№ 96
гр. Варна, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900621 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: А.Н.С.., гражданка на Руската федерация, родена на ***, с адрес: *******
срещу
ОТВЕТНИК: „Южен съюз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д-р Любен Попов“ № 28, бл. Ж, ап. 56, представлявано от А.Г.И.
С разпореждане No 4601 / 25.10.2021г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане
по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение
за разглеждане на делото по общия ред.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявените искове, включително и цената на главния такъв, съобрази
исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва
да се произнесе по допускането на доказателствата и предварителните въпроси.
По предварителните въпроси:
Компетентност на българските съдилища и приложимост на българското
законодателство към спора:
Съгласно чл. 14 от Кодекса за международно частно право (КМЧП), българските
съдилища са компетентни да се произнасят в производства, свързани с наследяване, когато
част от имуществото на наследодателя се намира в Република България. Доколкото предмет
на настоящия спор е заплащане на равностойността на наследствен дял от имуществото на
дружество, регистрирано в България и развиващо дейността си на територията на страната,
настоящият състав намира, че е компетентен да се произнесе по спора.
1
Съблюдавайки разпоредбата на чл. 58, т. 6 вр. с чл. 56, ал. 1 от КМЧП, съдът счита, че
приложимо по спора е законодателството на Република България.
По доказателствата:
Съдът преценява представените с исковата молба, молба с вх. № 24629/29.11.2021г.,
молба с вх. № 25173/06.12.2021г. писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183
от ГПК, за допустими и относими към предмета на делото, поради което приема, че те
следва да бъдат допустнати до събиране.
Допустимо и относимо е и искането на ищеца за допускане на провеждане на съдебно-
икономическа експертиза, която включва поставените от ищеца въпроси на съдебно-
счетовдона и съдебно -оценителна експертиза, доколкото за установяване на стойността на
претендирания дял от имуществото на дружеството са необходими специални знания, за
използването на които е необходимо осъществяването на горепосочените експертизи.
Следва да бъде уважено и искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи доказателства, от които да са видни всички наследници по закон и завещание на
починалия И.В.К., тъй като управителят на ответното дружество – като трето за
наследствено дело № 168/2020г. лице, няма достъп информацията по него, нито има право да
изисква официална информация от други служби във Федерация Русия по повод на смъртта
на починалия съдружник.
Тъй като в процедурата по размяна на книжа в настоящото производство, ищецът не се
е възползвал от предоставената му възможност за депозиране на допълнителна искова
молба, съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК счита, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на
които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.02.2022г. от 09:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦАТА твърди, че на 05.11.2020г. починал съпругът й – И.В.К. /Акт за смърт №
170209775004601491000/, на когото тя се явява наследник по закон съгласно Свидетелство
за право на наследство по закон рег. № 77/290-н/77-2021-6-56 на нотариус Лейла Крупнова и
2
по завещание съгласно Свидетелство за право на наследство по завещание рег. № 77/290-
н/77-2021-3-500 на същия нотариус. Приживе, И.К. бил съдружник в ответното дружество,
поради което след смъртта му, на 22.07.2021г. ищцата отправила до другия съдружник и
управител на дружеството - А.Г.И., родена на *****г., гражданка на Федерация Русия,
покана за свикване на Общо събрание (ОС), на което да бъде разгледана молбата й за
членство в дружеството. Според решенията, взети на ОС от 10.08.2021 г. обаче, молбата й
не била удовлетворена, поради което, като наследник на починалото лице, предявява
обективно кумулативно съединени искове по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на стойността на дружествения дял, полагащ се на нейния съпруг, вследствие
прекратяването на неговото участие в дружеството.
В тази връзка, ищцата излага твърдения, че към датата на същото ОС, не бил изготвен
счетоводният баланс, въз основа на който следвало да се уредят имуществените отношения
между съдружниците. Не бил определен и размерът, и срокът, в който щяла да й бъде
заплатена стойността на дела съобразно разпоредбите на ТЗ. Единствено, в т. 4 от протокола
от ОС, било оформено решението на дружеството, наследницата да получи равностойността
на дела на съпруга й съобразно размера на неговото участие в капитала на „Южен съюз“
ЕООД - 50%. Това, обаче можело да се случи едва след изготвяне на оценката на стойността
на дела.
В исковата молба се посочва и че за 2017г., 2018г. и 2019г., ответното дружество е
публикувало в Търговския регистър (ТР) декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за
счетоводството (ЗСч), което следвало да се тълкува в смисъл, че „Южен съюз“ ЕООД не е
извършвало дейност през посочения период, поради което има и дълготрайни материални
активи (ДМА). На 11.08.2021г. със Заявление с вх. № 20210811172722 и Заявление с вх. №
20210813131125 по партида на дружеството били заявени за вписване обстоятелствата, че
делът на починалия съдружник щял да бъде поет от другия съдружник и че то щяло да
продължи дейността си като ЕООД, както и че щели да бъдат ангажирани специалисти за
извършване на оценка на дела в срок до 20.09.2021г. Било представено и доказателство за
внасяне в касата на дружеството на съответната част от капитала на починалия съдружник
до пълния размер от 10 лв.
По повод на вписването на тези данни, А.С. настоява, че съдружникът А.И.,
понастоящем едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, не й е
изплатила равностойността на дяловете, за да може да ги поеме, нито ги е придобила чрез
договор за покупко-продажба.
Наследницата-ищец индикира и че върху недвижимите имоти, собственост на „Южен
Съюз“ ЕООД, образувани от разделянето на бившите УПИ IV-792 в кв. 51 по плана на с.
Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна с площ от 1261 кв. м. и УПИ III-791 в кв. 51 по плана на с.
Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна с площ от 1261 кв. м. а именно:
А/ ПИ с кадастрален идентификатор 04426.502.72, находящ се в с. Близнаци, общ.
Аврен, обл. Варна, ул. „Тунджа“ – без адм. №, с площ от 657 кв. м.;
3
Б/ ПИ с кадастрален идентификатор 04426.502.711, находящ се в с. Близнаци, общ.
Аврен, обл. Варна, ул. „Янтра“ № 17, с площ от 612 кв. м.;
В/ ПИ с кадастрален идентификатор 04426.502.777, находящ се в с. Близнаци, общ.
Аврен, обл. Варна, ул. „Янтра“ № 15, с площ от 775 кв. м.;
Г/ ПИ с кадастрален идентификатор 04426.502.778, находящ се в с. Близнаци, общ.
Аврен, обл. Варна, ул. „Янтра“ № 15, с площ от 478 кв. м.;
била допусната обезпечителна мярка възбрана по т. дело № 572/2021 г. по описа на
ВОС, вследствие на което било образувано ИД 20218950402349 по описа за 2021 г. на ЧСИ
Л. Станев, рег. № 895 в КЧСИ.
С молба с вх. № 21266/21.10.2021г., ищцата уточнява и че според последно
публикувания в ТР баланс на ответното дружество за 2016г., задълженията на ответното
дружество възлизат на 575 000 лв. и се явяват задължения към трети лица. Тъй като това
били суми, предоставени от починалия съдружник и били разходвани за закупуване на
недвижими имоти, движимо имущество, строителство на ДМА от „Южен съюз“ ЕООД
/възлизащи общо на 560 779,18 лв./, същите съответно представляват задължения към
починалия съдружник. Поради погасяване по давност на тези вземания на наследодателя
към дружеството, сумите са останали в полза на последното като негови активи.
При това положение, при 50% дялово участие на починалия съдружник в капитала на
„Южен съюз“ ЕООД, ищцата счита, че сумата която се дължи на основание чл. 125, ал. 3 от
ТЗ, представлява 50% от 603 000 лв. - нетната стойност, получена от сбора между
записаните в баланса за 2016г. 28 000 лв. като собствен капитал и сумата от 575 000 лв.,
представляваща увеличение на същия. На база на тези изчисления, ищцата намира, че
припадащата се част на починалия й съпруг е 301 500 лв.
В правната си аргументация, наследницата С. излага становище, че задължението на
дружеството възниквало по закон. Съобразно съдебната практика, за да бъдела определена
стойността на дяловете на съдружник с прекратено участие в дружество с ограничена
отговорност, следвало от актива по междинния счетоводен баланс, изготвен към края на
месеца, през който било прекратено участието на съдружника, да се вземе стойността на
ДМА, другите нематериални активи и краткотрайни материални активи на дружеството, а
от пасива - само неговите задълженията, без да бъдат отчитани стойностите на собствения
капитал, резервите и финансовия резултат (Решение № 10/10.09.2012г. по т. дело №
502/2010г. на ВКС, II ТО). В случай на краен резултат положително число при съпоставяне
на двете величини се получавал чистият актив, стойността на който трябвало да бъде
разделена на броя на дяловете, формиращи капитала на дружеството. Паричната
равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнявала на
произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един
дружествен дял.
Въз основа на тези си съображения, ищцата претендира осъждането на ответника да й
заплати сумата от 30 000 лв. частичен иск от 301 500 лв., представляващи равностойността
4
на полагащия й се наследствен дял, в следствие от прекратяването на участието в ответното
дружество на нейния съпруг, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
01.09.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен, като го оспорва по
размер.
Според ответното юридическо лице, ищцата, като наследник на починалото лице, е
процесуално легитимирана да претендира получаване на стойността на неговия дружествен
дял. Оспорва обаче, че тя е единственият му наследник, тъй като той имал две деца, родени
от негов предходен брак – Е.И.К. и Е.И.К.. Но в тази връзка посочва, че като трето лице
няма право да изисква информация по наследствено дело № 168/2020, открито при нотариус
Л. Г. Крупнова във Федерация Русия.
Ответникът е на мнение и че доколкото искът касае имуществена претенция по
отношение на търговец, регистриран в България, приложими са разпоредбите на Кодекса за
международно частно право (КМЧП), според чл. 58, т. 6 вр. чл. 56, ал. 1 от който, меродавно
при уреждане на отношения, свързани с придобиването и загубването на членство в
юридическо лице, както и свързаните с това права и задължения е българското
законодателство. Съответно следвало да се приложат нормите на българския закон за
наследството (ЗН) при определяне на кръга на наследниците по закон и техните дялове. В
този смисъл, ищцата имала право да претендира само 1/3 от дружествения дял, като
представените с исковата молба удостоверения за наследяване по закон и завещание не
можели да дерогират приложението на българския ЗН, при наличие на други наследници по
закон от първия ред. Съобразно тези си аргументи, ответникът заявява, че искът е
неоснователен в предявения от само от единия от наследниците, размер.
Ответното дружество сочи, че въпреки липсата на яснота за кръга на наследниците,
след получаване на поканата от ищцата, управителят И. предприела действия за
установяване на действителните налични активи и пасиви на дружеството и тяхната
стойност. Това се налагало от разпределението на отговорностите и задачите между
съдружниците през годините и по-конкретно на извършването на счетоводната дейност,
осъществяваната под ръководството на починaлото лице. И. установила, че дейността на
„Южен съюз“ ЕООД, развивана в периода от създаването му до 2016 г. включително, била
непълно представена и счетоводните записвания не отговаряли на фактически извършените
сделки. Неизчерпателно посочва договори и извършени по тях плащания от страна на
дружеството, като отбелязва, че същите не са били отразени в графа „мат. активи в процес
на изграждане“ в последния публикуван в ТР Годишен финансов отчет (ГФО), преди
дружеството да преустанови дейността си и по конкретно: Договор за проектиране от
16.02.2012 г. и плащания на сумите от 2000 евро и 4100 евро; Договор за изготвяне оценка
на съответствие на инвестиционен проект от 12.09.2012 г. и плащане за 1000 лв.; Договор за
технически контрол от 02.06.2012 г.; такса за издадено РС – общо за 2 686,77 лв.; договор за
5
СМР /ВиК/ от 03.12.2012 г. (сборно над 4000 лв.); Договор за ПУП /2012 г./ - 600 лв.;
плащания за корекция на инвестиционен проект, за вертикална планировка и други услуги –
700 лв.; Договор за строеж от 15.05.2013 г. с плащания за общо 198 300 лв.; платени
материали за 7800 лв. и 16 819,06 лв.; Договор за проектиране от 07.10.2013 г. и плащания за
4900 лв.; Договор за подготовка на документи от 08.11.2013 г. и плащане за 5200 евро;
плащания за авторски права за 400 лв.; Договор за технически контрол от 26.09.2014 г. и
плащане за 300 лв.; плащане за геодезическа снимка за 250 лв.; Договори за наем на
каравана и пазене на обекта с плащания за общо над 2790 лв.; Заповед за отписване от
актовите книги за ОС, ведно с разходи за КНА – 285 лв. Въпреки неточните отразявания,
строителството било факт, като за същото било издаден акт, образец 14. Отчита се и че в
баланса, представен й от счетоводната кантора, която през годините е водила
счетоводството на дружеството, не е била включена цялата дейност по строителството.
В отговора си, управителят на „ЮЖЕН СЪЮЗ“ ЕООД отбелязва, че с оглед
нереализираното й намерение да се оттегли от дружеството, през 2019г. предала на
починалия съдружник пълната документация във връзка със строежа, който след преглед и
оценка на документите, я освободил от отговорност.
Поради неточното водене на счетоводството, управителят И. обяснява, че не е могла да
представи баланс към м. ноември 2020г. Такъв щяла да предостави в първото по делото
съдебно заседание или щяла да се ползва от експертизата, която щяла да бъде изготвена по
искане на ищеца.
В изложението си, И. оспорва твърдението, че вземанията на съдружниците са
способствали за увеличаването на нетната стойност на капитала на дружеството,
респективно за увеличаване на дела на починалото лице. Твърди, че всички вноски по чл.
134 от ТЗ са били използвани за извършването на строителството, а някои от вноските били
възстановени на съдружниците чрез извършване на лични плащания.
Въпреки възраженията си, управителят на ответното дружество заявява готовността си
за заплащане на стойността на дружествения дял, в случай, че според надлежно изготвен
баланс се формира актив, който надвишава пасива.
В изпълнение на заявеното от управителя И. желание за доброволно разрешаване на
спора е била проведена процедура по медиация, която, според изложеното в
информационния формуляр за обратна връзка на отговорния медиатор, завършила
неуспешно.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА:
Предявени са от ИЩЦАТА: А.Н.С.., родена на ***, с адрес: *******, гражданка на
Федерация Русия срещу ОТВЕТНИКА: „Южен съюз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Любен Попов“ № 28, бл. Ж, ап. 56,
представлявано от управителя А.Г.И. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
6
ищцата сумата от 30 000 лв. – частичен иск от общо 301 500 лв., представляващи
равностойността на наследствения дял от прекратеното поради смърт участие в дружеството
- ответник на съдружника и съпруг на ищцата И.В.К., починал на 05.11.2020г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 01.09.2021г. до окончателното заплащане на задължението.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че
наследодателят на ищцата е бил съдружник в ответното дружество и притежавал 50% от
капитала му. Членственото правоотношение на наследодателя било прекратено с неговата
смърт, настъпила на 05.11.2020 г., а ищцата е негов наследник по закон и завещание.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл. 155 от ГПК, че на съда са служебно
известни обстоятелствата, отразени по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ при
АВ.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици, след като се съобразят и приетите за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи, че И.В.К. е бил съдружник в ответното дружество със съответния дял от
капитала му; основанието за и датата на прекратяване на участието му в дружеството, както
и размера на наследствения му дял от дружественото имущество, чието получаване се
претендира, вкл. че е единствен наследник на починалото лице.
В тежест на ответниците е да докажат направените правоизключващи възражения, в
това число: собствената си изправност при уреждане на имуществените последици от
прекратяване на дружественото правоотношение, обстоятелството, че ищцата не е
единствен наследник на починалия съдружник, т.е. че последният има и други наследници;
връщането на някои от направените от починалия съдружник допълнителни вноски;
наличието на пасиви, надвишаващи размера на активите на дружеството, както и че са
налице пропуски при водене на счетоводството, което обосновава неговата нередовност.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за предоставянето на сумите в общ
размер на 575 000 лв. на ответното дружество.
7
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за връщането обратно на всички или
част от платените от ищеца суми в общ размер на 575 000 лв. и доказателства за
наследственото законодателство на Федерация Русия по отношение на начина на
удостоверяване на кръга на наследниците на починало лице, което е руски гражданин.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба, молба с вх. № 18 369/17.09.2021г., молба с вх. № 20288/11.10.2021г. и
отговора на исковата молба, писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от
ГПК, като
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в насроченото открито съдебно заседание следва да
завери за вярност, следните документи:
приложената към исковата молба покана – л. 8 от делото;
писмени доказателства, приложени към исковата молба – л. 35 до л. 44 от делото;
писмени доказателства, приложени към молба с вх. No 20288 / 11.10.2021г. – л. 63 и 64
от делото, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не бъдат заверени, то писмените доказателства няма да
бъдат приети.
УКАЗВА на ответника, че най-късно в насроченото открито съдебно заседание
следва да представи в превод на български език, заверен от страната, ведно с препис за
насрещната страна, съобразно изискванията на чл. 185 от ГПК, документът, находящ се на
л.128 от делото – писмено изявление от И.К., като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако
не бъде представен превод, то писменото доказателство няма да бъде прието.
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЦАТА в седемдневен срок от получаване на настоящото
определение да представи доказателства, включително от наследствено дело № 168/2020г.,
от които да са видни всички наследници по закон и завещание на починалия И.В.К..
ПРЕДУПРЕЖДАВА ИЩЦАТА, на основание чл. 190, ал. 2 от ГПК, че
непредставянето на изисканите документи, ще бъде преценявано съгласно чл. 161 от ГПК.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА /по
искане на ищеца/ вещото лице, по която, след запознаване с материалите по делото и други
относими за експертизата документи, характера на правния спор, извършване на справка в
счетоводството на ответното дружество, справка в ТД на НАП и други действия, каквито
намери за необходими, да даде отговор на следните въпроси:
1. Да отговори на въпроса дали счетоводството на ответното дружество е водено редовно
и при спазване на принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗСч, и приложимите
счетоводни стандарти;
8
2. Да изготви междинен счетоводен баланс на ответното дружество към 30.11.2020 г.
като съобрази приложимите законови разпоредби, принципи и счетоводни стандарти
за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети
(чл. 26 от ЗСч);
3. Въз основа на изготвения от експертизата междинен счетоводен баланс да определи
равностойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 от ТЗ на И.В.К. – бивш
съдружник в ответното дружество към посочената дата, като при формиране на
равностойността на дела съобрази чистата стойност на активите, т.е. разликата между
активи и пасиви без собствения капитал, резервите и финансовия резултат;
4. Да установи изрично наличието на ДМА, собственост на дружеството и да посочи
тяхната стойност по баланс, както и да посочи дали са вписани в инвентарната книга
за дълготрайни активи, в т. ч. да провери първичните счетоводни документи, въз
основа на които в счетоводните книги на дружеството са записани дълготрайните
материални активи, съответно на какво основание са придобити, на каква цена, как са
остойностени, как са записани, как във времето е променяна тяхната оценка, правилно
ли е определена отчетната стойност на дълготрайните материални активи,
КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на последните
два въпроса от СЧЕ, формулирани в исковата молба, като неотносими.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 500 /петстотин/ лева, платими от ищеца в
тридневен срок от получаване на настоящото определение, като в същия срок представи
доказателства за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задача Р.С., което да бъде уведомено за изготвяне на
експертизата, след представяне на доказателства за внасяне на депозита. УКАЗВА на
вещото лице задължението да информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от
уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на
квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да
представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание,
на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е
необходимо да представят към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2
и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
9
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 374, ал. 2 ГПК, с Приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
10
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11