Решение по дело №1018/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2017 г. (в сила от 15 юни 2017 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20172230101018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2017 г.

Съдържание на акта

                            

                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                             15.06.2017г.

                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1018 по описа на съда за 2017 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 

        Предявената искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК.

        В исковата молба на ищцовата страна се излагат твърдения, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№644/2017г. на СлРС, против която той е подал възражение.

        От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№644/2017г. на СлРС, а именно сумата 3340,57 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2017г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

        В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Исковата молба се поддържа и се прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

        Ответникът, редовно призован,не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.        Като прецени, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответника следва да се постанови неприсъствено решение, с което ищцовата искова претенция следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че се дължи сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№644/2017г. на СлРС.

        Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 434 лева.

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                     Р   Е   Ш  И  :

 

        ПРИЗНАВА за установено, че Й.Т.С. с ЕГН-********** *** ДЪЛЖИ на М.В.Б. с ЕГН-********** *** сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №375/15.02.2017г. по ч.гр.д.№644/2017г. на СлРС, а именно-сумата 3340,57 лева /три хиляди триста и четиридесет лева и 57 стотинки/, представляваща изплатено парично задължение по изп.дело №55/2012г. на ЧСИ П. Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2017г. до окончателното й изплащане

        ОСЪЖДА Й.Т.С. с ЕГН-********** *** да заплати на М.В.Б. с ЕГН-********** *** сумата 434 /четиристотин тридесет и четири/ лева, представляваща разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.

        Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: