№ *55
гр. гр.Н., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20232150101063 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „А*Б.“
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № *,
представлявано от А.Д. и М.М., с пълномощник: адв. Л. М. от АК-Велико Търново
против М. Е. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н., общеж. Л. № *, ет.*, ап.***.
Моли се съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 744,45 лева, представляваща задължения, възникнали въз основа на Рамков
договор с УИН ********* от 13.03.2019г., сключените към него приложения и
договори, както и общите условия на мобилния оператор, от които: 341,18 лева -
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 151,84 лева -
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 251,43 лева -
неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца, сумата от 200,46 лева, представляваща
мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки
отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Твърди се, че за тези суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 708/2023г. по описа на Районен съд - Н.,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е
указана възможността за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
Излага се, че на 07.12.2017г. между „Мобилтел“ ЕАД (сега А*Б.“ ЕАД) и М. Е.
К. бил сключен договор с УИН *********, въз основа на който на ответника бил
открит партиден номер М5861956, по който били начислявани задължения за
договорени и използвани услуги. Сочи се, че на 05.03.2019г. между страните бил
сключен договор за продажба на изплащане на апарат Handset Sam Galaxy A6
Bla+LHCoverSamA6Bla MT със сериен номер: 352472103576273, като закупуването на
вещта било обвързано с ползването на електронно съообщителни услуги, предоставени
1
на Зоя Недкова Борисова. Устройството било предадено на купувача с приемо-
предавателен протокол. В договора изрично била уговорена промоционалната цена и
начина на изплащане на устройството.
Твърди се, че на 13.03.2019г. бил преподписан сключеният общ рамков договор
от 07.12.2017г. На същата дата било подписано и Приложение № *, с което било
договорено на ответника да бъде предоставено ползването на договорен тарифен план
„А1 Сърф XL“ със SIM карта № 8935901187035704687. Месечната абонаментна такса,
уговорена за промоционалния период от две години била в размер на 20,79 лева с ДДС.
Същата била валидна за срок от две години, който започнал да тече на 13.03.2019г. и
следвало да изтече на 13.03.2021г. Навежда се, че на 13.03.2019г. било подписано
Приложение № *, с което било договорено предоставяне на мобилни услуги при
тарифен план A1 One Unlimited 41 за номер **********. Условията били договорени в
чл. 3 на приложението. Срокът на договора бил от 13.03.2019г. и следвало да изтече на
13.03.2021г.
Развиват се съображения за дължимост на претендираните суми. Описват се
услугите, използвани по договора за процесния период. Акцентира се, че поради
неизпълнение, договорът е прекратен на 30.10.2020г. на основание чл. 54.12 от Общите
условия, за което били начислени неустойка, представляваща отстъпка от цената на
месечната абонаментна такса, неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС, както и неустойка за отстъпка от цената на устройството.
Горепосочените претендирани вземания за ползвани далекосъобщителни услуги,
ищецът е фактурирал, като е издал три броя фактури, съответно от 01.07.2020г., от
03.08.2020г. и от 01.09.2020г., обхващащи периода от 28.05.2020г. до 27.08.2020г. и
шест броя сметки от 30.10.2020г. за претендираните неустойки.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът К. дължи на „А*Б.“ ЕАД, сумата общо в размер
на 944,91 лева, дължима по Рамков договор, идентифициран с уникален номер
********* от 13.03.2019г., сключените към него приложения и договори, както и
общите условия на мобилния оператор, от които:
- сумата в размер на 235,03 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до
27.11.2020г. по договор с партиден номер М5861956, за което е подписано Приложение
№ * на 13.03.2019г. за услуга +359********* с план A1 One Unlimited 41, ведно с лихва
за забава върху сумата за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г. в размер на 64,92
лева;
- сумата в размер на 87,14 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до
27.10.2020г. по договор с партиден номер М5861956, за което е подписано Приложение
№ * на 13.03.2019г. за услуга +359********* с план A1 Surf XL, ведно с лихва за забава
върху сумата в размер на 24,10 лева за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г.;
- сумата в размер на 19,01 лева, представляваща такса за събиране на дължими
суми по договор с партиден номер М5861956, за периода от 28.07.2020г. до
27.08.2020г., ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 5,18 лева за периода от
22.09.2020г. до 05.05.2023г.
