№ 6633
/гр./, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110151288 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца И. Р. Н. срещу ответника /фирма/ иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от
1380,33 лв., представляваща вземания на /фирма/ по договор № *********,
прехвърлено в полза на /фирма/ с Договор за цесия от 08.04.2022г. Ищецът
твърди, че дружеството никога не му е предоставяло услуги в подобен
размер. Поддържа, че не е уведомен за сключената между /фирма/ и
ответника цесия. В случай че бъдат доказани вземанията се позовава на
изтекла давност. Твърди, че е получил предсъдебно уведомление за
заплащане на посочената сума, което обуславя правния му интерес от
завеждане на делото.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът /фирма/ /с предходно наименование /фирма// признава иска.
Поддържа, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело, с оглед което
оспорва да отговаря за разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание от 19.03.2024 г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
1
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, в мотивите на което е
достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на
ответника, като същевременно не се налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Ищецът твърди, че ответникът последователно във
времето притеснява ищеца претендираната като просрочена сума да бъде
заплатена, в това число и чрез предоставяне на срок за доброволно
изпълнение и уведомления за плащане на просрочени суми, изпращани на
мобилния номер, както и изпращане на предсъдебно уведомление до ищеца. В
конкретния случай от страна ищеца са претендирани разноски за държавна
такса в размер на 55.41 лева и на адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева съгласно представен договор за правна защита от 15.09.2023 .Ответникът
в отговора е изложил съображения, че дружеството не е дало повод за
завеждане на делото и е поискал разноските да бъдат възложени на ищеца,
като не е оспорил, че са изпращани покани до ищеца, но твърди, че това не
представлява повод за завеждане на дело. Поставеният за разрешаване пред
съда въпрос касае приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Установено е, че
ответникът с извънпроцесуалното си поведение е претендирал от ищеца
заплащането на процесното вземане, по отношение недължимостта на което е
предявен отрицателният установителен иск и който с отговора на исковата
молба е признал за основателен / предсъдебно уведомление, изпращано до
ищеца повече от един път, два броя съобщения до ищеца по мобилен номер
2
на 19.07.2023 г. и 19.06.2023 г./. От писмените доказателства, представени по
делото, се установява, че ответникът е проявил настойчивост при опитите си
да събере цедираните му вземания, изпращайки до ищеца покани и
съобщения за изпълнение на вземане, което не е било установено със сила на
пресъдено нещо. С покана, наименована „предсъдебно уведомление“ на
ищеца е бил предоставен допълнителен срок за заплащане на претендираната
сума, като се съдържат разяснения за плащане, с цел предотвратяване на
негативни последици. При така установеното, съдът приема, че ищецът е
предявил отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, като
процесуалното му поведение е в отговор на извънпроцесуалните действия на
ответника, насочени към погасяване на вземането чрез плащане. Доводът на
ответника, изтъкнат в отговора на исковата молба, че за първи път в исковата
молба се прави възражение за давност не води до различен извод. Към
настоящия момент съгласно действащото законодателство не е налице
задължителна рекламационна процедура, в хода на която едно лице да се
позове на погасяване на задължение по давност, в резултат от което
кредиторът да съобрази давността и да приеме, че вече не е налице способ
същото да бъде установено по съдебен ред, последван от събирането му в
хода на принудително изпълнение. При наличието на правен спор относно
съществуването на едно облигационно вземане всяка от страните може да
упражни правото си на иск като качеството по материалното правоотношение
предопределя и вида на търсената защита. Отговорността за разноските е
обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на
делото. Тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото –
спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК въвежда
изключение от този принцип само ако са налице две предпоставки: с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е
признал иска. Според настоящия състав в конкретния случай поведението на
ответника е станало причина за образуване на делото, доколкото в резултат от
предприетите действия е възникнал спорът между страните относно
процесното вземане. При така възприетото съдът приема, че признание на
предявения отрицателен установителен иск поради изтичане на давността за
вземането не е достатъчно, за да се приеме, че извънсъдебното поведение на
ответника не е станало причина за образуване на делото /в този смисъл
Определение № 2/04.01.2019 г. по гр. Д. № 4752/2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
3
Определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV-то Г.
О. и др./.
Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди заплатената
държавна такса в размер на 55,41 лева и заплатеното адвокатско
възнaграждение в минимален размер от 400 лева съгласно Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Р. Н., ЕГН
********** с адрес: /гр./ срещу ответника /фирма/, ЕИК ********* /с
предишно наименование /фирма// със седалище и адрес на управление:
/фирма/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че И. Р. Н. не дължи на /фирма/, ЕИК ********* /с предишно
наименование /фирма// сумата от 1380,33 лв., представляваща вземания на
/фирма/ по договор № *********, клиентски № *********, прехвърлено в
полза на /фирма/ с Договор за цесия от 08.04.2022г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* /с предишно наименование
/фирма//, със седалище и адрес на управление: /фирма/ да заплати на И. Р. Н.,
ЕГН ********** с адрес: /гр./ сумата в размер на 455,14 лева – разноски за
исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4