РЕШЕНИЕ
№ 3755
гр. Варна, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110103859 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Н. К. Н., гр. *, с която
срещу *“, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
заплащане на застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, както и обезщетения за забава.
В исковата молба ищцата Н. К. Н. твърди, че на *г. управлявайки собствения си л.а. *,
с per. № * по път с предимство при Т-образно кръстовище на бул. * е блъсната от друго
МПС, навлизащо в кръстовището от път без предимство, управлявано от виновния за ПТП
водач К. К., управлявал л.а. „*“ с рег.№ *, при сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ * с ответника. Сочи, че на същата дата участниците в ПТП са съставили
констативен протокол. Излага, че в резултат от инцидента на ищцата са причинени
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания по автомобила,
причинен стрес, уплаха, неудобство и общ физически и психически дискомфорт. Твърди, че
в този момент двете й малолетни деца са били в колата и са пътували към детската градина,
като уврежданията по автомобила допълнително са я затруднили в ежедневието, защото не е
могла да го ползва по предназначение. Сочи, че за застрахователното събитие пред
ответника е образувана преписка по щетата, като първоначално застрахователят е определил
обезщетение в размер на 502,08 лв., а след възражение е изплатил още 460,82 лв., или общо
сумата от 962,90 лв. за претърпените имуществени вреди, която сума ищцата намира за
несъразмерна с вредите. Излага, че по претенцията за заплащане на неимуществени вреди е
налице отказ. Подробно описва уврежданията по автомобила. Счита, че отговорността се
носи от застрахователя на виновния водач, при който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Моли съдът да осъди ответника да и заплати застрахователни обезщетения за
претърпените имуществен и неимуществени вреди от ПТП, ведно с обезщетения за забава,
считано от изтичането на 15 работни дни от датата на уведомяването на застрахователя за
щетата. Моли за присъждане на разноските по делото.
С допълнителна молба от 11.11.2024 г. ищцата уточнява, че автомобилът е
ремонтиран с нови части и материали в сертифициран сервиз. Не е ремонтиран в
1
посочените от ответника официални сервизи. За увредената дясна част на автомобила
ищцата е заплатила 2 250 лв., а за ходовата част 1 013 лв. За първата сума не е запазила
документ. За втората е представила. Преди процесното ПТП автомобилът не е бил увреден в
предна, задна, странична дясна част и ходова част.
Ответникът *, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не
оспорва, че между него и водачът на л.а. „*“ с рег.№ * е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, както и че във връзка със заведената от
ищцата щета й е заплатил сумата от общо 962,90 лв. застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП,
че такова изобщо е настъпило и че водачът на л.а. „**“ има вина за него. Счита, че липсва
причинно-следствена връзка между посочените от ищцата неимуществени вреди и пътния
инцидент и оспорва да са претърпени същите. В условията на евентуалност счита, че
претендираните размери на вредите са завишени, като релевира и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Счита, че същата е извършила
нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП, като по този начин обективно е допринесла за
вредите. Оспорва и претенциите за заплащане на обезщетения за забава. Моли за отхвърляне
на исковете и за присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
Представя писмена защита.
В съдебно заседание oтветникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представения Двустранен констативен протокол /л. 7/ се установява, че на *г. в
7,50 ч. на бул. „*“ е настъпило ПТП между водачите на л.а. „*“ с рег.№ * и л.а. *, с per. № *.
За виновен в посочен водачът на л.а. * – К. К., който при наличието на знак „Стоп“ тръгва да
прави ляв завой, при което не пропуска движещия се по път с предимство автомобил л.а. * с
водач ищцата Н. К. Н.. Посочени са уврежданията по двата автомобила, като по процесния
те са дясна врата, десен заден калник, задна броня, задна дясна вежда.
Установява се от представеното опис-заключение /л. 6/, че застрахователят е приел
увреждания предна дясна врата, десен панел, задна дясна веда, десен праг. Посочено е да се
извърши допълнителен оглед след разоборудване. На *г. ищцата е подала възражение до
застрахователя /л. 8/, защото й е изплатено обезщетение в размер на 502,08 лв., а се
претендират още 2 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
вреди и още 1 500 лв. за претърпените неимуществени такива. На *г. застрахователят е
подал отговор /л. 5/, с който се съгласява да доплати още 460,82 лв. за претърпените
имуществени вредни.
Представена е ремонтна карта /л. 51/, от която се установява, че на процесния * е
извършен ремонт на външен кормилен накрайник, к-кт маншон полуоска, амортисьор заден
газов, главина предтна к-кт, спирачен маркуч, носач, регулиране сходимост, труд на стойност
1 013 лв.
От заключението на вещото лице инж. Д. по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза /л. 77-82/ се установява, че не е извършил оглед на процесния автомобил. Не е
било възможно водачът на л.а. * да предотврати настъпване на ПТП. Всички увредени части
в следствие от процесното ПТП са могли да бъдат отремонтирани и не е било необходимо
закупуването на нови. Стойността за ремонт и възстановяване според Наредба № 24 е 758,60
лв. Средната пазарна стойност на ремонта е 1 182,50 лв. Цена на заден панел не е
представена, защото не е било необходима подмяна на детайла. Възможно е по-големите
деформации да са в следствие на това, че след първоначалното съприкосновение л.а. Тойота
е продължил своето движение. Не е възможно категорично да се установи от коя част на л.а.
„*“ се е получило разкъсването на заден десен калник панел на л.а. „*. Вещото лице счита,
2
че не е необходима подмяна на увредени части. В мотивната част към експертизата вещото
лице посочва, че задно дясно колело е без следи от деформации от удара, поради което може
да се приеме, че след настъпване на ПТП не са се получили деформации по ходовата част на
автомобила.
От заключението на вещото лице инж. Д. по допуснатата допълнителна съдебно
автотехническа експертиза /л. 85-89/ се установява, че е извършен оглед на процесния
автомобил на * г. Вещото лице е извършило замерване на дебелината на поставената боя по
увредените детайли, като е установил, че заден десен страничен панел е отремонтиран и
възстановен напълно без да е бил подменян. Това е възможно, независимо, че е било
записано в описа на застрахователя, че следва да се подмени. Дава заключение, че средната
стойност на разходите за ремонт са 1 101,10 лв. в неоторизиран сервиз и 2 105,60 лв. в
оторизиран. Вероятно е охлузванията по заден десен страничен панел да са в следствие от
ПТП, но не е възможно по категоричен начин да се установи. В съдебно заседание дава
становище, че счита, че това разкъсване вероятно е получено преди инцидента. Стойността 1
101,10 лв. може да възстанови автомобила в предишния му вид.
От заключението на вещото лице А. В. по допуснатата по делото повторна съдебна
автотехническа експертиза /л. 115-117/ се установява, че сумата за ремонтиране на
процесния автомобил е 2 609,88 лв. Посочва, че според степента на увреждането следва
детайлът заден панел да се демонтира. За сервизите без сертификат средната цена е 20,60
лв./ч.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. К. К. /л. 55, гръб/ се установява,
че си спомня добре катастрофата, като той е управлявал автомобила *. Спрял е на знак
„Стоп“ и е дал ляв мигач, като в момента, в който е решил, че ищцата го е пуснала, той
решава да тръгне. Въпреки това, не видял, че тя е тръгнала, и така е станал ударът. По
неговата кола нямало почти никакви щети, но другият автомобил бил ударен в задно дясно.
Спомня си, че задната врата била усукана и калника ударен. Разменили си телефоните и
после съставили двустранен протокол, като ищцата е бързала, защото е водила децата на
училище. Свидетелят твърди, че въпреки, че е бил спрял, все пак е излизал от второстепенен
път, за това и той е поел вината. Не са спорили и не са се обаждали на КАТ. Не е завеждал
щета, защото почти няма увреждания. Посочва, че имало шум от удар, но не бил силен. Не
му е присветвала да мине или да му е направила жест, но чакала и за това си помисли, че
може да тръгне. Ищцата е видяла, че тръгва колоната и за това е тръгнала и тя.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е* /л. 93/ се установява, че
познава ищцата от 10 години и знае за процесната катастрофа, защото тя й се обадила по
телефона. Десният калник на колата бил изкривен. Ищцата спряла колата пред блока,
оставила децата и се обадила на свидетелката да ги заведе на градина. След това си хванала
такси до работа. Децата били в колата по време на катастрофата. Ищцата и децата били
много уплашени. Ищцата се страхувала да кара сега. Преди била много спокоен и добър
шофьор. На свидетелката й се струва, че ищцата имала болки от натъртване. Доста време
колата не е била ремонтирана. Ищцата й казала, че са сменени двата амортисьора и я
боядисали. До тогава не била карана. Свидетелката счита, че ищцата още има последствия
от катастрофата. След инцидента ищцата била уплашена и бледа. Децата са били на 2 г. и на
5 г. по време на инцидента и продължават да споделят за него. Ищцата й споделила, че
целия ден не била на себе си.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове за заплащане на застрахователни обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са квалифицирани като искове от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ. Предявени са и осъдителни искове за заплащане на обезщетения
за забава, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
3
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор
за застраховка “Гражданска отговорност”, с включено покритие на осъществения риск, със
срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие (не се спори) и че на
сочената дата е настъпило застрахователно събитие; че вследствие на събитието е
претърпяла твърдените имуществени и неимуществени вреди по основание и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат
(включително механизма на настъпване на ПТП); както и да уведоми застрахователя за
увреждането (не се спори). В тежест на ответника е да било да докаже, че е изпълнил
надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди.
Установява се безспорно от доказателствата по делото, че *г. е настъпило процесното
ПТП с участието на ищцата като водач, за което е съставен двустранен протокол и ищцата е
уведомила застрахователя на ответника, като е отправила застрахователна претенция. В
двустранния протокол е посочила като увреждания дясна врата, десен заден калник, задна
броня, задна дясна вежда. На *г. е извършен опис от застрахователя, който е посочил, че са
налице увреждания първа степен за ремонт и/или боядисване на предна дясна врата, задна
дясна вежда и десен праг, а за подмяна на десен панел. Застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение на два пъти - 502,08 лв. и 460,82 лв., или общо 962,90 лв.
Предвид заплащането на обезщетение от застрахователя, то настоящият състав намира, че
същият е приел, че описаните щети са от ПТП-то и не е възразил срещу механизма, както и
спрямо това, че е отговорен спрямо ищцата.
В хода на настоящото производство се събраха достатъчно доказателства, от които
безспорно се установи механизма на ПТП, включително чрез разпита на другия водач и от
допуснатата първоначална СТЕ, по която вещото лице е установило механизъм, с оглед
уврежданията по автомобилите. От така установеното няма данни ищцата да е допринесла
по някакъв начин за претърпените вреди, като вината е изцяло на другия водач, който е
навлязъл в път с предимство, без да изчака да се изтеглят автомобилите или да види, че
ищцата му е дала знак да премине.
Основният спорен въпрос по делото е за размера на претендираните от ищцата
обезщетения. Спорен момент е по какъв начин следва да се определи обезщетението за
претърпените имуществени вреди и дали е установено безспорно, че същите са от
процесното ПТП.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователят отговоря както
делинквента. Доколкото по делото се установи деяние, противоправност и вина, то следва да
бъде установено и дали за ищеца са настъпили твърдените вреди и да се извърши преценка
от съда как същите да бъдат справедливо остойностени. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
4
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
На първо място настоящият състав не приема за достоверни, и отговарящи на
събраните по делото доказателства, твърденията на ищцата, че в резултат от процесното
ПТП са настъпили увреждания по ходовата част на автомобила. Това най-напред се
установява от показанията на разпитания по делото водач на другия автомобил, от които
става ясно, че ударът е бил с ниска скорост, до степен, в която увреждания по неговия
автомобил липсват, а тези по процесния автомобил са повърхностни. На следващо място,
този факт се установява от заключението на вещото лице Д., от което е видно, че
уврежданията по процесния автомобил са много леки. Тези леки щети са описани и от
застрахователя, като се вижда, че няма детайли за подмяна, доколкото дори записаният за
подмяна детайл – десен панел, всъщност не е подменен, а е пребоядисан, което се
установява от огледа на вещото лице на вече ремонтирания автомобил. При толкова лек
удар, с такава ниска скорост на движещите се МПС, не би следвало да настъпят увреждания
по ходовата част, каквото е и становището на вещото лице. Няма данни и за каквото и да е
съприкосновение със задно дясно колело. Следва да се обърне внимание, че застрахователят
е указал на ищцата, че е необходим допълнителен оглед след разоборудване на автомобила.
Такъв не е бил извършен, защото ищцата не е поискала от застрахователя да стори това. По
този начин, дори да са били налице други вреди, те не подлежат на репариране от
застрахователя, доколкото ищцата чрез собственото си поведение е осуетила установяването
им. В този смисъл и съдът не приема, че уврежданията, описани в представената от ищцата
ремонтна карта, са от процесното ПТП.
По отношение на разкъсването на десния панел настоящият състав приема, че е
настъпило от процесното ПТП. Увреждането съвпада с местоположение на вероятния удар
от другия автомобил е възможно да настъпи чрез ожулване с бронята. Застрахователят го е
описал като щета от ПТП-то. Заключението на вещото лице в тази част не е категорично и се
обосновава единствено на това, че не е сигурно с кой елемент от другия автомобил е
настъпило съприкосновението. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на свидетеля,
който е видял уврежданията и на съставения опис, с който застрахователят е приел, че те са
от ПТП-то, и съобразно който е заплатил обезщетение за вредите, без да е посочил, че
отказва заплащането на тази щета.
В тази връзка съдът приема, че всички посочени в описа увреждания са от ПТП-то, но
по отношение на десния панел приема, че същият не е подлежал на подмяна, поради тази
причина и фактически и не е бил подменен.
По отношение на размера на вредите са допуснати две експертизи, които дават
различни становища. Следва да се посочи, че ищцата не е ремонтирала автомобила в
официален сервиз на никоя марка. Не са влагани нови части, защото не е било необходимо.
Извършени са само ремонтни дейности и пребоядисване. Ищцата в хода на производството
не пожела да посочи в кой сервиз е извършен ремонта, нито представи доказателства за
сторените разходи, като по този начин осуети установяването на обективната истина за
реалния размер на вредите. За същата не съществува процесуално задължение да стори това,
доколкото по този начин вероятно биха се установили неизгодни за нея факти. Не е нарушен
чл. 3 ГПК, който изисква страните да изнасят пред съда само истината, поради което
единствената последица би била тълкуване на това поведение в съвкупност със събраните
по делото доказателства. В тази връзка приемането за база на определяне на средна пазарна
стойност на вредите на официални сервизи би довела до неоснователно й обогатяване, което
съдът не следва да допуска.
Вещото лице Д. не е използвало действителни цени на сервизи, а е определило
обезщетението по Наредба № 24, поради което заключението му не може да бъде изцяло
използвано в тази част. Посочените от вещото лице В. цени за труд в официални сервизи не
следва да се вземат предвид, с оглед изложеното по-горе. Следва да се вземе предвид
средната стойност на труда (20,60 лв. на час) по отношение на останалите два сервиза, в
които е направил проверка и е установил със сигурност каква е цената на труда към датата на
5
ПТП. Тази цена се доближава най-близо до реалната такава, която ищцата е заплатила при
ремонтиране на автомобила си в неофициален сервиз, какъвто е посетила. Това е и
обичайно, предвид възрастта на автомобила. Действително тази цена би се променила ако
бъдат проверени повече неофициални сервизи, но не е сигурно дали в насока повишаване
или понижаване, а с оглед предмета на делото и цената на исковете, такова изследване би
било несъразмерно с оглед преследвания интерес. Съдът приема заключението на вещото
лице В. в частта относно необходимостта от 8 часа за монтаж/демонтаж на увредения втора
степен детайл – десен панел, доколкото същият мотивира в съдебно заседание изводите си.
В тази връзка в Таблица 1, ако се приложи часова ставка от 20,60 лв., вместо записаните
73,90 лв., и се добавят бояджийските услуги, то общо предполагаемата реална стойност на
ремонта е в размер на 840,32 лв. Дори да се приложи часовата ставка от 25 лв., дадена от
вещото лице Д. (при липса на данни на каква база), то стойността на ремонта би била 986
лв., която се доближава до заплатеното от застрахователя обезщетение от 962,90 лв.
В заключение съдът намира, че със заплащането на сумата от 962,90 лв.
застрахователят е обезщетил изцяло претърпените от ищцата имуществени вреди, поради
което и предявения иск за заплащане на още 1 250 лв. към тази сума следва да се отхвърли
като неоснователен. Неоснователен е и предявения с него акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забава за сумата от 19,15 лв.
Във връзка с твърдението за претърпени от ищцата неимуществени вреди е разпитан
един свидетел, който не е бил очевидец на ПТП-то, но е имал досег с ищцата и нейните деца
непосредствено след него и в продължителен период след това. Установява се безспорно, че
ищцата е пътувала с децата си (на 5 г. и на 2 г.) в автомобила. Същите са били с детски
столчета. Както се посочи по-горе, ударът между двата автомобила е бил сравнително лек,
което се установява от увредените части. Освен свидетелските показания, няма искания за
събиране на други доказателства, които да установяват ищцата, или децата й, да са
претърпели сериозни физически или психически увреждания. В този смисъл и съдът приема,
че се касае за уплаха и стрес от лека катастрофа в рамките на обичайното, като се отчете и
страхът на ищцата за здравето на децата. Свидетелката споделя, че непосредствено след това
ищцата била бледа, леко уплашена, разконцентрирана на работа. Тези последици са
нормални от такъв тип преживяване. Разказва още, че ищцата изпитвала страх да шофира за
известен период. Въпреки това, няма данни да е преустановила шофирането. Децата също
разказвали на свидетелката за инцидента, но няма данни това да се е отразило на
психическото им здраве, освен оставянето у тях на неприятен спомен, който на тази възраст
лесно биха преодолели, предвид липсата на физически травми. Свидетелката споделя за
някакви леки натъртвания у ищцата, но няма твърдения в исковата молба за такива.
Автомобилът не е бил увреден до степен да не може да се използва по предназначение,
поради което и вреди в тази насока не следва да се обезщетяват.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли
са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010
г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други./
6
В заключение съдът приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са
в пряка причинна връзка с процесния инцидент, поради което и подлежат на репариране от
застрахователя. Не се установиха претърпени вреди над обичайните. С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че за репарация на причинените на ищцата болки и
страдания следва да се определи обезщетение по справедливост в размер на 500 лв., което е
съобразено и с икономическата обстановка в страната, и практиката на съдилищата за
сходни случаи. Предявения иск е основателен за тази сума, като за разликата до предявения
размер от 1 250 лв. следва да се отхвърли. Следва да се присъди обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 7,66 лв. за периода 17.02.2024 г. – 27.03.2024 г., като за
разликата до 19,15 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати на другата страна
сторените разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е представила списък и доказателства за плащане, като съдът приема за
реално сторени разноски по делото тези в размер на 200 лв. държавна такса, 855 лв.
депозити за вещи лица и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение за всички искове. Ответникът
е претендирал 455 лв. депозит за вещо лице, 20 лв. депозит за свидетел и 600 лв. адвокатско
възнаграждение. Възражения за прекомерност не са релевирани, а и такива биха били
неоснователни, предвид правната и фактическа сложност на спора, осъразмерена с
претендираните адвокатски възнаграждения. Общо претендираните от ищцата суми за
разноски са в размер на 2 255 лв., а от ответника в размер на 1 075 лв.
Разноските на ищцата следва да се разпределят съобразно предявените искове, като за
иска за имуществени вреди и иска за обезщетение за забава в тази връзка разходите са в
размер на 100 лв. държавна такса, 855 лв. депозит за вещи лица и 600 лв. адвокатско
възнаграждение. Тези искове са отхвърлени, поради което и тези разноски остават в тежест
на страната. По иска за неимуществени вреди са сторени разноски в размер на 100 лв.
държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от тези
искове на ищцата се следват разноски в размер на 280 лв.
Разноските на ответника следва да се разпределят съобразно исковете, по които се
защитава. 455 лв. депозит за вещо лице, 20 лв. депозит за свидетел и 300 лв. адвокатско
възнаграждение (при липса на данни по кой иск какво възнаграждение се претендира) по
иска за имуществени вреди и иска за заплащане на обезщетение за забава свързан с него. Те
са отхвърлени изцяло, поради което на ответника се следват всички разноски. По иска за
неимуществени вреди и заплащане на обезщетение за забава върху него се претендират
останалите 300 лв. адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част се дължат
180 лв. Общо в полза на ответника се следват разноски в размер на 955 лв.
След съдебна компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сторените по делото разноски в общ размер от 675 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу
*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 250 лв.
/хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, заден
десен калник /панел/, задна дясна вежда, десен праг под врата, деформация на шасито и
ходовата част, деформация на задни две гуми, джанти и амортисьори, реглаж на предна и
задна ходова част на л.а. *, с per. № *, собственост на ищцата, в резултат на настъпило на *г.
7
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /28.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 19,15 лв. /деветнадесет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода 17.02.2024 г. –
27.03.2024 г.
ОСЪЖДА * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н.
К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха,
неудобство и общ физически и психически дискомфорт, в резултат на настъпило на *г.
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /28.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 7,66 лв. /седем лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода 17.02.2024 г. –
27.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 750 лв. /седемстотин и петдесет
лева/ до претендираните 1 250 лв. неимуществени вреди и за разликата от 11,49 лв.
/единадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ до претендираните 19,15 лв. обезщетение
за забава.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. * сумата от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата по посочената от нея
банкова сметка в **Д АД с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8