Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      40        / 17.02.2020 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

      Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   На   петнадесети януари две хиляди и двадесета година

   в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Павлина Николова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АН  дело 1256  по описа за    2019 година на РС-Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

            Образувано е по повод постъпила жалба от Я.А.А.,***, против Наказателно постановление № 17-1253-000466/23.09.2019г. на Началник СПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, че в АУАН и НП липсват изискващите се реквизити на тези актове съгласно ЗАНН и това води до съществено нарушение на процесуалните правила и невъзможност жалбоподателят да разбере в какво се състои вмененото му нарушение.  Освен това се твърди, че с оглед допустимата грешка на измерване на уреда Алкотест – Дрегер 7510 , а именно 5% от измерената стойност в диапазона на измерване от 0.400 – 2.000 мг/л, то жалбоподателт излиза, че е управлявал с концентрация на алкохол от 0.4845 промила, което е под стойността предвидена в чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. тоест в случая се твърди, че ако се отчете тази грешка не е на лице съставомерно нарушение и следва НП да се отмени.  В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за същият се явява адв.К. Р.  от ХАК.  Поддържа жалбата на изложените основания и иска съдът да отмени атакуваното НП, като излага и допълнителни мотиви за това. Иска съдът да присъди направените по делото разноски от жалбоподателя, като представя списък на разноските.

            Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:       С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.174, ал.1,т.1 от ЗДв.П  на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец.         

            Съдът след като прецени доказателствата по делото установи следната фактическа обстановка. На 24.05.2019г. св. Р.Т.Т. заедно със своя колега св.М.х.Д., и двамата служители в РУ-Хасково, били на работа  за времето от на 23 срещу 24.05.2019г. Около 03:00 часа на 24.05.2019г. полицаите забелязали в гр.Хасковона бул.“България“ в посока от магазин Нелина към 21-век да се движи лек автомобил „Мерцедес Ц220„ с рег.№ ******. Свидетелите се движели след автомобила и решили да го спрат за проверка. Те подали звуков и светлинен сигнал със служебният автомобил и горният автомобил отбил и спрял пред Централна поща на бул .“България“. при извършване на проверка на документите на водача свидетелите усетили, че той мирише на алкохол и потърсили съдействие от колеги от КАТ. На место бил изпратен св.А.К.А.. Той изпробвал водача на автомобила, който бил установен като жалбоподателя  Я.А.А.. Проверката била извършена с Алкотест – Дрегер 7510 с № 0065 и отчела 0.51 промила алкохол. За това нарушение на жалбоподателя на место бил съставен АУАН, който му бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподатеят не направил възражения на место по АУАН. На жалбоподателя бил издаден и талон за изследване но той не дал кръвна проба, тъй като е приел показанията на дрегера. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

            Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН, като е дадена и същата правна квалификация на нарушенията.  НП е връчено на  нарушителя на 29.10.2019г., за което е направено отбелязване и е положен негов подпис в НП.

                  Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св.Р.Т.Т. св.М.Х.Д. и св.А.К.А.. Те  поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на  АУАН на жалбоподателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

       Съгласно чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП - (3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено:т.1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП  предвижда – Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН  е описано конкретно точно и ясно установеното нарушение. Посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин на извършване на нарушението и обстоятелствата при които това е станало. Посочени са и законови разпоредби, под които е подведено описаното нарушение. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които са присъствали при извършването и установяването на нарушението, а именно св.Р.Т. и св.М.Д.. Акта е издаден от компетентен орган в кръга на неговата компетентност. Предявен е на жалбоподателя и последният го е подпише и получил екземпляр от акта. Затова и съдът намира, че присъставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП. В случая и НП също съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН, издаден е от компетентен орган в кръга на провомощията. В НП е описана пълно и точно фактическата обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Посочени са датата и мястото на извършването му. Описанието на нарушението с думи в НП отговаря на неговата правна квалификация и приложената санкционна разпоредба. Затова и съдът намира, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила.

От материално страна съдът намира, за недоказано по безспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното в НП нарушение.В конкретния случай, не е спорно, че жалбоподателят  е управлявал МПС след употреба на алкохол. Самият той е приел показанията на техническото средство и не е възразил срещу констатациите в АУАН. В този връзка тодзи извод на съда се подкрепя от показанията на свидетелите по делото и от отчетената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от техническото средство.

Спорно е единсвено дали употребата на алкохол от жалбоподателя е била в концентрация над допустимата от закона, а именно в случая над 0,5 промила.

От данните в административнонаказателната преписка се установява, че наказващият орган е основал извода си за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП въз основа на показанията на техническото средство „Алкотест 7510” с фабричен № ARВА-0065, което е отчело концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух от 0,51 промила.

Съгласно чл. 774 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха трябва да са: 1. ± 0,020 mg/l - за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l; 2. ± 5 % от измерваната концентрация - за масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l; и 3. ± 20 % от измерваната концентрация - за масова концентрация над 2,000 mg/l. В конкретният случай стойността, която трябва да се вземе предвид е 5%, като по-благоприятния за дееца закон е минус 5 % от измерената стойност. Предвид тази стойност обаче, промилите на концентрацията на алкохол в кръвта на  жалбопозателя Я.А. излиза, че са били под 0,50 промила алкохол в кръвта (0,51 промила х 5% = 0,4845 промила).

При това положение съдът приема, че въз основа на данните за измерената с „Алкотест 7510” концентрация на алкохол от 0,51 промила не може да се изведе несъмнен извод, че действителната концентрация на алкохол в  кръвта на жалбоподателя е над 0,5 промила. Наказващият орган не е ангажирал доказателства за прилаганите от органите методи за съобразяване на допустимата грешка на въпросното средство за измерване. Доколкото нормативната база и техническите и метрологични характеристики на процесния анализатор за алкохол в дъха, представляващи неразделна част от удостоверението за одобрен тип средство за измерване и които намират отражение в публичния регистър на одобрените за използване средства, регламентират такава максимално допустима грешка при процесното измерване, не са налице основания съдът да не я съобрази.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че административно-наказателното обвинение срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В случая съдът намира, че на жалбоподателят следва да се присъдят и направените по делото разноски за адвокатски хонорар, като се осъди АНО да заплати на Я.А.А.,***, сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото. Същите не са оспорени по размер от насрещната страна.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1253-000466/23.09.2019г. на Началник СПП при ОДМВР-Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на Я.А.А., с ЕГН **********,***, сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /п.н./