О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………… 2020
година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа докладваното от съдията частно административно дело №1476 /2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.127ж ал.1 ДОПК във вр. с чл. 41 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “Маклер
Комерс" ЕООД, ЕИК , с адрес на
управление в гр.Варна,
представлявано от В.М.Т., подадена чрез пълномощник, срещу действията на орган по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601577671-4/16.06.2020 г.,
на инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна, потвърдени с решение № ФК-17/30.06.2020 г. на директора на
ТД на НАП-Варна.
Оспорващото дружество счита действията за
необосновани и незаконосъобразни от гледна точка на материалния закон. Твърди,
че тези действия не съответстват на
посоченото в цитирания протокол основание, не са налице фактите и обстоятелствата , обосноваващи наличието на обезпечителна нужда. В тази връзка твърди, че към момента на предприемането им не са налице неизплатени публични задължения;
дружеството няма извършени сделки с лица, включени в БД „Рискови субекти“.
Обезпечителната мярка е вследствие
неправилно възприети от органите по приходите данни за декларирано количество от стоката за
влагане в производство. Отделно се твърди и несъразмерност на наложената мярка.
Въз основа на изложеното моли съда да отмени действията на органа по приходите,
обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск
№ 180601491525-3/19.02.2020 г.
Съдът като съобрази оплакванията в жалбата с доказателствата по
делото приема следното:
По фактите
На 12.06.2020 г. в
19:00 ч. в пункт за фискален контрол на ГКПП Русе – Дунав мост от органи по приходите била извършена проверка на стоки с висок
фискален риск, съставен бил Протокол №
180601577671-1/12.06.2020 г.
Видно от съдържанието му, при проверка на МПС марка Скания рег.№ СВ
0259 НМ и ремарке с
рег.№ СВ 1257 ЕА, управлявано
от Т.М.Р., се превозва стока – 18168.73 кг. масло (натурално масло) с тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 85%, с получател “Маклер комерс“
ЕООД, с. Брестовене, дата и час на
получаване: 12.06.2020 г. 13:00. На
основание чл. 127б, ал.3 от ДОПК на процесното МПС е поставено ТСК . Видно от
Протокол № 180601577671-2/12.06.2020,
същото е отстранено на посочената дата в
14:00ч.
С протокол № АА 0031009/12.06.2020
г., издаден от органи по приходите са предприети
действия по обезпечаване на
доказателствата – издаден е Акт за
забрана № 003/12.06.2020 г., с който е спряна реализацията пратката, описана по количество , вид и
произход.
Липсват
конкретни мотиви, от които да е възможна преценка какви са били фактическите
основания, на които се обосновават предприетите от органите по приходите
действия и какво се цели да се постигне
с тях.
Представен е платежен документ №32124948 /16.06.2020 г.,
видно от който сумата от 5402.70 лв. е преведена по сметка на ТД на НАП Варна.
Описаните
в т.ІІ на Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601577671-4/16.06.2020г. действия
по обезпечаване на
доказателства по чл. 40 от ДОПК, изразяващи се в изземване на стоки с висок фискален риск са
предмет на съдебната проверка.. Иззетата
като обезпечение стока фигурира в утвърдения от МФ списък с код
04051019.
По правото:
Правната регламентация на
предварително обезпечаване при фискален контрол се съдържа в разпоредбата на
чл. 121а от ДОПК. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
органът по приходите може да поиска от
публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за
данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната
стойност на стоката в случаите на:
- нарушаване целостта на техническите средства за
контрол;
-неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4;
- несъответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката вид и/или количество на стоката;
-неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.
Мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато
органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Съгласно аления трета, в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите
предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за
стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3,
т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В
случай, че обезпечението
по ал. 3 не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързоразваляща
се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.
Тези обстоятелства се отразяват в протокол за вида и количеството на
изоставената в полза на държавата стока и в регистър "Фискален контрол".
Предварителните обезпечителни
мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и
се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК.
Правомощията на органите по
приходите за обезпечаване на доказателства са изрично и изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 40, ал.1 и втора от ДОПК-при извършване на ревизия или
проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на
доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи,
документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на
информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането
й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й, а
в случай, че
е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на
ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част
от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за
срок до 48 часа.
В тези разпоредби никъде не предоставено
правомощие на органите по приходите да налагат обезпечение и то в размер на 30%
от пазарната цена на стоката. Правомощия да налагат предварителни обезпечителни
мерки имат само и единствено публичните изпълнители/ по аргумент от
разпоредбата на чл. 121а, ал.1 от ДОПК. Органите по приходите не притежават преки правомощия самостоятелно да налагат
обезпечителни мерки, нито в производството по обезпечаване на доказателства,
нито пък в ревизионното производство. Тези правомощия са от изключителната компетентност на публичния изпълнител. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.
10.ал.1 от НАРЕДБА № Н-2 ОТ 30.01. 2014 г. за условията и реда за осъществяване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България и изискванията към фискалните контролни
пунктов- наредбата е в сила от
04.02.2014 година. Според цитираната норма при извършване
на фискален контрол органът по приходите може
да поиска от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите незабавно да наложи предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 1 и/или 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс в случаите, изрично и изчерпателно посочени от законодателя.
В разглеждания случай такова искане от органите по приходите до публичния
изпълнител не е отправяно.
В обжалвания Протокол
за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 180601577671-4/16.06.2020 г. съдът не
откри никакви мотиви (нито един),
нито факти и обстоятелства, от които да е възможен извод по коя от четирите хипотези на цитираната
по-горе норма на чл. 121а, ал.1 следва да е предприето
обезпечението на доказателствата.
От
друга страна с протокола за обезпечаване на
доказателства, органите по приходите са наложили обезпечение в размер на 30% от
пазарната цена на стоките, като не е ясно как е определена тази пазарна цена
- доказателства в тази насока липсват.
Освен горното, липсват и доказателства,
от които да е видно, че посочените в същия протокол лица реално са заемали длъжността- старши инспектор по
приходите към датите на съставянето му.
Простото посочване на длъжността не може да
обуслови заеманите длъжности от страна на лицата, посочен като органи по
приходите.
Констатираното сочи на липса на компетентност на органа, предприел действията, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601577671-4/16.06.2020 г. и обосновава нищожност.
Тези действия на органите по
приходите са изцяло извън
законовата рамка на правната норма, цитирана от тях и ползвана като правно основание.
Дори и да са налице данни, че са установени публични
задължения, събирането на които ще е невъзможно или ще бъде затруднено и
единствената правна възможност за гарантиране на събираемостта да е обезпечаване на доказателства, то това става с искане за налагане на обезпечения от
публичния изпълнител. Само и единствено, когато органът по приходите, установи: първо наличие на публично
задължение и второ – обстоятелства
от обективната действителност, които насочват, към евентуална невъзможност или към значително затруднение на
събираемостта. Всяка друга интерпретация представлява разширително тълкуване и
прилагане на закона,
което
е недопустимо.
При направения коментар относно липсата на компетентност
у органите по приходите, съдът е задължен на обяви нищожността на издадения от
тях административен акт.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното в жалбата
искане за присъждане на разноски съдът намира същото за основателно и доказано
и ще
следва да го уважи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2 във връзка с чл. 146,т.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на действията на органи по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601577671-4/16.06.2020 г.,
потвърдени
с решение № ФК-17/30.06.2020
г. на директора на ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да
заплати на “Маклер Комерс" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление
в гр.София, представлявано от
управителя И.П.Й., сумата
от 638 (шестстотин тридесет и осем) лв. разноски по делото., в това число внесена държавна такса от 50 лв.
и адвокатски хонорар от 588 лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: