Р Е Ш Е Н И Е №347/14.5.2019г.
гр.Ямбол........14.05........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...............................двадесет и трети...април…........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2783
за 2018 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр.София /“АКПЗ“ ООД/ против В.М.М. *** да бъде прието за установено, че ищецът има вземания срещу ответницата съгласно договор за стоков кредит № *** г.: 746,32 лв. главница; 191,38 лв. договорна лихва за периода 17.03.2017 г. до 17.02.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди се, че за тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, но е налице хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на установителния иск. Ищецът твърди, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответницата е сключен Договор за стоков кредит № *** г. като с подписване на договора, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Съгласно договора кредиторът има право да прехвърли вземането си по него на трето лице.
На кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 950,19 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва на 12 месечни вноски. Кредиторът е изплатил сумата по банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД, от който кредитополучателят е закупил стоките. Предоставен е кредит и за сключване чрез банката на застраховка, равна на еднократната застрахователна премия. В.М.М. е преустановила плащането на вноските на 1.07.2017 г. Ответникът дължи мораторна лихва за забавата. На 12.01.2018 г. е подписано Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ищеца, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло.
В срока за отговор ответникът чрез особения си представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.
Ответницата редовно призована чрез особения си представител, в съдебно заседание заявява, че претенцията е основателна до размерите, изчислени от вещото лице.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 5.06.2018 г. от “АКПЗ“ ООД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът В.М.М. *** да му заплати сумите 746,32 лв. главница; 191,38 лв. договорна лихва за периода 17.03.2017 г. до 17.02.2018 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер 28,49 лв. за периода 1.07.2017 г. до 9.03.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за стоков кредит № ***и договор за цесия от 29.09.2017 г.
След завеждане на установителния иск, ищецът е оттеглил претенцията си за мораторна лихва в размер 28,49 лв. и съдът е прекратил производството в тази част, както и в същата е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за стоков кредит № *** г., по който „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е предоставила на В.М.М. като кредитополучател стоков кредит в размер 1090 лв. за закупуване на стоки, продавани от „***“ ЕАД: телевизор „Самсунг“ на цена 999 лв. заедно с друго УДГ на цена 91 лв., както и сключване чрез банката на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет с еднократна застрахователна премия в размер 60,19 лв. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване; посочено е, че сумата по кредита се усвоява еднократно по сметка на търговеца, а тази по застраховката по сметка на застрахователите, като кредита се погасява чрез посочена сметка на месечни вноски съгласно приложен погасителен план. Падежната дата на месечните вноски е 17-то число, като кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39,73 % годишно или 0,1104 % на ден, а годишният процент на разходите е 47,82 %. В чл. 9 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит. Към договора е представен и погасителният план и ГПР, съгласно които усвоената сума от 950,19 лв. е с общо лихви 216,66 лв. или общо месечните вноски са в размер 1166,85 лв. и са посочени като равни месечни вноски от 97,24 лв. с последна изравнителна в размер 97,21 лв. При формирането на месечните вноски са включени лихвения процент, остатъка от главницата и дължимата лихва, отразен и ГПР 47,82 %.
Видно от Общите условия по конкретния договор за стоков кредит в чл.12 е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Съгласно чл.2.1 при допуснатата забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Последиците на предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Във връзка с обстоятелството, че е изправна страна по договора за кредит, ищецът е представил служебен бон от 17.02.2017 г. за това, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е заплатил на „Технополис България“ ЕАД сумата 999 лв. за телевизор „Самсунг“, сумата 91 лв. УДГ и за клиент В.М.М..
С исковата молба е представен рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 29.09.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по делото „АКПЗ“ ООД, с който са прехвърлени вземания на банката по споразумение от 12.01.2018 г., за което цесионерът е уведомил цедента с писмо приложено към договора. Към този договор е приложен също приемо - предавателен протокол със заличени данните, от който се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на В.М.М. по стоков кредит № *** г. за закупуване на стока от „*** като вземането е в размер 950,19 лв. с лихви 191,38 лв. и лихви върху непогасената главница в размер на 16,16 лв. към момента на прехвърляне на вземането. Данни за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, а към исковата молба ищецът е приложил уведомление до В.М. за извършеното прехвърляне на вземането.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че сумата, предоставена по договор за стоков кредит №*** г., е усвоена от В.М.М. в размер на 950,19 лв. като с посочените суми са платени задълженията към търговеца и застрахователя: 60,19 лв. - с основание „разчети ЗК Групама - стокови кредити, авт.усвояване на застр.премия на POS кредит" и 890,00 лв. с основание „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ"ЕАД - авт.усвояване". По договор за стоков кредит № *** г. са извършени плащания в размер на общо 295,00 лв., отразени по сметката на ответницата при „БАНКА ДСК" ЕАД. Дължимите суми за главница и възнаградителна лихва, са в размер на общо 872,03 лв., от които главница-746,32 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.06.2017 г. - 17.02.2018 г. - 125,71 лв. Претендираните вземания за главница и договорна лихва не са платени. С получената сума от 295 лв. са погасени следните задължения – главница 203,87 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва за периода 17.03.2017 г. - 19.06.2017 г. - 90,95 лв.; санкционираща лихва 0,18 лв. При погасяване на задълженията е спазена следната поредност: санкционираща лихва, възнаградителна лихва, главница. Дължимите суми, произтичащи от договор за стоков кредит № *** г., като са съобразени извършените погасителни плащания, са в размер на общо 872,03 лв., от които главница - 746,32 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.06.2017 г. - 17.02.2018 г. - 125,71 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответницата М. е сключила договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, който договор съдът въпреки възражения й приема за изцяло действителен и перфектен. В самия договор за стоков кредит по т.9 изрично е записано, че с подписване на същия, кредитополучателят М. заявява, че й е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключването му. След като ответницата не оспорва подписа си положен в договора за кредит, съдът приема, че е запозната с условията за неговото сключване съгласно ЗПК при наличието на т.9 от договора. В настоящия случай, видно от договора за стоков кредит в неговия текст освен данните на страните по договора, изрично е посочена цената на закупуваната стока, търговеца от където е закупена, нейния конкретен вид, както и допълнително заплащане на застрахователна премия и нейния размер. При тези данни е безспорно, че е налице пълна индивидуализация при сключване на конкретния договор В настоящото задължение освен главница е налице и такова за лихви, които са договорна, съгласно договореното при отпускане на кредита.
С оглед изложеното съдът приема, че „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е сключила действителен договор за стоков кредит с В.М. за закупуване на стока, която сума е изплатена изцяло от кредитора, но лисват данни кредитополучателят да е изплатил вноските по кредита. При това положение е налице едно изискуемо вземане, което банката в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АКПЗ“ ООД в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за цесия е и вземането, което банка има към кредитополучателя В.М., т.е. последната след договора за цесия вече е длъжника на цесионера на вземането. Действително няма данни цедента да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло то настоящия състав за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответницата спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен до размерите, изчислени от вещото лице, тъй като същите са в по-малък размер в сравнение с претендирания по исковата молба и заявлението. Установителният иск е основателен за сумата общо 872,03 лв., от които главница 746,32 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.06.2017 г. - 17.02.2018 г. - 125,71 лв. Над тези размери до претендираните от 746,32 лв. главница и 191,38 лв. договорна лихва за периода 17.03.2017 г. до 17.02.2018 г., искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които следва да са съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство са в размер на 67,69 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 744,60 лв. От претендираните от ищеца в списъка му за разноски по чл.80 от ГПК такива в размер 50 лв. за първична правна помощ, съгласно чл.13 ал.1 т.2 от ЗНПП, съдът намира искането за неоснователно за тяхното присъждане, тъй като в настоящото съдебно производство е налице процесуално представителство по дело съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП. По тези съображения искането за разноски в частта на 50 лв. не следва да бъде уважавано.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *** гр.София, бул.“Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я. К. има вземане, дължимо от В.М.М., ЕГН ********** ***, както следва: общо 872,03 лв., от които главница 746,32 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.06.2017 г. - 17.02.2018 г. - 125,71 лв. и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ ***г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над тези суми до рамерите на 746,32 лв. главница и 191,38 лв. договорна лихва за периода 17.03.2017 г. до 17.02.2018 г., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.М.М. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 67,69 лв.
ОСЪЖДА В.М.М. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 744,60 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: