Р
Е Ш Е
Н И Е № 58
Гр. Кюстендил 3.07.2020
г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
При секретаря Мая
Стойнева и с участието на прокурора от КнОП
КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия
Цекова ВАНД № 524
по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във
връзка с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Б.К.М.,***,
подадена чрез защитника му адв.А.Т. срещу Решение № 208/14.06.2019 г. на КнРС,
постановено по АНД № 604/2019 г. по описа на този съд , с което е признат за
виновен в извършването на престъпление
по чл. 354 а ал.5 във вр. с ал.3 пр.ІІ т.1 пр.І НК, освободен е от наказателна отговорност на
основание чл.78 а НК и му е наложено административно наказание”глоба” в размер
на 1000 лв. Във въззивната жалба се сочи, че подсъдимият не оспорва
фактическата обстановка, описана в постановлението на КнРП, но се
поддържа становище, че деянието представлява маловажен случай по см.на чл.9
ал.2 НК поради незначителност на
вредните последици от деянието, макар и формално да са осъществени признаците
му. Изтъкнати са многобройни смекчаващи вината обстоятелства, ниска стойност и
малко количество на държаното наркотично вещество, намерението за личното му
ползване и в тази връзка е цитирана
съдебна практика с незадължителен характер, съгласно която за всеки отделен
случай се преценява от съда конкретната обществена опасност на деянието. Моли
се за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново решение, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение. В жалбата е направено доказателствено искане за
събиране характеристични данни за обвиняемия, което се уважи от съда, като във въззивното прозиводство се събираха и други доказателства в тази
насока – по искане на защитата и по почин на съда в изпълнение на служебното
начало в наказателния процес.
В о.с.з. прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на І-инстанционното
осъдително решение като правилно и законосъобразно.
Защитникът на обвиняемия адв.Ал. Т. пледира
за отмяна на атакуваното решение като неправилно и постановяване на ново
решение, с което да се приложи чл.9 ал.2 НК – в алтернативаната за малозначителност
на деянието и обвиняемият да бъде оправдан, тъй като е съдействал на органите
на полицията и е признал
за носеното у него наркотично вещество, което е предал
доброволно и което е в малко количество и на ниска стойност.
Обвиняемият изрази съгласие със
заявденото от защитника му и в последната си удма поиска да бъде оправдан.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства,
в рамките на предвидените му по чл.378 ал.5 във вр. с чл. 313 и сл НПК
правомощия, намери жалбата за допустима като подаден в законовия срок и от
надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:
С атакуваното решение, постановено
по диференцираната процедура на глава ХХVІІІ НПК, обвиняемия Б.М. , роден
на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със ****, ****, ***, ЕГН **********,
за
виновен в това, че на **** г. в гр.****, на
ул.“***“, зад сградата на ****основно
училище, в джоба на анцуга, с който е бил облечен, без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори в 1 /един/
брой полиетиленов плик, тип „спейсбег“, е държал високорискови наркотични
вещества, както следва: „амфетамин“ с тегло
Районният съд е изложил твърде лаконично
възприетата в Постановлението на прокурора фактическа обстановка, която,макар и
неоспорвана от обвиняемия, по тази причина ще се изложи в пълнота в настоящото
решение.
На 25.08.2018 г. обвиняемият М. заедно с
приятелите си М. В. и К. П. се намирали на ул.”****”, зад сградата на *** основно
училище в гр.****. Тримата били забелязани от минаващите покрай тях служители
от РУ Кюстендил – свидетелите А. А. и Г. К. и последните решили да извършат
проверка на младежите. При последвали личен обиск на обвиняемия М. у него бил
намерен и иззет от черен портфейл в левия външен джоб на анцунг 1
/един/ брой полиетиленов плик, тип „спейсбег“ с размери
5/5 см, в който се наблюдава бяло вещество на бучки, което при направения
полеви наркотест реагирало на „амфетамин”. За това действие са изготвени
съответните протоколи и фотоалбум.
От изготвената в хода на разследването ФХЕ
е установено, че държаното от обвиняемия прахообразно вещество представлява
амфетамин с нето тегло преди анализите
Районният съд е описал в решението си и е
извършил доказателствен анализ на събраните в хода на разследването доказателства, които е приел за
безпротиворечиви и които цялостно е кредитирал, и е отбелязал, че тяхната
безпротиворечивост не налага подробното им обсъждане. Тези изводи са принципно
правилни, но въззивният съд намира за необходимо да разшири доказателствения
анализ със собствени съображения.
Свидетелите А. А. и Б. В. - служители на РУ Кюстендил са преки очевидци и установяват
с показанията си как е извършена проверката на обвиняемия и приятелите му – св.В.
и П., а именно: Св.А. заедно с колегата си Г.К. получили оперативна информация,
че лицата Б.М. и М. П. държат в себе си и в домовете си наркотични вещества. На
инкриминсираната дата двамата свидетели били на работа и отишли на ул.”****” в гр.****. Там установили
обвиняемия заедно със св.П. и св.В. и ги попитали дали носят забранени за притежание
от закона предмети, на което те не отговорили нищо и тогава полицаите
пристъпили към лични обиски. Междувременно на мястото пристигнал и св. В., който
бил извикан от колегите си. Личният обиск на обвиняемия М. бил извършен от Г.К.
и при него били намерени и иззети описаните по-горе държани от обвиняемия
амфетамини. Показанията на тези свидетели следва да се кредитират като
обективни, защото отразяват непосредствено възприетото от тях при извършените
действия и се явяват преки очевидци.
Показанията на св.В. и П., доколкото се подкрепят
напълно от показанията на полицейските служители и от съставените протоколи –
за личен обиск и изземване, също следва да се кридитират изцяло като обективни.
Протоколите за личен обиск и за изземване,
както и фотоалбума отразяват извършените процесуални действия по НПК и
потвърждават показанията на всички свидетели.
Изготвената в ДП ФХЕ/ на л.38-43 от ДП/,
обективирана в Протокол № 19/НАР-188 и изготвена от в.л.Е. К. установява
наличие на амфетамин в държаното от обвиняемия прахообразно вещество, което е с
нето тегло
Тези доказателства в тяхната съвкупност
очертават установената по делото фактическа обстановка.
Във въззивното производство се събраха
нови доказателства, съдържащи характеристични данни за обвиняемия. На първо
място това са материалите, изпратени от ОД МВР-Кюстендил по искане на съда,
след извършена проверка в информационните масиви на МВР със Съпроводително
писмо вх.№ 295/16.01.2020 г./ на л.27-40,л.
65 от настоящото дело/. В тези материали се съдържат данни, че освен криминалистичната
регистрация и данните по настоящото дело се съдържат и подозрения за
съпричастност на обв.М. към същото по вид престъпление след извършване на
процесното престъпление, а именно на 17.10.2019 г., за което е било образувано
досъдебно производство № 1028/2019 г. по описа на РУ Кюстендил за престъпление по
чл.354 а ал.3 НК – за това, че на кръстовището срещу ресторант”***” в гр.
Кюстендил са държани високорискови наркотични вещества- 1 бр.хартиена сгъвкас
енправилна форма, съдържаща бяло прахообразно вещество с бруто тегол
Представен е Предсъдебен доклад от РС”ИН” –
Кюстендил за обвиняемия М./ на л.41-44 от
настоящото дело/. В него рискът от вреди за околните е преценен като
среден. Посочено е, че причина за извършеното правонарушение е инцидентната
проява на импулсивно поведение, нисък самоконтрол и задръжки вдърху породилите
се желания и емоции и снижени способности да предвиди последствията си от това
поведение.
На л.46 от настоящото дело е приложена
Характеристика на обвиняемия от управителя на дружеството, в което работи „***”
ЕООД – гр. ****, установяваща трудовата му ангажираност като ***** на
дружеството в гр. *** на ул.”****”. В характеристиката обвиняемият е посочен
като уравновесен и спокоен, изключително стриктен и изпълнителен, справящ се
отлично със специфичната му работа.
Новите
доказателства не се отразяват върху възприетата фактическа обстановка.
При
така установеното по непротиворечив начин от фактическа страна районният съд е
приел, че от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил фактическия
състав на престъплението, в чието извършване е обвинен, като по въпроса за
съставомерността въззивният съд по собствени съображения приема следното:
От обективна страна обвиняемият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по основния състав на чл.354
а ал.3 т.1 НК – държане без разрешение на високорисково наркотично
вещество-амфетамин с нето тегло0,14 г на стойност 4,20 лв. както се посочи
вече, амфетаминът е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичинте
вещества и прекурсорите към чл.3 ал.2, включен в Списък І –„Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Предвид малкото количество и ниската
стойност на държаното наркотично вещество престъплението е квалифицирано като”маловажен
случай”по привилегирования състав на чл.354 а ал.5 .
От субективна страна престъплението
е осъществено при форма на вината пряк умисъл. За субективната страна на едно
престъпление се съди по обективно извършените от подсъдимия действия. В случая
обвиняемият е държал у себе си високорисково наркотично вещество без надлежно
разрешение. Той е съзнавал, че с това държане извършва забранена от закона дейност,
което се потвърждава от поведението му при спиране на младежите от полицаите. На
въпроса на полицаите имат ли у тях забранени вещи обвиняемият не е казал нищо,
което е косвено доказателство за знанието му, че държи забранени от закона
вещи. А пред въззивния съд той отговори на въпрос на съда, че не употребява
наркотични вещества, но въпреки това на инкриминираната дата е държал
такива у себе си.
При така установената съставомерност на
обвинението Районният съд законосъобразно е приел наличие на хипотезата на
чл.78 а НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и е
приложил този институт, по силата на който е признал обвиняемия за виновен, но
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание”глоба”. Глобата е наложена в минималния законов размер от 1000 лв.,
при превес на смекчаващи обстоятелства и занижена обществена опасност на
деянието и дееца.
Така
постановеното решение настоящият състав намира за правилно и законосъобразно.
Въззивният
съд, предвид събраните характеристични данни за личността на обвиняемия, не
намери основание за прилагане института
на чл.9 ал.2 НК за малозначителност на деянието и за оправдаване на
обвиняемия, в каквато насока пледира защитата. Съображенията за това са
следните: Опровергано от гласните и
писмени доказателства по делото е твърдението на защитата за смекчаващо
обстоятелство, че държаното наркотично вещество е предадено доброволно от
обвиняемия. Липсва протокол за доброволно предаване, а е изготвен Протокол за
личен обиск на лице и протокол за изземване. Тези писмени доказателства
потвърждават показанията на св. А. – че на въпроса държат ли забранени вещества
тримата младежи, между които и обвиняемият, те са замълчали и полицаите
пристъпили към извършване на личен обиск на тримата и у обвиняемия е бил намерен
държания амфетамин. Прави впечатление, че на протокола за обиск е записано като
изявление на обвиняемия М., че държания амфетамин е за лична употреба. А
същевременно пред въззивния съд той заяви, че не употребява наркотични
вещества. И тогава възниква въпроса относно причината за държането, който
въпрос не дава отражение върху съставомерността на деянието по чл.354 а ал.5 НК, но който въпрос е свързан с личността на обвиняемия и степента на
обществена опасност на деянието, които са елементи от фактическия състав на
чл.9 ал.2 НК.
Прави впечатление също заключението на
пробационната служба в Предсъдебния доклад относно причините за извършване на
настоящото престъпление, формулирани по следния начин: Причина за извършеното
правонарушение е инцидентната проява на импулсивно поведение, нисък самоконтрол и задръжки вдърху
породилите се желания и емоции и снижени способности да предвиди последствията
си от това поведение.
По така изложените съображения въззивният
съд не намира основание да приложи нито една от двете хипотези на чл.9 ал.2 НК.
Да, този текст е приложим за всички престъпления, както заяви защитата. Само че
чистото съдебно минало, младата възраст на обвиняемия и трудовата му
ангажираност, въпреки малкото количество и ниската стойност на държаното
наркотично вещество, не са достатъчно основание да се прецени, че деянието не е
обществено опасно поради своята малозначителност или че неговата обществена
опасност е явно незначителна. Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г.
по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно минало, много добрите
характеристични данни имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието, но сами
по себе си те не са достатъчни да обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
В
тази връзка следва изрично да се посочи, че с квалификацията на
процесното престъпление като”маловажен случай” по привилигерования състав на
чл.354 а ал.5 НК са отчетени както малкото количество, така и ниската стойност
на държаното наркотично вещество. Легалната
дефиниция за маловажен случай се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, като според нея "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От легалната дефиниция на това понятие следва извод, че при
преценката за съществуването на "маловажен случай" трябва да бъдат
отчитани обстоятелствата, свързани с начина на извършване на престъплението,
стойността на неговия предмет, обществената опасност на деянието и настъпилите
вредни последици, всички обстоятелства, свързани с личността на извършителя му
и всички други обстоятелства по делото. В настоящия случай от съвкупната
преценка на обстоятелствата по делото се обосновава извод, че извършеното
престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид и това обосновава квалификацията му по чл.354 а ал.5 НК, но не и
приложението на чл.9 ал.2 НК.
Затова въззивният съд приема, че
наложеното административно наказание”глоба” на обвиняемия в манималния законов
размер от 1000 лв. е определено законосъобразно и е справедливо и то ще изпълни
целите на чл.36 НК по отношение превъзпатанието на обвиняемия – както превизпитателната
роля, така и предупредително-възпиращата роля от извършване на други
престъпления в бъдеще.
При служебната проверка на решението
не се откриха основания за неговата отмяна.
Предвид всичко изложено решението на
КнРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно и на основание чл.378
ал.5 във вр. с чл. 338 НПК Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208/14.06.2019 г. на КнРС, постановено по АНД № 604/2019 г. по
описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: