РЕШЕНИЕ
№
03.08.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1232/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС.
Депозирана е ИМ от Л.И.Н. чрез адв.
Б. Й., против Р.А.Х., с която се твърди, че страните са бивши съпрузи, като
сключеният между тях граждански брак, е прекратен с решение по гр.д.№
2876/2015г по описа на ПлРС. Твърди се, че по време
на брака, страните са придобили, в режим
на СИО, следният недвижими имот: АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр. ***, със ЗП
от 73,46 кв.м., заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ от 20 кв.м. Твърди се,
че ищцата от 01.05.2014г, е напуснала имота, като в жилището е останал да живее
ответникът. Твърди се, че до ответника е изпратена нотариална покана, връчена
му на дата 17.11.2014год., с която същият е поканен, в едноседмичен срок от
получаването й, да заплаща на ищцата
сумата от 200лв/месечно- наемна цена, за собствената й ½ ид. част от имота. Твърди се, че ищцата Н., е лишена от
ползването на собствената й ½ ид. част от описаният имот, за периода 24.01.2014-24.01.2016г. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 2800лв., за
посочения период, ведно със законна лихва, счита от датата на подаване на ИМ,
до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В с.з. на 12.07.2016г, съдът е
приел направеното от страна на ищеца уточнение на процесния
период- 24.11.2014-24.01.2016г., без изменение на размер на претенцията-
2800лв.
Ответникът Р.А.Х., р. пр., в
срока за отговор не изразява становище по предявеният иск.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, видно от представеното удостоверение, че с решение от 06.01.2007г.,
влязло в сила на 02.03.2007г., постановено по гр.д.№2876/2005год., е прекратен
сключеният на 11.03.1984год., граждански брак между страните в настоящето
производство, по вина на съпруга. По делото се установява също, съобразно приложеният
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 107, н.д.№ 416/2003г. на
Нотариус *** И., че страните са придобили, в режим на СИО, процесния
недвижими имот- апартамент №12, находящ се в гр. *** От изявленията на страните
в с.з., се установява, че жилището е
имало характер на семейно такова, по смисъла на СК, и при постановяване на
развода, същото е било предоставено за ползване на съпругата. По делото се
установява също, съобразно изявлението на ответника в с.з., че страните не живеят
заедно, от датата, посочена в ИМ- 01.05.2014г. Заедно с това, отв. Х. твърди, че не ограничавал достъпа на ищцата до
жилището.
По делото се установява също,
факта на изпращането на нотариална покана от ищцата, чрез нейният пълномощник- адв. Б. Й., до ответника Х., получена от същият на 17.11.2014г.,
с която същия е поканен, в седмодневен срок от получаване на поканата, да
заплаща обезщетение за ползване, в размер на 200лв. месечно.
По делото
е изслушана СТЕ,от заключението по която се установява, че размерът на
месечният пазарен наем, за имота, е в размер на 360лв., за целия период- сумата
от 5040лв.; размера на обезщетението за ползване, в.за ½ ид част, за процесния период, е в размер на 2520лв.
По делото,
като свидетел е разпитана ***, от показанията на която се установява следното: свидетелката
посочва, че знае, че страните са разведени от 2007г, но са продължили да живеят
заедно в процесното жилище, като посочва, че знае, че
от пролетта на 2014г,. ищцата Л.Н. не
живее в жилището. Св. Венева посочва, че ищцата Н. живее на квартира, и
е ходила до семейното жилище, за да се вземе вещи от там. Свидетелката посочва,
че Н. не й е споделяла, отв. Х. да не й е разрешавал да посещава жилището, но
посочва, че знае, че Х. я е заплашвал и Н. е била изплашена.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 31, ал.2
от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. В случая, безспорно се установи наличието на съсобственост
между страните по делото, по отношение на процесния
имот, факта, че същият се ползва лично
от ответника, за задоволяване на негови
жилищни нужди, за процесния период., както и факта на
изпращането на покана за изплащане на
обезщетение за ползване на притежаваната
от ищцата ½ ид част, получена от ответника на
дата 17.11.2014год. Изпращането на
покана за плащане, като елемент от фактическия състав на обезщетението
по чл.31, ал.2 от ЗС, има действие само
за напред- от датата на получаването й от ответника, като в конкретния случая-
от изтичането на даденият с поканата 7-мо дневен срок- или от дата
24.11.2014г., съобразно заявената искова претенция. Съдът намира, че
възражението на ответника, че не е
възпрепятствал ползването на имота от страна на ищцата, е недоказано и
неоснователно. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства, в т.ч. и
чрез разпит на свидетели. Следва да се отбележи също, че по делото от ответника
няма депозиран отговор на ИМ, и в срока по чл.133 от ГПК, няма направено
възражение в този смисъл, поради което
възможността на ответника да заявява правоизключващи
правата на ищеца възражения, е преклудирана, с
изтичане на този срок, за което ответника е предупреден от съда.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че претенцията на ищцата Л.Н.
е основателна до размера, посочен от ВЛ- сумата от 2520лв., за периода
24.11.2014-24.01.2016г., като за
разликата до пълният предявен размер на иска от 2800лв., същият следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. По
делото, от страна на ищеца няма направено изменение на иска.
С оглед на изхода на спора, на
основание чл.79, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, съразмерно с уважената част на иска, сумата от 361,80лв.-деловодни
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, Р.А.Х.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л. ИЛЕВА Н., ЕГН **********,
сумата от 2520лв., съставляваща
обезщетение за ползването на ½ ид.част, от
която е била лишена за периода 24.11.2014-24.01.2016г., от следният съсобствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр. ***,
със ЗП от 73,46 кв.м., заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ от 20 кв.м. и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ от 20кв.м., ведно с 7,25% ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот ХVІІ,
в кв. 85а по плана на гр. Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ- 26.02.2016г., като за РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер от 2800лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.А.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л. ИЛЕВА Н.,
ЕГН **********, сумата от 361,80лв.-деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението, пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: