№. 760 / 6.12.2018 г.
Н Е П Р И. С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И. Е
06.12.2018 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и. осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и. в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 662 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.500, ал.1. т.3 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. и. З. А., ЕИК: xxxx със седалище и. адрес на управление: г. п. р. ,. ж. б. №. 1. представлявано от Изпълнителните директори Ж. С. К. и. Бисер Г. Иванов, чрез юрисконсулт Б.М. твърди в исковата молба, че на 11.12.2018 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от Граждански процесуален кодекс срещу В.Г.З., ЕГН xxxxxxxxxx, за сумата 283,26 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационна преписка по щета №. XXXX и. законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и. юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че с определение, постановено по ч.гр.д.№. 4016/2017 г. по описа на Районен съд - Монтана е уважено искането му и. е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Ищецът твърди, че на 29.12.2016 г. в град Монтана, по вина на В.Г.З., е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП), между МПС, марка ,,Мазда”, модел ,,6”, с рег.№. М 5637 ВМ, собственост на В.Г.З. и. управлявано от него, и. паркирано МПС марка ,,БМВ”, модел ,,320 Д”, с рег.№. М 5209 ВК, собственост на Сави Христов Томов. Поддържа, че за настъпилото застрахователно събитие на 29.12.2016 г. и. след проведени допълнителни следствени действия и. разследване по горепосоченото ПТП на 30.12.2016 година е съставен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с №. 1370639 от 30.12.2016 година, издаден от компетентните държавни органи при ОД на МВР - Монтана при и. по повод изпълнение на служебните им задължения, в който е отразено по надлежните форма и. ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на лек автомобил МПС, марка ,,Мазда”, модел ,,6”, с рег.№. М 5637 ВМ, а именно, В.Г.З.. Твърди, че в горепосочения протокол за ПТП безспорно е установено, че в качеството си на виновен водач, В.Г.З. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Съгласно Решение №. 15 от 25.07.2014 г. на ВКС, Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и. с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Предвид цитираното решение механизмът на ПТП, както и. вината на ответника се явяват безспорно доказани. МПС марка ,,Мазда”, модел ,,6”, с рег.№. М 5637 ВМ, е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. и. З. А., ЕИК: xxxx със застрахователна полица №. ВО/30/116001986964, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството е заведена щета под №. Щ xxxx . Твърди, че след направена оценка на щетата, на собственика на увреденото имущество (МПС) - Сави Христов Томов, е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 283,26 лева, съгласно представено авизо преводно нареждане за плащане от 13.02.2017 г. за изплатено застрахователно обезщетение по щета №. Щ xxxx . Твърди, че съгласно чл.500, ал.1. т.3, предложение първо от КЗ „Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и. разноски, когато виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата”. В случая е възникнало цитираното по-горе правно основани за право на регрес на застрахователя, на което основава настоящата си претенция. При тази хипотеза, след изплащане на застрахователно обезщетение, за застрахователя, възниква право на законова суброгация до размера на всичко платено на увреденото лице, като в тази връзка застрахователят, има право на регресен иск срещу деликвента В.Г.З. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихви и. разноски.Ищецът твърди и. това, че регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право, тъй като не е част от съдържанието на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но то възниква по силата на закона с плащането на застрахователното обезщетение. От ангажираните доказателства с исковата молба безспорно се установяват всички предпоставки за правото на застрахователя да се суброгира изцяло в правата на увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителя на вредите. Правният интерес на „ЗАД Д. Ж. и. З. А., е налице поради наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и. застрахования по „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидно към момента на настъпване на застрахователното събитие (причиняване на увреждането), наличието на противоправно поведение на ответната страна, причинено от ответника увреждане на трето лице, причинно-следствена връзка между поведението на ответната страна и. причинените вреди, вина на ответника деликвент установена по надлежните форма и. ред от компетентните държавни органи, размера на вредите, изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че В.Г.З., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, дължи сумата от 283,26 лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №. XXXX както и. законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и. да му присъди направените съдебни разноски и. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК. Моли съда да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Г.З., ЕГН xxxxxxxxxx xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и. не изразява становище по искова претенция.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и. не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и. изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и. представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и. събраните по делото писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция – главница в размер на 283,26 лева – представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №. XXXX както и. законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и. категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумата в размер на 283,26 лева – представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №. Щ xxxx .
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена в посочения по – горе размер, като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична сума.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 125,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и. сумата от 125,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски /25,00 лева – държавна такса и. 100,00 лева- юрисконсултско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. и. З. А., ЕИК: xxxx със седалище и. адрес на управление: г. п. р. ,. ж. б. №. 1. представлявано от Изпълнителните директори Ж. С. К. и. Бисер Г. Иванов към В.Г.З. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 283,26 лева – представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №. XXXX ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2017 година (датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.№. 4016/2017 година по описа на Районен съд - Монтана.
ОСЪЖДА В.Г.З. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. и. З. А., ЕИК: xxxx със седалище и. адрес на управление: г. п. р. ,. ж. б. №. 1. представлявано от Изпълнителните директори Ж. С. К. и. Бисер Г. Иванов сумата от 125,00 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.Г.З. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. и. З. А., ЕИК: xxxx със седалище и. адрес на управление: г. п. р. ,. ж. б. №. 1. представлявано от Изпълнителните директори Ж. С. К. и. Бисер Г. Иванов сумата от 125,00 лева – реализирани разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :