Решение по дело №2326/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№  428/22.03.2021 година, град Бургас

 

          Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

при секретар Г.С.,

разгледа адм.д. № 2326/2020 година.

 

          Производството е по реда на чл. 215 във връзка с чл. 145 ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

          Образувано е по жалба от С.Е.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.С. ***, със съдебен адрес ***, против отказ за одобряване на инвестиционен строеж – заснемане на извършен строеж по чл. 145 ал. 5 от ЗУТ, съдържащ се в решение по т. 14 от протокол № 9/07.10.2020 година на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) при Община С. (лист 2 – 5 и 109).

          С обжалваното решение на ОЕСУТ е разгледан внесен от жалбоподателя проект „Възстановяване на проектна документация – заснемане по чл. 145 ал. 5 от ЗУТ“ за УПИ XVII-712 в кв. 68 по плана на град С. и проектът е върнат на госпожа П., поради липса на протокол, доказващ законосъобразност на изградено складово помещение.

          В жалбата се оспорва волеизявлението по т. 14 от протокол № 9/07.10.2020 година на ОЕСУТ. Твърди се, че това е изричен отказ, който е нищожен, защото е издаден от некомпетентен орган. Отделно се заявява, че отказът е материално незаконосъобразен, защото протоколът, който е изискан като доказателство, не е сред задължителните документи за провеждане на процедурата по чл. 145 ал. 5 от ЗУТ, а следователно – непредставянето му не може да е основание за отказ.

          Иска се прогласяване на нищожността на отказа. При евентуалност се иска отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се разноски.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на разноски.

          Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, от страна с правен интерес от оспорване – засегната от отказа на ОЕСУТ. П. е поискала издаването на позитивен административен акт за нея – одобрение на проект – заснемане по чл. 145 ал. 5 от ЗУТ, предвид твърдението ѝ, че инвестиционните проекти към разрешение за строеж от 1998 година са изгубени, но е получила отказ от ОЕСУТ, който я засяга неблагоприятно. В решението не е посочено, че то подлежи на обжалване, поради което – по аргумент от чл. 140 ал. 1 от АПК – срокът за обжалването му е двумесечен и този срок не е пропуснат, защото актът е приет на 07.10.2020 година, а жалбата срещу него е подадена на 04.11.2020 година.

          След като съпостави фактите по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

          Със заявление вх. № 2112-258/14.09.2020 година, адресирано до кмета на община С., С.П., в качеството си на собственик на УПИ XVII-712 в кв. 68 по плана на град С. (са административен адрес – С., улица „Витоша“ № 55) е поискала заснемане за възстановяване на строителни книжа по чл. 145 ал. 5 от ЗУТ „за терасиране на двора“. Към заявлението си тя е приложила предписание от 25.04.2016 година, документ за собственост на имота, копие от разрешение за строеж № 118/08.10.1998 година, копие от виза за проектиране, копие от декларация от Е.А. (баща на С.П.), изготвен технически проект за заснемане – част „Архитектура“, „Конструктивна“, „ВиК“, „Електро“ и „Геодезия“, както и обяснителна записка (лист 6 - 55).

          На 07.10.2020 година ОЕСУТ е провел заседание за разглеждане на подадени заявления, между които и заявлението на С.П., ведно с приложената документация. На заседанието – във връзка с искането на П. – ОЕСУТ е приел решение по т. 14, с което проектът за заснемане на УПИ е „върнат“ на вносителя. Като мотив за връщането е било посочено, че съгласно чл. 145 ал. 5 от ЗУТ следва да се представи „протокол образец 2“, доказващ законността на изграденото складово помещение, тъй като с разрешение за строеж № 118/08.10.1998 година на главния архитект на община С. – издадено за „терасиране на двора“ не е бил описан представения с проектната документация склад и не може безспорно да бъде установено дали същият е фигурирал в одобрените на 08.10.1998 година проекти. Решението е било оформено като част от общ протокол от работата на ОЕСУТ на 07.10.2020 година (лист 102 - 112).

          Начинът на работа на ОЕСУТ и на приемане на решения е уреден със заповед № 8 – Z – 94/13.01.2020 година на кмета на общината. С тази заповед е определен състава на ОЕСУТ, редът за вземане на решения и за тяхното протоколиране (лист 100 - 101).

          При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

          Съгласно чл. 145 ал. 1 от ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от: 1. главния архитект на общината (района); 2. областния управител – за обекти на техническата инфраструктура с обхват повече от една община или за обекти с регионално значение; 3. министъра на регионалното развитие и благоустройството за: а) обекти с обхват повече от една област; б) обекти с национално значение и/или национални обекти; в) републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии; 4. министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", от председателя на Държавна агенция "Разузнаване" или от председателя на Държавна агенция "Технически операции" – за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

           Нормата на чл. 145 ал. 5 от ЗУТ предвижда, че когато одобрените инвестиционни проекти, по които е изпълнен строежът, са изгубени, те се възстановяват при необходимост от собственика с инвестиционен проект - заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2. Проектът-заснемане се одобрява от органа, компетентен да одобри инвестиционния проект за строежа, след представяне на разрешението за строеж или на други документи от издадените строителни книжа.

          Съпоставката на заявлението на жалбоподателя от 14.09.2020 година с цитираните текстове от ЗУТ, показва, че в конкретния случай компетентен административен орган в производството по подаденото заявление е главният архитект на общината. Той, именно, следва да одобри проекта – заснемане, при условие, че отговаря на изискванията, поставени в закона. Рer argumentum ad contrario, главният архитект е и органа, който следва да откаже одобрение, ако подаденото заявление и придружаващата го документация са обременени от непълнота или друг порок.

          По заявлението на С.П., обаче, се е произнесъл ОЕСУТ. Той е издал изричен отказ като е „върнал“ проекта с мотив, че не е представен „протокол образец 2“ (без да посочи приложение към кой нормативен акт следва да е този протокол), „доказващ законността на изграденото складово помещение“.

          ОЕСУТ не е компетентен административен орган в административното производство, чието законосъобразно развитие е изисквало, при получаване на отрицателно становище от съвета, преписката да бъде препратена на главния архитект на общината, а той – след нова проверка на фактите и доводите на подпомагащия си орган, да се произнесе по съществото по заявлението. Доколкото това не е сторено, жалбата на С.П. е основателна и решение по т. 14 от протокол № 9/07.10.2020 година на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) при Община С. се явява нищожен административен акт. Затова съдът не намира за необходимо да проверява законосъобразността на решението на всички основания по чл. 146 от АПК.

          Заключението по съдебно – техническата експертиза, допусната и приета по делото, не променя правните изводи на съда.

          С оглед на изхода от спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя и доказателствата, представени от него в тази насока, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК разноските в производство следва да бъдат възложени върху Община С. - юридическото лице, в чиято структура се намира ответника.

          От процесуалния представител на жалбоподателя са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева (лист 58), за внесени 220 лева – възнаграждение на вещото лице (лист 73 – 74), както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева (лист 88 - 89), без ДДС, което не се явява прекомерно, предвид нормата на чл. 8 ал. 2 т. 1 от  Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова съдът приема, че следва да присъди на жалбоподателя разноски в общ размер 1 130 (хиляда сто и тридесет) лева.

          По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

          ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение по т. 14 от протокол № 9/07.10.2020 година на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община С..

 

          ВРЪЩА преписката на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община С. за продължаване на административното производство, съобразно мотивите на настоящото решение.

         

          ОСЪЖДА Община С. да заплати на С.Е.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1 130 (хиляда сто и тридесет) лева – разноски по делото.

         

          Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

         

 

СЪДИЯ: