О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 12.10.2017 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в закрито заседание
на дванадесети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
АНТОВ-мл.съдия
при участието на
секретаря.............................................. .............
и
прокурора............................................................. ., след
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА ВНЧД №511/2017 г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 341, ал. 2
във вр. с чл. 73, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 396
от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от подсъдимата Е.В. Н. срещу
определение от 05.05.2017 г., постановено по НЧХД № 1133/2016 г. по описа на КнРС, с което е допуснато обезпечение на предявения
по делото от гражданската ищца Л.Г.Т.-Ф.граждански
иск, с правно основание по чл.45 от ЗЗД за сумата от 5 000 лв., чрез
налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на подсъдимата.
В жалбата се твърди,
че атакуваното определение е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на процесуалните и материални норми, поради което се иска
неговата отмяна и на издадената въз основа на същото обезпечителна заповед. Акцентира се на това, че обезпечителната мярка
е взета без доказателства за стойността
на възбранения имот, в който случай не би могла да се прецени съобразеността на обезпечителната мярка с
обезпечителната нужда. Сочи се, че данъчната оценка на възбранения имот
надвишава в пъти цената на гражданския иск, а пазарната цена надвишава
данъчната оценка. Предвид на това се твърди, че обезпечителната мярка не е
съобразена с нуждата. Заявява се и че
твърденията в молбата за допускане на обезпечение за затруднено или невъзможно
събиране на евентуално присъдените суми, поради предприето от подсъдимата
отчуждаване на недвижими имоти и МПС не отговаря на обективната истина, тъй
като и след определението подсъдимата е закупила недвижим имот. Отбелязва се и
че бащиното име на подсъдимата е В., а не Г., както е посочено в определението
на КнРС.
Моли се
да бъде отменено атакуваното определение и обезпечителната заповед и да бъде
отхвърлена молбата за обезпечение на гражданския иск, като неоснователна.
Кюстендилският
окръжен съд, като се запозна с доводите в жалбата, материалите по делото и атакувания
съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира частната жалба за допустима и
подлежаща на разглеждане по същество, тъй като е подадена от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Ч.жалба съдът приема, че е подадена в срока по чл.396, ал.1 от НПК,
приложим по аргумент от чл.73, ал.2 от НПК, тъй като не се установи да е
връчвано на жалбоподателката от службата по вписванията съобщение по чл.396,
ал.1 от ГПК за наложената обезпечителна мярка преди, а и след подаване на
жалбата.
Ответницата по
ч.жалба-гр.ищца не е подала възражение по реда на чл.396, ал.2 от НПК относно
редовността и основателността на
ч.жалба.
За да се произнесе по
основателността на частната жалба КнОС взе предвид следното:
Срещу подсъдимата Е.В.Н.
е повдигнато с частна тъжба от тъжителката Л.Г.Т.-Ф.обвинение за престъпление по чл.148,
ал.2 вр.с чл.148, ал.1, т.3 вр. с чл.147, ал.1 от НК. Въз основа на тъжбата е
образувано НЧХД № 1133/2017 г. по описа на КнРС. По делото, с протоколно определение от 09.02.2017 г.
тъжителката е конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от нея срещу подсъдимата Е.В.Н.
граждански иск за сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на инкриминираното с тъжбата деяние, претендирани ведно със законната
лихва, считан от 04.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
На 03.05.2017 г. е постъпила по делото молба от гр.ищца,
с искане за обезпечаване на гражданския иск, чрез налагане на
обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, собственост на подсъдимата.
По повод на тази молба първоинстанционият съд е постановил съдебното
определение, предмет на настоящия въззивен контрол.С него е допуснато
обезпечение на гражданския иск, чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА”
върху
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №8, на 3-ти етаж в Блок ЕП-167, построен върху държавна земя в
гр.Кюстендил, кв.”Герена”, със застроена площ от 65.23 кв.м., ВЕДНО с прилежащите му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №8, с полезна площ от 6.95 кв.м., КАКТО и 6.291% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, при посочени съседи на апартамента, и избеното помещение.
КнОС намира, че за
да допусне обезпечението правилно КнРС е преценил наличието на предвидените в
чл.391, ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечение по предявен иск, които
са: 1.искът да е подкрепен с убедителни
писмени доказателства (или да бъде представена гаранция в определен от съда
размер) и 2. без допуснатото обезпечение за ищеца да бъде невъзможно или да се
затрудни осъществяване на правата му във връзка с решението.
Правилно КнРС е
приел, че в настоящето производство първата изискуема от закона предпоставка е
налице, тъй като към тъжбата са
приложени писмени доказателства. Такива са жалба от Е.Н. до Директора на ОД на
МВР-Кюстендил, входирана в дирекцията на
02.12.2015 г., Заповед от 07.03.2016 г. на МВР за прекратяване на
дисциплинарното производство срещу тъжителката и писмени доказателства, съдържащи се към
дисциплинарна преписка по дисциплинарното производство , образувано срещу
тъжителката със Заповед на министъра на
МВР.
Правилно КнРС е приел и, че е налице
обезпечителна нужда, тъй като без обезпечаване на гражданския иск може да бъде
затруднено изпълнението на бъдещото решение. Същата се обуславя от размера на гражданската претенция и от неопроверганото
твърдене на ищцата за отчуждаване от подсъдимата на имот и МПС. Закупения имот от подсъдимата
на 18.08.2017 г. не изключва наличието на обезпечителната нужда.
КнОС счита, че тъй
като са налице цитираните по-горе предпоставки за допускане на обезпечението,
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е допуснал
исканото от гр. ищец обезпечение. Обезпечителната мярка „ВЪЗБРАНА” на
горепосочения недв.имот е допустима и адекватна. Липсата по делото на документи
за собственост на подсъдимата относно възбранения имот на настоящия етап не
представлява основание за отмяна на определението, тъй като този факт не е
оспорен и опроверган от жалбоподателката, а и възбраната е наложена. Липсата
по делото на удостоверение за данъчна оценка на възбранения имот също не е
основание за отмяна на атакуваното
определение. Не може да бъде уважено възражението в жалбата за несъответност на обезпечителната нужда с
обезпечителната мярка, тъй като не са налице доказателства в подкрепа на
твърдението за превишаване на данъчната оценка и пазарната стойност на
имота в пъти над обезпечения размер на
гражданския иск. Предвид на това не може да бъде уважено искането за отмяна на
обжалваното определение.
Основателно е възражението в жалбата за допусната грешка в определението на КнРС
в бащиното име на подсъдимата, което
неправилно е изписано като Георгиева вместо
В.. В този смисъл, в тази част определението на КнРС следва да
бъде изменено.
С оглед на
изложените съображения, въззивната инстанция не намери
основания за отмяна на атакуваното съдебно определение, поради което същото
следва да бъде изменено в частта му относно бащиното име на подсъдимата, а в
останалата част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
КнОС
О П
Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ
определение от 05.05.2017 г., постановено по НЧХД № 1133/2016 г. по описа на
Кюстендилски районен съд в частта му, в
която подсъдимата Е.В.Н. е посочена с бащино
име Г. вместо В..
ОСТАВЯ
В СИЛА
определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/