РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Белоградчик , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Наташа С. Найденова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200298 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. Д., с адрес : гр. София, ж.к. „Дружба“
№ 302, вх. Г, ет. 7, ап. 35, против Наказателно постановление № 20 – 0242 –
000319/ 09.07.2020 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което са му
наложени следните наказания : на осн. чл. 179, ал. 2, предл 1 – во от ЗДвП –
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. – за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП;
на осн. чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП – наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца – за нарушение
на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП; на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП – наказание
„Глоба“ в размер на 300 лв. – за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на осн.
чл. 185 ЗДвП – наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. – за нарушение на чл.
190, ал. 3 от същия закон.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
като жалбоподателят твърди, че не е реализирал съставите на
административните нарушения, за които е наказан. Алтернативно, моли съда
да намали размерите на наложените наказания от вида „Глоба“, както и на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.
1
В с.з., жалбоподателя не се явява и не изпраща представител.
Представител на въззиваемата страна не се явява в с.з. и не вземат
становище по жалбата.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна В. Р. В. – актосъставител и В. О. Т. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е от лице с право на жалба – наказаното
физическо лице, пред компетентния съд, в законния срок.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на изслушаните по делото свидетели на въззиваемата страна,
се установи следната фактическа обстановка:
На 27.06.2020 г., около 07.30 ч. свидетелите В.В. – тогава мл.
автоконтрольор в РУ – Белоградчик и св. В.Т. – служител в служба „КОС“ в
същото управление, били повикани от дежурен ОДЧ при РУ-Белоградчик да
посетят ПТП, настъпило в гр. Белоградчик, на бул. „Съединение“.
Пристигайки на място, полицейските служители установили, лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № СВ 3275 КТ, който бил се блъснал в пале с камъни на
тротоар. В този момент, контролните органи не установили никой в
автомобила – нито водач, нито други лица. Впоследствие, други служители на
РУ – Белоградчик установили кой е водача и го открили в дома му, където
същия се бил укрил. Установено било, че единия от пътуващите в автомобила
е бил закаран в болница в гр. В. – за медицински преглед. След получена
информация, че пострадалия пътник е освободен от болничното заведение,
свидетелите В. и Т. се върнали в полицейското управление, където се
намирал жалбоподателя. Пред двамата полицейски жалб. Д. признал, че той е
управлявал автомобила и той е причинил ПТП – то. При направена справка
било установено, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя
е било със статут изгубено/ откраднато, както и че същия не е заплатил
2
наложени с предходни НП/ ел. фишове, глоби.
Св. В.В. съставил на жалб. С.Д. АУАН бл. № 152044 от 27.06.2020 г. за
това, че жалбоподателя, движейки се с несъобразена скорост е реализирал
ПТП, не е останал на място и напуснал ПТП-то, управлявал е МПС със СУ на
МПС, което е обявено за изгубено/ откраднато и за това, че управлява МПС с
наложени, но неплатени глоби.
Въз основа на АУАН, е съставено Наказателно постановление № 20 –
0242 – 000319/ 09.07.2020 г. на Началник на РУ – Белоградчик.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намира следното :
При постановяване на съдебния си акт, съдът извършва детайлен и
обстоен анализ на събрания в хода на делото доказателствен материал.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на полицейските служители, които съдът изцяло
кредитира, се доказа, че жалбоподателят е реализирал съставите на
административните нарушения за които е наказан. Съдът възприема
свидетелските показания, тъй като счита, че същите са достоверни и
безпротиворечиви. И двамата изслушани свидетели на въззиваемата страна
споделиха личните си и непосредствени възприятия на мястото на
настъпилото ПТП. Съдът намира, че свидетелите доказа по един неоспорим
начин реализирането от страна на жалбоподателя на административните
нарушения. Доказа се по безспорен начин и авторството на тези нарушения.
Водачът на автомобила, предизвикал ПТП – то е бил открит в дома си, където
се е укрил и доведен в сградата на полицейското управление. Пред органите
на реда, същия е признал, че той е предизвикал настъпването на ПТП – то.
Поради съдът приема за безспорно доказани авторство и вина на нарушителя.
Съдът, при извършване на служебния контрол за законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство намира, че в хода на
същото не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото Наказателно постановление съдържат всички
задължителни реквизити. Нарушенията са описани в достатъчно конкретна
3
степен, за да е наясно наказаното лице в какво е обвинено. Посочени са дата,
място и обстоятелствата, при които са извършени административните
нарушения. АУАН и НП, са издадени при спазване на визираните в ЗАНН,
срокове.
Съдът намира, че правилно са определени нарушените законови
разпоредби, предвид констатираните административни нарушения. Спазен е и
принципа на чл. 18 ЗАНН – за всяко от тях е наложено отделно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В случая, жалб. Д. не е съобразил скоростта си на движение, като водач
на МПС и се е блъснал в палета с камъни на тротоара, реализирайки ПТП.
Поради това, с действията си, същия е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП.
Санкционната разпоредба, предвиждаща наказание за нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, е тази на чл. 179, ал. 2 от същия закон – който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съдът намира, че правилно са определени нарушената законова
разпоредба, административнонаказателната такава, както и размера на
глобата /с НП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв./ – по
отношение на това нарушение, поради което и в тази част наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразно.
Доказа се от събраните по делото доказателства и реализиране на състав
на адм. нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП.
Доказа се, че жалбоподателя е напуснал мястото на ПТП – то и се е укрил в
4
дома си, където е бил открит от органите на реда. Поради това, нарушителят е
наказан по чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП – който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от
50 до 200 лв.
Съдът намира, че така наложените наказания на жалб. Д. са недоказани
досежно размера им. Очевидно е, че наказващия орган е наложил и двете
наказания в максималния предвиден в закона размер. Съдът обаче намира, че
макар и наказанията да са в рамките на законовия диапазон, размерите им са
неправилно определени. Нито с АУАН, нито с издаденото Наказателно
постановление са събрани данни за имотното състояние на наказаното лице.
Липсват и мотиви в НП, налице ли са други отегчаващи вината обстоятелства,
мотивиращи наказващия орган да определи наказание в максимален размер
по отношение на лишаването от право на управление и размер на глобата.
Липсват данни, жалбоподателят наказван ли е друг път за нарушения на
ЗДвП. Поради това, съдът намира, че наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
са определени при неспазване на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради което
и същите следва да бъде редуцирани до законоустановения минимум – 50.00
лв. – по отношение на наказанието „Глоба“ и 1 месец – „лишаване от право да
управлява МПС“, поради което съдът изменя НП в тази му част.
Същите мотиви са относими и по отношение на наложеното
административно наказание по чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП – за нарушение на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП. Действително, при извършена справка е установено, че
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е било със статут –
изгубено/ откраднато. Предвиденото наказание е „Глоба“ за това адм.
нарушение, е в диапазон от 100 до 300 лв. И тук, наказващия орган с
оспореното наказателно постановление е наложил максимално по размер
наказание – 300 лв. По отношение и на това наказание в НП не се съдържат
никакви мотиви и аргументи, доказващи законосъобразността на наложеното
наказание в максимален размер. Поради това, съдът намира, че и това
наказание следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в
санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а именно – 100 лв.
По отношение на последното административно нарушение – това по чл.
190, ал. 3 ЗДвП – че жалбоподателя е управлявал МПС без да е заплатил
5
наложени му наказания – глоби, съдът намира, че административното
наказание, е правилно определено по вид и размер.
Съобразно общата разпоредбата на чл. 185 ЗДвП, тъй като за този
състав на административно нарушение няма специална такава, наказанието е
Глоба – 20.00 лв. В случая, наказващия орган е наложил правилно и
законосъобразно наказание в законорегламентирания размер.
По разноските:
Разноски по делото не са претендирани, поради което и съдът не
присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0242 – 000319/
09.07.2020 г. на Началник на РУ – Белоградчик, в частта, в която на С. М. Д.,
с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“ ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с ЕГН **********, на осн. 179,
ал. 2, т. 1 предл. 1 – во ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба” в размер на
200.00 лв. – за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и в частта, в която на осн.
чл. 185 ЗДвП, за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, му е наложено наказание
„Глоба” в размер на 20.00 лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 0242 – 000319/
09.07.2020 г. на Началник на РУ – Белоградчик, в частта, в която на С. М. Д.,
с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“..., вх...., ет. ..., ап. ..., с ЕГН **********, на осн. чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200.00
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца – за
нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
глобата на 50.00 лв. и наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ – на 1 месец, както и в частта, в която на осн. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП, му е
наложена „Глоба“ в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 150а, ал. 1
ЗДвП, като намалява размера на глобата на 100.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
6
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7