АНД № 993/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. К.И.А. ***,
да бъде освободена от наказателна отговорност за това, че на 18.10.2019 г., в с. Х., обл. Пазарджик, е причинила на Н.З.Д.в
качеството й на длъжностно лице - директор на ДГ „***“ - с. Х., обл. Пазарджик,
при изпълнение
на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание-
престъпление по чл.131 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 ал.2 от НК, като й бъде наложено административно наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 НК.
Производството
пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция размерът на глобата
да бъде определен, като се съобразят наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на обвиняемата, както и финансовото и семейното й
положение, като предлага размерът на глобата да бъде определен над предвидения
в закона минимален такъв.
В съдебно заседание обвиняемата редовно призована, не се явява, но се
представлява от упълномощен защитник, който не оспорва констатациите на РП-
Пазарджик изложени в постановлението и пледира съдът да съобрази смекчаващите
вината на обвиняемата обстоятелства и наложи глоба в минималния размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Св. Н.Д.от 2003 г. заемала длъжността директор с група
на детска градина „***“ в с. Х., обл. Пазарджик. Наред с ръководните задължения
и отговорности св. Д.следвало да полага и определени часове като учител в
детската градина. С оглед на това тя имала качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 бук „б“ от НК, т.е. лице на което е възложено
изпълняването на ръководна работа.
На 18.10.2019 г. св. Д.била на работа за времето от
09.30 до 18.00 ч. заедно с Й. М.- помощник-възпитател. Времето било хубаво и
около 16.00 ч. пострадалата и помощник-възпитателят били извели децата навън в
двора на градината да играят. Малко след това пристигнала св. Е.Д., за да вземе
внучето си, което посещавало градината, като водела със себе си и по-малкото си
внуче, за да поиграе с децата и да свиква с тях. Св. Е. Д.се заговорила със св.
Н.Д.като двете се намирали в близост до пясъчника, където си играели повечето
деца, за да може пострадалата да ги наблюдава.
Около 16.30-16.35 ч. в детската градина пристигнала
обв. К.А., за да прибере детето си И.Младенов, който по това време бил седнал
на една пейка. Щом видяло майка си, детето се разплакало и се втурнало към нея
и й казало нещо на ромски език. Между двамата били разменени няколко реплики на
този език. Така св. Н.Д.се усъмнила, че имало проблем и затова попитала И.какво
ставало. Той не отговорил, но неговата майка й отвърнала грубо, че синът й бил
„изгорял“. Постр. Д.веднага целунала детето по челото и казала, че според нея
то нямало температура. Обвиняемата хванала сина си и го задърпала към сградата
на детската градина, за да му прибере багажа. След няколко минути двамата
излезли като обв. А. носела в ръка раницата на детето. Минавайки покрай
свидетелите Н.Д.и Е.Д., които все още си говорели на двора, обв. А. обвинила
пострадалата, че нейният син й се бил оплакал, че му сълзели очите, а тя нищо
не била направила. Тогава св. Н. Д.попитала детето кога й се било оплакало и то
признало, че подобно оплакване било направило пред учителката от първа смяна, а
не на нея. Тогава обвиняемата отправила репликата спрямо пострадалата, че тя
била „същата простачка“ като госпожата от първата смяна и започнала да крещи и
да я обижда. Св. Н.Д.се опитала да потуши скандала и помолила обв. А. да спре
да крещи и да я обижда и да напусне веднага детската градина, за да не стресира
останалите деца. Обвиняемата, обаче продължила с виковете и обидите като в един
момент замахнала силно с дясната си ръка и нанесла на пострадалата силен удар в
ляво в областта на лицето и шията. След това продължила да нанася още няколко удара
в областта на главата с раницата, която носела. Тогава св. Е.Д.се спуснала и
хванала обвиняемата през ръцете, избутвайки я настрани от св. Н.Д.. Обв. А.
продължила да крещи и обижда пострадалата и я заплашила, че ще я изгони от
работа. Силно стресирана и възмутена от инцидента св. Н.Д.позвънила по телефона
на кмета на селото и му разказала за станалото, но той обяснил, че бил в отпуск
и не можел да дойде на място като посъветвал свидетелката да подаде сигнал в полицията.
Тя послушала съвета му и се обадила на районния инспектор, но той също бил зает
и не можел да дойде. След малко кметът се обадил на пострадалата и й казал да
стои на място, тъй като той бил сигнализирал на тел. 112 и полицията щяла скоро
да пристигне. Св. Н.Д.останала да изчака пристигането на полицейския екип
заедно със св. Е.Д., която от своя страна се опитвала да задържи обв. А..
Последната, обаче, се отскубнала и избягала извън детската градина като продължила
да крещи, обижда и заплашва постр. Д..
Малко след това на местопроизшествието пристигнала св.
Й. Т., временно изпълняваща длъжността кмет на селото, на която кметът се бил
обадил във връзка с инцидента. В детската градина тя заварила постр. Д.и св. Е.Д..
От двете св. Т. разбрала какво се било случило, като пострадалата била видимо
разстроена, треперела и не знаела как да реагира. Св. Т. лично видяла, че
пострадалата имала в лявата страна на шията огромно червено петно и отпечатъци
от пръсти, които заснела с телефона на св. Н.Д.. В този момент пристигнали и
полицейските служители, на които свидетелките Н.Д.и Е.Д.разказали за случката.
Пострадалата била посъветвана от полицаите да подаде сигнал за случилото се.
По повод на
всичко това постр. Н.Д.подала жалба РП- Пазарджик, по която била извършена
проверка, данните от която послужили за образуване на настоящото наказателно
производство.
От заключението на изготвената в ДП съдебномедицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано, се установява, че в
резултат на развИ.се гореописан инцидент на пострадалата Н.Д.били причинени
червено кръвонасядане в областта на долната част на лявата буза (3x3 см) и 5
бр. червени ивицовидни, коси, но успоредни едно на друго кръвонасядания,
започващи от горната лява част на шията и достигащи до началото на средната й
трета. Въпросните кръвонасядания били с размери около 1-1.2 см широки и от
около 3-4 см до около 10-11 см дълги, като най-малкото по размер било от
горната част, а най- голямото от долната и между всяко от тях имало бяла,
непроменена кожа с ширина около 0.5 см. Според експерта посочените
кръвонасядания добре отговаряли да били получени при нанесен удар с отворена
ръка и пръсти по лявата част на лицето и лявата част на шията на пострадалата
като били в резултат от действието на пръстите на ръката. По време на нанасяне
на удара (един) пострадалата и нападателката са били прави и обърнати с лице
една към друга като нападателката била нанесла удара с отворена дясна ръка по
лявата част на лицето и шията на пострадалата. Според експертизата всички
видими травматични увреждания (кръвонасядания) са причинили на пострадалата
болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе от показания на свидетелите
Н.З.Д., Е.И.Д., Й. С.Т., дадени в досъдебната фаза на
процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от горекоментираното заключение на СМЕ и писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК и
веществените доказателства- СД-диск със запис на подадения на тел.112 сигнал и
снимки на пострадалата направени с мобилния й телефон.
Съдът кредитира изцяло горепосочените
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, т.к. те
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду си, като
абсолютно достоверно очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не даде вяра на обясненията на
обв. А., дадени на досъдебната фаза на процеса, в частта им, в която отрича да
е нанасял побой над пострадалата, като твърди, че постр. Д.й ударила шамар по
дясната буза. Очевидно е, че обясненията на обвиняемата са израз на заетата от нея
защитна теза, а не източник за фактите от обективната действителност. Съдът не
даде вяра на нейните твърдения, защото те категорично се опровергават от всички
останали гласни доказателства. Дори да се приеме, че св. Н.Д.е заинтересована
от изхода на делото, то останалите две свидетелки са абсолютно
незаинтересовани. Св. Е.Д.е очевидец на нанесения побой и обективно пресъздава
своите възприятия. Категорична е, че обв. А. е нанесла силен удар с шамар по
лявата буза и шията на пострадалата, а след това и няколко удара с раницата по
главата й, като само нейната намеса е преустановила побоя. Св. Т. също
еднопосочно разказва за заявеното й от пострадалата и св. Е. Д.. Освен това
обясненията на обвиняемата се опровергават и от заключението на СМЕ, в която подробно
е описано травматичното увреждане по лявата част на лицето на пострадалата и механизма
на причиняването му посредством нанесен удар с отворена ръка и пръсти, което е
напълно съвместимо с описаното от свидетелите и съответства на приложените ВД-
снимки на състоянието на лицето и шията на пострадалата, изготвени непосредствено
след инцидента.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си обв. К.И.А.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 ал.2 от НК, като на ***г***, българка,
българска гражданка, омъжена, без образование, безработна, неосъждана, ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВНА в това, че на 18.10.2019г. в
село Х., обл.Пазарджик, е причинила на Н.З.Д.в качеството й на длъжностно лице
– директор на ДГ „***“ с. Х., при изпълнение на службата й, лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание.
Обвиняемата
е имала представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен
състав, включително и квалифициращия, т.к. е съзнавала, че действа и нанася
телесна повреда на св. Д.в качеството й на длъжностно лице- директор с група в
детска градина и именно в
това си качество, при изпълнение на службата си, тя е осъществявала трудовите
си функции по обучение и възпитание на децата от групата в ДГ.
Обвиняемата
е предвиждала конкретно и е искала настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика
по чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемата, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното
деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на пострадалата, както
и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване на деянието.
Обвиняемата е личност с ниска степен на
обществена опасност. Не е осъждана и характеристичните данни за нея са добри,
няма криминални и противообществени прояви и се ползва с добро име по
местоживеене.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на дееца и
недостатъчната му способност за психо-физически самоконтрол.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени добрите
характеристични данни, тежкото материално и семейно положение, притеснението за
здравословното състояние на детето й към конкретния момент. Чистото съдебно
минало, не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна
предпоставка за приложението на чл.78а ал.1 от НК в диференцираната процедура
по Глава ХХVІІІ от НПК.
Като
отегчаващо обстоятелство се отчете факта, че телесната повреда е нанесена на
публично място пред погледа на други присъстващи, по-голямата част от които
малолетни деца.
Съдът отчита фактите, че за
престъплението по чл.131 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 ал.2 от НК се предвижда
наказание до 1 година лишаване от свобода или пробация, както и обстоятелствата,
че обв. А. е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от деянието
не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Не са налице и
отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НПК. Поради това съдът приема, че
са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК- за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание- глоба.
Предвид
това и като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът счете,
че следва да освободи от наказателна отговорност обв. К.А. и да й наложи административно
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно 1 000
лева, с което ще се постигнат целите на административното наказание. За да
определи такъв размер на глобата, съдът съобрази и семейното, материално
положение и имотно състояние на обвиняемата и изходи от степента на вината й.
С оглед
изхода на делото (постановеното осъдително решение) и на основание чл.189 ал.3
от НПК съдът осъди обв. К.А. да заплати в полза на държавата сторените по делото
разноски в размер на 183,00 лева, платими по сметка на ОД на МВР-Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: