РЕШЕНИЕ
№ 1144
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330120098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
Гаранционен фонд е предявил против С. И. И. осъдителен иск с правно основание чл.
588, ал.7 КЗ за заплащане на сумата от 1 055, 76 лв., представляваща изплатено от ищеца в
полза на третото увредено лице И. Г. Д. застрахователно обезщетение за имуществени вреди
по щета № ****** г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване
на пътно-транспортното произшествие – 17.02.2019 г., е управлявала лек автомобил
********“ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 17.02.2019 г., около 18.40 ч., при движение в гр.*, ответникът
С.И., управлява************** като неправоспособен водач и движейки се с несъобразена с
пътните условия скорост, губи контрол над управление на мотоциклета и удря правомерно
паркиралия л.а *****“ с рег. № ******, собственост на И. Г. Д.. Сочи се, че в нарушение на
разпоредбите в КЗ ответникът е управлявал моторното превозно средство без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие на реализираното от
ответника ПТП лекият автомобил бил увреден, а на неговия собственик била изплатена
сумата от 1 055, 76 лв., представляващи обезщетение за причинените на автомобила
имуществени вреди. Ответникът бил поканен да възстанови платеното, но до момента
плащане не е извършвано. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск, ведно със законните последици. Претендира разноски.
Ответникът С. И. И. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал.
1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 558, ал.7 КЗ.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК,
поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се
произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в
проведеното на 28.03.2022 г. открито съдебно заседание е заявил, че признава иска. Ищецът,
чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на
иска.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от
категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове
за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в настоящото производство, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК. Ищецът
е доказал заплащането на държавна такса в размер от 50 лв., която следва да се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, с адрес*****************, да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. **************сумата от 1 055,
76 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на И. Г. Д. – собственик на увредения
2
л.а. „*********, застрахователно обезщетение от 1 055, 76 лв., която сума е дължима от
ответника – делинквент, който е реализирал на 17.02.2019 г. пътно-транспортно
произшествие, като е управлявал ******* като неправоспособен водач и без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД СВ. ИЛ. ИЛЧ. да заплати на Гаранционен
фонд сумата от 50 лв. – разноски в производството по гр.д. № 20098/2021 г. на Районен съд
– Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________/п/________
3