Решение по дело №8761/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7998
Дата: 19 декември 2018 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20171100108761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№……………….…

19.12.2018 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8761 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Производството е образувано по искове на А.П.П., Д.П.Д., Г.К.Н.  срещу  „Л.И.“ АД.

Ищците твърдят, че на 09.07.2014 г. е починала сестра им М.Н.при пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на главен път I-8, км. 271, в землището на с. ****, обл. Пловдив. Произшествието е настъпило след като лекият автомобил „Тйота“ с рег. № ******, управляван от П.А.Г., в който пътувала сестрата на ищците, бил ударен от насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******, управляван от Б.Л.Б.. Произшествието се твърди да е виновно причинено от водача на лекия автомобил „Фолксваген“, който навлязъл в лентата за насрещно движение с висока скорост и допуснал реализирането на удара. П.Г.бил под въздействието на алкохол. Образуваното по случая досъдебно производство било прекратено поради настъпилата смърт на деликвента. Ищците твърдят, че гражданската отговорност на деликвента е била застраховА.от ответното дружество, поради което ответникът следва да ги обезщети за настъпилите за тях вреди от смъртта на сестра им. Тези вреди ищците определят като морални болки и страдания, чувство за празнота, неимоверна мъка и печал от загубата на много близък за тях човек, с когото са израстнали заедно във взаимна обич, загриженост и уважение и с когото преодолявали заедно трудностите в живота. След смъртта на сестра им, безвратно и невъзвратимо била нарушена целостта на семейството им, ищците загубили уникален с оглед на нравствените му качества човек. Предявиби пред ответника претенция за обезщетение за претърпените болки и страдания, но не получили отговор. Претендират осъждане на отвеника да заплати сумата от 300000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ответникът З.к. „Л.И.“ АД не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва и факта, че М.Н.е починала в резултат на ПТП, настъпило на 9.7.2014 г. Оспорва материалноправната легитимация на ищците да претендират обезщетение за смъртта си, тъй като същите не попадт в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, които са изчерпателно посочени в Постановление 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд. Оспорват ищците и починалата да са се намирали в твърдените родствени връзки, както и да са претърпели твърдените неимуществени вреди. Оспорват между ищците и сестра им да е съществувала близост, тъй като починалата имала голям син, т.е. тя рано е излязла от семейния си дом. Оспорват произшествието да е в резултат само на виновно поведение на водача на л.а. „Фолгсваген“, правят възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан. Намират за завишен размера на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищците, чрез адв. К., поддържат предявените искове. Посочват, че по делото са установени елементите на фактическия състав, ангажиращ отговорността на застрахователя, както и че претенцията в размер на 100 000 лв. за всеки един от тях е справедлив. Ответникът, чрез юрисконсулт Й., оспорва исковете. Посочва, че не се установява наличие на изключителност в отношенията на ищците и починалата сестра.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа стрА.следното:

М.К.Н.е родена на *** г. Нейни родители са З.Г.Н.и К.Т.Н.. Събраните по делото доказателства установяват, че Г.К.Н. е брат на М.Н., а нейни сестри са А. Д. и Д.Д..

С постановление от 05.06.2015 г. образуваното срещу Б.Л.Б. наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 от Наказателния кодекс е прекратено. Няма данни дали същото е обжалвано. В мотивите на постановлението е посочено, че алкохолното опиване на Б.Б.е имало значение за нарушение на различни нормални физиологични функции, касаещи безопасното шофиране през нощта и които били в причинна връзка с настъпилото ПТП.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, въз основа на която по отношение на механизма на ПТП експертът приема, че на 10.07.2014 г. около полунощ лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ****** с водач Б.Л.се е движел по път І-8 (гр. Пловдив – гр. Хасково), с посока запад-изток. Пътната настилка е била асфалтова, суха, при движение през нощта и видимост на фарове. В зоната на км. 272, в землището на с. ****, обл. Пловдив, при скорост на движение около 90 км/ч при ляв завой, лекият автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в лявата лента, предназначена за насрещно движещите се превозни средства. В същото време в тази лента в обратна посока се е движел л.а. „Тойота“ с рег. І ******, с водач П.Г.. Скоростта на движение е била около 95-100 км/ч. последвал е удар между двата автомобила: в лявата част на лекия автомобил „Фолксваген“ и челен, предимно в лявата част, на лекия автомобил „Тойота“. Двата автомобила са се завъртели в посока, обратна на часовниковата стрелка, като лекият автомобил „Фолксваген“ се е насочил към мантинелата вдясно и се е преобърнал. Лекият автомобил „Тойота“ се е насочил напред и надясно с допълнително ротационно движение и се е установил вдясно на своята посока. Деформациите по автомобилите са много големи. Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара е била около 89 км/ч, а скоростта на движение на л.а. „Тойота“ е била около 96 км/ч. Ударът между двата автомбила е настъпил близо до осевата линия, в лентата за движение за превозни средства Хасково-Пловдив. Водачът на л.а. „Тойота“ е могъл да спре, но е възможно удар да настъпи, при положение, че насрещно движещият се автомобил е продължил да се движи в лявата пътна лента. Т.е. водачът на л.а. „Тойота“ не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил „Фолксваген“. Водачът на л.а. „Фолксваген“ с действията си е причина за настъпилия сблъсък.

Вещото лице по приетата Съдебномедицинска експертиза посочва, че по делото няма данни да са установени т.нар. „коланни травми“. С оглед настъпилите травми не може да се направи извода, че починалата е била поставила предпазен колан по време на настъпване на ПТП. Вещото лице посочва, че биха настъпили същите травми в случай, че починалата е била с поставен колан. Ударът е отпред и отляво, с последваща силна деформация на тавА.и седалките, като пострадалата е била „заклещена“ от тези деформации. Ето защо според експерта би настъпил смъртен изход за М.Н.и при поставен предпазен колан.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката З.Г.Н., майка на ищците и на починалата М.Н., стрА.по висящо гр. дело № 1362/2017 г. на САС по искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), предявени от З.Г.Н.и К.И.Н. срещу ЗД „Л. И.“ АД. Свидетелката посочва, че на сутринта след катастрофата научила от кварталния отговорник за смъртта на дъщеря й. Позвънила на сина си. В с Храбриново живее със сина си Г., обитавали са една къща със сина си. А.П. живеела в гр. Пловдив, а Д.Д. – с мъжа си в гр. Пловдив, но след събитието дошла в с. Храбрино, за да им помага. Свидетелката сочи, че отношенията между А., Д., Г. и М. са били хубави. М. родила детето си без брак и всички й помагали. Всички се събирали почти всяка събота и неделя, оказвали си помощ, когато се налагало – за здраве, за зъбки. Най-голямата й дъщеря – Д., гледала останалите деца, докато майката работела. Д. има син на възрастта на К.(синът на М.), събирали се заедно. Къщата в с. Храбрино закупили преди 22-23 години. Дъщеря й А. се омъжила през 1989 г. и оттогава заживяла в гр. Пловдив със мъжа си В.. Д. живеела също в града, но след инцидента се преместила при свидетелката. Понякога при гостувания ищците и М. оставали да спят в съответната къща. Ходели заедно на почивки. М. обядвала заедно с Анна през делничните дни, в рамките на обедните почивки. Д. подпомагала М. с дрехи за детето, носела хрА.– с колата по един багажник. М. била сама, несемейна, и нямало кой друг да се грижи за детето и за нея. Посрещали се с целувки и прегръдки. М. гледала детето на Г., който пък на свой ред помогнал на К.със средства за закупуване на импланти поради катастрофата. Изпълнявал ролята на баща на детето. След като научил за смъртта на М., Г. паднал и започнал да плаче, вика и да се търкаля, заедно със свидетелката. Ищците държели в стаите си снимки на М.. Г. се е оженил преди 6 години, има син – Виктор, има и второ дете – момиченце. Отскоро са в града, защото в дома на свидетелката няма място.

Не спори, че за увреждащия лек автомобил с ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, действала към датата на увреждането.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл. 226 КЗ (отм.):

За да бъде успешно проведен прекият иск по  чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъдат установени елементите на фактическия състав на И.титута на непозволеното увреждане, включващ кумулативно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното, както и наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска "гражданска отговорност", сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******, като стрА.по застрахователното правоотношение е ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 257 КЗ (отм.) обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Събраните по делото доказателства установяват, че смъртта на М.К.Н.е настъпила в резултат на ПТП, причинено поради противоправни действия на Б.Б., който при управление на лекия автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение. Установява се, че действията не са в резултат на техническа неизправност на автомобила, а от субективен характер. Съдът споделя изводите на вещото лице по приетата Съдебномедицинска експертиза, че към настъпване на ПТП М.Н.да не е била поставила предпазен колан, същият не би предотвратил и повлиял на степента на получените увреждания.

Основен спорен момент по делото е дали ищците имат качеството пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че „от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.“

В конкретния случай събраните по делото гласни доказателства действително сочат между ищците и пострадалата да е имало близка родствена връзка, същите да са поддържали редовен контакт, да са се подкрепяли взаимно в случай на необходимост. Съдът обаче намира, че това са типичните проявления на близка родствена връзка брат-сестра или сестра-сестра. Не са събрани доказателства, въз основа на които да се счете, че по своето съдържание и интензитет връзката на всеки един от ищците с М.Н.надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Не се установи и всеки един от ищците да е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение.

Съдът не споделя доводите, изложение от ищците в писмените бележки, обуславящи дължимост на обезщетението в претендирания размер въз основа на определения лимит на отговорността на застрахователя – до 2000000 лв. за всяко събитие. Макар да е безспорно, че смъртта на пострадал от ПТП е най-тежкото и необратимо събитие, това не е обстоятелство, което само по себе си да ангажира отговорността на застрахователя при липса на горепосочените предпоставки.

По изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен.

 

По разноските.

С оглед изхода на настоящото дело право на разноски има ответната стрА.При съобразяване на направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която същото се определя по реда на чл. 37 ЗПрП, на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер 700 лв. (в това число 600 лв. депозити за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.П., ЕГН **********, Д.П.Д., ЕГН ********** и Г.К.Н., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ******да  заплати на всеки един от ищците по 100 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на М. К.Н., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.07.2014 г. по вина на Б.Л.Б. като водач на л.а. „Фолгсваген“ с рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от  09.07.2014 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.П.П., ЕГН **********, Д.П.Д., ЕГН ********** и Г.К.Н., ЕГН ********** да заплатят на З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ******сумата от 700 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

СЪДИЯ: