Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
08. VІІ. 2014
година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет
и втори април, две хиляди и четиринадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Ц.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №390 по описа за 2013 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
иск за прогласяване нищожността
на делба поради неучастие някой от наследниците в нея с правно основание чл.
75, ал. 2 от Закона за наследството, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част
ІІ на Гражданския процесуален кодекс
В исковата си молба
ищците Л.П.С. ЕГН**********, живееща в **** Е.Д.Н. ЕГН**********,***І,
Р.Р.А. ЕГН**********, живеещ в ****, В.И.А. ЕГН**********,
живееща в ****, И.В.Д. ЕГН**********, живееща в ****, и И.В.А. ЕГН**********,***І, твърдят, че ответниците Т.Б.П. ЕГН**********,***І, С.Д.Р. ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,
и тримата живеещи в гр. ****, Н.П.Н. ЕГН**********, живеещ в **** К. и И. В.Д.
с единни граждански номера съответно **** и **********, и двамата живеещи в ****
и на ****, апартамент V, М.Н.Х., ****, живееща в **** В.Б.П. ЕГН**********,
живеещ в ****, Л.П.Ч. ЕГН**********, живееща в гр. София, ****, Б.В.П.,***, и И.В.П.,***ІІ,
са страни по делбено производство (гражданско дело №251 по описа на
Велинградския районен съд за 2003 година), като фазата по допускане на делбата
е приключила с влязло в сила решение. Ищците поддържат, че са наследници на Р.С.
Н., роден на 05. ХІ. 1891 година, но не са били конституирани като страни в
производството по гражданско дело №251 по описа на Велинградския районен съд за
2003 година. Поради горното искат прогласяване на нищожността на решение,
постановено на 23. VІ. 2005 година по гражданско дело №251 по описа на
Велинградския районен съд за 2003 година под №87, с което е допусната съдебна
делба между Т.Б.П. ЕГН**********,***І, С.Д.Р. ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,
и тримата живеещи в гр. ****, Н.П.Н. ЕГН**********, живеещ в **** К. и И. В.Д.
с единни граждански номера съответно **** и **********, и двамата живеещи в ****
и на ****, апартамент V, М.Н.Х., ****, живееща в **** В.Б.П. ЕГН**********,
живеещ в ****, Л.П.Ч. ЕГН**********, живееща в гр. София, ****, Б.В.П.,***, и И.В.П.,***ІІ,
на дворно място (застроено и незастроено), цялото с
площ от 400.00 м2, съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 (парцел
№ХІІ, отреден за имот с планоснимачен №2306) в квартал 210 по плана на
Велинград при граници и съседи: от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306,
от юг – имот с планоснимачен номер 2307, и от север имот с планоснимачен №2385,
ведно с построената в имота триетажна масивна вила със застроена площ от 82.00
м2, всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен
възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота постройка на
застроена площ от 12.00 м2 и дворно място, незастроено, цялото с
площ от 450.00 м2, съставляващо урегулиран поземлен имот VІ-2306 (парцел
VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306) в квартал 210 по регулационния план
на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север – имот
с планоснимачен №2385, от юг – имот с планоснимачен №2307 и от запад – парцел
№ХІІ-2306.
Ответниците оспорват иска, като твърдят, че същият е недопустим
и неоснователен. Сочат, че към момента на предявяване на иска, по който е
образувано производството по гражданско дело №251 по описа на Велинградския
районен съд за 2003 година, както и понастоящем, ищците не притежават право на
собственост върху имотите, допуснати до делба, защото още през 2000 година се
разпоредили в полза на една от ответниците със своя дял. Постановявайки решението за допускане на имотите до делба, съставът,
разгледал гражданско дело №251 по описа на Велинградския
районен съд за 2003 година, се произнесъл и относно участието в него на ищците
в настоящото производство във връзка с искането на ответницата Т.Б.П. ЕГН**********,***І, за конституирането им като
страна по делото. Освен това се твърди, че
имотите, допуснати до делба, не са били собственост на наследодателя на ищците Р.С.
Н., а на съпругата му С.Р.Н.. Поради горното се поддържа, че ищците изобщо не
са представили доказателства, че са собственици на процесните имоти.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Удостоверение за наследници на С.Р.Н., родена през 1892
година, издадено от община Средец, гр. София, на 19. ІІІ. 1992 година под
№1986, явства, че същата е починала на 10. Х. 1954 година и е оставила като
наследници по закон съпруга си Р.С. Н., роден на 05. ХІ. 1891 година, и брат си
И.Р. Г.. Братът на С.Р.Н., родена през 1892 година, е починал през 1950 година
и е оставил като наследници по закон дъщерите си Т.И.Д. и Д.И.П., родени
съответно през 1921 година и през 1923 година, и сина си Р.И.Р., роден през
1925 година. Т.И.Д. е починала през 1987 година и е оставила като наследници по
закон синовете си К. и И. В.Д., родени съответно през 1958 година и 1961
година. Удостоверението за наследници на С.Р.Н., родена през 1892 година, е приложено
по делото.
Видно от приложените по делото удостоверения
за наследници на Р.С. Н., роден на 05. ХІ. 1891 година, и на Р. П. А. ЕГН**********,***, на 06. ХІ. 1997 година
под №1835, а второто издадено от Старозагорска
община на 27. І. 2010 година под №000240, Р.С. Н., роден на 05. ХІ.
1891 година, е починал на 29. ІV. 1970 година и е оставил като наследници по
закон съпругата си Е.Н.Н., починала на 15. ХІІ. 1991
година, брат си Е.С. Н. и сестрите си С.С. А. и Н. С.Н..
Е.С. Н. е починал на 11. ХІ. 1967 година и е оставил като наследници по закон
съпругата си Ц.И.Ж., починала през 1971 година и сина си, ищеца Е.Д.Н. ЕГН**********,***І.
Сестрата на Р.С. Н., роден на 05. ХІ.
1891 година, С.С. А. е починала на 13. ІІ. 1968 година
и е оставила като наследници по закон сина си Р. П. А.
ЕГН********** и дъщеря си Л.П.С. ЕГН**********, живееща
в **** конституирана като ищца по делото.
Р. П. А. ЕГН********** е починал на 11. VІІІ. 1999 година и е оставил
като наследници по закон съпругата си Р.П. А. ЕГН**********, също починала на
12. ХІ. 2003 година, и синовете си Р. и В.Р.А. с единни граждански номера
съответно ********** и **********. Първият от синовете на Р. П. А. ЕГН**********, живеещ в ****, е конституиран като ищец по делото. Вторият е починал на 09. І. 2007
година и е оставил като наследници по закон съпругата си В.И.А. ЕГН**********, живееща в ****, дъщеря си И.В.Д.
ЕГН**********, живееща в ****, и сина си И.В.А. ЕГН**********,***І.
Наследниците на Веселин Р.А. ЕГН********** са конституирани като ищци по
делото.
Сестрата на Р.С. Н., роден на 05. ХІ. 1891
година, Н. С.Н. е починала през 1976 година и е оставила като наследници по
закон дъщеря си М.Н.С., осиновена при условията на чл. 55 от отменения Семеен
кодекс от 1968 година.
На 25. ХІ.
1997 година Георги Петров Шуманов, нотариус при Велинградския районен съд,
издава приложен по делото констативен нотариален акт №27, том ІХ, дело
№2662 от 1997 година, с който на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за
възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти признава
правото на собственост на третите лица – помагачи по настоящото дело Л.П.С. и Е.Д.Н. и на Р. П. А.
ЕГН**********, живеещ в гр. Стара Загора, върху недвижим имот, находящ се в квартал 210 по плана
на Велинград, в квартал Каменица на бул. “Съединение” №147, урегулиран недвижим
имот (вилен), планоснимачен №2386 с площ от 950 м2, състоящ се от
два парцела – първият с №VІ-2306 с площ от 500 м2, незастроен при
граници: от изток – улица, от север – имот с планоснимачен №2335, собственост
на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад
– вторият парцел с №ХІІ-2386, с площ от 450 м2, при граници: от
запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от север – парцел №2385 на
наследниците на Т.Д.П. и от юг – парцел №2307 на наследниците на Ц.Т.Ш., заедно
с построената в имота масивна триетажна вила със застроена площ от 82 м2,
всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и клозет, ведно с
построените в парцела масивни перална и клозет с площ от 12 м2.
На 21. VІ. 2000 година във Велинград е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който третите лица-помагачи Л.П.С., Е.Д.Н., Р.П. А. и Р.
и В.Р.А. се задължават да прехвърлят на първата ищца собствеността
на дворно място (застроено и
незастроено), цялото с площ от 400 м2, съставляващо парцел №ХІІ,
отреден за имот с планоснимачен №2306 от квартал 210 по регулационния план на
Велинград при граници и съседи на парцела: от запад – улица, от изток – парцел
№VІ-2306, от юг - имот с планоснимачен номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от
север имот с планоснимачен №2385, собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно
с построената в имота триетажна масивна вила на застроена площ от 82 м2,
всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с
мансарден трети етаж, ведно с построената в имота постройка на застроена площ
от 12 м2 и дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2,
съставляващо парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по
регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток –
улица, от север – имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг –
имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306 срещу цената
от 20 060 лева, която ищцата се задължава да заплати в тридневен срок. За
посочения договор е съставен нотариален акт №202, том ІІ, регистрационен №2422,
нотариално дело №264 от 21. VІ. 2000 година, приложен по делото.
С решение, постановено на 23. VІ. 2005 година по гражданско
дело №251 по описа за 2003 година под №87, Велинградският районен съд допуска
съдебна делба между Т.Б.П. ЕГН**********,***І, С.Д.Р.
ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, П.Н.П. ЕГН**********
и Н.П.Н. ЕГН**********, и двамата живеещи в **** К. и И. В.Д. с единни
граждански номера съответно **** и **********, и двамата живеещи в **** и на ****,
апартамент V, М.Н.Х., ****, живееща в **** В.Б.П. ЕГН**********, живеещ в ****, Л.П.Ч.
ЕГН**********, живееща в гр. София, ****, Б.В.П.,***, и И.В.П.,***ІІ, на дворно място (застроено и незастроено), цялото с площ от
400.00 м2, съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 (парцел
№ХІІ, отреден за имот с планоснимачен №2306) в квартал 210 по плана на
Велинград при граници и съседи: от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306,
от юг – имот с планоснимачен номер 2307, и от север имот с планоснимачен №2385,
ведно с построената в имота триетажна масивна вила със застроена площ от 82.00
м2, всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен
възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота постройка на
застроена площ от 12.00 м2 и дворно място, незастроено, цялото с
площ от 450.00 м2, съставляващо урегулиран поземлен имот VІ-2306 (парцел
VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306) в квартал 210 по регулационния план
на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север – имот
с планоснимачен №2385, от юг – имот с планоснимачен №2307 и от запад – парцел
№ХІІ-2306 при квоти: за С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р.
– по 2/54 идеални части; за П.Н.П., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д. по 3/54 идеални части; за Б.В.П., И.В.П.,
В.Б.П. и Л.П.Ч. по 6/54 идеални части; за М.Н.Х. – 2/27 идеални части и за Т.Б.П.
– 4/27 идеални части. Искът за делба е отхвърлен по отношение на покойния А.П.Л.Т.
ЕГН**********, съпруг на ответницата в настоящото производство Т.Б.П. ЕГН**********,***І.
Видно от представено по делото удостоверение
за наследници на П.Н.П. ЕГН**********, издадено от Старозагорска община на 27.
ХІІ. 2010 година под №004189, същият е починал на 19. ХІ. 2010 година и е
оставил като наследник по закон сина си Н.П.Н. ЕГН**********, живеещ в ****
ответник в настоящото производство.
Решението на Велинградския
районен съд е потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд с решение №29, постановено
през 2006 година по гражданско дело №977 по описа на последния съд за 2005
година. Решението на Пазарджишкия окръжен съд е било обжалвано от ответниците
по настоящото дело пред Върховния касационен съд на Република България, който
се е произнесъл на 27. ІV. 2007 година с решение №21 по гражданско №525 по
описа на І Гражданско отделение за 2006 година. С решението си Върховният
касационен съд е оставил в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд.
Решенията на Велинградския
районен съд, на Пазарджишкия окръжен съд и на І Гражданско отделение на
Върховния касационен съд на Република България са приложени по настоящото дело.
С оглед на горното, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Според чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, когато делбата
е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. В
случая между страните не се спори за постановяването на съдебното решение, за
това кои лица са участвали в производството, кой имот е допуснат до делба и при
какви квоти. Не се спори още, че ищците в настоящото производство не са
участвали в производството по гражданско дело №251 по описа на Велинградския
районен съд за 2003 година. Ищците не оспорват твърдението, че част от тях и
наследодателите на останалите са се разпоредили чрез покупко-продажба в полза
на една от ответниците с дела си от имота още преди постановяването на
решението по гражданско дело №251 по описа на Велинградския районен съд за 2003
година.
Единствено
спорен е въпросът как да бъде тълкувана разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона
за наследството - делбата е изцяло нищожна, когато е извършена без участието на
някой от сънаследниците, дори и той преди постановяване на решението да се е
разпоредил с дела си и вместо него да е участвал приобретателят (каквото
становище застъпват ищците) или че под „сънаследник” законодателят има предвид
изобщо съсобственик (както поддържат ответниците). Във втория случай делбата не
би била нищожна, тъй като в нея не са участвали всички сънаследници,
но са участвали всички съсобственици (на мястото на ищците е участвала
ответницата Т.Б.П. ЕГН**********,***І, на която те са
прехвърлили дела си чрез покупко-продажба още преди постановяването на
решението за допускане на имотите до делба).
Ответниците се позовават на Тълкувателно решение №1, постановено на 19. V. 2004
година от Общото събрание на Гражданските колегии на Върховния касационен съд
на Република България по гражданско дело №1 по описа за 2004 година. Видно от
посоченото решение актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с
отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен.
Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и
целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Трети
лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да се позовават
на тази недействителност.
Легитимирани
да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази
относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили
дела си. Относителната недействителност по чл. 76 от Закона за наследството е
особен вид недействителност. Правото да се иска прогласяване на относителната
недействителност по чл. 76 от Закона за наследството може да се упражни като
инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение.
Под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството,
при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като
главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по
заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по
чл. 76 от Закона за наследството. В делбения процес сънаследниците, които не са
извършили разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят
правото си до приключване на устните състезания в първата фаза. Влязлото в сила
решение по чл. 282, ал. 1 от отменения Граждански процесуален кодекс разрешава
спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и
преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 от Закона за наследството.
От цитираното
тълкувателно решение е видно, че делбата е нищожна в случай, че като главна
страна в процеса не е участвал сънаследникът-прехвърлител само при релевиране
на относителната недействителност на акт на разпореждане (чл. 76 от Закона за
наследството). В случая при допускане на имотите до делба никой от съделителите
не се е позовал на чл. 76 от Закона за наследството.
Ищците се позовават
на Тълкувателно решение №3, постановено на 19. ХІІ. 2013 година от Общото
събрание на Гражданските колегии на Върховния касационен съд на Република
България по гражданско дело №3 по описа за 2013 година. Според цитираното
тълкувателно решение неучаствалите в делбата съсобственици разполагат не само с
правото да искат прекратяване на съсобствеността, но и с правото да продължат
да ползват съсобственото имущество съобразно правата си, включително да
извличат плодовете от съсобствената вещ, да ползват тази вещ (да си служат с
нея), да се разпореждат с дела си в полза на друг съсобственик или на трето
лице по реда и при условията, при които законът допуска това. За упражняването
на тези права е необходимо да бъде внесена яснота и безспорност в отношенията
между съсобствениците относно съществуването на съсобствеността. И за да не се
налага при всеки нов спор да се заявява довод за нищожност на делбата,
доколкото произнасянето на съда по този довод в предходен процес няма да се
ползва със сила на присъдено нещо, следва да се признае правото на неучаствалия
в делбата съсобственик да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в
самостоятелно исково производство. Решението по така предявения иск ще се
ползва със сила на присъдено нещо и ще внесе яснота и безспорност в бъдещите
отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на
всеки един от тях върху съсобственото имущество.
Съдът намира,
че тълкувателното решение, на което се позовават ищците, не урежда спорния в
настоящото дело въпрос. В самото тълкувателно решение е използван изразът
„съсобственик”, а не „сънаследник”, и то при доброволна делба. Според
посоченото тълкувателно решение лице, което твърди, че е съсобственик, може да
предяви самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна
делба по чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството извън делбеното производство.
Поради горното съдът намира, че искът е допустим.
Няма основание
да се счита обаче, че искът е основателен. Както е посочено в цитираното от
ответниците тълкувателно решение делбата е нищожна в случай, че като главна
страна в процеса не е участвал сънаследникът-прехвърлител. Делбата е нищожна на
това основание само ако е релевирана относителната недействителност на акта на
разпореждане (чл. 76 от Закона за наследството) от някой от останалите
сънаследници, който не се е разпоредил с дела си. В случая между страните не се
спори, че в гражданско дело №251 по описа на Велинградския районен съд за 2003
година при допускане на имотите до делба никой от съделителите не се е позовал
на чл. 76 от Закона за наследството. Поради горното съдът приема, че искът е допустим,
но неоснователен.
Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 75, ал. 2 от
Закона за наследството
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск за прогласяване нищожността на делба
поради неучастие някой от наследниците в нея с правно основание чл. 75, ал. 2
от Закона за наследството, предявен от Л.П.С. ЕГН**********, живееща в **** Е.Д.Н. ЕГН**********,***І,
Р.Р.А. ЕГН**********, живеещ в ****, В.И.А. ЕГН**********,
живееща в ****, И.В.Д. ЕГН**********, живееща в ****, и И.В.А. ЕГН**********,***І, против Т.Б.П. ЕГН**********,***І, С.Д.Р. ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,
и тримата живеещи в гр. ****, Н.П.Н. ЕГН**********, живеещ в **** К. и И. В.Д.
с единни граждански номера съответно **** и **********, и двамата живеещи в ****
и на ****, апартамент V, М.Н.Х., ****, живееща в **** В.Б.П. ЕГН**********,
живеещ в ****, Л.П.Ч. ЕГН**********, живееща в гр. София, ****, Б.В.П.,***, и И.В.П.,***ІІ, за постановяване на решение, с което да бъде прогласена
нищожността на решение, постановено на 23. VІ. 2005 година по гражданско дело
№251 по описа на Велинградския районен съд за 2003 година под №87, с което е
допусната съдебна делба между Т.Б.П. ЕГН**********,***І, С.Д.Р.
ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, Н.П.Н. ЕГН**********,
живеещ в **** К. и И. В.Д. с единни граждански номера съответно **** и **********,
и двамата живеещи в **** и на ****, апартамент V, М.Н.Х., ****, живееща в **** В.Б.П.
ЕГН**********, живеещ в ****, Л.П.Ч. ЕГН**********, живееща в гр. София, ****, Б.В.П.,***,
и И.В.П.,***ІІ, на дворно място (застроено и незастроено),
цялото с площ от 400.00 м2, съставляващо урегулиран поземлен имот
ХІІ-2306 (парцел №ХІІ, отреден за имот с планоснимачен №2306) в квартал 210 по
плана на Велинград при граници и съседи: от запад – улица, от изток – парцел
№VІ-2306, от юг – имот с планоснимачен номер 2307, и от север имот с
планоснимачен №2385, ведно с построената в имота триетажна масивна вила със
застроена площ от 82.00 м2, всеки етаж състоящ се от антре, веранда,
три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота
постройка на застроена площ от 12.00 м2 и дворно място, незастроено,
цялото с площ от 450.00 м2, съставляващо урегулиран поземлен имот
VІ-2306 (парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306) в квартал 210 по
регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток –
улица, от север – имот с планоснимачен №2385, от юг – имот с планоснимачен
№2307 и от запад – парцел №ХІІ-2306, като неоснователен.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс
решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена
“Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: