№ 4823
гр. С., 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154116 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Ц. И. Н., уточнена с молба от
28.10.2024 г. срещу „=“ ЕАД. Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По отношение на искането на ищеца за допускане на двама свидетели за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно за отношението на
колегите на ищеца през исковия период и състоянието му с оглед удръжката на трудовото
възнаграждение, съдът намира, че следа да бъдат допуснати до разпит само един свидетел
при режим на довеждане, а по отношение на втория свидетел следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Основателно е искането и на ответника за допускане до разпит на един свидетел при
режим на довеждане за установяване на фактите, посочени в раздел доказателствени
искания на отговора на исковата молба, като по отношение на втория свидетел следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
В исковата молба е релевирано искане за допускане на съдебно-психологическа
експертиза, като съдът намира искането за основателно, доколкото с нея се цели
установяването на относими към правния спор факти.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА един свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба, а втори свидетел може да бъде разпитан при
наличие на предпоставките по чл. 159, ал. 2 от ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че
допуснатият свидетел следва да бъде доведен в първото по делото открито заседание.
ДОПУСКА един свидетели на ответник при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, а втори свидетел може да бъде
разпитан при наличие на предпоставките по чл. 159, ал. 2 от ГПК, като УКАЗВА на
ответника, че допуснатият свидетел следва да бъде доведен в първото по делото открито
заседание.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-психологическа експертиза със задача, поставена
в исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца, в едноседмичен
срок от съобщаването, в който срок следва да се представи и доказателство за внасянето на
депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.Г.Г., специалност: психология, което да бъде уведомено
за поставените му задачи, както и за датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от
11.00 часа за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Ц. И. Н.
против „=“ ЕАД за сумата от 11250 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в безспокойство, безсъние и стрес, за периода
от 01.05.2024 г. до 11.09.2024 г., настъпили като резултат от противоправното поведение на
ответника, изразяващо се в обжалване на болничен лист, удръжка от трудовото
възнаграждение като „.“ и наложено дисциплинарно наказания „забележка“, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 12.09.2024. до окончателно заплащане на
сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните съществува трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжност „.“ в .. Поддържа, че на
15.03.2024 г., поради влошено здравословно състояние посетил лекар, който му назначил
лечение и му указал да се яви на контролен преглед след три дни. Сочи, че по-късно се явил
на работното си място, за да уведоми ръководителя си, като поради наличието на спешна
работа се включил в работния процес и подпомогнал колегите си. В исковата молба се
2
твърди, че работодателят обжалвал издадения болничен лист, който бил отменен от
надлежните органи, като за производството работникът не бил уведомен. Сочи, че
работодателят поискал обяснения от работника за отсъствието му от работа два часа на
15.03.2024 г., като поддържа, че за месец май 2024 г. получил трудово възнаграждение в
по.малък размер, като във фиша за работна заплата било посочено, че е удържано трудово
възнаграждение поради „.“, за която удръжка поддържа, че не е уведомен. Сочи, че едва на
30.07.2024 г. е получил писмен отговор от работодателя, в който било посочено, че поради
отмяна на болничния лист, отсъствието му на 15.03.2024 г. се третира като ., като на
01.08.2024 му била връчена и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“
с дата 17.07.2024 г., а на 02.08.2024 г. бил уведомен за изготвена коригираща присъствена
форма за отработено време за месец март 2024 г. Поддържа, че действията на работодателя
на ответника са противоправни, доколкото на първо място не бил уведомен за обжалване на
болничния лист, като самата отмяна не настъпила по негова вина. Противоправността на
работодателя се изразявала и в удръжката на трудовото възнаграждение като „.“, за която
удръжка не била издадена заповед. За противоправни се сочат и действията на ответника по
налагане на дисциплинарното наказание „забележка“. В исковата молба са изложени
твърдения, че като резултат от противоправните действия на ответника, за работника са
настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние,
стрес, влошени отношения с колегите, личния лекар, семейството, за които ищецът
претендира обезщетение в размер на 2 500 лева месечно, или общо в размер на 11250 лева
за периода от 01.05.2024 г. до 11.09.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните, както и обстоятелството, че на 15.03.2024 г. работникът се
е явил два часа по-късно на работното си място. Излага твърдение, че за нарушението на
трудовата дисциплина, работодателят бил уведомен с докладна записка на . = ., от която
ставало ясно, че на 15.03.2024 г. при разпределяне на задачите за деня между служителите и
проверка на графика и присъствения лист, Ц. Н. не бил на работното си място и не
уведомил колегите си за евентуално свое закъснение, като се явил в 10:30 часа, разписал се в
присъствения лист и работил до края на смяната. Сочи, че в рапорта си от същата дата,
началник смяна обяснява, че при поставен въпрос относно закъснението, работникът
отговорил, че е бил на зъболекар. Поддържа, че на 18.03.2024 г. ищецът представил
болничен лист за временна неработоспособност с диагноза „вирусна инфекция, неуточнена“
за домашно-амбулаторен режим на лечение от 3 дни (15.03.2024 г. – 17.03.2024 г.), който бил
издаден на 18.03.2024 г. Излага твърдения, че поради разминаване в обстоятелствата,
работодателят обжалвал болничния лист пред . и С. с жалба вх. № . г., като на 16.05.2024 г.
работодателят е получил Решение №./24.04.2024 г. на .. . С. ЕООД, с което обжалвания
болничен лист е отменен. Поддържа, че след отмяната на болничния лист, с докладна
записка изх. № . на 20.05.2024 г. инж. С.Д. – . = ., чрез началник управление „.“ своевременно
уведомява работодателя за нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в
„закъснение“ за работа с два часа на 15.03.2024 г. от страна на ищеца. Поддържа, че със
3
Заповед № . г. на изпълнителния директор, връчена срещу подпис на 30.05.2024 г., били
поискани писмени обяснения от работника – Ц. Н., към която заповед били приложени
докладна записка, рапорти и копие от уведомителното писмо от . с решение по отмяна на
болничния лист. Излага твърдения, че в рамките на дисциплинарната процедура в
работникът депозирал писмени обяснения, в които не оспорва закъснението си, но изтъква
като причина влошено здравословно състояние, за което представил болничен лист, като
възраженията му, че не бил уведомен за отмяната на болничен лист, тъй като не е страна в
производството, били оценени от работодателя при определяне на дисциплинарната
санкция.
Излага твърдения, че поради представен на 18.03.2024 г. болничен лист, била
изготвена форма за отчитане на труда за м. март 2024 г. па персонала от . като в графа
„неявяване“ било посочено, че на 15.03.2024 г. ищецът Ц. Н. е бил в отпуск по болест,
поради което във фиш за заплата за м. март 2024 г., работодателят е начисли и изплатил
първия ден от болничния в размер на 70,32 лева на основание чл. 40, ал. 5 от КСО, както и в
доплащане временна нетрудоспособност от режийни – 9,80 лева. Сочи, че поради отмяна на
болничния лист, на 17.05.2024 г. е изготвена коригираща присъствена форма за отработено
време за м. март 2024 г. и в графа „неявяване“ било посочено, че на 15.03.2024 г. Ц. Н. е бил
- .. Сочи, че във фиш за заплата за м. май 2024 г. е напарвена корекция за азплатения през м.
март 2024 г. болничен лист със знак минус 9,80 лева, а по отношение на вписаната . в размер
0 лева. Поддържа, че след приключване на дисциплинарното производство, по което на
ищеца е наложена наказание „забележка“ със Заповед № . г., на 31.07.2024 г. е изготвена нова
присъствена форма за отработено време на работника за месец март 2024 г., в която
15.03.2024 г. бил отбелязан като работен за ищеца и съответното възнаграждение му било
начислено във ведомостта за заплати през м. юли 2024 г. и изплатено на 15.08.2024 г.
Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение от страна служителите в процесния
случай, както и липсата на причинна връзка, от което да са настъпили неимуществени вреди
за ищеца. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на посочените в
исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както наличието на противоправно
виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в обжалване на болничен
лист, без да бъде уведомен работника, удръжка от трудовото възнаграждение като „.“ и
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, което поведение се намира в пряка
причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди. Вината се
предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докажа възражението си,
че служителите му са действали законосъобразно.
Безспорно между страните е обстоятелството, че страните са намират в трудово
правоотношение, че на 15.03.2024 г. работникът се е явил на работното си място с 2 часа
4
закъснение, че болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 15.03.2024 г. до
17.03.2024 г. е отменен като „антидатиран и издаден неправомерно“, че на работника е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, неоспорено по надлежния ред.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5