- сумата от 151,84 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до 27.10.2020г. по
договор за продажба на изплащане от 05.03.2019г. за устройство Sam Galaxy A6, ведно
с лихва за забава в размер на 40,41 лева за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г.;
- сумата в размер на 64,98 лева, представляваща неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден номер М5861956 за услуга
2
+359*********, ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в
размер на 17,02 лева;
- сумата в размер на 19,64 лева - неустойка, представляваща отстъпка от цената
на месечна абонаментна такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга
+359*********, ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в
размер на 5,14 лева;
- сумата в размер на 19,69 лева - неустойка, представляваща отстъпка от цената
на устройството по договор с партиден номер М5861956 за услуга +359*********,
ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в размер на 5,16
лева;
- сумата в размер на 112,47 лева, представляваща неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден номер М5861956 за услуга
35988737873, ведно със сумата в размер на 29,46 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г.,
- сумата в размер на 14,89 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената
на месечната абонаментна такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга
35988737873, ведно със сумата в размер на 3,90 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г.;
- сумата в размер на 19,76 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената
на устройството по договор с партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, ведно
със сумата в размер на 5,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.10.2020г. до 01.06.2023г.
Представят писмени доказателства. Прави се искане да бъде изискано и
приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 708/2023г. по описа на РС-Н.. Претендират
разноските по настоящото и по заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника К. особен представител - адв. Т. С. от АК-Бургас, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се
спори, че страните са били в облигационни отношения. Сочи се, че не може да се
направи извод за дължимост на претендираните суми. Обръща се внимание, че
доколкото фактурите били издадени за периода от месец май до юли 2020г., на
25.03.2020г. бил приет Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение. Счита се, че неправомерно ищецът е прекратил едностранно договора с
ответника. Изтъква се, че сключеният договор от 05.03.2019г. бил обвързан с
ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на трето лице. Развиват
се доводи за неоснователност на претенциите за неустойки поради нищожност на
неустоечните клаузи, които нарушават разпоредбите на ЗЗП и противоречат на
добрите нрави. Излага се, че клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. С тези доводи се моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, в която заявяват, че поддържат исковата молба, ведно с
представените доказателства. Изразяват становище по отговора на исковата молба.
Молят съда да уважи предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по
делото разноски в настоящото и в заповедното производство.
За ответника, в съдебно заседание се явява назначения му особен представител,
който оспорва исковата молба. Поддържа отговора на исковата молба. Изразява
3
становище по същество. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, чл.
86 и чл. 92 от ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 708/2023г. по описа на Районен съд -
Н. се установява, че е издадена Заповед № 348 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 04.07.2023г., с която е разпоредено М. Е. К. да заплати на „А*Б.“
ЕАД сумата от 341,18 лева - неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги, сумата от 151,84 лева - неплатена сума за закупено устройство на изплащане,
сумата от 251,43 лева - неустойка, поради прекратяване на договора по вина на
абоната, сумата от 200,46 лева - мораторна лихва за периода от датата, представляваща
първи ден от забава за плащането по всеки отделен документ до 02.07.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 744,45 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 03.07.2023г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от 505 лева, представляваща направените от заявителя
разноски по делото.
Установява се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47 от ГПК, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът следва да докаже наличието на облигационна връзка между него и
ответника, настъпила изискуемост на вземанията и размера на претенциите си,
реализиране на фактическите състави на отделните претендирани неустойки по
договора, размерът на неустойките и изискуемост на вземането. При доказване на тези
факти ответникът следва да докаже, че е погасил задължението. Тежестта на доказване
е указана на страните с Определение № 262 от 14.03.2024г.
Видно от представените Договори за мобилни услуги и за продажба на
изплащане, сключени между „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А*Б.“ ЕАД) и М. Е. К.,
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което операторът (ищецът) се е задължил да предоставя на абоната (ответника)
електронни съобщителни услуги и мобилни устройства, при посочени в договорите
условия. Съгласно чл.3.2 от Договор № ********* от 07.12.2017г., същият урежда
условията, валидни за всички услуги, като според чл. 3.3 промяна на условия по
договора се извършва с подписване на анекс или ново приложение. В тази връзка
между страните са подписани различни приложения, както следва: Приложение № * от
13.03.2019г., съгласно което ищецът е предоставил на ответника услуга „А1 Сърф XL
Коледа 2017“ към SIM карта № 8935901187035704687, за срок от 2 години, срещу
промоционална цена в размер на 20,79 лева с вкл. ДДС, както и допълнителни
приложения към Приложение № * от 13.03.2019г. за активиране и условия за ползване
на допълнителен пакет за мобилен интернет към ценови пакети „А1 сърф Екстра сърф“
за любим номер и за допълнителен пакет „А1 Xplore TV Mini” за абонати на мобилна
4
услуга с тарифни планове Безкрай, А1 без граници и А1 сърф. Съгласно Приложение
№ * от 13.03.2019г., ищецът е предоставил на ответника и услуга „A1 One Unlimited
41“ за номер **********, за срок от 2 години, срещу промоционална цена в размер на
40,99 лева с вкл. ДДС. С Приложение № 3 от 13.03.2019г. към договора е установен
ценоразпис на ищеца за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги. С
Договор № ********* от 13.03.2019г., сключен между страните, е преподписан
договора от 07.12.2017г.
Между страните е подписан и Договор за продажба на изплащане от 05.03.2019г.
и приемо-предавателен протокол от 05.03.2019г. за закупено устройство, съгласно
които ищецът е продал на ответника следната вещ - апарат Sam Galaxy A6 Bla+LH
CoverSamA6Bla срещу изплащане на 23 месечни вноски всяка в размер на 18,98 лева,
като първата е платена при сключване на договора.
Установява се, че представените договори и приложения към тях съдържат
информация относно договорените услуги, клаузи за съгласие с общите условия, при
които са сключени, както и ценоразпис на услугите, предоставяни от ищеца. Същите
съдържат и задълженията на ответника, и последиците от неизпълнението им. Всички
договори и приложения са подписани от представител на дружеството и ответника, и
не са оспорени по делото, поради което съдът намира, че от тях се установява валидно
възникнала облигационна връзка между страните, обстоятелство, което не се оспорва
от назначения на ответника особен представител.
В разпоредбата на чл. 54.12 от Общите условия (действали между страните за
процесния период) се дава право на ищеца еднократно да прекрати договора при забава
в плащанията, продължила повече от 124 дена. В случая, ответникът е изпаднал в
забава на 22.07.2020г. – падежа на първата фактура № ********** от 01.07.2020г., т.е.
договорът е можело да бъде прекратен не по-рано от 23.11.2020г. В исковата молба се
твърди, че договорът е бил прекратен на 30.10.2020г. По делото обаче няма данни
никой от процесните договори да е бил развален или прекратен предсрочно, тъй като
въпреки твърденията си, ищецът не доказа, че е направил такова изявление и че
същото е достигнало до знанието на ответника. Затова съдът приема, че всеки от
договорите е продължил действието си до изтичането на двугодишния срок, съответно
на 13.03.2021г. на Договора за мобилни услуги и на 05.02.2021г. на Договора за
продажба на изплащане. Независимо от горното, следва да се отбележи, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2023г., срокът на действие и на
двата договора е бил изтекъл. Изводът, който се налага е , че всички неплатени
месечни вноски по двата договора са станали дължими, но не поради предсрочна
изискуемост, а поради настъпили крайни падежи на всички вноски по договорите.
Налага се извод, че всички елементи от фактическия състав на предявените искове за
главница са доказани по настоящото дело. Съгласно чл. 26.4 от общите условия
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, като
неполучаването й не освобождава абонатите от задължението им за плащане. Ето защо
задълженията за ответника са възникнали с издаване на фактурите, като е следвало да
се платят на посочените в тях падежи. Ответникът не е доказал плащането на тези
суми. Ето защо исковете за претендираните главници по двата договора следва да
бъдат уважени изцяло, ведно с акцесорните претенции за законна лихва по чл.86 от
ГПК, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
процесните фактури били издадени за периода от месец май до юли 2020г., когато
5
действал Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, поради
което неправомерно на ответникът били начислени лихви за забава. Видно от
представените по делото фактури /л.31-33 вкл./, най-ранният период на забава е от
22.07.2020г., т.е. след изтичането на срока по чл.6 от ЗМДВИП /14.07.2020г./. С оглед
на това, съдът намира за основателни акцесорните претенции за мораторни лихви
върху претендираните главници за неплатени мобилни услуги, поради което същите
следва да бъдат изцяло уважени.
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и
ответника - по договора за използване на мобилни услуги с партиден номер М5861956
и по договора за продажба на изплащане номер М 5861956, реализиране на
фактическите състави на отделните претендирани неустойки по договорите, размерът
на неустойките и изискуемост на вземането. Възражението на особения представител
на ответника е, че претендираните неустойки противоречат на добрите нрави.
По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да е погасил точно и в
срок задълженията си по горепосочените договори за исковия период. Ищецът твърди,
че едностранно е прекратил договорите за мобилни услуги и за продажба на изплащане
на мобилно устройство предсрочно на 30.10.2020г. поради забава на плащането на
дължимите суми от абоната. При преценка на валидността на неустоечните договорни
клаузи настоящият състав намира, че всяка от клаузите, уреждаща задължение за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси
до края на срока на договора е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от
ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за
ответника. Всяка от неустоечните клаузи е едностранно уговорена по предварително
изготвени условия само в полза на ищеца, като за потребителят, каквото качество има
ответника, не е предвидена реципрочна възможност също да прекрати договора
предсрочно при каквито и да е обстоятелства. Освен това едностранно уговорената в
полза на ищеца неустойка в размер на месечна абонамента такса за услуга, която не е
предоставена и не е ползвана от потребителя, е необосновано висока и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
на услугата по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
По гореизложените съображения исковете за дължимост на търсените от ищеца
неустойки в размер на: сумата от 19,64 лева, представляваща отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга
+359*********; сумата в размер на 19,69 лева, представляваща отстъпка от цената на
устройството по договор с партиден номер М5861956 за услуга +359*********; сумата
в размер на 14,89 лева, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна
такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, и сумата в размер
на 19,76 лева, представляваща отстъпка от цената на устройството по договор с
партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, се явяват неоснователни и следва
да се отхвърлят като такива. Същите надвишават максималния размер на неустойката
от размера на три месечни абонаментни такси, предвиден за физически лица. По този
начин безспорно надхвърлят обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция
на неустойката и водят до значителна прекомерност на уговорените обезщетения. С
оглед на този резултат, неоснователни се явяват и претенциите за мораторна лихва
върху горепосочените неустойки.
На практика с тази неустойка не се обезпечава вземане на кредитора и по-
специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на неустойката
6
(арг. от чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). В т. 3 от Тълкувателно решение № */15.06.2010г.
по т. д. № */2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за това се прави за всеки
конкретен случай и към момента на сключване на договора. Т.е. уговарянето на тази
неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън очертаните й функции
и поради тази причина по арг. от т. 3 от Тълкувателно решение № */15.06.2010г. по т.
д. № */2009г. на ОСТК на ВКС - противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и
константната практика на ВКС: решение № *10/21.07.2016г. по т.д. № *226/2015г. на
ВКС, I т.о., решение № *93/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о., решение
№ 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и други.
Ето защо съдът намира, че неустойката за дадена отстъпка от цената на
абонаментната такса и устройството противоречат на разпоредбата на чл. 145, ал. 1 вр.
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване
към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи. От своя страна разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. В случая ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което уредбата на ЗЗП намира приложение.
В останалата част, претенцията по чл.92 от ЗЗД в размер на 64,98 лева,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по
договор с партиден номер М5861956 за услуга +359*********, както и в размер на
112,47 лева, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС по договор с партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, следва да бъде
уважена, като основателна. Съгласно трайната практика на въззивната инстанция –
Окръжен съд Бургас /Определение № IV-260471 от 25.02.2021г. по в.ч.гр.д. №
*34/2021г., Определение № 41 от 09.03.2021г. по в.ч.гр.д. № 355/2021г. и Определение
№ 49 от 10.03.2021г. по в.ч.гр.д. № 377/2021г./, процесната неустойка, уговорена при
неизпълнение на абоната – търговец на задължението му за заплащане на месечните
такси е в размера, съответстващ на вредите на кредитора, съставляващи таксите, които
би получил при точно изпълнение от страна на абоната за срока на договора и служи за
тяхното обезщетяване. Същата е уговорена за неизпълнение на парично и
необезпечено задължение, а размерът не е несъизмеримо висок до степен да нарушава
принципите за справедливост и да противоречи на добрите нрави. Основателността на
претендираната неустойка в размер на 64,98 лева, представляваща неустойка в размер
на 3 стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден номер М5861956 за
услуга +359*********, както и в размер на 112,47 лева, представляваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден номер
М5861956 за услуга 35988737873, налага извода и за основателност на претендираната
лихва за забава върху горепосочените главници в размер на 17,02 лева върху
главницата от 64,98 лева, за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г., съответно в размер
на 29,46 лева върху главницата от 112,47 лева , за периода от 31.10.2020г. до
01.06.2023г.
Що се отнася до таксата за събиране на дължими суми в размер на 19,01 лева,
7
същата има неустоечен характер и на практика с нея се начислява допълнително
задължение за потребителя в случай на забава. Възлагането в тежест на потребителя на
допълнителна такса в случай на забава, за която по правило потребителят дължи
обезщетение в размер на лихвата за забава, представлява задължение, основано на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове, възлизащи общо в
размер на 879,99 лева. По отношение на разноските от заповедното производство в
настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от
ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В заповедното производство от ищеца са направени
разноски в размер на 505 лева, които следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Е. К. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Н., обл.Бургас, общеж. Л. № *, ет.*, ап.*** дължи на „А*Б.“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от А.Д.
и М.М., сумата в размер на 235,03 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до
27.11.2020г. по договор с партиден номер М5861956, за което е подписано Приложение
№ * на 13.03.2019г. за услуга +359********* с план A1 One Unlimited 41, ведно с лихва
за забава върху сумата за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г. в размер на 64,92
лева; сумата в размер на 87,14 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до
27.10.2020г. по договор с партиден номер М5861956, за което е подписано Приложение
№ * на 13.03.2019г. за услуга +359********* с план A1 Surf XL, ведно с лихва за забава
върху сумата в размер на 24,10 лева за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г.; сумата
от 151,84 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до 27.10.2020г. по договор за
продажба на изплащане от 05.03.2019г. за устройство Sam Galaxy A6, ведно с лихва за
забава в размер на 40,41 лева за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г.; сумата в
размер на 64,98 лева, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС по договор с партиден номер М5861956 за услуга +359*********, ведно
с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в размер на 17,02 лева;
сумата в размер на 112,47 лева, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС по договор с партиден номер М5861956 за услуга 35988737873,
ведно със сумата в размер на 29,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 31.10.2020г. до 01.06.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 03.07.2023г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А*Б.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от А.Д. и М.М. против М. Е. К. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Н., обл.Бургас, общеж. Л. № *, ет.*, ап.***, искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за признаване на установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество - сумата в размер на 19,01
лева, представляваща такса за събиране на дължими суми по договор с партиден
номер М5861956, за периода от 28.07.2020г. до 27.08.2020г., ведно с лихва за забава
върху сумата в размер на 5,18 лева за периода от 22.09.2020г. до 05.05.2023г., сумата в
размер на 19,64 лева - неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
8
абонаментна такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга +359*********,
ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в размер на 5,14
лева; сумата в размер на 19,69 лева - неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройството по договор с партиден номер М5861956 за услуга +359*********, ведно с
мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в размер на 5,16 лева;
сумата в размер на 14,89 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената на
месечната абонаментна такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга
35988737873, ведно със сумата в размер на 3,90 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. и сумата в размер на 19,76 лева,
представляваща неустойка за отстъпка от цената на устройството по договор с
партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, ведно със сумата в размер на 5,18
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г.
ОСЪЖДА М. Е. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н., обл.Бургас,
общеж. Л. № *, ет.*, ап.*** да заплати на „А*Б.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от А.Д. и М.М., сумата общо
в размер на 879,99 лева, представляваща заплатени по делото разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата общо в размер на
505 лева, представляваща заплатени по делото разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9