Р Е Ш
Е Н И Е
№
261858 29.06.2021
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Гергана Бонева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1743 по описа на ПРС за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТ вр. с член 245, ал. 2 КТ, чл. 215 от Кодекса
на труда, член 224 от КТ и 86 ЗЗД.
Ищецът И.И.Е., ЕГН ********** е предявила срещу „*****“ ЕООД с ЕИК ******* искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5040 лева неизплатено
трудово възнаграждение за периода 17.04.2019г. – 11.12.2019г.; 4095 лева
обезщетение при командировка в чужбина за 117 дни в чужбина; 560 лева
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 година за 20 дни; сумата
от 36,71 лева мор. лихва за периода 01.06.2019г. до 04.02.2020г. върху
главницата от 560 лева дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. април
2019г.; сумата от 32,05 лева мор. лихва за периода 01.07.2019г.
до 04.02.2020г. върху главницата от 560 лева дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за м. май 2019г.; сумата
от 27,22 лева мор. лихва за периода 01.08.2019г. до 04.02.2020г. върху главницата
от 560 лева дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2019г.;
сумата от 22,40 лева мор. лихва за периода 01.09.2019г. до 04.02.2020г. върху
главницата от 560 лева дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юли
2019г.; сумата от 17,73 лева мор. лихва за периода 01.10.2019г. до 04.02.2020г.
върху главницата от 560 лева дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
август 2019г.; сумата от 12,91 лева мор. лихва за периода 01.11.2019г. до
04.02.2020г. върху главницата от 560 лева дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за м. септември 2019г.; сумата от 8,25 лева мор. лихва за
периода 01.12.2019г. до 04.02.2020г. върху главницата от 560 лева дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2019г.; сумата от 3,42 лева мор. лихва за
периода 01.01.2020 г. до 04.02.2020г. върху главницата от 560 лева дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2019г.; сумата от 1,16 лева
мор. лихва за периода 01.02.2020 г. до 04.02.2020г. върху главницата от 560
лева дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2019г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 04.02.2020г. до окончателното й
изплащане.
В съдебно заседание на
02.06.2021г. е допуснато изменение в размера на предявените искове по член 215
КТ от 3570 щ.д. на 5508 евро за 102 дни; на иска по член 224 от КТ от 560 лева
за 20 р. дни на 312,04 лева за 13 р. дни и на иска по член 245, ал. 2 от КТ от
161,85 лева на 123,95 лева. Претендира и разноски.
Ищцата
твърди, че е работила по трудов договор при ответника, считано от 17.04.2019 г.
на длъжността „*******“, на осем часов работен ден, с основно месечно трудово
възнаграждение 560 лв. като по време на действие на трудовия договор е
изпълнявала длъжността „********.
Твърди се, че
работодателят не й е заплатил трудовите възнаграждения, както и командировъчните
по чл. 8 от Наредбата за служебните командировки на ******, а именно по 36
щатски долара на ден за единична езда, тъй като ищцата е пътувала с камиона сама
извън граница.
Твърди се също
така, че ищцата не е ползвала платения си годишен отпуск от 20 работни дни за 2019 г.
От ответника
е постъпил писмен отговор, в който се оспорват твърденията на ищцата да е
работила на длъжността *******, както и че е извършвала международни превози с поверен
й камион в чужбина с оглед на което претенциите й за заплащане на
командировъчни е неоснователна. Излагат се твърдения за плащане на трудовите й
възнаграждения, както и че полагащият й се отпуск за 2019 г. е в размер на 11
работни дни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е
необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не
се дължи на друго основание.
Между
страните няма спор, че между тях е съществувало ТПО за процесния период, което
е било прекратено. Представена е длъжностната характеристика на ищцата, която й
е връчена при сключване на трудовия й договор, видно от която ищцата е била
назначена на длъжността „******“.
Установява се също така, че дължимите на
ищцата трудови възнаграждения са й били платени по банков път на 11.02.2020г.,
което се потвърждава от изслушаното заключение на вещото лице З. М..
Според това заключение,
което не е било оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно,
размерът на мораторната лихва за забава върху дължимите на ищцата трудови
възнаграждения възлиза на 123,95 лева, а размерът на обезщетението за неползван
плетен годишен отпуск е в размер на 312,39 лева нетна сума. Според експерта за
процесния период в дружистовто няма данни относно командировки на ищцата в
чужбина, като се отбелязва и обстоятелството, че на командированите от
дружеството слуужители командировъчните пари са се изплащали в евро.
Съгласно представения
отговор от „Банка ДСК ЕАД“ от 20.10.2020 г. се установява, че на основание
договор за излащане на възнаграждения чрез банкови карти, сключен между бивщата
„Експресбанк“ АД и „****** е била разкрита банкова сметка *** Е. за превод на
работна заплата, която въпреки многократните покани от страна на банката не се
е явила да подпише документите за сметката и да получи дебитната карта, като
банковата й карта е била деактивирана. Представени са и ведомостите за заплати
в дружеството в заверен вид, от които е видно, че трудовите възнаграждения на
ищцата са били начислени, но не са получени, като останалите работници в
дружеството са получавали заплатитте си по ведомост, видно от поставените срещу
имената им подписи. В цитираните по-горе ведомости липсват само подписи от
ищцата.
Изискана е и е представена в
заверен вид преписката по подадена жалба на ищцата от 06.01.2020г. до
Инспекцията по труда град С. за неполучени от същата трудови възнаграждения,
като видно от извършената проверка от инспекцията, последната е дала
предписания на ралотодателя на ищцата - ответниковото дружество да й ги
заплати, като трудовите възнаграждения
са й заплатени едва на 11.02.2020 година.
Според член 270, ал. 1 КТ мястото, където следва да
се престира трудовото възнаграждение на ищеца е предприятието, където се
извършва работата, а съгласно член 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка. Според ал. 3, пр.
последно на член 270 от КТ трудовото възнаграждение се превежда на влог в
посочена от него банка само по писмено искане на работника.
За ищцата не съществува предписано от закона
задължение за откриване на бавкова сметка, по която да бъде превеждана заплатата,
като освен това ищцата не е давала писмено съгласие трудовото й възнаграждение
да се превежда по банкова сметка получава по ведомост срещу подпис на определен
падеж, а видно от предствените ведомости ищцата не ги е получавала по този
начин за разлика от останалите шофьори в това дружество. Следователно се налага
извода, че не се касе за забава на ищеца-работник, доколкото не е налице
хипотеза на недаване на необходимото съдействие, без което работодателят
–длъжник да не може да изпълни задължението си за заплащане на трудовите
възнаграждения.
Ето защо
съдът намира, че работодателят е бил в забава при изпълнение на задължението му
за плащане на трудовите възнаграждения на ищеца и същият дължи лихва за забава
в размер на законната лихва по член 245, ал. 2 КТ, като установеният размер на
мор. лихва съобразно приетото заключение е в размер на 123,95 лева.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за
платен годишен отпуск.
Съгласно сключения между страните трудов договор
уговореният между страните платен годишен отпуск е 20 раб. дни, като не е установено ползването на този ПГО през
времетраенето на трудовото правоотношение.
От приетото заключение на вещото лице М. е
установено, че неизплатеното обезщетение за платен годишен отпуск от 13 работни
дни за 2019 година в периода 17.04.2019г. – 18.12.2019г. е в размер на 312,04
лева. Заключението в тази му част не е оспорено от страните, изготвено е
компетентно и безпристрастно, и следва да се кредитира. Ето защо като основателен и доказан искът
следва да се уважи.
По предявения иск с правно основание член 215 от
КТ.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва
ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил
командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените
дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни
пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да
опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му,
а именно да докаже, че ищецът не е бил командирован в чужбина за посочения
период от време и не е изпълнявал длъжността „*********“.
По делото не
са представени надлежно издадени командировъчни заповеди, пътни листове или
други документи за превозван товар, от които да се установява възлагането на
командировки от ответника –работодател на ищцата, в качеството й на
командировано лице с поверен й камион с влекач с рег. № *******
Изслушано е
заключение с вещото лице инж. С.М., съобразно което се установява, че от
прочита на дигиталната карта на водача на товарен автомобил МАН № ****** с
прикачено ремарке за пътувания за периода април 2019г. – декември 2019г. с
дестинация Република Гърция не са намерени записи. Заключението не е било оспорено от страните, а в съдебното
заседание проведено на 08.02.2021г.
вещото лице е отговорило, че дигиталната карта е с малък обем и когато се
запълни се презаписват новите данни.
Пред съда са
разпитани свидетели и на двете страни. При разпита му свидетелят на ищцата П.
Л. споделя, че в дружеството работили 8 шофьора, сред които и ищцата, като се
извършвали превози с камион на товар в страната и в чужбина, като веднъж в
седмицата се правили и курсове до съседна Гърция. Свидетелят казва, че не всеки
път се издавали командировъчни заповеди, а ЧМР се попълвали от шофьорите.
От разпитания
свидетел на ответника К. Д. се установява, че ищцата го е придружавала няколко
пъти в курсовете му до Гърция, за да се запознае с работата, като същата не
била извършавала курсове, като така било преди И. да започне работа. Свидетелят
казва, че практиката във фирмата е да се кара на единична езда. Съобразно
издадените на този свидетел командировъчни заповеди са му били определени по 54
евро на ден.
От представените
справки от Агенция Митници и ГД „Гранична полиция“ се установява, че в
процесния период ищцата като водач на товарен автомобил с рег. № ****** марка
МАН е преминавала многократно границата между България и Гърчия и Гърция и
България през ГКПП Кулата и Илинден.
От приетото без
възражения заключение на вещото лице М. се установява, че ищцата е била в
командировка 102 дни, за което й се дължи обезщетение при командировка в размер
на 5508 евро, а ако е заплащане в щатски долара – по 35 щ.д. на ден или 3570
щ.д.
Съгласно член 215
КТ размерите на командировъчните пари, както
и условията са определени от Министерски съвет. С ПМС № 115/2014г.
/обн., ДВ, бр. 50 от 2004г./ е приета Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, като съгласно приложение № 3 на сщата наредба размерът
на дневните командировъчни за ***** е 27 евро на ден при единична езда.
Цитираната в исковата молба Наредба за служебните командировки на шофьорите и
стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници
е издадена от МФ и не е била обнародвана в държавен вестник, като същата е
издадена извън законовата делегация на член 215 от КТ и приложното й поле е
насочено към сотпански организации от Министрество на транспорта, които имат
собствени превозни средства, поради което същата е неприложима за процесното
правоотношение.
Съдът кредитира издадените от Агенция
„Митници“ и ГД „Гранична полиция“ справки, доколкото се касае за удостоверени
от държавни органи обстоятелства в кръга на тяхната компетентност и функции. В
този смисъл е и Закона за митниците, който в член 15, ал. 1, т. 6 казва, че
Агенция Митници обработва, анализира, съхранява и предоставя информация за
митническата дейност, а митническите органи осъществяват митнически надзор и
извършват контрол върху стоките, превозните средства и лицата на територията на
Р България. Съгласно
Закона за МВР, ГД "Гранична полиция" е национална специализирана
охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и
охрана на държавната граница, чийто служители извършват граничните проверки и наблюдение.
Не е житейски погледнато логичен факта,
ищцата по време на съществуването на ТПО между страните ищцата да е била в
чужбина 102 дни, за които да й е плащана заплата, а де й се дължат
командировъчни, като няма данни и за тези периоди ищцата да ебила в самотлъчка.
Ето защо
предявеният иск за заплащане на командиравъчни ще се уважи до предявения му
размер от 102 дни по 27 евро или за сумата от 2754 евро, като за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 5508 евро ще се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и
законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на
исковете до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва
да е извършил такива в размер на 800 лева платено адв. възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете на същия се следва сумата от 700 лева – разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът претендира разноски по делото в размер
на 800 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете ще му се присъдят 125
лева. поради което и такива няма да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата
на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 320 лева.
В негова тежест следва да се възложат и разноските
за съдебно-счетоводна експертиза и САТЕ, направени от бюджета на съда, които са
в размер на 380 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „******“
ЕООД с ЕИК ****** да заплати на И.И.Е.,
ЕГН ********** следните суми: 2754 евро обезщетение по член 215 от КТ за 102
дни командировка в чужбина за 2019 година; 312,04 лева обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019 година от 13 работни дни; 123,95 лева мор. лихва
за забава върху неплатените трудови възнаграждения за м. април 2019г.-декември
2019г. за периода 01.06.2019г. – 04.02.2020г., ведно със зак. лихва върху
обезщетенията по чл. 224 КТ и 215 от КТ, считано от 04.02.2020г. до
окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетение
по член 215 КТ за разликата над уважения размер от 2754 евро до пълния предявен
размер от 5508 евро, като недоказан и неоснователен, както и предявеният иск за
заплащане на трудови възнаграждения в размер на сумата от 5040 лева за периода
м. април 2019г. до м. декември 2019г., поради плащането им в хода на
производството.
ОСЪЖДА „****“
ЕООД с ЕИК ***** да заплати на И.И.Е., ЕГН ********** разноски за
адвокат в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА И.И.Е., ЕГН ********** да заплати на „*****“ ЕООД с ЕИК **** разноски за адвокат в
размер на 125 лева.
ОСЪЖДА „*****“
ЕООД с ЕИК ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 320 лева държавна такса върху уважените
искове, и сумата от 380 лева разноски за три експертизи от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета
Трайкова
Вярно с
оригинала.
Секретар: Н.Н.