288/21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3785/2017 г.
искова молба до СРС, заявителят е изпълнил даденото от съда указание. Като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, установителният иск е допустим, а
възражението на ответника за просрочие на исковата молба е неоснователно.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга (запис на заповед) от 23.04.2013
г. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да
е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити
съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и
редовността на записа на заповед е постановено задължително за съдилищата ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на
заповед от външна страна означава документът да е наименуван „запис на
заповед”, като този израз следва да се съдържа и в текста, от който да се
извлича и безусловно задължение за плащане на определена по размер и валута
парична сума. В конкретния случай тези изисквания са налице. Процесният запис
на заповед има и другите задължителни реквизити – дата (23.04.2013 г.) и място (гр.
София) на издаване, място на плащане (всеки банков клон или офис и на каса на „И.“
АД), име на лицето, на чиято заповед следва да се плати („И.“ АД) и подпис на
издателя – И.Е. А. – О., представителя на „К.“ ООД.
Правото
на ищеца произтича от менителнично поръчителство по ценната книга, поето чрез
положен подпис върху лицевата част на процесния запис на заповед. Относно
действителността на авала ответникът не е възразила, че положеният за поръчител
подпис не е неин.
Менителничното
поръчителство се дава с полагане на подпис и се изразява с думите „като
поръчител“ или с друг равнозначен израз. В случая са изпълнени и двете условия.
На лицевата част на записа на заповед е положен подпис срещу израза: „Авалист
2: М.П.Ц.“, като авалистът е изписал собственоръчно трите си имена.
Съгласно нормата
на чл. 537 от ТЗ вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ, падежът на записа на заповед може да
бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок
след издаването и на определен ден. В случая в горен ляв ъгъл е посочен падеж
на задължението – 26.06.2014 г. Тази дата е идентична и с посочения изрично
падеж на паричното задължение в края на текста на менителничния ефект, преди
мястото на плащане.
Издателят „К.“ ООД
се е задължил безусловно и неотменимо, срещу предявяване на записа на заповед,
да плати на „И.“ АД или на нейна заповед сумата 330 000 евро. Този текст
не разколебава извода относно еднозначна определеност на падежа на задължението
– на определен ден, изрично посочената дата 26.06.2014 г. Формулировката „срещу
предявяване…да плати“ е относима към предявяване за плащане по смисъла на т. 3
от ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. След като падежът е определен чрез
двукратно изписване на датата – 26.06.2014 г., предявяването за плащане има
функцията на покана за изпълнение на изискуемо с оглед настъпилия падеж менителнично
задължение. Според трайната практика на ВКС (решение № 148/15.11.2017 г. по
т.д. № 61/2017 г. на ВКС, І т.о., решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. №
2700/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011
г. на ВКС, I т. о.), предявяването не е условие за настъпване на изискуемостта,
при положение, че падежът не е определен в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1
от ТЗ – „на предявяване“, а представлява необходимото съдействие от кредитора
за изпълнение на задължението. При издаден запис на заповед с падеж на
определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума
срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния
ефект не е опорочена. В случая „срещу предявяване“ се има предвид „срещу
представяне“, след като записът на заповед от 23.04.2013 г. е с падеж на
определен ден – 26.06.2014 г.
Поради това
доводът на ответника, че записът на заповед не е предявен за плащане е
неоснователен.
На
следващо място, в отговора на исковата молба са направени възражения за липса
на каузално правоотношение, за обезпечаване на вземанията по което да е издаден
менителничният ефект.
С
допълнителната искова молба ищецът е заявил, че каузалното правоотношение е
сключен с „К.“ ООД договор за кредитна линия № 08-13/16.04.2013 г., по силата
на който „И.“ АД предоставила на кредитополучателя сумата от 300 000 евро,
с краен срок за издължаване 26.04.2014 г. За обезпечаване на дълга били
предоставени обезпечения: първа по ред ипотека върху поземлен имот с
идентификатор 03486.502.10 по КККР на с. Бели Осъм, община Троян, ведно с
построените в него сгради, втора по ред ипотека на двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с гараж, първи по ред залог по реда на ЗОЗ върху вземания на „К.“
ООД от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Кауфланд България“ ЕООД и „Пени
Маркет България“ ЕООД и запис на заповед от 23.04.2013 г. с издател „К.“ ООД и
авалиран от И.Е. А. – О. и М.П.Ц..
Тези
твърдения се потвърждават от приложените към допълнителната искова молба
доказателства. Соченото от ищеца каузалното правоотношение не се оспорва от
ответника, който изрично е признал това в депозираните от процесуалния
представител адв. Б. писмени бележки.
Неоснователно
е възражението на М.Ц., че ищецът се домогва да се обогати неоснователно, като
получи многократно едно и също вземане. Установява се от заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че към 26.04.2014 г. общият
размер на дълга по договор за кредитна линия от 16.04.2013 г. възлиза на сумата
от 298 993.37 евро, към датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу М.Ц. – 15.12.2016 г. – 440 761.37
евро, а към датата на изготвяне на експертизата – 503 260.28 евро.
Нормата
на чл. 417 от ГПК предвижда различни основания, на които кредиторът може да
претендира заплащане на дълга, като т. 2 включва извлечение от счетоводните
книги (документът, въз основа на който в случая е издаден изпълнителен лист
срещу „К.“ ООД по ч.гр.д. № 20904/2016 г.), а т. 9 – запис на заповед
(документът, въз основа на който е издаден изпълнителен лист срещу авалистите
на менителничния ефект от 23.04.2013 г. – И.Е. А. – О. и М.П.Ц.).
Предоставянето
на няколко, различни по вид обезпечения цели да гарантира правата на кредитора
да събере дължимите му суми чрез насочване на изпълнението върху ипотекираните,
запорирани и заложени вещи и вземания. Обстоятелството, че „И.“ АД е пристъпила
към изпълнение върху ипотекираните имоти и запорирани вземания въз основа на
изпълнителен лист за вземания от „К.“ ООД не представлява злоупотреба с право
на кредитора. Процесната заповед за изпълнение е за сума от 30 000 евро,
която представлява вземане, което не надвишава сумата, за която банката се е
снабдила с изпълнителен титул по ч.гр.д. № 20904/2016 г. по описа на СРС, 141
състав.
Авалистът
не може да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения, които би
могъл да му предостави нейния издател. Изключение от това правило са
абсолютните възражения, свързани с формата на менителничния ефект.
Основателността им обаче не се доказа в настоящото производство, съобразно
гореизложеното относно падежа на ценната книга от 23.04.2013 г.
Що се
отнася до личните възражения – тези, произтичащи от каузално правоотношение
между приносителя и хонората, такива са допустими, само ако авалистът също е
страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или
е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по
каузалното правоотношение с хонората.
Ответникът
не твърди да е страна по каузалното правоотношение, обезпечено с издадения
запис на заповед. Между страните по делото не се спори относно съществуването и
съдържанието на каузалното правоотношение – договор за кредитна линия №
08-13/16.04.2013 г.
Единствено
установена недобросъвестност би изключила правото на приносителя, ищец в
настоящото производство да иска изпълнение от авалиста. Не се установи ищецът,
като приносител на ценната книга, да е недобросъвестен или да е извършил
злоупотреба с право, като знае за наличието на лични възражения от издателя на
ценната книга, произтичащи от съществуващата между поемателя и хонората
каузална сделка.
Ответникът
не ангажира и доказателства, че въз основа на съдебно признато изпълняемо право
в полза на приносителя – издаден изпълнителен лист, вземането е събрано по реда
на изпълнителното производство от издателя, но предявява претенция за осъждане
и на авалиста да заплати получаната вече сума. Установи се, че по образуваното
срещу „К.“ ООД изпълнително дело № 20168800400320 въз основа на изпълнителен
лист от 21.04.2016 г. по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от
21.04.2016 г. по ч.гр.д. № 20904/2016 г. по описа на СРС, 141 състав няма
постъпили суми. Това допълнително обосновава правото на кредитора да се
възползва от останалите учредени обезпечения – запис на заповед от 23.04.2013
г.
Вземането
на ищеца не е погасено изцяло или частично, чрез получено от издателя на записа
на заповед плащане.
На
последно място, неоснователно е и възражението за погасяване на претендираното
вземане по давност. Съгласно чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ, исковете по
менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В
случая падежът е точно определен ден – 26.06.2014 г. и от този момент започва да
тече 3-годишната погасителна давност. Според чл. 485, ал. 1 от ТЗ, поръчителят
отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Искът е предявен на 13.12.2016
г., с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 от ГПК, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК и към този момент тригодишната
давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, приложима към предявения менителничен иск, не
е изтекла.
По
изложените съображения съдът намира за доказан иска на ищеца за установяване на
вземането по записа на заповед от 23.04.2013 г. за сумата от 30 000 евро, частичен
иск от 330 000 евро по запис на заповед от
23.04.2013 г., поради което неговата дължимост следва да бъде установена в
настоящото производство.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат 1 973.50 лева
разноски по гр.д. № 6442/2017 г. по описа на СГС и 2 865.64 лева разноски
по ч.гр.д. № 3785/2017 г. по описа на СРС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483, ал. 1 от ТЗ, че М.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на авалист, дължи
на „И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 30 000
евро, представляваща част от главница по запис на заповед от 23.04.2013 г. за сумата
от 330 000 евро, ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 3785/2017 г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.П.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1 973.50 лева разноски в настоящото производство и 2 865.64 лева разноски по
ч.гр.д. № 3785/2017 г. по описа на СРС, 120 състав.
Решението
е постановено при участието на И.Е. А. – О., ЕГН ********** - трето лице
помагач на страната на ответника М.П.Ц..
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: