№ 20120
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110132056 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК, с който ищецът претендира признаването за установено по отношение на
ответника, че цедираното в негова полза вземане, възникнало по силата на сключен договор
за потребителски кредит между ищеца и банка „Биохим“ е погасено по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че през
втората половина на 2008 г. сключил договор за потребителски кредит с банка „Биохим“, по
силата на който му била предоставена в заем сума на стойност 5587 лева. Твърди, че през
2013 г. ответното дружество, в качеството му на колекторска фирма, поело управлението
върху заема, за което обстоятелство е узнал от Централния регистър на БНБ. Твърди, че от
две години и половина получавал обаждания от ответното дружество във връзка с
погасяването на цедираното в полза на „..“ ЕООД вземане по договора за кредит. Поддържа,
че ответникът отказвал да му предостави информация и документи във връзка с посоченото
вземане, поради което бил принуден да подаде жалба в СД на МВР. Счита, че
претендираното от ответника вземане е погасено по давност, поради което моли съда да
постанови решение, с което да обяви дълга за погасен, както и да постанови заличаването на
кредита от Централния кредитен регистър.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Посочва, че
ищецът не дължи на дружеството сумите по кредита с идентификатор .., доколкото към
1
момента на предявяване на иска задължението по кредита е погасено по давност с оглед
липсата на предприети от страна на дружеството действия по принудителното му събиране.
Признава изцяло иска, като потвърждава че ищецът не дължи сумите по процесния договор
за кредит. Счита, че с поведението си не е дал повод за предявяването на настоящия иск,
поради което моли съда да не присъжда разноски в тежест на дружеството. Отбелязва, че
съгласно чл. 10 от Наредба № 22 от 16.06.2009 г. на БНБ, дружеството е задължено
ежемесечно да подава информация към БНБ за всички изкупени кредити на своите клиенти,
като посочените действия не представлявали повод за завеждане на иска.
С молба от 28.07.2023 г. ищецът е изложил писмено становище по отговора на
исковата молба, в което посочва че поддържа исковата претенция и моли съда да се
произнесе по заявените искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената
с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване
недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че
същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение, а не че вземането не съществува.
Ответникът е признал, че е изтекла приложимата в случая погасителна давност.
При това положение следва единственият извод за основателност на исковата претенция и
като такава същата следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК „Ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.
В настоящия казус налице е първата от предпоставките, при които следва да се възложат
разноските в тежест на ищеца, а именно- признание на иска от страна на ответника. Освен
това съдът намира, че е налице и другата предпоставка, а именно- ответникът да не е
станал повод за завеждане на делото. Доказателства ответникът да е предприел действия, да
е изразил готовност да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си
спрямо ищеца, не бяха представени.
Поради това разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
2
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, б ул. .., срещу „..“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, .. .., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че А. С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, б ул. .., не дължи на „..“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, .. .. сумата от 5587 лева по кредит с идентификатор .., поради
погасяване по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3