Определение по дело №30/2020 на Районен съд - Павликени

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     Е     Н     И     Е                   №

град Павликени, 17.02.2020 година

Павликенски районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 17.02.2020 година, в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветомил Горчев

като   разгледа  докладваното от съдията Горчев гр. д. № 30 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за постановяване на решение, което да замести липсващо съгласие на ответника като баща на малолетно дете, за снабдяване с документи за самоличност за задгранични пътувания.

При така изясненото се налагат следните правни изводи:

Предявената искова претенция е недопустима, тъй като в случая за ищцата липсва правен интерес от предявяване на исканията по чл. 127а, ал. 2 от СК – в случая е безспорно, че бащата с нотариално заверено пълномощно-декларация от 24.02.2014 година, преди образуване на настоящото производство е дал съгласие детето да пътува, придружени от майка си в чужбина, да се снабдява и със всички необходими документи, при това без каквито и да било ограничения и доколкото към настоящия момент съгласието не е оттеглено, липсва защитим правен интерес за ищцата като майка на малолетното дете, който да бъде отстояван в производството по чл. 127а СК за произнасяне на съда с решение, заместващо липсващото съгласие на бащата – тоест в хода на вече образуваното производство ищцата би търсила това, което вече има, а два пъти нито може, нито има смисъл да му се даде.

Допълнителни аргументи в тая насока се извличат и от представеното удостоверение № ***/11.02.2020 година на МВР, ОДМВР, гр. ***, от което се установява именно с коментираната по-горе декларация от 24.02.2014 година да се е ищцата легитимирала като оправомощено лице при предходното снабдяване на детето с документ за самоличност, а именно процесния паспорт.

В тая насока относно искането по чл. 127а СК е налице и задължителна съдебна практика, като в ТР № 1//03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС- ОСГК е прието: „Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право при условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда. Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.“, така и определение № 257/04.04.2014 г. по гр. д. № 1592/2014 г. на ВКС, трето г. о. “Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това /чл. 76 от Закона за българските лични документи/, се решават по общо съгласие на родителите, като съгласно ал. 2 от същия законов текст, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Законът не дава възможност родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права на ненавършилото пълнолетие дете, да вземе самостоятелно решенията за извършване на пътувания зад граница и за издаване на задграничен паспорт на детето. Детето има право на свободно придвижване /в т.ч. да пътува в чужбина/, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е специфично производство по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, т.е. ако родителите са постигнали общо съгласие по тези въпроси /ал. 1 на чл. 127а СК/, това производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца. В случая наличието на нарочна декларация от родителя, на когото не са предоставени упражняването на родителските права за това детето да пътува с другия родител, който упражнява родителските права в чужбина и издаването на съответните документи за това, е относимо към допустимостта, а не към основателността на искането по чл. 127а, ал. 2 СК, а изложените в исковата молба твърдения, че между страните липсва съгласие и има спор по въпросите относно пътуване на детето в чужбина, са без правно значение, ако в производството по делото са установени факти, които ги опровергават.

При това становище на върховните съдебни инстанции, задължително за съдилищата и всички държавни органи, настоящият състав намира предявения иск за постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на ответника като баща на детето, същото да се снабди с необходимите за задгранично пътуване документи, се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено, тъй като страните са постигнали общо съгласие за това и между тях не е налице разногласие, поради което за ищеца липсва правен интерес от искане тези въпроси да бъде разрешени от съда в производство на спорна съдебна администрация. С други думи – при наличие на постигнато общо съгласие между родителите по въпроса относно пътуването на децата извън страната с упражняващия родителските права родител и издаването на съответните документи за това, предявеният иск с правно основание чл. 127а СК се явява недопустим и въпросното съгласие е задължително за съответните органи – така както е било и при издаване на предходния документ с изтекъл вече срок.

Водим от изложеното, Съдът

О    П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането чл. 127а, ал. 2 СК, предявено от М.З.Р., ЕГН ********** ***, *** – кантора адв. М.И., *** по което е образувано настоящото гр. д. № 30 по описа на РС, гр. Павликени за 2020 година, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в седмичен срок от съобщаването му на ищеца – чрез връчване на препис, с частна жалба пред ВТОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала! ЙП