Решение по дело №8801/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260455
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330108801
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260455                       15.02.2021 година                                град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8801 по описа на втори граждански състав за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Танев и Партньори“ ЕООД, ЕИК ********* против „Архитектура и наследство“ ООД, ЕИК ********* с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1484 лева, представляваща неизплатена част от сумата по фактура № ********/28.04.2017 г., както и сумата в размер на 148,40 лева – неустойка за период от 23.12.2017г. до 11.01.2018г. Претендира присъждане на законна лихва и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2017 г. между страните бил сключен договор за разработване на технически проект, съгласно който ответникът възложил да ищеца да разработи, предостави и извърши срещу възнаграждение технически и работен проект, по част „Конструктивна“ и осъществяване на технически контрол по част „Конструктивна“ за конструкция на панорамна кула за обект „Проучване, заснемане, реставриране и експортиране на античен средновековен град Перперикон“, съгласно оферта за проектиране изх. № ********/20.02.2017г., както и да изпълнява авторски надзор в процеса на строителството на обекта. Уговорен бил краен срок за изпълнение на подписания между страните договор – 13.03.2017 г, като в този срок не било включено времето на процедурите по одобрение и съгласуването на проекта с всички компетентни органи. Възложителят поел задължение да заплати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на 3240 лева без ДДС, като съгласно чл. 3, т. 1 общата стойност на договора била в размер на 2340 лева без ДДС, а общата стойност за три посещения авторски надзор била в размер на 900 лева без ДДС. В договора била уговорена неустойка при забава в плащането на дължимите възнаграждения в размер на 0,5% на ден, но не повече от 10% от стойността на неизплатената сума. На 10.04.2017 г. възложителят приел работата без забележки. Изпълнителят издал две фактури: фактура № *******/11.03.2017 г. за сума в размер на 1404 лева – за авансово плащане, която сума била заплатена от възложителя на 20.03.2017 г.; фактура № ********/28.04.2017 г. за сумата в размер на 2484 лева, представляваща остатък от дължимото възнаграждение. Възложителят направил частично плащане в размер на 1000 лева, като останала непогасена част от задължението му в размер на 1484 лева. Поради неизпълнение на задълженията на възложителя в срок била начислена и неустойка за забава в размер на 148,40 лева за периода от 23.12.2017г. до 11.01.2018г. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на законна лихва и разноски.

              В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество не е постъпил  отговор на исковата молба, нито е изразено становище. В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество, не са ангажирани доказателства, нито е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети копие на договор от 05.03.2017г., Приемо-предавателен протокол, фактура с № ***********/11.03.2017г., платежно нареждане от 20.03.2017г., фактура с № ********/28.04.2017г. и платежно нареждане от 22.12.2017г.

         Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

         В исковата молба е обективирано искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Страната е редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващи от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство, за които е представен списък и са налице доказателства, че са действително заплатени. Същите възлизат на сумата от 485,30 лева в настоящото производство- заплатена ДТ в размер на 65,30 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева, както и разноските в производството по обезпечаване на иска в размер на общо 466 лева.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И

 

ОСЪЖДА ответника „Архитектура и наследство“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „О. П.“ № *, ет. *, представлявано от П. Б. да заплати на ищеца Танев и Партньори“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „21-ви Век“ № 13, офис 21 сумата от 1484 лева, /хиляда четиристотин осемдесет и четири лева/, представляваща неизплатена част от сума по фактура № ********/28.04.2017 г., както и сумата в размер на 148,40 лева /сто четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ – неустойка за период от 23.12.2017г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 20.07.2020г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ответника „Архитектура и наследство“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „О. П.“ № *, ет. *, представлявано от П. Б. да заплати на ищеца Танев и Партньори“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „21-ви Век“ № 13, офис 21 сумата от 485,30 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от общо 466 лева /четиристотин шестдесет и шест лева/, представляваща разноски, направени в производството по обезпечаване на иска.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.