№ 4381
гр. Варна, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502299 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 77043/18.10.2023г.
подадена от Икономически университет - Варна срещу решение № 3223/09.10.2023г.
постановено по гр.д.№ 13138/2022г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят Е ОСЪДЕН
да заплати в полза на доц. д-р Е. Г. Т., ЕГН ************, с адрес в гр. Варна сумата от
7651,96 лева, представляваща сборна разлика от дължимото трудово възнаграждение на Е.
Г. Т. за периода от м.10.2019г. до 30.06.2021г. и реално заплатеното трудово възнаграждение
за същия период от Икономически университет – Варна, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1568,92 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2019г. до
30.09.2022г., начислено върху сумата от 7651,96 лева, представляваща сборна разлика от
дължимото трудово възнаграждение на Е. Г. Т. за периода от м.10.2019г. до 30.06.2021г. и
реално заплатеното трудово възнаграждение за същия период от Икономически университет
– Варна; сумата от 900,00 лева – дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и Е ОСЪДЕН да заплати в полза на Районен съд – Варна дължимата държавна
такса в размер на 368,83 лева, както и сумата от 250 лева – възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът – Икономически университет - Варна оспорва решението с твърдения за
неправилност необоснованост и материална незаконосъобразност. Счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на ответника и не е извършил
преценка на всички относими доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод
за основателност на предявените искови претенции.
Посочва, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове и
по основание и по размер. Поддържа, че допълнителното споразумение, на което се
позовава ищеца - № РД-17-55/16.01.2019г. касае предходна учебна година и е неотносимо
1
към предмета на спора.
Излага, че в процесния период на ищцата доцент Т. е заплатено възнаграждение
съобразно реалната й учебна заетост при спазване на Вътрешните правила за организацията
на работната заплата в ИУ-Варна, Правилника за определяне на натовареността на
академичния състав и формиране на работната заплата приет на 26.09.2019г. от АС на ИУ-
Варна. Със същото решение е приет и пакет от мерки за стабилизиране на финансовото
състояние на ИУ-Варна, който включва намаляване на максималния процент, до който се
заплаща плановата учебна натовареност и намаляване на допълнителното възнаграждение за
научна степен „доктор“ на 400 лева.
Излага, че на 12.02.2020г. са утвърдени от работодателя нови Вътрешни правила за
организация на работната заплата, според които възнаграждението за 100% планова учебна
натовареност е дължимо като основна работна заплата, а разликата от 100% до 170% се
заплаща като допълнително възнаграждение с постоянен характер. Съгласно чл.8, ал.1 от
ВПОРЗ основната работна заплата за длъжността „доцент“ е в размер на трудовото
възнаграждение за длъжността предвидена в длъжностното разписание, като тя се договаря
при 100% планова учебна натовареност в ОКС „бакалавър“. Посочва се, че независимо, че
доцент Т. не е подписала допълнително споразумение, но съгласно утвърдено от
работодателя длъжностно разписание от 01.01.2021г. на нея и се изплаща основна заплата в
размер на 1870 лева.
Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал предмета на спора като е приел, че
спорът се заключва в това дали на ищцата се следва трудово възнаграждение в размерите по
подписаното от нея допълнително споразумение от 16.01.2019г. или по неподписани от нея
споразумения. Посочва, че трудовото възнаграждение на ищцата е определяно и изплащано
въз основа на планираната и отчетена от нея планова учебна натовареност и изпълнен
норматив часове за процесния период.
В тази връзка счита, че съдът не е извършил тълкуване и анализ на разпоредбите,
които се отнасят до трудовите правоотношения на преподавателите във висшите учебни
заведения и неправилно е приложил чл.118 от КТ като е приел, че на работника се следва
договореното в споразумение възнаграждение, независимо, че не е планиран и отчетен труд
от ищцата от 185%.
Излага се също, че съдът не е възприел правилно събраните гласни доказателства,
отговорите на ищцата дадени по реда на чл.176 от ГПК, а също и изводите на вещото лице
по ССчЕ, че основната заплата се заплаща за норматив съответстващ на 100% планова
учебна натовареност.
Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение
на чл.5 от ГПК, според който законът следва да бъде прилаган от съда такъв, какъвто е, при
отчитане на всички възражение и доводи на страните.
Правоотношението възникнало между ищцата доцент Т. и ИУ-Варна има специфичен
предмет – учебно-преподавателска и научна дейност, като полаганият от нея труд е в
2
изпълнение на норматив учебна дейност, приет от Академичния съвет на университета
съгласно чл.57, ал.2, т.1 от ЗВО. Следователно размерът на трудовото възнаграждение за
преподавателите се определя съобразно изпълнението на норматива за заетост включващ
преподавателската работа и другите присъщи за длъжността трудови задължения, което
представлява заплащане според изработеното, а не според времетраенето. Излага, че
аналогичен е редът за определяне на възнагражденията и в системата на училищното
образование. Твърди, че ищцата ежегодно, начиная 2010г. е подписвала допълнителни
споразумения към безсрочния й основен трудов договор, в които е посочван процентът на
плановата учебна натовареност и същите са сключвани в началото на учебната година за
всяка академична година. Този принцип за формиране на възнаграждението на
преподавателите бил залегнат в чл.3.2 от ВПОРЗ утвърдени от ректора на ИУ-Варна, според
който заплащането на преподавателите е обвързано с изпълнение на норматив учебна
заетост съгласно наредба за определяне на заетостта на преподавателите и формиране на
работната заплата. В случая заплатата на ищцата се определя въз основа на най-ниския
размер за длъжността увеличен пропорционално с процента планова учебна натовареност
над 100% до 185%, т.е с 85%.
През 2019г. Академичният съвет на ИУ-Варна е приел мерки за финансова
стабилност, съгласно които се намалява максималния праг на учебната натовареност от
185% на 170%. По този начин работната заплата се формира от началното трудово
възнаграждение увеличено със съответния процент учебна натовареност, който не може да
надвишава 70%.
Или в случая от 01.01.2018г. основната заплата на ищцата е била 1100
лева+85%=2035 лева, а от 01.01.2021г. основната заплата е увеличена на 1870 лева за 100%
изпълнение на норматива за натовареност и в този размер е изплащана на ищцата.
Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Е. Г. Т..
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ответника, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и
приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна
такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
3
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 77043/18.10.2023г. подадена
от Икономически университет - Варна срещу решение № 3223/09.10.2023г. постановено по
гр.д.№ 13138/2022г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2299/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.12.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4