Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20 юли 2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение - трети въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА Т.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при секретаря Динева
и с участието на прокурор Коцева, като разгледа докладваното от съдия Т. в.н.о.х.
дело № 61 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
присъда № 60 от 11.04.2018 г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. №
383/2016 г. по описа на същия съд, подсъдимия Е.С.К.,***, с ЕГН **********, е
признат за невиновен в това, че на 14.09.2014 г., около 07,45 ч., в гр.И.,
Софийска област, на площад „С.“, пред сградата на РУ на МВР – гр.И., чрез
нанасяне на удар с дървен предмет, причинил на Д.С.И. средна телесна повреда,
изразяваща се в оток на лявата предмишница и счупване на лявата лакътна кост,
довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок по-голям
от тридесет дни – престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Със
същата присъда подсъдимия С.Х.Н.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на 14.09.2014 г., около 07,45 часа, в гр.И., Софийска област, на
площад „С.“, пред сградата на РУ на МВР – гр.И., противозаконно повредил чужда
движима веща – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******,
собственост на Ж.А.К.,***, като повредил предна дясна врата и лайсна на същата,
на стойност 406,50 лева, повредил капачка на странично дясно огледало, на
стойност 27,90 лева и унищожил стъкло на странично дясно огледало, на стойност
66,48 лева, с което причинил вреди на автомобила на обща стойност 500,78 лева,
като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.216
ал.4, във вр. с ал.1 от НК е осъден на наказание глоба в размер на 300 /триста/
лева, като е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
С
тази присъда е отхвърлен предявения от гражданския ищец Д.С.И. против
подсъдимия Е.С.К. граждански иск за заплащане на сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Гражданският ищец Д.С.И. е осъден
да заплати по сметка на Районен съд – И. сумата от 320 лева, представляваща
държавна такса върху отхвърления размер на гражданския иск.
С
присъдата е осъден подсъдимия С.Х.Н. да заплати на гражданския ищец Ж.А.К. сумата
от 500,78 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени
вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 150 лева, представляваща направени
от гражданския ищец разноски по делото, като за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 2287,48 лева, гражданския иск е отхвърлен.
С
посочената присъда е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С.Х.Н. да заплати по сметка на МВР
сумата от 1233,68 лева, представляваща направени разноски в досъдебното
производство по делото, както и по сметка на Районен съд – И. - сумата от
840,14 лева, представляваща направени в първоинстанционното съдебно
производство разноски и сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу
оправдателната част на така постановената присъда е постъпил въззивен протест
от прокурор при Районна прокуратура – гр.Е. П.. В протеста се възразява на
първо място срещу оправдаването на подсъдимия Е.К. по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, като се твърди, че в
тази й част атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована. В този
аспект се изтъква, че наличните по делото доказателствени материали не са
преценявани в съответствие с изискванията на чл.14 ал.1 от НПК, поради което се
претендира, че изводът на първия съд за недоказаност на обвинението срещу
подсъдимия К., се явява неправилен. В частност се сочи, че районния съд е
сторил неправилна оценка на доказателствата по делото, като е игнорирал
необосновано показанията на свидетелите Д.И., Ж.К., А. И. и К. Т., които са
непротиворечиви, последователни и логични. Според подалият протеста прокурор, от
показанията на тази група свидетели, несъмнено се установяват обстоятелствата
по нанесения от страна на подсъдимия К. удар с дървен предмет в областта на
лявата ръка на свидетеля И. и причиненото му в резултат на него увреждане,
които обстоятелства се потвърждават от заключението на изготвената по делото
тройна съдебно-медицинска експертиза. Неправилно, според прокурорът, в тази
връзка са взети в предвид от първостепенния съд показанията на свидетелите Д. Д.,
П. Г., Д. Г. и Д. С., тъй като същите не са били очевидци на възникналия
физически сблъсък от самото му начало. Твърди се и, че не е следвало да бъдат
кредитирани от първата инстанция свидетелските показания на К. М., И. Ц. и К. В.,
доколкото същите се заинтересовани и необективни, предвид близките приятелски
отношения на тези свидетели с подсъдимия К.. В протеста са въведени и
оплаквания, че неправилно първостепенният съд не е възприел предложената от
държавното обвинение правна квалификация на деянието на подсъдимия С.Н. по
чл.216 ал.1 от НК, а е решил, че стойностното изражение на реално причинените
на процесния автомобил вреди, обуславя същото да бъде квалифицирано като такова
по чл.216 ал.4 от НК. В тази насока прокурорът изтъква правнозначимите факти
относно времето, мястото, начина на извършване на деянието, настъпилите вредни
последици, личностната характеристика на подсъдимия Н., всички които според
него, не обуславят маловажност на случая. По изложените съображения, в протеста
се предлага въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в частта, с
която е оправдан подсъдимия Е.К. за извършено деяние по чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК и да го осъди за това престъпление, като при условията на чл.55 от НК му
наложи наказание пробация за срок от една година. Прави се и искане въззивния съд да отмени протестираната
присъда в частта, с която подсъдимия С.Н. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК, като го признае за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, за което да му
наложи наказание една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Недоволен
от така постановената първоинстанционна присъда е останал и частния обвинител и
граждански ищец Ж.А.К., който е депозирал въззивна жалба против същата в частта
й, относно оправдаването на подсъдимия Н. по обвинението му за престъпление по
чл.216 ал.1 от НК и осъждането му за такова по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК,
както и в гражданско-отхвърлителната й част. Твърди се неправилно приложение на
материалния закон във връзка с приетата от първостепенния съд маловажност на
инкриминираното на подсъдимия Н. деяние по чл.216 ал.1 от НК и съответно
преквалифицирането му в такова по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК. Това оплакване
се аргументира с установени по делото обстоятелства, разкриващи високата степен
на обществена опасност на конкретното деяние, които неправилно според
жалбоподателя, не са били взети в предвид от първия съд. Като такива се сочат
тези, относно времето на извършване на деянието /в светлата част на
денонощието/, мястото на деянието /пред сградата на полицейското управление/,
начина на осъществяването му /манифестиращ изключителна дързост и престъпна
упоритост/. Второто оплакване във въззивната жалба е срещу присъденият размер
на обезщетението по предявения граждански иск за репариране на материалните
вреди от това престъпление. Изтъква се, че това обезщетение, по размер е
неправилно определено от първостепенния съд, доколкото не е било съобразено със
събрания доказателствен материал – оценителната експертиза, писмените доказателства
и свидетелски показания. Искането, което се прави в съответствие с така
заявените оплаквания, е за отмяна на първоинстанционната присъда в обжалваните
й части и постановяването на нова, с която подсъдимия Н. да бъде признат за
виновен и съответно наказан по обвинението му за извършено престъпление по
чл.216 ал.1 от НК, както и да бъде уважен изцяло предявения срещу него
граждански иск за репариране на материалните вреди от това престъпление.
Срещу
горепосочената присъда на Районен съд – гр.И. е постъпила и въззивна жалба от
частния обвинител и граждански ищец Д.С.И.. С тази жалба се оспорва
първоинстанционния съдебен акт в частите му, относно цялостното оправдаване на
подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129 ал.2, вр.
ал.1 от НК и отхвърлянето на предявения срещу него граждански иск за
обезщетяване на моралните вреди от това престъпление. Твърдят се допуснати
процесуални нарушения във връзка с анализа на доказателствата, довели до неправилно
приложение на материалния закон. В частност се посочва, че неправилно при
извеждане на решаващите фактически изводи и направените правни заключения въз
основа на тях, първата инстанция е дяла в. единствено на показанията на
свидетелите Г., Д., С., В., К., М. и Ц., които не са очевидци на възникналия
инцидент, а същевременно необосновано е игнорирала показанията на преките
свидетели на случилото се – И., К., А. И. и Т..
Ето защо, се заявява искане за отмяна на присъдата в обжалваните й части
и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимия К. да бъде
признат за виновен по обвинението му, както и бъде уважен изцяло предявения
срещу него граждански иск.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, представителят на С.о.п. поддържа изцяло
протеста срещу оправдателната част на съдебния акт на първия съд, по
съображенията и съобразно исканията, изложени в него. В допълнение се изтъква,
че в протестираната й част, присъдата е необоснована, тъй като е постановена
при игнориране на част от доказателствения материал и превратно тълкуване на
друга част от него. Това оплакване се аргументира с установени по делото
обстоятелства от показанията на свидетелите очевидци – Д.И., Ж.К., А. И. и К. Т.,
които неправилно според прокурора от СОП са били отхвърлени от първостепенния
съд. В частност се твърди, че тези свидетелски показания носят категорична доказателствена
информация за това, че замахвайки с дървен предмет, подсъдимия К. е причинил на
частния обвинител И. счупване на лявата лакетна кост, която информация се
потвърждава и от заключението на изготвената по делото тройна
съдебно-медицинска експертиза. По мнение на прокурорът от СОП, именно това
поведение на подсъдимия К., по своето обективно и субективно проявление
осъществило признаците на инкриминираното му престъпление по чл.129 ал.2, вр.
ал.1 от НК. От друга страна, според прокурорът, неправилно при извеждане на оневиняващите
подсъдимия К. изводи, първата инстанция е кредитирала показанията на
свидетелите Д., Г. и С., които са пристигнали на мястото на възникналия
конфликт, след неговото приключване, както и на свидетелите М. и Ц., които пък
са заинтересовани, предвид близките им отношения с подсъдимия К.. Излагат се и
доводи, че неправилно
първостепенният съд не е възприел предложената от държавното обвинение правна
квалификация на деянието на подсъдимия С.Н. по чл.216 ал.1 от НК, а е преквалифицирал същото в
престъпление по чл.216 ал.4 от НК. В този аспект се
навеждат съображения, че деянието на подсъдимия Н. е извършено по
демонстративен начин – пред полицейското управление, при грубо незачитане на
обществения ред и морал, поради което не може да бъде определено като маловажен
случай.
В
проведеното от настоящата инстанция въззивно съдебно заседание, повереникът на
частните обвинители и граждански ищци Ж.А.К. и Д.С.И. – адвокат Б. А., моли
атакуваната присъда на първостепенния съд да бъде отменена в частта й, относно
оправдаването на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение, както и в
гражданско-отхвърлителната й част, като бъде постановена нова, изцяло
осъдителна присъда. В подкрепа на това искане не се изтъкват конкретни
аргументи от повереника в съдебно заседание. Поддържа се и оплакването във
въззивната жалба за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон, с
извършената от него с присъдата, преквалификация на деянието на подсъдимия Н. в
престъпление по чл.216 ал.4 от НК. В тази насока се сочи, че неправилно
маловажността на случая е изведена единствено от стойността на нанесените вреди,
а не е отчетено обстоятелството, че деянието на Н. е извършено с изключителна
дързост /пред сградата на полицейското управление/.
В съдебно
заседание пред настоящата втора инстанция, защитникът на подсъдимите Е.С.К. и С.Х.Н.
– адвокат В.Б., моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде потвърдена
изцяло, като правилна и законосъобразна. Излага доводи, че обективният анализ
на събраните по делото доказателствени материали, какъвто първостепенния съд е
направил, налага именно сторените от съда решаващи изводи за недоказаност на
повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, така както същите са формулирани от
държавното обвинение. Възразява се срещу доводите на държавното и частното
обвинение за липса на маловажност на случая, предвид обстоятелствата, касаещи
мястото на възникналия конфликт. В тази насока се твърди от защитникът, че
последният е бил предизвикан пред сградата на полицейското управление, тъй като
двамата подсъдими са се намирали на това място, а частните обвинители са дошли
при тях с намерение за саморазправа. Оспорват се и възраженията на СОП по
отношение на извършената от първостепенния съд доказателствена оценка на
свидетелските показания на Г.. Сочи се
още от защитата и, че заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза разколебава обвинителната теза за причинена по очертаните от
последната начин и средство, телесна повреда на И. от страна на подсъдимия К.,
тъй като вещите лица са заявили, че същата може да е последица от падане на
пострадалия на земята. С оглед на тези съображения, защитникът моли подадения
въззивен протест, както и въззивните жалби на частните обвинители, да бъдат
оставени без уважение и атакувания съдебен акт на първата инстанция да бъде
потвърден.
В
последната си дума пред въззивният съд, всеки един от подсъдимите Е.С.К. и С.Х.Н. моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, да извърши цялостна проверка на
правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, включваща и
проверка на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция и
доколкото именно оценката на доказателствата е оспорена с въззивния протест и с
въззивната жалба на частния обвинител Д.И., констатира допуснати в тази насока от
първостепенния съд особено съществени процесуални нарушения, с оглед
разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съставляващи самостоятелно
отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК. Недостатъците в решаващата дейност
на районния съд се отнасят, както до оценката на доказателствата и формирането
и обективирането на изводите по фактите, така и до липса на изложени съображения за изведените от
първостепенния съд правни заключения по приети фактически констатации. В
частност, при постановяване на
проверяваната присъда, първоинстанционният съд не е изпълнил
процесуалното си задължение да изготви мотиви в съответствие с изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК.
Така, на първо място, в мотивите
на тази присъда са налице съществени противоречия относно приетите за безспорно
установени факти и направените правни изводи, аргументирали първостепенния съд
да признае подсъдимия Е.К. за невиновен по обвинението му за престъплението по
чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Първоинстанционният съд, от една страна в мотивите
си е приел изцяло обвинителните
твърдения по фактите, а именно: че на въпросната дата подсъдимите К. и Н. се
намирали пред сградата на РУ С., когато покрай тях с лек автомобил марка „БМВ”
с рег. № ****** преминал, частния обвинител Ж.К.; че през отворения прозорец на
автомобила си, последният чул отправени към него от подсъдимите нецензурни
думи, поради което спрял автомобила и се приближил към тях; че подсъдимите Н. и
К. нападнали физически К., като започнали да му нанасят удари с ръце и крака по
тялото, както и с дървен предмет /бухалка/; че в същият този момент покрай тях
минавал частния обвинител Д.И., който решил да се намеси и да помогне на К.; че
към него се насочил подсъдимия К., който замахнал да го удари с дървената
бухалка по главата, но в стремежа си да се предпази свидетеля И. вдигнал лявата
си ръка над главата и тя поела удара, в резултат на който последвало счупването
й в областта на предмишницата, което съгласно съдебно-медицинската експертиза,
реализирало медико-боиологичния характер на средна телесна повреда. Т.е. съдът
е приел за несъмнено доказани фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния
акт и е възпроизвел дословно същите в мотивите на постановения от него съдебен
акт. В частност – решаващият съд ясно е обективирал фактическите си изводи, че
на процесните дата и място, подсъдимия К. е нанесъл удар с дървен предмет в областта
на лявата ръка на частния обвинител И. и в резултат на това негово действие, на
пострадалия било причинено посоченото по степен телесно увреждане, в какъвто
смисъл е посочил, че се позовава на показанията на свидетелите Д.И. и Ж.К. /л.3
от мотивите/. Същевременно обаче при анализа и оценката на доказателствата,
първостепенния съд изцяло е лишил от доверие показанията на свидетелите Д.И. и Ж.К.,
като е посочил и кредитирал с в. като такива, подкрепящи възприетите от него
фактически констатации показанията на свидетелите Д. Г., И. К., Д. Д., Д. С.,
от които се установяват коренно противоположни факти и обстоятелства /липсата
на възприет от тези свидетел удар, нанесен от подсъдимия К. на свидетеля И./.
Позовавайки се именно на съдържащите се в тези доказателствени източници данни,
първостепенният съд е заключил правно, че твърдяното от прокуратурата за
причинено увреждане на телесния интегритет на пострадалия Д.И., не е причинено
в резултат на съставомерно поведение на подсъдимия К. и съответно е оневинил
същия за инкриминираното му престъпление. Следователно, от друга страна,
решаващият съд е отхвърлил тези фактически положения, които преди това в
мотивите си е възприел, при описването на конкретно възприетата от него
фактическа обстановка и съответно е направил правни заключения в пълно
противоречие с тези установени от него констатации по фактите. Ето защо, в
мотивите на контролираната присъда, въззивната инстанция откри наличие на
съществени противоречия относно приетите за установени фактически констатации, които
по съществото си са взаимоизключващи се. Въз основа на тези противоречиви
фактически изводи, първия съд е направил и необосновани изводи относно
основанията, въз основа на които е приел обвинението срещу подсъдимия К. за
недоказано.
В допълнение на тези констатации
на въззивният съд, касаещи обвинението срещу подсъдимия Е.К. за причиняване на
следна телесна повреда на частния обвинител Д.И. /обвинението по пункт първи от
обвинителния акт/, следва да се отбележи, че макар първия съд с присъдата си
изцяло да е оправдал този подсъдим по очертаното обвинение, то същевременно в
мотивите си е изложил единствено съображения за липсата на доказателства за
причинена от страна на подсъдимия К. телесна повреда на частния обвинител Ж.К.,
каквото обвинение очевидно няма по делото /вж. л.6-7, абзац 4 и 5 от мотивите/.
По този начин първоинстанционният съд е допуснал и сериозно противоречие между
мотивите и диспозитива на атакуваната присъда. В този си вид съдебният акт не
дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната
воля на съда относно правно-релевантните факти, включени в предмета на
доказване по чл.102 от НПК. Констатираното противоречие между мотивите и
диспозитива на присъдата води до съществено нарушение на процесуалните правила
/липсва годен съдебен акт по смисъла на чл.305 от НПК/ и също е от категорията
на абсолютните основания за нейната отмяна, защото накърнява процесуалното
право на защита на подсъдимия.
На следващо място, в мотивната
част на атакуваната присъда не са залегнали никакви съображения относно това,
въз основа на какви констатации по фактите и съответно изведени от кои
доказателствени източници, първият съд е приел, че подсъдимия С.Н. е осъществил
инкриминираната му престъпна деятелност, в привилегирования състав по чл.216
ал.4, вр. ал.1 от НК. При изведените правни заключения относно виновността на
подсъдимия Н. за противозаконното повреждане на лекия автомобил, собственост на
частния обвинител Ж.К., първостепенният съд е бил длъжен да направи пълен и
задълбочен анализ на доказателствените източници, относно приетите факти за
поведението и ролята му в деянието, и да изложи съображения кои от тях и защо
възприема. Тези фактически положения, в нарушение на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5
от НПК не са били изследвани съгласно изискванията за обективност, всестранност
и пълнота, а в нарушение на чл.305 ал.3 от НПК са били спестени усилия за пълен
и подробен аналитичен разбор на доказателствената съвкупност. Изводът за
извършено от подсъдимия Н. деяние, което по своето обективно и субективно
проявление осъществява признаците на престъпния състав по чл.216 ал.4, вр. ал.1
от НК, е изцяло декларативно поднесен, като липсва каквато и да е подкрепяща го
аргументация в мотивите на първоинстанционната присъда, което пък от своя
страна не позволява да се приеме, че обсъжданият въпрос е разрешен по посочения
от чл.303 ал.1 от НПК несъмнен начин.
Така констатираните пороци в
решаващата дейност на първостепенният съд, намерила отражение в мотивите на
атакуваната присъда, не позволява да бъде извършена проверка от контролиращата
инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от
него решение по въпросите, визирани в чл.301 ал.1 от НПК, като от
процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл.348
ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Липса на мотиви на съдебния акт се констатира не само
когато такива отсъстват изобщо, но и когато те са толкова формални и
незадълбочени, или съдържат съществени вътрешни противоречия досежно приетите
за установени обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед
фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да бъде
разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано вътрешното
му убеждение /в този смисъл Р. № 131/2015 г. ВКС, 3 н.о./. Липсата на мотиви на
проверявания съдебен акт пък винаги води до невъзможност контролиращата
инстанция да извърши проверка за правилното приложение на закона от решаващия
съд. Освен това нарушението на чл.305 ал.3 от НПК, допуснато с неизлагането на
изрични мотиви във връзка с признаването на вината и съответно осъждането на
подсъдимия Н. за извършено престъпление по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК,
ограничава с особена тежест процесуалните му права.
Въззивната инстанция констатира липса
на мотиви в съдебния акт на първата инстанция и относно произнасянето му по предявените
срещу всеки един от подсъдимите граждански искове, тъй като в него не са изложени
каквито и да било съдебни аргументи за уважаването на едната и съответно
отхвърлянето на другата от гражданските претенции. В частност - съдът не е
изложил никакви доводи защо приема, че претенцията на гражданския ищец Д.И.
срещу подсъдимия К. за неимуществена обезвреда от престъпното деяние, е „недоказана
по основание”, а тази, на гражданския ищец Ж.К. срещу подсъдимия Н. – е
основателна. Неизлагането на съображения относно произнасянето на съда по
предявените в наказателния процес граждански искове, по смисъла на чл.348 ал.3,
т.2, пр.1 от НПК също представлява липса на мотиви досежно този конкретен
въпрос.
Гореобсъжданата липса на мотиви
съгласно цитираната разпоредба от НПК /чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК/ в
проверявания съдебен акт, води до съществено нарушение на процесуалните правила
и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото
накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на
своите интереси. Предвид характера на
допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено
единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Противното
би означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция по същество”, с
решението на която могат и следва да получат категоричен и непротиворечив
отговор на въпросите, обсъждани при постановяване на присъдата.
Гореизложеното от своя страна
обуславя и извод за отмяна на
атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия първоинстанционен съд, в изпълнение на правомощията на въззивната
инстанция, предоставени й с разпоредбата на чл.334 т.1, пр.2 във вр. с чл.335
ал.2 от НПК.
Предвид характера на допуснатото в
контролираната присъда съществено процесуално нарушение, настоящият състав на
СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въвзивния
протест и въззивните жалби на частните обвинители, както и изнесените такива от
страните в съдебно заседание.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 60 от 11.04.2018 г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д.
№ 383/2016 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.