Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 533 15.02.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на петнадесети януари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5115 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът „Иван Георгиев 72“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, община Столична, район „Лозенец”,
ул. „Вежен” № 24, ет. 4, ап. 3, представлявано от ******** И. В. Г., чрез пълномощника
си адв. Б.Н. е предявил против „Тренд Агро“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: село Найден Герово, община Съединение, област Пловдив, ул.
„4-та” № 2 иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по
ч. гр. дело № 16955/2016 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с., сума от 8 984,24 лева,
представляваща наемна цена за стопанската 2015 г. - 2016 г., произтичаща от
договор за наем на земеделска земя от 08.06.2011 г., с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 08.12.2016 г. до окончателното заплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че с договор за наем на
земеделски имот, сключен на 08.06.2011 г. в гр. П., с нотариална заверка на
подписите на управителите на страните по договора, удостоверена от ******* ****,
с район на действие РС П., рег. № ******* , ищецът предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване 449,212 дка земеделска земя, подробно
индивидуализирана в чл. 1 от договора. Договорът за наем на земеделски имот,
сключен на 08.06.2011 г. в гр. П. бил вписан в имотния регистър при АВ/СВ гр. П..
Наемната цена била определена в чл. 3 от Договора в размер на 20 лева на декар
годишно, респективно дължимата годишна наемна цена за 449,212 дка е в размер на
сумата от 8 984,24 лева. Съгласно чл. 13 от договора той бил сключен за
срок от 5 стопански години, считано от датата на подписването му, а съгласно
чл. 5 плащането на наемната цена, определена в чл. 3 от договора се извършва по
банков път, по сметка на наемодателя в срок до 30 септември на текущата
стопанска година. Наемателят обаче не бил изпълнил задълженията си по договора
за наем, като не заплатил каквато и да било част от наемната цена на
наемодателя, за която и да било стопанска година, поради което дължал сума за
заплащане на наемната цена в размер на 8 984,24 лева, дължима за
стопанската 2015 г. - 2016 г. с падеж на
плащане - 30.09.2015 г. За събиране на дължимата сума било подадено заявление
по чл. 417 от ГПК, като по образуваното частно гр. дело № 16955/ 2016 г. на
ПРС, ХХ гр. с-в, била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, но с оглед възражението на длъжника, се
предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и извършените съдебни и
деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер
предявените искове. Твърди, че между страните е бил сключен договор за наем на
земеделски земи от 08.06.2011 г., като впоследствие този договор бил изрично
прекратен от ищеца, чрез изпращане до ответника на нотариална покана, връчена
му лично от ******* , както и от приобретателите на имотите. Твърди се, че още
преди започване на стопанската 2012 г. – 2013 година, ответникът е станал
собственик на повече от половината имоти предмет на процесния договор за наем.
Останалата част от имотите била продадена от ищеца на трети лица също преди
започване и приключване на стопанската година 2012 г. – 2013 г. Заявява, че
получил от новия собственик Г.Н.А. /който придобил част от имотите на
12.04.2012 г./ нотариална покана, връчена лично на ответника на 12.09.2012 г.
от ********, с която бил уведомен, че като нов собственик на процесните имоти,
счита процесния договор за прекратен и кани ответника да изпълни наемното си
задължение по същия този договор, към този момент, на него. На 17.04.2012 г.
част от имотите били продадени на А.Г.П., който изпратил на ответника
нотариална покана, връчена му лично на 12.09.2012 г. от ********, с която
последния бил уведомен, че П., като нов собственик на тези процесни имоти,
счита процесния договор за прекратен и кани ответника да изпълни наемното си
задължение по същия този договор, към този момент, на него. На 21.03.2012 г.
част от имотите били придобити от Т.Д.Д., който също изпратил на ответника
нотариална покана, връчена му лично от ********, с която бил уведомен, че като
нов собственик на тези процесни имоти, счита процесния договор за прекратен и
го кани да изпълни наемното си задължение по същия този договор към този
момент, на него. На 17.08.2012 г. част от имотите били продадени на фирма „АГРО
ММ“ ООД, ЕИК *********. След което като нова страна по процесния договор за
наем от 08.06.2011г., същата тази фирма сключила Анекс № 2 към договора за
наем, с който на основание чл. 14, т. 1 /по взаимно съгласие/ прекратява действието
на този договор за наем по отношение на тези имоти. На 07.02.2013 г. част от
имотите били продадени на „Еко Хидро-90“ ООД. С Н.а. № ***, том **,н.д. №
***/*****, съответно на И.Г.К., а с Н.а. № ***, том ***, н.д. № ****/*****,
съответно на И.Ж.П.. Поради изложеното, счита, че процесния договор за наем не
легитимира ищеца като носител на претендираните по договора права, тъй като по
силата на чл. 237 ЗЗД наемодател по този договор за наем са станали новите
приобретатели, в каквато връзка и именно молителят като първоначална страна по
този договор по силата на чл. 8 от същия поел задължение да защити наемателя, а
от друга страна сам по себе си този договор не удостоверява, съществуването на
вземането, поради обстоятелството, че действието на договора за наем е
прекратено още през 2012 г. както от страна на ищеца, така и от новите
приобретатели.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч. гр. д. № 16955/2016 г. по описа на
ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК против ответника за
сумата от 8 984,24 лева – главница, представляваща наемна цена за
стопанската 2015 г. – 2016 г., дължима по силата на сключен между страните на
08.06.2011 г. договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите рег. № ****, том ****, акт **** то ******* на ******* с рег. № *******
с район на действие РС – П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 08.12.2016 г. до окончателното заплащане на вземането, както и разноските по
заповедното производство в общ размер от 1809,68 лева. Срещу така издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Между страните няма спор, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че на 08.06.2011 г. в гр. П., на основание чл. 228
от Закона за задълженията и договорите страните сключили Договор за наем на
земеделски земи, с нотариална заверка на подписите, вписан с вх. № ****/******,
акт № ******, том **в Служба по вписванията гр. П.. По силата на същия ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи с
обща площ от 449,212 дка, находящи се в землището на с. *******, подробно
индивидуализирани в чл. 1 на договора, срещу задължението на последния да му
заплаща уговорената в договора наемна цена в размер на 20 лева на декар годишно,
която следвало да се заплаща по банков път до 30 септември на текущата стопанска
година. Договорът бил сключен за срок от 5 стопански години от датата на
подписването му. В чл. 14. т. 3 от договора страните са постигнали съгласие за
това, че договорът може да бъде прекратен с едностранно писмено предизвестие от
другата страна, направено поне 3 месеца преди изтичането на текущата стопанска
година.
По силата на договор за покупко-продажба, сключен на
23.02.2012 г. с НА № **,том *, рег.№***, нот.д.№**/******., договор за
покупко-продажба, сключен на 27.04.2012 г. с НА № **,том *, рег.№***,
нот.д.№**/******. и договор за покупко-продажба, сключен на 01.06.2012 г. с НА
№ **,том *, рег.№***, нот.д.№**/****** /л. 32 – л. 43/ ответникът е придобил
една част от имотите, предмет на процесния договор за аренда.
От представените нотариални актове за продажба,
приложени по делото /л. 44-48, л. 52-54, л. 56, л. 58-78, л. 89-94/ се
установява, че земеделските земи, които са предмет на договора за наем, не са били
собственост на дружеството ищец, като през 2012 г. собствениците на тези имоти
са се разпоредили с тях, прехвърляйки ги на няколко различни лица, включително
и на самия наемател.
