РЕШЕНИЕ
№ 260043
гр.Русе,
26.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 27 юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2995
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, вр.
чл.365 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Ищецът твърди, че предмет на установителния иск по
настоящото дело е сумата от 7000 лева, представляваща главница по
неизплатено задължение, съгласно утвърдено споразумение по гр.д. N:830/2015г. на РРС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира се и сумата от 1635 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 7000 лева за периода от 01.01.2016г. до
15.04.2019г. Претендират се разноски по делото, както и сумата от 172,70 лева
разноски по заповедното производство.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника, с който са развити съображения за неоснователност на исковете.
С Определение N:1552 от
12.03.2020г. производството по настоящото
гражданско дело е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.2
от ГПК до посочване на нов ответник по делото,
тъй като е постъпила информация, че ответника Р.Р.П. е починала. С молба с вх.N:18206/09.06.2020г. процесуалния
представител на ищеца е посочил за ответник, наследника на починалия
първоначален ответник – Ц.Н.Й..
Със същото определение съдът е възобновил производството
по делото и прекратил по отношение на починалата ответница Р.Р.П. с ЕГН:**********.
В качеството на ответник по делото е конституирана Ц.Н.Й. с ЕГН:**********,
наследник на починалата пъвоначална ответница – Р.Р.П. с ЕГН:**********.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.М.П., ЕГН:**********,
с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 365 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу ответницата за сумата 7000 лв., представляваща главница по
неизплатено задължение по одобрено съдебно споразумение по чл.51 от СК по гр.д.
830/2015 г. РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2019 г. до погасяване на вземането. Претендира се и
сумата от 1635 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 7000
лева за периода от 01.01.2016г. до 15.04.2019г.
Правото
произтича от следните обстоятелства: между ищеца и ответницата е сключено
съдебно споразумение по чл. 51 от СК одобрено по гр.д. № 830/2015 г. на РРС за
изплащане до края на 2016 г. на сумата 7000 лв. от ответницата на ищеца за
уравнение на дяловете им, тъй като ищецът извършил ремонт и преустройство на
стойност 14000 лв. /платени от него с банков кредит/ на семейното жилище в с. Н.,
ул. „Липник" № 119, което останало в дял на ответницата. След
изтичане на уговорения срок тя не платила поетото задължение, поради което ищецът подал заявление и му била издадена заповед по
чл. 410 от ГПК за изпълнение на паричното задължение по ч.гр.д. 2267/19 г. на
РРС, срещу която е постъпило възражение в законоустановения срок.
Не се спори, че между страните е сключено споразумение
с посоченото съдържание в исковата молба. Първоначалната ответница е направила
възражение с правно основание чл.30 от ЗЗД за унищожаемост на утвърденото от
съда споразумение по чл.51 от СК по гр.д. 830/2015 г. РРС, като сключено поради
заплашване и моли да се унищожи и да се отхвърлят исковете. Твърди, че ищецът
осъществявал спрямо нея физическо и психическо насилие, за което на 04.02.2015
г. му бил съставен от МВР Протокол за полицейско предупреждение. Ищецът
принудил ответницата да подпише споразумение с посоченото съдържание по гр.д.
830/2015 г. РРС, като й казал, че ако не го подпише „Ще коли, ще беси и ще
убива!".
От заключението на приетата по делото СПЕ се установява, че към момента на
изготвяне на експертизата , както и към периода 01.01.2015г. – 17.03.2015г. при
първоначалния ответник – П., липсва психопатология в емоционално-волевата
сфера. Установена е висока емоционална устойчивост и добър самоконтрол, слабо
изразена депресивност, ниско ниво на личностна тревожност, които не корелират с
последици от насилие.
Конституираната, като ответник - Ц.Й., наследница на първоначалния ответник
по делото не поддържа възражението по чл.30 от ЗЗД за унищожаемост на
утвърденото от съда споразумение по чл.51 от СК по гр.д. 830/2015 г. РРС, като
сключено поради заплашване. Заявява, че действително починалата
й майка дължи претендираните суми, но не й оставила нищо от наследството.
По делото липсват представено от ответника доказателства за заплащане на
дължимите суми.
При
така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира за
доказано твърдението на ищеца, че ответницата му
дължи сумата
7000 лева, представляваща главница по неизплатено
задължение по одобрено съдебно споразумение по чл.51 от СК по гр.д. 830/2015 г.
РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019 г. до
погасяване на вземането.
Основателен е и предявеният акцесорен иск сумата от 1635 лева,
представляваща мораторна лихва върху
главницата от 7000 лева за периода от 01.01.2016г. до 15.04.2019г.
Предвид
изхода на делото на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1345,40 лева за наравените от него разноски по делото.
Ответникът следва да заплати в полза на Русенски районен съд сумата от
200,00 лева , платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ц.Н.Й. с ЕГН:**********, че дължи на П.М.П. с ЕГН:********** сумата от 7000,00 лева,
представляваща главница по неизплатено задължение по одобрено съдебно
споразумение по чл.51 от СК по гр.д. 830/2015г. РРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.05.2019 г. до погасяване на вземането, както и сумата от 1635,00 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 7000,00 лева за периода от
01.01.2016г. до 15.04.2019г., за които вземания по ч.гр.д. № 2267/
2019 г. по описа на Русенския районен съд е
издадена заповед № 1084/ 24.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ц.Н.Й. с ЕГН:********** да заплати на П.М.П. с ЕГН:********** сумата общо от 1345,40 лева деловодни
разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА Ц.Н.Й. с ЕГН:********** да заплати по сметка на
Русенски районен съд сумата от 200,00
лева платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: