Определение по дело №396/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 521                                                                                               град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесети и първи март, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                        мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 396 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М.И.П. – Я., в качеството й на майка и законен представител на мамолетното дете Никол Николаева Я., срещу Решение №177/22.01.2019год., постановено по гр. дело №6017 по описа на Бургаски районен съд за 2018 год., в частта, с което е отхвърлен иска на въззивницата, за осъждане на ответника Н.М.Я. да заплаща месечна издръжка за детето, в размер над присъдения от БРС – 180 лева, до претендирания размер от 500 лева; в частта, с което е отхвърлен иска на въззивницата за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време – за периода 14.08.17г. – 14.08.18г., над сумата от 1760 лева, до претендирания размер от 6000 лева.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му в обжалваната част, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер.

Изложени са съображения, че съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, обуславящи основателността на иска, но не ги е взел предвид при определяне размера както на необходимата за детето месечна издръжка, така и на този, който бащата следва да заплаща. Не е отчетено здравословното състояние на детето – то страда от автоимунно заболяване – витилиго, което налага постоянно и продължително лечение, има стоматологични проблеми и такива със ставите, което налага отделяне на допълнителни средства.  Не са отчетени обществено - икономическите условия в страната, както и възрастта на детето и обстоятелството, че същото ще бъде ученичка в първи клас.

Извършен е анализ в светлината на разпоредбите на чл.143, ал.2 СК и чл.142, ал.2 СК, за да се формира извод, че определеният от съда размер на издръжката – 180 лева и само с 40 лева по-висок от минималния предвиден в закона. Подробно са посочени извънкласните форми на обучение, които детето посещава, предстоящите разходи с оглед влизане на детето в училищна възраст, необходимите средства за закупуване на лекарства и провеждане на лечение на заболяванията, които детето има, за да се обоснове извод, че сумата от 180 лева е твърде недостатъчна за покриване нуждите на детето.

На следващо място анализ е извършен на възможностите на двамата родители: установените доходи на бащата, без допълнителните възнаграждения са в размер на 2500 лева месечно, той е в работоспособна възраст, не страда от заболявания, няма други задължения за издръжка, има собствено жилище; майката е с доход, в размер на 800 лева, няма собствено жилище, закупува обзавеждане, заплаща битовите разходи, лекарствата за детето и полага ежедневните грижи за него.

Оспорват се изводите на съда, че за минало време бащата е заплащал издръжка за детето, извън посочените общо 400 лева.

Представени са писмени доказателства – квитанции, касови бонове, рецепти. Направено е искане да бъде задължен ответникът да представи доказателства за доходите си 12 месеца назад.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 04.02.19г. Минчева. Въззивната жалба е подадена на 14.02.19г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът е отхвърлен частично. Следователно жалбата е допустима.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Н.М.Я. чрез адв.Н. на 22.02.2019г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед характера на производството – за издръжка на малолетно дете, представените и поискани с въззивната жалба писмени доказателства следва да бъдат допуснати.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №396/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 21.03.19г. - на 08.04.2019г. от 14.10 часа.

ДОПУСКА представените с въззивната жалба писмени доказателства - квитанции, касови бонове, рецепти.

ЗАДЪЛЖАВА ответника Н.М.Я. да представи доказателства за доходите си 12 месеца назад.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                           2.