Решение по дело №206/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, чрез гл.юрисконсулт Д. И.-К. против Решение № 51/11.04.2025 г. по анд № 20242330200521/2024 г. на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № К23-45-703838-F697701/31.03.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Бургас, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на „А и А–71“ ЕООД, [ЕИК] и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от М. В. В. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС и е оставено без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, т.к. не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, поради което се претендира да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление и да се присъдят направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание за касатора се явява гл.юрисконсулт И.-К., която намира решението на ЯРС за незаконосъобразно и неправилно по подробните мотиви изложени в жалбата, т.к безспорно установено по делото е, че дружеството е извършило нарушението, за което е санкционирано по надлежния нормативно установен ред, поради което моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваното решение и потвърди процесното НП, като и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител с писмена молба оспорва жалбата като неоснователна и претендира за потвърждаване на оспореното решение.

Според участващият в процеса прокурор жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно, защото правилно е прито, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, т.к. нарушението е инцидентно, пропускът е коригиран веднага и не са настъпили вредни последици за държавния бюджет.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 51/11.04.2025 г. по анд № 20242330200521/2024 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № К23-45-703838-F697701/31.03.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Бургас, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на „А и А–71“ ЕООД, [ЕИК] и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от М. В. В. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС и е оставил без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си съдът приема, че дружеството не е отразило издадената от него фактура № **********/01.09.2022 г. за извършена продажба на услуги на дружество „Каро Трейдинг“ ООД с [ЕИК], която била с данъчна основа 10000 лв. и начислено ДДС в размер на 2000 лв., в отчетните регистри за съответния данъчен период септември 2022 г., поради което е извършило нарушение на разпоредбата на чл.124, ал.2 ЗДДС, но следва наказателното постановление да се отмени, доколкото в случая нарушението се явява маловажно.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя направения краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление по следните съображения.

В настоящият случай наказанието е наложено на основание чл.182, ал.1 ЗДДС, предвиждащ че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв.

Визираните в нормата материалноправни предпоставки включват кумулативните изисквания от една страна регистрираното лице да не издаде данъчен документ или да не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период и от друга страна поради това да се определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер.

Безспорно е констатирано наличието на първата предпоставка, изразяваща се в това, че дружеството като регистрирано лице не е отразило издаден данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период.

Същевременно наказващият орган нито е изследвал, нито в наказателното постановление се е позовал на наличието на второто условие, като не е посочил дали извършеното е довело до това да се определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер.

Поради това не е осъществен в неговата цялост фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1 ЗДДС и липсват материалноправните предпоставки за налагане на предвидената санкция.

В тази връзка и при липса на доказано нарушение е безпредметно да се коментира неговата маловажност.

Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила.

В съответствие с това следва поради недължимост да се отхвърли искането на касатора за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/11.04.2025 г. постановено по анд № 20242330200521/2024 г. на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национална агенция за приходите за присъждане на разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.