В резултат на тези сделки наемодателят „Иван Георгиев
72“ ЕООД е изпратил на наемателя „Тренд Агро“ ООД нотариална покана /л. 95/, с
която го уведомил, че считано от 01.10.2013г. и на основание чл. 14, т. 3,
договора за наем вписан с акт № ***, т. ** от ******** се прекратява, считано
от началото на стопанската 2013 г. – 2014 г. В поканата намодателят изрично
посочил, че следва плащането по договора, което е дължимо за 2012 г. – 2013г. да
се осъществи към купувача „Агро ММ“ ООД. С писмо от 10.10.2017 г. на ******* *****,
рег. № *** по регистъра на НК са постъпили по делото нотариална покана рег. № ***,
том *, акт ***/******., ведно с копие от документ, удостоверяващ връчването на
същата, от който е видно, че нотариалната покана е връчена на управителя на
ответното дружество на 20.08.2012 г.
По делото е представено и нотариално заверено
пълномощно с рег. № ****,том *,акт ***/*****, от което се установява, че И.В.Г.,
в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество е упълномощил лицето М.Г.М., да го представлява и подписва във връзка
с ползването на недвижимите имоти – собственост на фирмата, с право да сключва
договори за наем или аренда със срок до 10 години с наематели по негова
преценка и при избрани от упълномощения условия, както и да прекратява вече
сключени договори за наем или за аренда.
От представените нотариални покани /л. 49, л. 55, л.
57, /, отправени от лицата Г.А., А.П.и Т.Д. се установява, че договорите за
наем относно описаните в поканите земеделски имоти са били прекратени от новите
собственици, като за това е уведомено дружеството наемател.
Представен е анекс № 1 от 24.09.2013 г. сключен между
ответното дружество и един от новите приобретатели на част от земеделските
имоти - „Агро ММ“ ООД, с който страните са постигнали съгласие за прекратяване
на договора за наем на земеделска земя от 08.06.2011 г. на основание чл. 14, т.
1 /по взаимно съгласие/ по отношение на описаните в анекса земеделски земи.
От заключението на в.л. В.Р. по назначената съдебно –
техническа експертиза, се установява, че е налице идентичност между
земеделските земи, посочени в договора за наем от 08.06.2011 г. и земеделските
земи, които са били предмет на договори за покупко-продажба /НА № **/**** г.,
НА № **/**** г. и НА № **/**** г./, с купувач ответното дружество – с обща площ
94,969 дка.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
От представения по делото договор за наем от 08.06.2011
г. се установява, че между страните по делото е възникнало валидно наемно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ от 449,212 дка,
находящи се в землището на с. *******, подробно индивидуализирани в чл. 1 на
договора, срещу задължението на последния да му заплаща уговорената в договора
наемна цена в размер на 20 лева на декар годишно, която следвало да се заплаща
по банков път до 30 септември на текущата стопанска година. Договорът бил
сключен за срок от 5 стопански години от датата на подписването му.
От приетите като писмени
доказателства по делото нотариални актове се установява, че една част от
земеделските земи, предмет на процесния договор, ответникът е придобил по силата на договори за покупко-продажба,
обективирани в НА № **,том *, рег.№***, нот.д.№**/******., НА № **, том *, рег.
№ ***, нот.д. № **/**** г. и НА № **,том *, рег.№***, нот.д.№**/****** Това
обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, в заключението на която, в.л. е посочило, че ответникът е придобил
по силата на договори за покупко – продажба собствеността върху 13 броя
земеделски имота по НА № **,том *, рег.№***, нот.д.№**/******., 1 имот по НА № **/****
г., том *, рег. № ***, нот. д. № **/**** г. и 14 броя земеделски имота по НА №
**,том *, рег.№***, нот.д.№**/******, които имоти са идентични с част от
имотите, предмет на процесния наемен договор.
С оглед изложеното съдът приема за безспорно
установено, че ответникът е придобил собствеността върху общо 28 земеделски
имота, с обща площ от 94,969 дка, идентични с част от имотите, предмет на
сключения между страните договор за наем на земеделски земи от 08.06.2011 г.
преди започване на процесната стопанска 2015-2016 г.
Договорът за
наем създава едно облигационно право по силата, на което наемателят получава
право да ползва временно наетия имот срещу заплащане на наемна цена. Последната
представлява събиране на гражданските плодове от вещта, а това право по принцип
принадлежи на собственика или на носителят на ограничено вещно право на
ползване, респективно на наемателя допуснат в имота, който пренаема части от
него. Сливането в един правен субект на две качества- наемател и лице, което
притежава вещно право на собственост или ограничено вещно право, което му дава
възможност да ползва имота, който е предмет на наемния договор, води до това,
че престирането на наемната цена е лишено от основание, което пък води до
нищожност на договора за наем поради липса на основание. Не може едно и също
лице едновременно да е собственик , респективно лице, което притежава
ограничено вещно право учредено върху наемния имот, хем това същото лице да е наемател
по договор за наем. В тази хипотеза е налице конкуренция между две права –
вещно и облигационно, като законът дава предпочитание на вещното. Тъй като
вещното право дава на своя титуляр правомощие, което включва в себе си правото
да ползва определен имот, което право е основно за наемния договор. Отпада основанието на наемния договор, тъй
като ползването на наета вещ вече се осъществява на друго основание – вещно.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че част от договора за наем от
08,06,2011 г., която се отнася за общо 28 земеделски имота, с обща площ от 94,969 дка, които
са станали собственост на наемателя по силата на посочените по-горе договори за
покупко- продажба, се е прекратил ex lege, тъй като е оставал без основание.
С нотариална покана от 15.08.2012 г., рег. № ****,
том *, акт № **** /л. 114/, договорът за наем от 08.06.2011 г. е прекратен на основание
чл. 14, т. 3 от същия, а именно едностранно, с писмено предизвестие от другата
страна, направено поне 3 месеца преди изтичане на текущата стопанска година. В
тази връзка следва да се посочи, че в решение № 110/21.07.2016 г. по т.д. №
1226/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че с оглед характера на насрещните
престации – за продължително изпълнение на наемодателя /предоставяне на ползването
на вещта/ и за периодично изпълнение на наемателя /за заплащане на наемната
цена/ както и развалянето на договора за наем, така и прекратяването му има
действие за в бъдеще. На основание чл. 238 ЗЗД, ако договорът за наем е без
определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести
другата един месец по-рано. Когато договорът за наем е с определен срок,
наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока. Срокът обезпечава
както интереса на наемателя – защитава го от възможността наемодателят да го
лиши от ползването на имота предсрочно било поради прекратяване, било поради
разпореждане с вещните си права по отношение на имота, ако се легитимира и като
собственик на последния, при отчитане на правилото по чл. 237, ал. 2 ЗЗД, така
и интереса на наемодателя – да получи за определен период наемна цена срещу
предоставеното право на ползване на наетата вещ.
Правната норма на чл. 238 ЗЗД е
с диспозитивен характер/ jus dispositivum/
и като всички правни норми от този порядък може да търпи валидно
отклонение от нея, ако такова изрично е уговорено от страните по договора. Ако в един срочен договор за наем, какъвто е
настоящия, страните са постигнали съгласие за това, че договорът може да бъде
прекратен с едностранен отказ от него, ще е налице хипотеза, в която имаме
едновременно определени две прекратителни основания. Едното основание е
изтичане на уговорения срок, а другото – чрез отказ от договора. В този случай
се наблюдават две уговорки, който са взаимоизключващи, тъй като самата срочност
на договора би трябвало да изключва уговарянето на възможността за едностранен
отказ. Налице е обаче изразена обща воля от страните за отклонение от
предимството на срочния договор за наем. Страните сключвайки срочен наемен
договор изразяват своята съгласувана воля за уговаряне на предварително
определена от тях фиксирана продължителност на ползване на наетия имот. Ако
обаче страните са постигнали съглашение и за възможността договорът да бъде
прекратен и с предизвестие чрез отказ това означава, че те са включили едно
специално основание за прекратяване на договора, което може да дерогира общото
– изтичане на уговорения срок. До изтичане на срока на договора всяка една от
страните може да се възползва от
договореното си правомощие да прекрати договора с предизвестие.
Липсата на законово ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за наем могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане
на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях,
каквато в случая се явява постигнатата в чл. 14, т. 3 от договора уговорка. От
тази уговорка се е възползвал ищецът, чрез изплатената до ответника нотариална
покана за прекратяване на договора за наем от 08.06.2011 г. Същата съдът намира
да е редовно оформена, като по делото се установи, че лицето М.Г.М., действащ
като пълномощник на ищеца е редовно упълномощен /видно от пълномощно, приложено
на л. 117/. Поканата е редовно връчена на управителя на ответното дружество на
20.08.2012 г. /л.115/. В нотариалната покана ищецът е уведомил ответното
дружество, че на основание чл. 14, т. 3 от договора за наем от 08.06.2011 г.,
акт № ***, т. *, прекратява същия, считано от началото на стопанската 2013 г. –
2014 г., а именно от 01.10.2013 г. Легално определение на понятието стопанска
година е дадено в §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ,
според който стопанска
година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври
на следващата година. Съдът намира, че е спазен уговорения в договора срок на
предизвестие от 3 месеца преди 01.10.2015 г. /началото на процесната стопанска
година/, поради което поканата е постигнала целения прекратителен ефект.
Следователно договорът за наем на земеделска земя от
08.06.2011 г. е прекратен едностранно от наемодателя –ищец по реда на чл. 238 ЗЗД чрез отправеното от него едностранно предизвестие до ответника, каквато
възможност страните изрично са предвидили в разпоредбата на чл. 14, т. 3 от
договора, много преди започването на стопанската 2015-2016 г., а именно считано
от 01.10.2013 г.
Във връзка с изложеното съдът приема, че сключеният
между страните договор за наем на земеделски земи е преустановил своето
действие най-късно, считано от 01.10.2013 г. и доколкото страните не твърдят, а
и не се доказа ответникът да е ползвал на годно правно основание земеделските
земи през стопанската 2015-2016 г., то и същият не следва да носи тежестта от
заплащане на наемната цена на ищцовото дружество.
С оглед пълнота на изложеното следва да се посочи, че
отправените до ответника нотариални покани от 12.09.2012 г. /л. 49, 55 и 57/ от
трети за спора лица, с които ответникът е уведомен за настъпило правоприемство
по отношение на процесните земеделски имоти, и с които е отправено изявление за
прекратяване на договора за наем на земеделски земи от 08.06.2011 г., както и
сключения от ответника и „Агро ММ“ ООД Анекс № 2/24.09.2013 г., с който е
постигнато съгласие за прекратяване на процесния договор за наем, не биха могли
да произведат правно действие, по следните съображения:
На първо място, за съществуването на наемното
правоотношение, което е облигационно такова, по принцип е ирелевантен въпросът
за собствеността на отдадения под наем имот. Трайната съдебна практика приема,
че правата и задълженията на наемодателя произтичат не от правото му на
собственост върху вещта, а от наемния договор, включително и в хипотезата на
чл. 237 ЗЗД.
На следващо място, възникналото облигационно
правоотношение между страните, съдът намира, да притежава характеристиките на
договор за пренаемане на недвижими имоти, по смисъла на чл. 234 ЗЗД, доколкото
от самия договор е видно, че наемодателят предоставя ползването, в качеството
си не на собственик на имотите, а в качеството си на наемател, на основание чл.
13 от Договор за наем, сключен на
25.05.2011 г. с удостоверени подписи под № ****, акт № ***, том * по
регистъра на ******* № ***, вписан под № ***, том *, дв.вх.рег. № ****. Този
договор за наем, действително не е представен по делото, но не е и оспорено
неговото съществуване от страните. Ето защо, във връзка с изложеното съдът
намира, че ответникът по делото има качеството на пренаемател на недвижимите
имоти, предмет на процесния договор. В този случай съдебната практика е
непротиворечива, че между първоначалния наемодател и пренаемателя не възниква
облигационно правоотношение, дори и в хипотезата на дадено съгласие за
пренаемане на имота. Ето защо и поради липсата на възникнало договорно
правоотношение между собственика на имотите и пренаемателя /ответник по
делото/, отправените волеизявления от приобретателите на имотите до
пренаемателя, обективирани в нотариална покана от 12.09.2012 г., изходяща от Г.А.,
нотариална покана от 12.09.2012 г., изходяща от А.П.и от 12.09.2012 г.,
изходяща от Т.Д., за прекратяване на договора за наем на земеделска земя,
нотариално заверен под рег. № **** по описа за ********* на ******* ****, рег.
№ *** в регистъра на НК, сключен между страните по делото, не биха могли да
произведат правно действие. По същите съображения, не може да произведе такова
правно действие и представения Анекс № 2 от 24.09.2013 г. към договор за наем
на земеделска земя, вписан в Агенция по вписванията с дв. вх. рег. № ****, том *,
подписан между ответника и „Агро ММ“ ООД, в качеството му на приобретател на 71
броя земеделски имота, с който се постига съгласие за прекратяване на договора
за наем на земеделска земя акт № *** от ********, сключен между ищеца и
ответника. Действително, доколкото правото на пренаемателя е обусловено от
правото на наемателя, то след прекратяване на наемния договор, сключен между
наемодателя и наемателя, по силата на чл. 234, ал. 2 ЗЗД, автоматично се
прекратява и договора, сключен между наемателя и пренаемателя. Такива данни по
делото обаче няма.
С оглед гореизложеното и доколкото съдът намира, че
процесният договор за наем от 08.06.2011 г. е прекратен с нотариална покана /л.
114/ на основание чл. 14, т. 3 от договора, то и предявения иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което ще се отхвърли изцяло.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК предвижда, че
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът
е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 140/, като претендира
такива в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело, 100 лв. – договорено адвокатско
възнаграждение по ч. гр. д. № 16955/2016 г. и внесен депозит за вещо лице. Доколкото
обаче по делото не са представени доказателства за реално заплатено адвокатско
възнаграждение, като в представения договор за правна защита и съдействие по
настоящото дело /л. 96/ не е посочено възнаграждение и дали същото е заплатено,
а в договора за правна защита и съдействие, приложен по ч. гр. д. № 16955/2016
г. /л. 34/ е посочено, че адвокатската защита се предоставя безплатно, то и на
ответника му се дължат разноски само за реално направените такива за депозит за
вещо лице. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски в размер на 200 лева – депозит за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Иван Георгиев 72“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, община Столична, район „Лозенец”, ул. „Вежен” № 24, ет. 4, ап. 3,
представлявано от ******** И. В. Г. иск, с който се иска да се признае за
установено, че „Тренд Агро“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: село Найден Герово, община Съединение, област Пловдив, ул. „4-та” №
2 дължи присъдените по ч.гр.д. № 16955/2016 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. с. със заповед № 9856/09.12.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, суми както следва: 8984,24
лева, представляваща
наемна цена за стопанската 2015 г. – 2016 г., дължима по сключен на 08.06.2011
г. договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № ****,
том *, акт № *** от ****** на ******* с рег. № ******* с район на действие Районен съд – П., ведно
със законната лихва върху главницата начиная от 08.12.2016 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Иван Георгиев
72“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
община Столична, район „Лозенец”, ул. „Вежен” № 24, ет. 4, ап. 3,
представлявано от ******** И. В. Г., да заплати на „Тренд Агро“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Найден Герово, община
Съединение, област Пловдив, ул. „4-та” № 2, направените по делото разноски в
размер на 200 лева /двеста лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
Д.К.