Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 30.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1234/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.М.Ч., с ЕГН- **********, с адрес ***, чрез адв. Т.К.
***, против Наказателно постановление №
18-1006-002746 от 15.08.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР-
Пазарджик, Сектор „ПП”, с което за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП на основание
чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за отмяна на НП
като незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От
същата с изпращането на административната преписка е депозирано становище, в
което са изложени доводи за законосъобразност на НП, издадено в съответствие с
относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което се иска
потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 03.08.2018 г., около
17,15 часа, в Община Пазарджик, на АМ „Тракия“, при 80-ти км, в посока от гр.
София към гр. Пловдив, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на „БМ Лизинг“ АД, като се е движел в аварийната лента без да има
основание за това.
Това съставлявало нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, което било констатирано
от св. Г.Г..- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, част от
състава на АП, който се намирал на пътен възел К. на км 80-ти от АМ в посока за
гр. Пловдив. Св. Е.Т.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“, участвал в състава на АП,
позициониран на АМ в посока гр. Пловдив, на пътен възел Пазарджик. И двата АП
участвали в СПО, провеждана на процесната дата на АМ „Тракия“, като
осъществявали пътен контрол. В късните следобедни часове на процесната дата
трафикът на АМ бил интензивен. В един момент св. Г. забелязал автомобила на
жалбоподателя и още един автомобил- джип „М.“, които се движели „в пакет“,
както и че при движението си преминавали последователно няколко пъти от
скоростната лента в лентата за принудително спиране, т. нар. аварийна лента,
като създавали предпоставки за ПТП. Поради тази причина св. Г. подал сигнал по
радиостанцията на колегите си на пътен възел Панагюрище да спрат автомобила на
жалбоподателя и другият автомобил, като съобщили за извършеното от тях. При
това положение св. Т. и колегите му спрели автомобила на жалбоподателя за
проверка. При спирането му автомобилът вече се движел в скоростната лента за
движение. На място пристигнал и св. Г., който пред св. Т. и жалбоподателя
съобщил за констатираното от него поведение от страна на водача. При проверката св. Т. и св. Г.
установили, че няма обективни причини, поради които водачът да управлява
автомобила в лентата за принудително спиране и по-специално- не е била налице
повреда на МПС, нито наличие на здравословен проблем у водача или пътници в
превозното средство. Св. Т. преди да спре автомобила установил, че същият се
движил нормално и нямал видима авария или технически проблем. Пред него и
колегите му жалбоподателят не съобщил такъв.
По тази причина св. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
763551/03.08.2018 г. за извършеното от него административно нарушение, след което му го предявил и връчил срещу подпис.
Жалбоподателят собственоръчно вписал възражение, че „нещо вибрирало
колелото“.
Въз основа на акта на 15.08.2018 г. било издадено
обжалваното НП. Последното било връчено на 10.05.2019 г. лично на
санкционирания. Жалбата против НП е подадена от надлежно упълномощено от
жалбоподателя лице чрез АНО до съда по пощата на 17.05.2019 г., видно от
пощенско клеймо на плика (л.5 от делото), поради което е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Е.Т. и Г.Г.. Съдът
кредитира изцяло посочените доказателства, които по съществото си са достоверни
и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Е.Д. и на обясненията на
жалбоподателя Ч., тъй като същите противоречат на горепосочения доказателствен
материал, но също така и на отразеното в АУАН от самия жалбоподател при
предявяването му.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не на изложените в същата основания, нито на
аргументите представени от процесуалния представител.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на
нарушенията. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и
мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно
упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи. В АУАН и НП са
посочени дата и място на нарушението, както и нарушената правна норма. Видно от
двата акта е , че мястото на нарушението е ясно и конкретно посочено- АМ
„Тракия“, в района на община Пазарджик, на километър 80-ти, в посока гр.
Пловдив. В този смисъл за съда няма никакво съмнение кое е мястото на
нарушението, още повече и в съдебно заседание от събраните безпротиворечиви и
еднопосочни писмени и гласни доказателства стана категорично ясно, че именно
това е мястото, където е констатирано и извършено нарушението.
Съдът обаче счита, че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН при
съставяне на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаването на НП, тъй като
липсва ясно, пълно и точно описание на обстоятелствата при които е извършено
нарушението.
Нормата на чл.58 т.3 от ЗДвП забранява на водача на МПС при движение по
автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. Казано с други думи от тази забрана
има две изключения, които ако не са налице водачът няма право да се движи или
спира в аварийната лента. Това означава, че за да е налице извършено нарушение
на забраната следва и двете изключения (основателни причини за движение/спиране
в тази лента) да не са били налице към момента на проверката на водача от
контролните органи и констатирането на лисата на същите следва да намери
отражение при описание на нарушението както в АУАН, така и в НП. Това е така
защото посочването на конкретната липса на основание за управление на МПС в
аварийната лента е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.58 т.3 от ЗДвП. Видно от АУАН и от НП е че, в тях при описание на нарушението не е посочено
липсата на предпоставките по чл.58 т.3 от ЗДвП, които да дават възможност на
водача за подобно поведение.
При това положение санкционираното лице е лишено от възможността да разбере
какво нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита.
Допуснатото нарушение е от категорията на съществените и неминуемо води до
незаконосъобразност на НП, което е достатъчно основание за неговата отмяна. С
оглед на това и съдът не намира за необходимо да излага подробни съображения по
същество, като може само да се отбележи, че ако не беше допуснато посоченото
съществено нарушение на процесуалните правила, то вмененото на въззивника
нарушение е осъществено от същия и бе доказано до изискуемата степен на
несъмненост. В тази насока са категоричните гласни доказателства събрани
посредством показанията на полицейските служители- свидетелите Т. и Г.,
подкрепени и от писмените доказателства, приети по делото. Същите не бяха
опровергани дори и от показанията на св. Д., който посочи, че се е пътувал в
автомобила на жалбоподателя, и че не са се движили в аварийната лента на АМ. От
показанията на свидетелите Т. и Г. стана категорично ясно, че в МПС е бил само
водачът и не е имало пътници в същия, така че показанията на св. Д. не могат да
бъдат приети за достоверни. Същите са ангажирани само и единствено с цел да
бъде подкрепена защитната позиция на жалбоподателя, а именно че не е управлявал
автомобила си в аварийната лента. В този смисъл са и обясненията на
жалбоподателя, в които посочи, че направеното в акта възражение било в смисъл,
че в последствие установил в гр. Пловдив, че имал повреда в едно от колелата на
автомобила, като отрича да е навлизал в аварийната лента. Категорично обаче от
показанията на св. Г. се установи, че начинът на управление на МПС от
жалбоподателя е било чрез последователното му преминаване от една лента в
друга, в т.ч. и в аварийната лента. Това показва, че автомобилът не е имал
техническа повреда, която житейски би налагала по-бавното му придвижване в
аварийната лента, респ. неговото спиране до отстраняване на повредата в
автомобила. Установи се безспорно също, че не е имало и влошено здравословно
състояние на водача, което да налага движението в тази лента на АМ.
С оглед на всичко изложено по-горе, макар нарушението
да е било извършено от жалбоподателя, то поради констатираното процесуално
нарушение, е налице незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1006-002746 от 15.08.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР-
Пазарджик, Сектор „ПП”, с което на Р.М.Ч., с
ЕГН- **********, с адрес ***, за
нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: